Холистичен подход към здравето и щастливия живот. Онлайн консултации с Ники Суков

Интересува ме как може да намалиш ненаситния си апетит?

Ненаситния апетит говори за някакъв дефицит в храненето^А и живота^B ви.

A. Дефицитът в храната кара мозъка да си набавя нужните микронутриенти по най-бързия начин - сладко, солено, алкохол, кафе, шоколад, тестени. Така според това каква конкретна храна жадувате, може да резнищим какво не достига на тялото ви -- въглерод, фосфор, магнезий и т.н. -- и да му предложим по-подходящи техни източници като пресни плодове и зеленчуци, ядки, риба, качествени млечни и др. и така да избутаме вредните.

Другите ни помощници с апетита са бавното и осъзнато хранене¹ и водата².

Първото насочва вниманието към храната и позволява получаване на удоволствие от нея (за разлика от механичното и емоционалното тъпчене), докато второто помага да укротим по-скоро емоционалния глад и да намалим свободната вместимост за храна в стомаха.

B. На психоемоционално ниво е интересно да видим какво се случва в живота ви и да разберем дали липсата на интимност и ласки ви тласкат към сладките или стресиращата работа ви абонират за машината за кафе и шоколадови десерти.

Както виждате, допираме до доста интимни подробности тук и с цел на вашата поверителност спирам до тук.

#cravings #mindfuleating #micronutrients #deficiency #primaryfood

Изцяло стресираща работа и несигурност в ежедневието. И спиране на цигарите

Това са типичните заподозрени...
Голям успех може да се постигне и при включване на йога -- колкото и да е тривиално -- за забавяне на темпото. А дихателните им практики са пътят към отказване на цигарите

Страхът (несигурност в ежедневието) е сам по себе си предпоставка за изграждане на защита под формата на излишни килограми.

Напълно съм съгласна с Вас.
Но йогата определено изисква време и посвещаване, а когато си в постоянен стрес от оцеляване и издържаш много хора край себе си, времето е силно ограничено за отпускане.

Тогава следва любимият ми въпрос: Кой е най-важният човек в живота ви?
Ако отговорът не е: Аз, значи сама сте допуснала тази ескалация на стрес и тя ще се увеличава, докато не ви пречупи. Не искам да съм лош пророк, но сам съм го преживял до имунен срив и на легло цял месец. Тогава намерих време и за йога и за плуване и за всичко, без което сега не мога.
Аз го реших за себе си. Аз съм си най-важен. Без НО, и ОБАЧЕ. С това се съобразяваме даже вкъщи и така създаваме здравословна среда за всеки.

Постите -- начин на употреба

Често в медиите се обсъжда темата за постите. Аз имам вярването, че те са по-стари от религиите и са възприети от тях като успешен опит да се вплетат в живота на вярващите като форма на двъстранна адаптация.


(снимка: Ella Olssons, Pixels.com)

Но да оставим теологията на страна: как прилагаш в живота си идеите за ограничаване на определини храни от менюто ти през годината? Веганите също са добре дошли, защото Богородичните пости през лятото не позволяват мазнини и готвени храни.

Никак. Не се ограничавам през определени дни и храни. Целогодишно ям това, което ми се яде. И смятам, че щом ми се яде - значи организмът има нужда точно от това.

Това звучи много добре и при баланс в живота, здравто следва да е също устойчиво.

Поздрави! 🤗

Здравейте.

Бихте ли споделили мнението си на професионалист за включването на месо в менюто на децата и на възрастните? Аз от години не употребявам, но давам на детето си.

Бихте ли дали съвети срещу ендометриоза?

Благодаря Ви за времето и вниманието.

Хубав ден.

Има много теории по темата за месото. Аз бих избрал най-лесната за прилагане:
1. Попитайте майка си за това кога и как вие сте започнали приема на месо;
2. Когато детето достигне тази възраст, предложете избор и наблюдавайте резултата;
3. Съобразете се избора на детето си с ясното съзнание, че то има уникална способност да избира правилната за себе си храна.
(Забележка: в случая визирам само домашноприготвена храна, защото във или около нея няма маркитинг и интереси, които много лесно влияят на детското съзнание и избор. Те точно за това са усъвършенствани)

Предлагам това по няколко причини:
- децата наследяват флората отговаряща за храносмилането от детеродните пътища и майчината кърма. За това, което е било прилагано и е работело при майката, е успешно и при детето;
- кръвната група на детето ви може да го определи като месоядно или не, но това е само един от факторите;
- културата на хранене, преди вашия осъзнат избор за изключване на месото, е същата, с която се е ръководела вашата майка и ще определя вашето дете.

При възрастните има една съществена разлика: ние развиваме култура на общността и това може да ни спечели за каузата на веганството. Но неосъзнатото веганстване (буквално насила, против волята) води до стрес и обесмисля полезния ефект от един такъв избор.

Това, което правите, е най-доброто и хуманно според мен. Един ден вашият пример може да даде резултат и един порастнал човек да ви зарадва с думите: „Мамо, реших да спра месото. Научи ме как, моля.“

Честит празник, майко!

Ендометриозата крие още много загадки, но най-близките до моята работа са съмнения за автоимунно състояние или хормонален дисбаланс с наближаване на менопаузата. Те могат да се регулират с промяна в храненето и това в никакъв случай не означава диети или списъци със забранени храни, а по-скоро откриване на причините и липсата на баланс в живота. Тъй като това засяга много от вашата лична информация, може да обсъдим общото ви благосъстояние (в контеста на това притеснение или като цело) по други канали за общуване, ако имате интерес.

Дано да съм ви дал изчерпателен отговор на въпросите.

Успех

Не ям, а продължавам да пълнея. Защо?

Гладуването винаги е будело дискусии и се е разглеждало или с благоговение или с недоверие. То е едновременно изпитание на тялото и духа.



През стотиците хиляди години еволюция сме изградили един защитен механизъм против глада. Тогава, когато сме ядели, без да знаем кога ще е следващото ни хранене, ние по-скоро сме складирали храната за енергия под формата на мазнини по тялото си.

Като гладуваме сега тялото ни просто си казва: „Глад ме чака, брей! Я, да взема да се запася, че не се знае кога ще ям пак.“ Денонощните магазини са факт от 10-20 години. за това време в никакъв случай не сме превъзмогнали хилядолетията еволюционна защита. За това като гладуваме пълнеем, много сме отпаднали и през цялото време си мислим за баничка, милинки с боза или шоколад. За да спасим положението правим още един куп грешки: кафе с обезмаслено мляко, цигари и газирани без калории. Те само усложняват и без друго тежкото ни положение.

За това усложнение „допринасят“ и всички други от групата на диетичните храни. Вярно е, че те са с малко калории. Но те са картон, тебешир или пластмаса с овкусители, оцветители и куп химикали (Е-тата в списъка на продуктите), които лъжат глупавичките ни рецептори на езика. Попаднали в нас те не се разпознават от нашето храносмилане и единственото, което то може да направи е да ги обвие в холестерол и да ги прати в черния дроб.

Е, да, ама черния дроб има 1¼ литра крайна вместимост. След това идва ред на паласките, любовните дръжки и всички до болка познати ти депа по тялото, според настроението на хормоните ти.

Не искам да пропусна и една малко споменавана група: на здравословно хранещите се. Ако е нормално да се ядат да кажем 3-4 моркова наведнъж и е абсурдно да си помислим за 1 кг, защо сока от този килограм да е приемлив? Къде са фибрите? Къде  е работата на зъбките за смилането им и отделянето на слюнката за разграждането им. 1 чаша сок заминава надолу по хранопровода, без тялото изобщо да може да я оцени. Да, то е бомбардирано от витамини и минерали (колкото са оцелели от сокоизстисквачката), но какво усвоява то? А 2-3 пъти на ден? А всеки ден? Целия плод дали не е по-добър вариант?

А какъв е твоят случай? Ако често опитваш диети, гладуваш уж лечебно, правиш всичко по силите си, но в момента пак нямаш желаното тялото, значи нещо някъде пропускаш. Разбираемо е да не искаш да губиш повече време в проба-грешка, а желаеш да узнаеш кое работи за теб и кое не; колко пъти на ден да се храниш; кога и какво е добре да избереш и т.н.

Хайде да видим най-смелите. Какво те тормози в храненето?

Какво жадуваш?


- Не мога без сладко;
- Не започвам деня без кафе;
- Ако не е солено не го вкусвам;
- Без хляб не мога да се заситя;
- Мога да направя престъпления за един шоколад...

Ако някое от горните твърдения е твоето, може би има какво да преразгледаш в хранителните си навици.

Ще се радвам да споделиш своите хранителни желания.

Не започвам деня си без кафе.

Пробвала съм всичко, вкл месец съм пила само чай..не се събуждам така, както след кафето