Здравейте, не мога да се побера в кожата си вече, и ще задам някои въпроси, на които нямам отговор.
Какво кара една жена да избира все мъже с проблеми? Дали с финансови, дали наркомани, дали с тежък живот, дали с труден характер, или всичко накуп най-добре.
Тъй като говоря за себе си, минавам в 1во лице.
Защо когато срещна такъв мъж, автоматично ми влиза под кожата още от здравей?
Защо си мисля, че като се раздам на макс и отвъд, отсрещния автоматично ще ме уважава, пък дори и от задължение да ме уважава, понеже му спасявам задника?
Защо се влюбвам като идиотка в такива мъже и се поставям на мястото им и приемам всякакво неприемливо поведение, защото нали .. лош ден не прави лош човек?
Защо тези мъже накрая ме приемат като изтривалка и колкото повече ги разбирам и приемам и искам да са добре, накрая ме намразват?
Чувствам се тъпа и жалка, зарязаха ме преди дни с мотива "не мога да те понасям, не си виновна с нищо, но не мога" и това не е за първи път.
Усещам как ми се качват на главата, усещам всеки един момент в който трябва да кажа "Не!", но накрая пак казвам "Добре, както искаш".
Сама не мога да се понасям, нямам такъв пример в семейството, това поведение се прояви първо с бившия ми приятел, страх ме беше, че ако не му угодя ще ме замени с друга, но това че угаждах не го спираше, де. Разделих се с него много трудно и си казах, че с другия няма да се държа така, но пак го правя! Като хипнотизирана .. каквото иска мъжът! 10 мин след като съм дала каквото се е искало си казвам "защо бе човек, защо .. пак ще ти се качат на главата", но вече съм го направила .. борят се в мен тезата, че за близки хора се прави всичко, и вътрешно недоволство, че трябва да правя нещо, за да ме обичат, иначе няма да ме обичат ...
За капак много се привързвам към хората. Допусна ли някой, после все е края на света. Родителите ми не са ме лишавали от внимание, имах си чудесно детство.
Вероятно темата е по-скоро за психолог, и ще посетя такъв този месец, но ми се ще да знам има ли други като мен, които да са успели да си помогнат сами и как?
Не съм на себе си просто, мисля, че полудявам прогресивно вече.
Виж целия пост
Какво кара една жена да избира все мъже с проблеми? Дали с финансови, дали наркомани, дали с тежък живот, дали с труден характер, или всичко накуп най-добре.
Тъй като говоря за себе си, минавам в 1во лице.
Защо когато срещна такъв мъж, автоматично ми влиза под кожата още от здравей?
Защо си мисля, че като се раздам на макс и отвъд, отсрещния автоматично ще ме уважава, пък дори и от задължение да ме уважава, понеже му спасявам задника?
Защо се влюбвам като идиотка в такива мъже и се поставям на мястото им и приемам всякакво неприемливо поведение, защото нали .. лош ден не прави лош човек?
Защо тези мъже накрая ме приемат като изтривалка и колкото повече ги разбирам и приемам и искам да са добре, накрая ме намразват?
Чувствам се тъпа и жалка, зарязаха ме преди дни с мотива "не мога да те понасям, не си виновна с нищо, но не мога" и това не е за първи път.
Усещам как ми се качват на главата, усещам всеки един момент в който трябва да кажа "Не!", но накрая пак казвам "Добре, както искаш".
Сама не мога да се понасям, нямам такъв пример в семейството, това поведение се прояви първо с бившия ми приятел, страх ме беше, че ако не му угодя ще ме замени с друга, но това че угаждах не го спираше, де. Разделих се с него много трудно и си казах, че с другия няма да се държа така, но пак го правя! Като хипнотизирана .. каквото иска мъжът! 10 мин след като съм дала каквото се е искало си казвам "защо бе човек, защо .. пак ще ти се качат на главата", но вече съм го направила .. борят се в мен тезата, че за близки хора се прави всичко, и вътрешно недоволство, че трябва да правя нещо, за да ме обичат, иначе няма да ме обичат ...
За капак много се привързвам към хората. Допусна ли някой, после все е края на света. Родителите ми не са ме лишавали от внимание, имах си чудесно детство.
Вероятно темата е по-скоро за психолог, и ще посетя такъв този месец, но ми се ще да знам има ли други като мен, които да са успели да си помогнат сами и как?
Не съм на себе си просто, мисля, че полудявам прогресивно вече.
