Носталгия по миналото.

  • 4 202
  • 39
Здравейте. Blush Пускам темата, провокирана от бивше гадже, с което наскоро случайно се видяхме (просто се разминахме на улицата, иначе не сме се виждали от 6-7 години), след което ме налегна някаква носталгия към спомените с него. Искам да уточня, че към момента нямам никакви чувства към него и по-скоро се сетих за емоциите, тръпката от запознанството ни, първоначалното вълнение, за хубавите спомени и т.н. Проблемът е, че след това се почувствах виновна, тъй като съм в щастлива връзка от 4 години и не знам, много объркано стана Grinning Въпросът ми е пазите ли хубави спомени с бившите си гаджета, мислите ли за тях и смятате ли, че е нормално при условие, че във връзката, в която сте всичко е окей и сте щастливи?
Виж целия пост
# 1
Аз не помня нищо от връзките си - нито хубаво, нито лошо. Ако трябваше да помня нещо щях да съм още с някой от тези хора, ама не съм...
Виж целия пост
# 2
Имам бивши, с които и да се размина, и да си пиша, нищо не ми трепва. Имам някои, към които съм запазила добри чувства, и винаги ми става приятно, ако се засечем. Но дотам, фокусът ми е върху настоящата ми връзка. Иначе, за 4 години сте си посвикнали, така според мен е нормално някоя стара тръпка да разбута мили спомени. Но стига да не задълбаеш и да тръгнеш да търсиш пак контакт, би трябвало да ти отмине. Ако не отмине обаче... тогава трябва да ти светне лампичката.
Виж целия пост
# 3
Хъм, нямам такава. Аз съм имигрант и в живота, и във връзките, и във всичко. Ако ми трепва нещо и се връщам назад, не мога да напредвам. За мен връщането назад, па дори и стоенето на едно място е недопустимо.
Виж целия пост
# 4
Ммм и аз съм към отдадените изцяло на половинките си, не мисля за минало с мъже .. като цяло съм ги изтрила от спомените си. Дори за “голямата” ми любов, за която, ако ме питахте до преди 2 години нямаше да повярвам, че ще има и ден, в който да не се отнасям в миговете при нея … след това дойде истинската любов и измести спомените за “голямата” Simple Smile)
Изхвърли тези мили спомени и се съсредоточи в щастливата си връзка… бившите мъже нямат място в съзнанието ти, там е мястото на мъжа до теб .. не ги оставяй да му го крадат 🤗
Виж целия пост
# 5
Ми да, понякога изпитвам носталгия по миналото. Но не конкретно за някой мъж, а по скоро за мен самата, каквато съм била. Всъщност изпитвам носталгия най-вече по моминските си години, когато не съм била във връзка , а само се забавлявах и пътувах без никакви ангажименти.
Виж целия пост
# 6
Имам много хубави спомени от миналото, за които си спомням с умиление, никога с носталгия.

Нормално е да се сещаш за бивши. Все пак някога са били част от живота ти. Няма лошо. Не е нормално да мислиш непрекъснато за тях.
Виж целия пост
# 7
Аз вярвам, че пред мен има само по-добро, затова рядко гледам назад. Моминските години ми липсват заради чистия ентусиазъм, който влагах във всичко. Оказа се, че опитът е незаменим, а да береш плодовете от труда си е много по-сладко.

Трябват ти бивши, скъпа, точно затова ти трябват - да ти напомнят колко хубаво ти е било и колко още по-хубаво ще ти е занапред. Опитността те прави взискателна.
Виж целия пост
# 8
Колкото и хубави спомени да имам от минали връзки,не съм се чувствала виновна въпреки,че аз прекъсвах връзката.Не съм давала втори шанс.Не съм се сещала за бившите,не мисля за тях.Ако не беше темата,нямаше и да се сетя.
Просто не поглеждам назад.
Виж целия пост
# 9

Имала съм 2 връзки. Първата аз приключих и го зарязах, втората - той (макар, че аз казах "стоп" и се разделихме, реално причината беше в него и той само това чакаше). И двете и връзки имам прекрасни спомени, които си спомням с умиление, даже оня ден се разрових в архива на снимките и ми стана много приятно. Не съм в никаква връзка, напълно свободна съм, но път към този човек нямам (важи и за двамата). Те просто са част от миналото, аз съм такава, каквато съм и заради срещата и общуването с тези хора. Нито ще трия снимки, нито ще хвърлям неща, нито пък изпадам в някакви носталгични състояния. Комуникираме си, с БНД много често, с другия - веднъж-два пъти годишно, но  понеже вече съм прочела тази страница, ако и последният мъж на земята да е няма как с него да бъда отново (важи и за двамата). Продължавам да твърдя, че те са едни от най-хубавите и стойностни хора, които съм срещала в живота си. Но дотук.

Виж целия пост
# 10
Да,изпадам в носталгия по миналото,но не желая да се обръщам назад.Мъж с който имахме много романтична връзка,но се разделихме драматично поиска да си останем приятели.Да ходим на кафе понякога,да ми честити празници,просто да поддържаме контакт и да сме в добри отношения.Отказах всичко,тъй като много ме нарани и му казах,че не искам да поддържаме контакт.Не виждам какво има да си говорим с него и не желая да зная нищо за живота му.Хора без стойност ги зачерквам завинаги.
А вие поддържате ли контакти с бивши ?
Виж целия пост
# 11
На мен също ми се случи това скоро и ми стана адски неприятно.  Имам само лоши спомени с бившия си. Разделихме се преди 5 години с много проблеми и разправии. Беше си голям манипулатор. Не пожелавам на никого такава гадна и унижаваща връзка. Той веднага след раздялата си намери нова и дори си имат дете, а уш много ме бил обичал. Искаше да се събираме докато момичето беше бременно и аз го отсвирих... Пълен простак. На какъв акъл се бях хванала с него не знам.
Лошото е, че скоро като го видях, бяхме в автомобила с мъжа ми и оня започна да ни преследва с неговата си кола, за да разбере къде отиваме или къде живеем /не знам и аз защо ни проследи/ направо ми стана лошо. Добре, че не се прибирахме тогава и не се познават с моя,  че само проблеми на главата ще си имам.
Виж целия пост
# 12
По мъже нямам носталгия, но ми липсва чувството да си млад, животът да е пред теб, многото приятели, вълненията, ако щеш и твърдата убеденост, че си прав и знаещ. Grinning
Виж целия пост
# 13
Повечето ми отношения с мъже, дори за 2 срещи, от днешна гледна точка ги отчитам като грешна преценка. Някои от тях пък се натискат. Не изпитвам носталгия, а раздразнение от такива срещи.
Виж целия пост
# 14
(просто се разминахме на улицата, иначе не сме се виждали от 6-7 години), след което ме налегна някаква носталгия към спомените с него. Искам да уточня, че към момента нямам никакви чувства към него и по-скоро се сетих за емоциите, тръпката от запознанството ни, първоначалното вълнение, за хубавите спомени и т.н.

Щом нещо те е жегнали и си усетила липса, то има нещо, което не е приключило.
Нямам предвид, че връзката ви не е изживяна или че трябва да се поднови...

Имам предвид, че имаш някаква нужда, която не е задоволена, а той тогава я е задоволил.
Т.е. търси в себе си, имаш нещо, което носиш, тежи ти и не го осъзнаваш...

Разбира се, може и да не се занимаваш, да забравиш за срещата и да се концентрираш върху сегашната си връзка.
Но обикновено от себе си не можеш да избягаш и отново ще се завъртиш в кръга...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия