Срамувам се от себе си

Започни държавна работа и полека лека ще се научиш
 Не се отчайвай. Завършила съм счетоводство и контрол, знам как нищо не ти става ясно, освен ако не работиш, докато следваш. Аз завърших с четворки и петици и пак си намерих работа и се справих.

Кураж, не падай духом!
Много е трудно човек да се справи при такова заболяване на любим родител, особено ако завърши със смърт.
Много съжалявам за загубата ти! Сигурна съм, че баща ти би искал неговата липса да те направи по-силен след като преминеш през началните фази на мъката, които са най-тежки.
Трудно е много. И не трябва да подценяваш колко тежко се отразяват такива удари на психиката, особено като си още млад и може би сега за първи път се сблъскваш с някои аспекти на реалността.

Относно работата, за съжаление до колкото знам университета не те подготвя така както практиката. Това мисля, че си важи за повечето професии. Трудно е човек да попие, че и да запомни толкова много сухо знание от учебници, което после няма приложение в живота.
Не се притеснявай, щом започнеш да работиш, ще запомниш всичко, което ти е нужно защото ще го прилагаш всеки ден. Ще ти стане втора натура. Не се срамувай от себе си, изпитанията те изграждат и те учат на принципите, които ще те превърнат в един състрадателен, трудолюбив и честен човек. Всички минаваме през кофти моменти. Говори за нещата, които ти тежат. По-леко е когато мъката е споделена.

Ако ти е трудно да намериш желание и оптимизъм, насочи се към хобита, нещо хубаво и разнообразно, или някое добро дело, например доброволчески труд.

Друго нещо, какква ти е средата? Заобиколен ли си от добри и ентусиазирани хора, които да те насърчават и приповдигат в тежките моменти? Ако не си, време е за промяна.
Ако нещо е прекалено лесно, какво толкова би могъл да придобиеш от него? Бъди малко по-гъвкав и приеми, че може би се нуждаеш от нещо по-трудно, за да те стимулира да се развиеш и да те извади от порочния кръг на депресивни настроения и липса на желание.

По-конкретно за подобряване на концентрацията и изритване на депресиите - махни всякакъв алкохол и цигари (ако употребяваш). Махни умоудавническите сериали/филми/игри... ти си знаеш какво консумираш, което ти пие мозъка.
Намали електрониката и виж малко повече природа, чист въздух, тишина и спокойствие. Спортувай и медитирай!
Поздрави и да си много здрав и успешен!

Човек цял живот търси себе си. Цял живот.
Особено интересните хора.

Щом си задаваш толкова въпроси и се терзаеш, че въпреки оценките не разбираш от нищо, считам, че си търсещ човек, по- умен, а не по- глупав

Предполагам, че имаш по- буден ум, който скучае над тази материя.
Или методите на преподаване те оставят да левитираш, без връзка.
Така е с нашето образование.
Хората, които не просто зубрят, а задават въпроси, излизат с недоумение от тази система
Но нищо, завърши и иди на стаж!
И без това, почти нищо,което се преподава в нашите университети не те подготвя за истинските неща
За съжаление!
Проблемът е в системата, а не в теб или колегите ти

Знаеш, че винаги има хора, които не се замислят, а просто се нагаждат.
На тях им е по- лесно, но това са по- повърхностните хора
а ти търсиш ...
Поне бъди последователен, не изоставяй това, което си започнал, рутината и навикът помагат да се излекува мъката, всяват порядък в живота.

Загубата на толкова близък човек и особено баща, за момчето е титанична загуба
Имай предвид, че той живее в теб и чрез теб продължава да е жив, в теб са гените му, неговите очи или нос или устни, които ти е дал...това, което ти е казвал, това, което си е мечтаел за теб, това, на което те е научил. Живей и ги предай на децата си!
Разглеждай снимките от неговата младост, от общите ви преживявания

Със сигурност ти си бил най- голямата му радост.
Той се е осъществил и чрез теб, станал е по- богат, по- пълноценен

Потъгувай, говори си с него, плачи, не се откъсвай от чувствата си, не ги подтискай, изстрадай ги
и бъди търпелив- мъката ще се изчерпа, ще затихне. Докато страдаш, опознай тази мъка, твоята мъка, твоите чувства, твоите невротрансмитери, химическите вещества на твоята собствена мъка.
Ние сме просто едни биороботи и мъката и радостта са просто едни химически вещества.

И трябва да потърпиш

В крайна сметка, всичко е наред,
такъв е редът, децата все някога се разделят с родителите си
Това е посоката

Това е заболяване. Потърсете помощ.

Според мен, ако в действителност паметта и концентрацията са толкова зле, няма да изкарваш добри оценки. Мисля, че трябва да говориш със специалист, относно всичко което си преживял със загубата, демотивацията, дали нямаш свръх очаквания, например да мислиш, че всички твои колеги си спомянт всичко научено години след изпита,  което не е така. Всеки забравя след изпита, но се развиват умения. Като почне работа човек си припомня нещата които му трябват. Мисля, че има и голяма доза несигурност в теб. Но лично аз не мисля, че ако имаш някакъв сериозен проблем с памет и концентрация  ще упееш да завършиш с отличен, колкото и ниско да е нивото. По-скоро, нещо друго не ти дава покой и не те удовлетворява.
Продължавай на пред и завърши, с времето, ще разбереш, че не всички са гении, които помнят едва ли не всяка лекция...а не  е и нужно. Успех!

Съжалявам за загубата ви.
Спешно изследвайте вит. от групата Б, особено Б-12, Д, започнете прием на качествена омега 3.
Казвам ви го от личен опит. Дори и да спортувате и да се храните здравословно, допълнителният прием на витамини е много важен за процесите на тялото и особено на мозъка.

Цялата ти ниска самооценка е изцяло в главата ти и не се опира на реалността. Ти си упорит и умен и се справяш - не, не добре - отлично, и винаги е било така.
Ти какво си мислиш, че другите могат на края на образованието си да рецитират учебниците? Е, ще те изненадам - не могат. Образованието ти е дало богата култура по специалността ти. Така че с каквото и да се захванеш, ще се справиш точно толкова добре, колкото до сега.

Между другото, със счетоводство могат да се изкарват много добри пари. За сега е рано, но имай едно на ум, че човек като теб не трябва да се задоволява с посредствена работа. Завърши си, поогледай се и ще напреднеш. Има експерт-счетоводители например. Но ти ще си решиш какво е най-добре за теб.

Съжалявам за баща ти. Никой не заслужава такава съдба. Не ти е леко след тази загуба. Трябва време, и не, за да се преодолее болката, а за да се намали.

Желая ти много хубав живот.

Добър ден. Извинявам се, че повдигам насилствено темата, но рекох да актуализирам ситуацията си:
- майка ми почина преди няколко седмици ненадейно. Щеше да ходи на лекар заради болки в стомаха, изведнъж се закашля, не й стигаше въздух и изпадна в безсъзнание. Докато дойде линейката, тя си отиде пред мен. Докторите ми казаха, че е било белодробна емболия.
- отидох на психолог - предписа ми няколко лекарства
- станах личен асистент на баба ми
- почнах да уча , за да си наваксам това, което не успях да науча правилно, но не знам дали ще мога да се справя навреме.

Аз цял живот се подценявам и винаги съм мислела ,че не правя нещата като хората,наскоро един познат ми каза,като те видях за първи път,ти беше много надута,а аз в този момент умирах от страх ,че няма да се справя,но другите около мен не са разбрали ,приели са ,че се надувам.Сега си мисля ,че щях да стигна много надалеч ако не се подценявах толкова,съжалявам ,че съм имала толкова ниско самочувствие.Моят съвет е -главата горе ,казвай си ,аз съм най-добрият,дори ида не си ,хората гледат поведението,даже нищо да не знаеш ,ако даваш вид ,че си гении ,ще ти повярват и ще ти е много по лесно.Самочувствието е много важно ,хората рядко се взират по надълбоко,външният вид води.