Подкрепа или упрек

  • 1 157
  • 12
Здравейте, обмислям да стана една от Вас! В началото бях убедена на 100% в решението си, но в последствие малко по-малко започна да ме обзема страх да не направя грешка! Омъжена съм от около 2,5г и имаме прекрасна дъщеря, бракът ни беше повече от прибъзназ за по-малко от 3 месеца! Още през първата година започнах да мисля за развод- желанието беше изцяло мое- няма друга жена, мъжът ми не е идеален не е и на 100% негоден, но аз не го обичам и си мисля че немога да продължавам така цял живот! ДО сега каквото прочетох във форума не срещнах мисля жена която сама решава да се разведе поради тази причина! Аз съм дете на разведени родители и знам че няма по-лошо от това мама и татко да е карат постоянно, искам да предпазя детето си от това, но имам ли право да й отнема бащата и да оставя само това време с него което закона позволява? Той просто не може да носи отговорност и да взима решения, осдтаналото е обичайното за хигиена и т.н. Аз знам че ще се справя сама защото съм силна жена, животът ме е научил да се боря, но Ви питам имам ли право да искам развод, защото се надявам че един ден ще обичам и ще бъда щастлива? Не е ли това ЕГОИЗЪМ от моя страна? Моля Ви помогнете!
Виж целия пост
# 1
Незнам какво да ти отговоря.Аз бих дала мило и драго детето ми да има баща,а не да пла4е за него и да ми задава хиляди ? на които ми е доста трудно да отговоря.Решението си е твое и само твое.Не искай чуждо мнение,всеки ще ти отговори през неговите очи,както и аз.Бъди сигурна че децата страдат.От друга страна животът си е твой и трябва да го изживееш както искаш.Няма да е пръвото дете на разведени родители,няма да е и последното за съжаление.Без любов е трудно,изнервящо.Щом не го оби1аш ти рано или късно ще срещнеш някого независимо че си семейна и пак ще се разделиш с мъжа ти.Поне за 1 съм сигурна-колкото по-рано,толкова по-добре.
Аз съм на страната на детето.Щом си взела решение да родиш от този човек....Дано не те обидих,но това е моето мнение.Кураж,каквото и да решиш
Виж целия пост
# 2
Разбира се, че имаш право да искаш развод също толкова, колкото и да искаш да си запазиш семейството. Актът за сключен граждански брак не прави биологичният баща повече баща на детето ти, нито те дарява с радост и щастие. Това е моето мнение. Животът е твой, това е безспорно. По-важното в случая е, че е единствен. Ако сега не го изживееш така, както би искала, няма кога. Wink Не е най-розовото положение, че си разбрала, че не обичаш човека до себе си, но наистина колкото по-рано, толкова по-добре. Моето мнение е да си търсиш щастието. Дано не се налага да "газиш" съпруга си, не че това би следвало да те спре, а просто е много гадно да знаеш, че нараняваш някого съзнателно... Че е егоизъм, егоизъм е. Ама извинявай, кой ще мисли за теб, ако не ти самата? Егоизмът е прогресивна движеща сила, стига да е в нормални граници, както и всяко нещо в този живот. А за детето не се притеснявай. Неговото светоусещане ще зависи от това как му представиш ситуацията. Ако му я поднесеш както си го написала тук - че искаш да обичаш и да бъдеш обичана, то ще е на твоя страна винаги!
Стискам ти палци!
  bouquet
Виж целия пост
# 3
Аз мисля, че твое право  е да прецениш дали семейството ти има бъдеще или не. Ако ти усещаш, че не искаш да продължите едно изстискано съжителство няма причина да не го направиш. Познавам много семейни двойки, които имат такъв брак и живеят заедно само заради детето (децата). Е не е истина какви коментари съм чувала и от мъжка и от женска страна. Според мен е престъпление спрямо детето родителите му да се измъчват постоянно и да живеят в непрекъснат психически дискомфорт само, за да са налице двама родители. Мисля, че след като си преценила, че връзката ви е изчерпана трябва да продължиш напред, а детето ще те разбере, когато е достатъчно голямо за това.
Виж целия пост
# 4
Знаете ли имах голяма нужда да чуя това, не че и сама не го знаех, но някак си друго е .......... Мисля че и на съпругът ми ще му олекне и за него разбира се е голямо бреме да живее с човек, който не го обича, но пък той много се притеснява от "какво ще кажат хората" неща които мен отдавна са спрели да ме интересуват. Знам че детето ми има нужда от любов и спокойна атмосфера у дома и аз ще му ги дам, защото преди всичко съм майка и е хубаво ако не щастлива то поне да бъда спокойна такавар глупости говоря всички майки са щастливи- мъниците са достатъчно условие за това:) Сега остана да се разбера с мъжа си, а тази тема на него хич не му е любима последният път имахме малка нервна криза и гневни изблици и лошото е че дедето беше сведетел този път обаче ще я пратя при майка ми - пък каквото ще да става- за себе си не се притеснявам! Незнам обаче кога да говоря с него мисля уж да го оставя за нова година, та уж и той да осъзнае че това не е живат за живеене, ако изобщо си говорим-то аз викам и намилам за нещо, защото имам кофти способността когато не обичам нещо и не го искам да виждам само лошото в него, а при него има какво да се види! И така стискайте палци да набера кураж-знам че един да започне всичко и на двамата ще ни олекне! Да ни е живо и здраво детето, пък ние все ще се разберем! Благодаря Ви още веднъж! Всичко вече зависи само от мен!
Виж целия пост
# 5
НЕ знам историята ти
ЗАщо си се омъжила въобще?
Иначе не бих бързала с развод - в крайна сметка вече веднъж си сбъркала - сега не бързай
Не че да стоиш против волята си, но не даваш една основателна причина за развода - в крайна сметка ако си мислиш, че брака е някакъв невероятен нон-стоп любовен купон - много се лъжаш.
Брака е взаимно уважение, много търпение, разбирателство, отстъпки и някаква минимална доза любов. Но ако при вас липсва тази доза любов...
Не бързай - ВИНАГИ можеш да се разведеш. Все пак не се предавай така лесно - пробвай дали пък не можеш да изстискаш от мъжа си няжните ти неща за да си щаслива с него.

Не ти казвам - стой с него, просто те съветвам да имаш търпение за да не допуснеш поредната грешка от бързане
Успех
А егоизъм няма когато си убедена в правотата си, а дори и да не си права - не е егоизъм да искаш да си щаслив... вярно допрусналра си грешка и ще й сърбаш попарата цял живот, но това не те прави егоист!
Виж целия пост
# 6
а ти си  си предрешила какво ще правиш

няма да те разубеждавам

само помисли - тук ще полуцчиш съвет САМО от жени вече сами - т.е.е разведени - независимо по тяхно желание или не

да ме прости Моргана - ще направя свободен цитат на нейни думи - по подобно запитване на твоето тя беше казала - внимавай дали ще слушаш съветите ни щото ние вече сме сами /не обичам думата "самотен" щото човек може да е сам без да е самотен/ родители, т.е.е тук са хора които по една или др причина не са си запазили брака
Виж целия пост
# 7
Да се жертваш в името на детето си е най-глупавото нещо на този свят. В 90% от случаите хората прикриват страха си от неизвестното с думите "жертвам се за децата". Не може един нещастен човек да отгледа щастлив такъв. Това знам аз. А като дете на разведени родители смея да твърдя, че разводът на родителите ми ми даде много положителни качества и по-малко отрицателни.

Другото важно са отношенията с бъдещия ти бивш мъж: Разум, такт, ето тук "всичко в името на детето" и ще видиш, че ще се разбирате по-добре от преди. Отново мога да кажа, че в момента с бившия се разбираме в пъти по-добре от преди 1 година. Всеки от нас е щастлив - гледаме си детето, помагаме си... почти идилия. Вярно и сега спроим, че се и караме, но вървим напред и не забравяме, че имаме дете и че в нейно име следва и ще се търпим и ще си съдействаме.

Пожелавам ти същото и възможност за едно ново и по-щастливо начало.
Виж целия пост
# 8
И аз подкрепям тезата, че живота е неповторим и лично наша отговорност какъв да го направим. Има една мъдра приказка - Внимавай какво ще си пожелаеш, че може да се сбъдне! Та претегли плюсовете и минусите на сегашния и бъдещия живот и решавай!  Thinking
Колкото за травмата към детето - това, коета аз виждам от личен опит - колкото е по-малко детето, толкова по-лесно приема новото положение. Моята дъщеря просто знае, че баща й си има къща и живее отделно от нас и още не е започнала да пита защо е така. Не й се струва странно поне за сега. Някак нагодихме нашите взаимоотношения с бащата на дребната и смея да твърдя, че сега са по-добри отколкото в крайната фаза на съжителството ни.
Така, че направи, както ти подсказва разума, сърцето, интуицията......ние тук можем само да ти разкажем нашите собствени истории и аз лично подкрепям всяко твое решение, защото то ще е най-доброто за теб!
Стискам палци да намериш верния път и да се почувстваш добре в кожата си!  bouquet
Виж целия пост
# 9
Аз се разделих с мъжа ми преди три седмици. Въпреки краткото време, вече в живота ми се появява нещо прекрасно и много, много сладко. Сякаш винаги съм живяла, за да го изживея. Но, въпреки това, ако можех да направя нещо (а аз опитах всичко), за да не се разделяме с бащата на детето ми, щях да направя и невъзможното.
Виж целия пост
# 10
Извинявай, не прочетох какво  са написали мамите преди мен. Вече много ме болят очите  Shocked Но искам да ти напиша две думи от мен.
Прочетох, че не си срещнала случай като твоя. Ето, срещаш го. Аз имах невероятно красив, изключително умен и добър мъж до себе си. Но вече не го обичам като в началото. И реших да се разделим. Не мога да живея всеки ден лице в лице с голямата си несбъдната мечта. Защото все пак има причини да не го обичам вече - той е слаб, инертен, въобще в нашата връзка аз бях и мъжът, и жената. А не съм от тези жени, които биха живели така завинаги. Имам нужда от МЪЖ - силен, активен, инициативен, отговорен. Моят BIG (май гледам много "Сексът и градът  Laughing)
Е, не съм решила окончателно дали ще се разделя с мъжа си, но в момента нищо не ми дава сили да го поканя отново да бъдем заедно. Ако искаш, пиши ми, ще ти дам и мейл.
Аз между другото също мислех, че съм единствената, която "за нищо" е напуснала мъжа си. Явно не е така...
Виж целия пост
# 11
Боже не вярвях че един ден ще срещна и друга с моя проблем, вече почти се бях убудила, че грешката е в мен! Ще се радвам да поддържаме някаква връзка ето и е-маила ми azlateva@abv.bg Аз вече събрах кураж разговарях със съпругът ми и установихме че чувствата са напълно взоимни и той не иска да бъде повече с мен, само че му е мъчно за детето- а това е напълно нормално, с времета всички ще свикнем с новите обстоятелства! така че аз вече съм в клуба днес говорих с адвоката и ме увери че до края на януари решението за развода ще бъде факт! Така че желая щастие на всички Ви, аз започвам борбата с живота за щастието на малката!
Виж целия пост
# 12
Аз съм дете на разведени родители и знам че няма по-лошо от това мама и татко да е карат постоянно, искам да предпазя детето си от това, но имам ли право да й отнема бащата и да оставя само това време с него което закона позволява?
И аз съм дете на разведени родители и аз знам, че скандалите между родителите се понасят много тежко от децата. В момента, в който спра да обичам бащата на децата ми, ще му кажа "чао" без да се колебая. Надявам да не се случва, но човек никога не знае...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия