Кога за първи път шофирахте без придружител?

Първия път бе малко след като взех книжка нямах още кола,не можах веднага да я купя а чак след 3 месеца и бях позабравила.Та малко след взимането на книжката с една семейна кола трябваше да отида до магазин наблизо  и да прибера мм.Беше вечер ,а аз от наща улица тръгвам и трябваше да завия но бях без фарове(ми улични лампи нали има,кой да се сети нямам навици още) криво ляво се прибрахме.Другия път беше пак с тая кола пътувам за село с детето ,то не е голямо,не помага...и сбърках пътя и влязох в насрещното ,бързо обърнах ,че е на завой и се надявах да не дойде камион или кола,които няма да очакват да има срещу тях някой.След като купих мойта кола на 2 седмица при излизане от паркомясто така закачих една кола,че той имаше драскотина ,с мойта кола смачкано и увиснала броня.Печен излезе човека,не сме се карали а се разбрахме за щетите.Като се прибрах така ревах като звъннах на ММ.Имало е може би и други ситуации ,дали сама ,дали с него дребни неща,като е с мен все забележки...

Започнах да карам почти всеки ден, когато се постопли, а и тъкмо си бяхме взели кола. Книжката си я бях взела може би 3-4 месеца по-рано. Излизахме вечер, към 8 и избирах познати маршрути - до супермаркети предимно, защото е лесно да се спре. И така поне 3-4 пъти седмично. После започнах малко да заобикалям, отново все познати маршрути обаче (силно препоръчвам докато свикнеш, не експериментирай толкова рано, може да се окаже, че има еднопосочна улица например). Просто започни да караш и ще става все по-лесно.

Когато взех книжка, не започнах да карам веднага и после ме беше страх. Повече от 10 години не бях карала. После обаче купихме автоматик и започнах да карам - няколко пъти с ММ, когато нямаше натоварване (събота и неделя рано сутрин), после се качих сама и страх не страх, подкарах. 4-5 години по-късно карам всеки ден, вкл. и в трафика, и в центъра....

Ами веднага....нямаше кой да ми докара колата до вкъщи. В час пик си беше.  Счупих волана от стискане и притеснение, ама нямаше защо - прибирането си беше нормално.

Седмица след като си взех книжката започнах да ходя в час пик с колата на работа. Гмурнах се в дълбокото и свикнах много бързо сама.

Без интензивно шофиране, няма отпускане и научаване. Взех книжка много малка, още на 19 години. Години наред не шофирах, защото кола нямах. Намерих си много добра работа, но на място, до което няма градски транспорт. 2 седмици шофирах до там всяка сутрин като мъжа ми пътуваше с мен, след което продължаваше той с колата до неговото работно място. И така след 2 седмици и може би 6-7 години след като бях взела книжка, за пръв път шофирах сама. Кракът ми яко трепереше, но като стигнах успешно, някак се успокоих. И така 5 години вече си шофирам активно. Опитът учи. Отначало избирах само определени маршрути, по които съм карала, постепенно се отпуснах и започнах да шофирам из целия град. Доста трудно ми беше с паркирането, защото семейната кола е голяма, но и с това се научих. Въобще като се налага, свикваш.

Взех книжка на 18, учих се на дизел. Нашите обаче се закучиха и така и не ми дадоха колата им да я карам. Чак след две години си купих собствена, естествено бях забравила как се кара, пък и колата дето си купих беше бензин. За опреснителни курсове пари няма, така че на самообучение абсолютно сама. Изкарвах я много късно вечер, карах ужасно, гасях на всяко кръстовище, в трафик не излизах. Около седмица карах само вечер докато свикна с колата. След това постепенно започнах в лек трафик да я карам, беше ужас сама карах. Докарах си паник атаки, но съм инат. Нова година точно в най-голямото движение в последния работен ден трябваше да закарам бабата и дядото на лекар. Треперих, потих се въпреки че навън бе минус градуса и изведнъж нещо ми стана и се успокоих. Започнах доста добре да владея колата, постепенно ми изчезнаха страховете да карам в трафик. Следващото ми голямо предизвикателство бяха магистралите и по точно включването в тях. Но бързо свикнах. Мога да кажа, че около година ми отне да свикна и да преборя страховете, но се обучавах сама на кола, която до сега не бяха карала - бензин. С паркирането проблеми не съм имала, проблеми имах с кръстовищата и то сериозни. Наложи се да зубря наново правилата и едни рисунки дето инструктора ми беше дал отпреди как се минава през кръгови. Останалото е опит, проба грешка. До момента чукам на дърво инциденти не съм имала, освен един не по моя вина, другият шофьор караше с превишена скорост и ме наниза отзад, докато пусках пешеходец. В някои дни движението е супер спокойно, в други е война. Никой не спазва правилата и се чудиш ще се прибереш ли с цял автомобил.

Първо из квартала, после малко по околовръстното и наоколо, на прав път за свикване с колата. Послед бял ден си е най-добре, че е най-светло Най-лесно ще набереш опит по улиците с бавно движение, за да имаш време да мислиш какво да правиш с всичките джуфки по таблото. После пробвай градско по някой прав булевард, за да свикнеш с наличието на много коли около теб, но винаги минавай маршрута няколко пъти с някой друг да кара, ти само седиш на предната седалка и гледаш да свикнеш със знаци, маркировка, светофари, в коя лента да се престроиш и т.н. Много по-лесно ще ти е след това като седнеш зад волана и всичко наоколо ти е познато. Свикни първо по един маршрут да минаваш и да се успокоиш, че не е толкова страшно, вместо да се хвърляш по много непознати места и да се стресираш.

Започнах с возене на хлапето на спорт в съседния квартал. Отначало с придружител, но бързо установих, че ми пречи повече отколкото помага. Примерно видяла съм и преценила дадена ситуация, готова съм да реагирам, а той изведнъж: "Ма тоя видя ли го?" Аз се шашвам, защото не знам за кого говори и мисля, че не съм видяла каквото е трябвало. Та около четири, пет пъти да сме били заедно и после сама с детето. Установих че присъствието на малкия супер много ме концентрира докато карам.
Постепенно разширявах района до по-далеч и дестинации. Основно да пазарувам в хипермаркетите. Не съм имала реална нужда от кола, но тъй или иначе имахме и бях решила, че шофирането си е нужна екстра. Стараех се да карам поне веднъж седмично. Последните 6 г. съм самостоятелна бойна единица и изведнъж се оказа, че не мога без колата. Оставих старата на бившия и си купих моя. Незаменима ми е за седмичния голям пазар и за пътувания из страната.

Взех книжка на 27г, а кола си купих на 29, като имах финансова възможност. По това време живеех в София, нямаше кой да ме придружава, не бях карала от след взимането на книжката. Беше ме безумно страх да изляза да карам сама сред толкова коли и с нулев опит, всеки ден излизах да покарам из няколко пресечки, бях взела и гараж под наем та и в гаража докато я прибера минаваше един час. Имах и много дребни произшествия, но в крайна сметка свикнах и си карам сега добре. Според мен с придружител хората се разсейват повече и много разчитат на него и в крайна сметка се учат по-бавно.

Книжка взех преди 15 години.От тогава до декември 2021 г,не се бях качвала в кола.Само се возех.Миналата година просто ми прищрака и казах на мм,че искам да си купим кола.Първо даде отпор,но после се съгласи.Да уточня нещо,моят не кара кола,инвалид е.Това за нас щеше да бъде първата кола.Октомври купихме кока,а декември изкарах опреснителен курс.Януари брат ми се прибра от чужбина и излизахме почти ежедневно да карам.Предпочитах да карам  към парк “Кайлъка”( живеем в Плевен),защото там няма такова движение както в града.Десетина дена карах с брата и тогава вече си взех колата пред нас.Това беше края на януари тази година.Вече месец карам сама,сутрин ходим със семейството да пием кафе в Кайлъка,а в работни дни ходя да тичам ,но до парка съм с колата.Леко-полеко започнах да се отпускам да ходя и до центъра,вчера  даже ходих сама до автомивката.Зареждам вече няколко пъти сама бензин.Онзи ден взехме брата с нас на разходка  и на тръгване той ме похвали,че доста добре се справям по свтофарите и в града.Гледам да не се навирам да паркирам когато колите са нагъсто,за да не отнеса нечия броня.Ходя в хипермаркет с колата ,паркирам накрая на паркинга,където няма коли.

Много готина тема...

Книжката си я изкарах с много желание, но близо 2 години не седнах да шофирам, само вечерно време с придружител..  и то рядко.

Дойде един прекрасен момент, много ми се преобърна животът, минах през много неща и ми изпадна една кола.. много ми хареса и си я купих.

Първият ми път без придружител беше след като оставих един приятел близо около мол "Парадайс"... бях лека паника, ама си казах - толкова хора могат, как аз точно няма да се справя, я по-сериозно.. и по спомени - откъде да мина се самозакарах до нас.

Излизах пак, правех кръгчета, пусках си музиката, пусках си навигация.. и започнах лека полека да свиквам с всичко. Даже ми е кеф в момента да си карам сама. Виках си мамка му как ще се науча да гледам огледалата, ама и това си става навик -придобива се. Имам проблеми с паркирането, но и това ще отмине.. за в момента като паркирам се старая да не преча на другите.

За протокала - карам audi a4 комби куатро автоматик (даже си кръстих колата, колкото и скандално да звучи.. и си свикнах много с нея)... качвала съм се на ръчка с придружител, е не мерси, повече никога! Гаснеше ми на кръстовища, разревавала съм се и съм слизала.. защото всички бибипкат и ме изнервяха.. с автомата си улесних живота, който го е измислил.. е направил услуга на страшно много хора.

Още на следващата сутрин. Трябваше да си закарам детето на градина, колата е на паркинга пред блока, ключовете са ми в ръцете, аз такси ли да викна....
Първата седмица ми беше много притеснено ( още повече че по принцип си имах доста голям страх, останал ми от катастрофа в детството. Книжка взех без никакво желание, само защото се налагаше.). След първата седмица страхът изчезна и започнах да изпитвам удоволствие.
Но понеже много дълго карах само в града, в един момент започнах да изпитвам страх ако се наложи да пътувам до непознато място.. Но и това преодолях (надявам се)

Не е като да няма инцидент..Един път един по-бързащ ме удари, докато пропусках пешеходец. И второ път изгубих контрол над колата на мокър път (че освен с мойте деца, бях и с чуждо) . После се оказа че не е било по моя вина, а проблем с колата, който до преди това не е бил забелязан от мъжа ми...

Аз много исках да карам,но нямах пари ни за кола,ни за книжка. После изкарах книжка,нямах кола. Като си купих колата,трябваше да си я закарам до нас. На следващия ден,неделя беше,бях на работа и имаше сняг,но как пък ще мръзна по спирките?! Качих се,нямаше движение,но имаше навял сняг на едно място и ми поднесе колата. 😂 Нямам идея как се справих и овладях колата,размина ми се,но ми беше като обеца на ухото да внимавам и да не съм толкова смела. После вече свикнах. Но от ден 1 си карах сама и ми беше много по-спокойно. Като возех някой шофьор,се притеснявах много. Дали ще се справя,дали няма да се изложа... 😁 Та сама. Правех си флашка или диск с любима музика,пея си,тананикам си,бавничко и внимателно и станаха нещата. И до морето (400 км) пак аз карам.