Здравейте 
Отново идва момент да имам нужда от съвет и подкрепа... не че проблемът е огромен сега, но имам някакви вътрешни колебания и бих се радвала да чуя мнения
Да разкажа накратко - от близо година имам връзка със 7г по-малък от мен. Аз съм на 32. Съвсем в началото на връзката ни забременях непланирано, но за съжаление изгубих плода заради огромен стрес. Това ми е 2ри аборт, първия беше като бях на 28г. Здравословни проблеми нямам сериозни да чукна на дърво.
За връзката ми с този човек - той прие бременността ми, искаше детето. Плака с мен като го загубихме. От тогава живеем заедно и връзката ни се развива добре. Обичаме се. Заедно вървим напред и се борим, аз преди работих нископлатена работа, обаче си повиших квалификацията и сега съм на хубава длъжност. Той също работи и изкарва приличен доход, отделно се дипломира и започна и втора работа. Имаме амбиции да градим нещо заедно, много се разбираме и подкрепяме. Семействата ни също свикнаха с връзката ни. Често се случва да говорим за бъдещето, какво искаме да ни се случи като двойка. Сега сме на квартира, мислим за собствено жилище, да сме семейство. Искаме дете, но той казва, че иска това да се случи след поне 2г. Съгласих се с него, защото още си преживявам травмата от аборта и май не съм готова на 100%. Със сигурност мога да кажа, не и 2022г. Напълно сме единодушни в решението си. И така, всичко си върви нормално, но наскоро се случи нещо, което ме накара да се замисля.
Случайно срещнах една ученическа любов. Още след завършването замина за чужбина, преди година се е върнал и развива собствен бизнес тук. Навремето бях много влюбена в него, сега е станал страхотен мъж. Започнахме да излизаме последните месеци. Защо се виждам с него ли - защото въпреки хубавата ми връзка, в мен живее вътрешната несигурност, че някой ден моя човек ще ме остави за по-млада, или ще се разделим по някаква причина и ще остана сама на 34-5, гонеща последен влак без дете... Лично мои притеснения...не знам защо ги имам, но ме ядат.
Та излизам си с бившия съученик, нищо повече не е ставало, обаче ми е хубаво с него и той започна да ми говори, че иска сериозна връзка с мен, иска брак и деца. Говори ми как скоро мисли да ми предложи и не го интересува другия, да съм го оставяла. Каза ми, че иска да сме семейство, да имаме дете и то в най-скоро време, тази година. Набива ми в главата как вече ми е време, за кога да чакам. И е прав... знам, че е прав...
Познавам го добре, страхотен човек е и ще бъде добър съпруг и баща. Привлечена съм от него и знам, че с него ме чакат хубави дни. И да бъда майка навреме, а не незнайно кога.
Въпреки че в момента съм си свикнала с моето момче, добре ми е с него, обичам го и съм приела да не бъда майка близките 2г.
Искам да взема решение и да бъда с един от тях. Не съм изневерила, но искам да се изясня пред себе си или да прекратя тайните излизания, или да се впусна с новия.
Виж целия пост
Отново идва момент да имам нужда от съвет и подкрепа... не че проблемът е огромен сега, но имам някакви вътрешни колебания и бих се радвала да чуя мнения
Да разкажа накратко - от близо година имам връзка със 7г по-малък от мен. Аз съм на 32. Съвсем в началото на връзката ни забременях непланирано, но за съжаление изгубих плода заради огромен стрес. Това ми е 2ри аборт, първия беше като бях на 28г. Здравословни проблеми нямам сериозни да чукна на дърво.
За връзката ми с този човек - той прие бременността ми, искаше детето. Плака с мен като го загубихме. От тогава живеем заедно и връзката ни се развива добре. Обичаме се. Заедно вървим напред и се борим, аз преди работих нископлатена работа, обаче си повиших квалификацията и сега съм на хубава длъжност. Той също работи и изкарва приличен доход, отделно се дипломира и започна и втора работа. Имаме амбиции да градим нещо заедно, много се разбираме и подкрепяме. Семействата ни също свикнаха с връзката ни. Често се случва да говорим за бъдещето, какво искаме да ни се случи като двойка. Сега сме на квартира, мислим за собствено жилище, да сме семейство. Искаме дете, но той казва, че иска това да се случи след поне 2г. Съгласих се с него, защото още си преживявам травмата от аборта и май не съм готова на 100%. Със сигурност мога да кажа, не и 2022г. Напълно сме единодушни в решението си. И така, всичко си върви нормално, но наскоро се случи нещо, което ме накара да се замисля.
Случайно срещнах една ученическа любов. Още след завършването замина за чужбина, преди година се е върнал и развива собствен бизнес тук. Навремето бях много влюбена в него, сега е станал страхотен мъж. Започнахме да излизаме последните месеци. Защо се виждам с него ли - защото въпреки хубавата ми връзка, в мен живее вътрешната несигурност, че някой ден моя човек ще ме остави за по-млада, или ще се разделим по някаква причина и ще остана сама на 34-5, гонеща последен влак без дете... Лично мои притеснения...не знам защо ги имам, но ме ядат.
Та излизам си с бившия съученик, нищо повече не е ставало, обаче ми е хубаво с него и той започна да ми говори, че иска сериозна връзка с мен, иска брак и деца. Говори ми как скоро мисли да ми предложи и не го интересува другия, да съм го оставяла. Каза ми, че иска да сме семейство, да имаме дете и то в най-скоро време, тази година. Набива ми в главата как вече ми е време, за кога да чакам. И е прав... знам, че е прав...
Познавам го добре, страхотен човек е и ще бъде добър съпруг и баща. Привлечена съм от него и знам, че с него ме чакат хубави дни. И да бъда майка навреме, а не незнайно кога.
Въпреки че в момента съм си свикнала с моето момче, добре ми е с него, обичам го и съм приела да не бъда майка близките 2г.
Искам да взема решение и да бъда с един от тях. Не съм изневерила, но искам да се изясня пред себе си или да прекратя тайните излизания, или да се впусна с новия.
