Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 32

Благодаря за отговорите!
Аз също имам съмнения за ХАДВ, даже съм писала в темата там.
Имаше я хиперактивността като малък, даже личната при един преглед го изгледа внимателно как вършее из кабинета и му изписа рибено масло. На стол не седеше мирно, въртеше се и вечно клатеше краката.

Сега не е толкова изразена, но като разговаряме върти нещо в ръката, я молив, я друго нещо.
С четенето ми казва че чете механично, трудно разбира текста.
Ще пробвам с насоките, които ми дадохте.

Моят син  “чете” без да разбира текста, когато го карат.
В основното училище трябваше да чете книга от библиотеката по 10-15 Мин преди часовете. Казвал ми е, че детски криминалета чете, но понякога не знае за какво е книгата 🤣, но взимал над 200стр 😆

Учителката, а после и аз по време на локдауна, тренирах с него как да открива в текста ключови думи и фрази, как да skimmen текст, как да отговаря на въпроси към текста като взима фрази от текста.
Това го има като препоръка от локалното образователно министерство, не съм мега амбициозна аз, че да го правя 😆
Аз се научих едва в университета.

Т.е в този случай, щом си наясно с този му проблем, трябва да му се предложат стратегии да се справя с него.

Аз извън училище предлагам аудио-книги.
В новото училище учат и много чрез видеа, но ги учат и да търсят и отсяват информация в нета, т.е да четат и разбират.
Мъжът ми също чете само ако има мега интерес и мотивация, иначе слуша аудио-книги или ме кара да му разкажа вкратце основната теза на някоя специализирана книга. Аз чета бързо и ефективно.
И двамата успешно завършихме висше.

Но, всичко това след като детето се чувства сигурно, прието и обичано. А не да приема подобни техники като “поправка”, защото нещо с него не е наред.
Първо трябва на намалиш напрежението и очакванията към него и да му дадеш пространство да бъде себе си.

Ами от всичко каквото описа и определено думата "буен" са нещата които ми се набиха на очи. Не претендирам за точност, просто предполагам някакви съчетание.

Моята дъщеря е хиперактивна с дефицит на внимание и дислексия. Когато беше между 3 и 4г. Се чудех какво е й е наред, защото докато другите майки пиеха кафето, докато децата им играят по площадките моята беше толкова буйна че не можех да подвия крак ( проходи на 10месеца). Ту пукната глава, ту счупена ръка. Скачане бягане без спир. Краката ръцете не могат да стоят мирни. Пълна Липса на следобеден сън. Също, макар да имаше огромен интерес към букви ( книги надписи по улиците) имаше затруднения да сричкува и разместваше в края на дума или число  букви и цифри огледално. Както винаги се случва в живота, когато имаш въпроси изведнъж ти падат от небето отговори. Попадна ми на англ една статия за Хадв и дислексия. Почнах да ровя да чета, било е преди повече от 20 години, инфото беше малко, нещата неизяснени, но имаше насоки за работа. Почнахме да товарим организма физически за да намалим излишната енергия, почнахме да се занимаваме със сричкуване, картинно четене и тя почна да чете на 6 години. После й помагахме в училище с математиката, точните науки.. . В разказвателните беше добра. Вече е голяма, Много е разпиляна, хаотична е, но вече си знае дефицитите, знае как да се организира, как да чете, как да сменя активност - подготвя се паралелно по два предмета), коя професионална ориентация е подходяща за такъв невротип. Правила съм й консултация с психолог, обследване в една фондация. Казаха че съм права за маркерите, но по него време хадв не беше диагноза като диагноза, пък и ние не сме целели нещо с тази диагностика. Просто яснота и насоки за нас като родители за подпомагане.
За мен, в случая, душевния комфорт на детето на елинор е най - важен. Дори успеваемостта в училище не е толкова водеща, затова си мисля, че и психологът е от най - голямо значение. (кинезитерапевта също, защото както писах скъсЯването на сухожилията е лошо за  здравето). Детето трябва да разбере че всеки индивид си има силни и слаби страни и не е необходимо всички да го харесват. Трябва му да се освободи от конплексите и да придобие увереност в собствените си сили...
Но и образователно си иска наваксването. Четенето с разбиране е важно в горните гимназиални класове, затова специален педагог има място в терапевтирането. Но за да е успешно наистина трябва са се знае къде е ороблема - в слуховата обработка ли, нещо дислектично ли... Както каза азалейн това в хубаво да се знае, но в бг всичко около децата със СОП е толкова сложно...

От години нямам близък поглед как е в Бг, но мисля, че навсякъде родителите изнасят основната тежест на собствен гръб.
Четене и саморефлексия са в основата.
Първо себе си трябва да преоткрием и да променим, децата са нашето огледало.

За дислексията искам да спомена, че често се бърка с нарушено визуално възприятие (Cerebral Visual Impairment).
Незнам дали терапията е една и съща при двете състояния.

Мисля, че е добре да го види невролог. А детето според мен проявява някаква форма на диспраксия.

Воден е на невролог, прави му и ЕЕГ, всичко било наред.

Веднага потърсих що е това CVI. Четох сравнявах, накрая попаднах на това

https://cviscotland.org/mem_portal.php?article=199

Което конкретно казва че CVI и auditory processing desorder са своеобразно еквивалентни в симптоматика и третиране или поне са доста сходни
Туй като щерката е с ХАДВ, дефицит на внимание и дислексия а синковецът вероятно с  APD ( такива диагноза в бг няма, водеха го с различни диагнози по различно време според това колко сме наваксали и доколко е успешна терапията, но понеже аз съм родител с опит мога да направя някакви изводи - верно от конкретното към общото, но все пак... ) мога да кажа че състоянията хем са различни, хем се терапевтират различно. Съвсем повърхностно обяснено виждам  че АPD в по-малка възраст (3-7 години) може да продуцира поведение на дете с изоставщ интелект и така докато не бъдат Намерени конкретните успешни методи за компенсация на тези дефицити, свързани с преработка на информация постъпваща по слуховия канала. Докато в другите случаи говорим само за затруднения в усвояване на материала. Т. Е. при хадв, дислексия и диспраксия имаме запазен интелект.

За дислексията и диспраксията знам че разликите са в моториката и развитието на физическо ниво. При диспраксията си има проблеми с фината моторика, частично с грубата моторика, на звукопроизносителни ниво, което пък не присъства при дислексията. Но понеже ми беше трудно да категоризирам нещата съвсем  точно ще се възползвам от този сайт
https://www.namama.bg/article/disleksiia-i-dispraksiia/

Здравейте,някой давал ли е Л-карнозин и има ли положителни ефекти от него?

Здравейте,преди време когато синът ми беше на 10м. бях писала за моите притеснения.
Сега детето е вече на 1г и 2м.Когато беше на 11м започна да сочи какво иска,понякога сочи с цяла ръчичка,понякога с показалец.Започна и да показва колко голям ще стане,да казва чао и здравей,на колко годинки ще стане.Преди месец обаче спря да ги прави тези неща.Знам че има такива периоди,но стана вече месец нищо не показва.
Не е спирал да върти всичко което може да се върти от десет месечен,също така е доста нервно дете,крещи и вика по цял ден.Ако нещо не му се даде започва да си блъска главата в земята.На името си се обръща когато иска.Понякога от първият път щом го повикам,понякога може и 5 пъти да му кажа името и да не се обърне.
Протяга ръце когато иска да го взема,сочи ми водата ако иска да пие,сочи ми и други предмети които иска,но ако аз му кажа ще ми дадеш ли топката стои и не реагира и ме гледа.
Рядко ме търси да играем заедно,не се интересува от книжки които да разглеждаме или да му ги чета.Игрите му предимно са на вади разни неща от шкафовете и после да ги прибира,да бута количката си и да и върти гумите,да хвърля една топка и да пълзи след нея.Опитвам се да му привлека вниманието с други игри ,но просто не ми обръща внимание и прави каквото си иска.
Не имитира животни,нито ми показва когато го попитам кое е куче,кое е коте и тн.
За него всичко е Тата.
Много усмихнато дете е,закача се с хората,винаги отговаря с усмивка ако някой му се усмихне.Доста често се и засрамва когато чужд човек му говори.
Много ме притеснява това тръшкане,крещене и викане по цял ден,въртенето на разни неща ,това че не имитира животните и еднообразните игри които играе.
Според таткото и педиатърката всичко е наред с детето,но аз съм доста притеснена.
Не знам към кого да се насоча ,защото е твърде малък.Не знам дали и всичко не е само в моята глава.
Бих се радвала да споделите мнения по моят казус.Според вас има ли нещо притеснително?

При нас беше същото на тази възраст, само дето жестономиката /сочене, махане и др./ липсваше и думи няма никакви. Ние не сме въртели неща и също не си е удрял главата в пода, но всичко друго е същото.
Сега е на 1 год и 6++ месеца. Като мина 1год и 5 месеца някъде доста се подобри разбирането. Изпълнява повече команди, обръща се повече на името си, върви хванат за ръка и т.н. От месец почна да маха с ръка, а от днес най после и да посочва с пръст. Сега книжките са голям хит, разглеждаме картинки и разказвам по тях, няма търпение за четене. Книжките 100 думи на лидл са най добрата ми покупка. Няма търпение за се занимава с тихи игри или е за не повече от минута две.
При нас съветите са да е много, ама много навън, да рови навсякъде, да се въргаля, да ходи бос, да опознава всичко. Около 6-7 часа сме навън всеки ден от юни. Търчи нагоре-надолу като луд. Да се подкрепя самостоятелност - без много вдигане, дундуркане, носене на ръце.
Може да потърсите детски психолог да ви даде насоки и идеи с които да работите в къщи.

Аз имам друг въпрос: .Как приехте, че детето Ви е с такава диагноза (психолог, йога, антидепресанти...) и как го социализирате, моето е на 5 и от време на време поведенческите му проблеми правят ад дори ходене до магазина.

Помбер, от моята приятелка с дете с Аспергер знам, че детето ходи на терапия (един път в седмицата), родителите също, не помня колко често, но майката задава конкретни въпроси как да реагира в тази или онази ситуация.
От майката знам, че тя ходеше и на психотерапевт да си отработи собствените травми и това и помогна и за диагнозата. Каза, че е приключила.
Т.е работеха и с детето, и с родителите.
Важно е и двамата да дърпат въцето от една и съща страна, иначе става много трудно, детето се бърка кой модел да следва.

За поведението: важно е да разбереш коя е първопричината за това поведение: дали е претоварване на сетивата (прекалено шумно, прекалено светло, мирише гадно т.н), дали е уморен/гладен, дали нещо друго. Като знаеш тази първопричина, тогава можеш насочено да работиш по поведението, защото разбираш какво предизвиква това поведение.
Уви, това е процес, не става веднага.
И детето също не може да каже каква е причината, ти трябва да му помагаш и да “разпознаеш” какво би могло да е и да му помогнеш да запомни “правилния” начин за поведение и реакция.
Напр: ако е гладен и не усеща глад, кръвната му захар пада и детето започва да се тръшка. Това се наблюдава и при диабетици, на които КЗ е паднала... Напълно физиологична реакция.

Ти му казваш:”Струва ми се, че ти трябва кратка почивка. Нека седнем тук. Може ли да си гладен? Нека седнем за малък пикник.”
Като се успокои детето,  с неутрален тон му обясняваш отново връзката глад и емоционалния му изблик, като му даваш друг вариант за реакция - да излезе от ситуацията, да се оттегли на спокойно място и да яде.
След период от време ще стига само да го питаш:”Искаш ли кратка почивка?”
Някога и сам/а ще успее да разпознае нуждата си и да я задоволи - сам ще се сети, че е гладен - той може да не усеща, затова трябва по когнитивен начин да се научи да разпознава сигналите на тялото.

Така се процедира за всяко нещо.
И да, има регрес, трябва да си нон стоп готова за това, затова е добре и ти да имаш професионална подкрепа.

Аз много бързо минах през всички фази. Нямаше време. Прогнозите бяха меко казано неблагоприятни  ( няма да проговори, няма да се самообслужва, няма да бъде самостоятелен никога) някак много бързо моето здраве и душевен комфорт отидоха на второ място. На мен много ми помогна семейната среда или по-точно съпругът ми. Той е с много аналитичен ум, стабилна психика, гъвкавост според ситуацията, аз съм точно наопаки - чувствителна, паникьор, понякога фаталист. Направихме добър баланс, като имах кризи той ми беше най - голямата опора. Моят подход   се оформи в един момент и той се състоеше в това, че когато тръгнеш по този път на родител с дете със СОП или от спектъра, не можеш да имаш очаквания, нито да си правиш дългосрочни планове за детето ( това е много важно) . Работиш ден за ден и се радваш дори на милиметрови стъпки наред. Приемаш ги като подарък. Ако ли няма напредък търсиш нещо ново неопитвано, за да можеш да побутнеш нещата напред. Ако се задвижват напред. Много работите, наистина много, не щадиш детето нито себе си. Правиш всичко за да може когато си зададеш Въпроса  - наистина ли си направила всичко, честно да си отговориш - да направих всичко по силите си.
Когато след година и половина ми предложиха терапия с психолог като родител на дете с проблеми към фондацията, която посещаваше детето ми, вече бях далеч от криза. Бях постигнала такава стабилност, че дори ме молиха от време на време в фоайето на центъра, докато чакам детето да приключи терапия, да побъбря с този или онзи родител, който има нужда от подкрепа. Фактът че не си сам в тази каша винаги действа много зареждащо. Та в резюме това ми каза и психоложката. Това, което води до фрустрация са очакванията към детето, които сме имали. С такива деца какви очаквания д а имаш, никой не знае какво е заложено. Целта на родителя е да измъкне максимума от детето пък какъв е този максимум само времето и работата ще покажат.

Много благодаря. Точно това е разминаването в очакванията и уж убеждението, че съм го приела, че няма да е като другите. Явно не съм. Разкъсваме се от терапии напред назад, но все ми се струва, че вече трябваше да е на друго ниво.
Сили и кураж на всички в тая ситуация.

Докато смяташ и действаш, че всичко зависи от теб и имаш нужда да контролираш, координираш и организираш всичко около детето, както и ако смяташ, че ако не го правиш, всичко е пропаднало - дотогава не си го приела.

Когато стигнеш момента, в който имаш вярата, че детето самО ще се справи, самО ще има вътрешната сила да порастне, тогава си приела диагнозата и по-важното: оставила си пространство на детето да расте и да се развива!

И това не означава да се оттеглиш и да го оставиш на самотек! Ти пак ще му предлагаш всички онези неща, които и сега правиш, но от съвсем друга позиция.
Идея си нямаш колко голяма е разликата!

Детето ти е малко и още е свързано с теб и усеща вътрешната ти нагласа. Работи по себе си. Ако имаш възможност с терапевт.
Доста болезнен процес, но съм на мнение, че си заслужава.