Какви промени направихте или правите със себе си в момента?

Да, разбирам за какво говориш и нямам претенции да съм постигнала окончателно промяна за важните неща. При мен е много трудно да си променя нагласата и мисленето по някои въпроси. Например да не се страхувам. Скорошен пример: бизнесът ми върви добре, разбира се, нямам грижи и смятам, че съм се променила и не се тревожа за нищо вече, защото и преди е имало трудности но с Божията помощ съм ги преодоляла. Само че, отново скорошен пример, бизнесът ми не върви толкова добре и започвам да потъвам в дупка с мисли за това, че може и да фалирам, какво бих правила и тн. И в подобни моменти, понякога осъзнавам, че всъщност все още не мога да се доверя, че това е нормално временно състояние предвид обстановката и не трябва да си мисля най-лошото, а просто да избутам периода. Имам подобни върхове и спадове и по отношение на здравето ми, което е дори още по-трудното в целия процес. 

В този смисъл много зависи в какво вярваш и какво те мотивира. Мен - вярата ми в Бог, затова и гледам, чета, слушам и се заобикалям с това, което ме насърчава да имам повече вяра в Неговия план, а не да оставям съзнанието ми да блуждае в отчаяние и негативни мисли, които ме подтикват към неправилни решения и състояния, Молитвата много ми помага също. Честно казано, сама не мога да се променя без да има ситуации, които да го изискват и без да бъда "сръчкана" свише така да се каже. Но пък я искам тази промяна, затова и не се изненадвам, че ми се случва това, което ми се случва.

За да бъда по темата, днес започнах сериозно да си обновявам гардероба. Много е приятно да си купиш няколко нови неща и да изкараш по-леки летни дрехи! Пък дано скоро и да ги облека! Част от промяната, която искам тази година е да сменя малко стила си.

Пепи, много дълбок въпрос. Зо себе си съм открила, че промяната тръгва от сърцето.  След това идват дела. 
Днес имам разтоварващ  ден като хранителен режим- чай и плодове.

Аз в момента се пренастройвам от вълна отдаден работохолик в посока офисен планктон. Както казва една колежка Маргарита "дреме ми на маргаритката".
Трудно е, от друга страна е наложително да си запазя разсъдъка. Ще успея и вече не го приемам за (чак толкова голяма) драма.

Моята със сигурност е такава - счетоводител. Но на мен си ми е супер. Още повече, че от 1 година и 1 месец съм на нова работа и ходя с голямо удоволствие.

Иначе сега мога да кажа, че вече над месец тренирам редовно. Дори бих казала, че въпреки че не тренирам понякога по график, винаги си правя всички тренировки за седмицата. Та си бях казала, че почвам и няма да се откажа. То пък взе, че супер много ми хареса да тренирам с Памела Райф. И с други съм се пробвала, но поне засега удържам фронта.
Това по въпроса на съфорумката.

Днес нищо не съм направила за мен си.

Днес за себе си имах голям късмет .Нямаше да се справя без него.По късно получих и абсолютно изненадващи подаръци,които много обичам.

От няколко месеца карам една програма за личностно развитие. Усещам промяна, харесва ми. Но и съм далече още от генералната промяна, за която мечтая.

От около октомври миналата година тече огромна промяна в мисленето ми. Отначало си помислих, че всичко е разрушено, но вече виждам новите неща в себе си и продължавам напред. Не знам къде ще стигна, но пътуването започна да ми харесва.

Добре дошла, Роки! ♥

Промяната при мен е, че съм на път да прекратя отношения с токсични хора в живота ми, които се опитват да ме дърпат назад. След това мисля, че ще ми бъде много по-лесно да постигна целите и мечтите си.

Аз започнах да правя промяна в начина си на живот през 2020, вече година и половина. Започнах да тренирам редовно, вече всеки ден. Започнах да ям здравословно. Постигнах резултати, които никога не съм си мислила, че мога да постигна. Промених си нагласата за света и започнах да се боря и с други страхове, преди не бих се и замислила да се уча да карам ски например, понеже ме е страх, но ето че и това промених и започнах да се уча и на това. За сега съм доволна и продължавам напред с нови предизвикателства

Oоох! Ще ми се да си сменя фамилното име, ама е свързано с толкова административни проблеми. Искам да си върна бащиното фамилно име.От ден на ден не мога все повече да му понасям скапаната фамилия, която нося...Кой ме би по главата като се омъжвах да си сменям името! Те ти сега след като се разведох, как не мога да го понасям, а в Канада трябва минимум 1 месец да се обаждам по служби след промяната, от мисълта за което направо се изприщвам.
Радостното е, че вече съм наясно с чувствата си и това мекотело няма никакъв шанс да се върна назад, т.е. може да се каже, че окончателно излязох от след-разводен траур и сега съм веселата вдовица. Само да можеше една фея с магическа пръчица да му изчегърта омразната фамилия, че не ми се занимава.

Опитвам се да бъда по смирена 🙏🍀🧘‍♀️

През февруари предприех важна стъпка в живота си. Мъжът ми се бори за тази стъпка по- отривисто от мен, но се опитвам да му бъда и аз рамо на него. Оттогава се опитвам да преодолея страховете си, несигурността си, плахостта си и да си набивам в главата, че успехът зависи от мен самата. Дълъг път е, но съм го поела.

Не съм спряла да се развивам и променям. Стагнацията и инертността са смърт.
За да не съм голословна- уча се на повече търпение и тичане на пътека когато вали проливен дъжд. Тичането на пътека е потресаващо монотонно, но не мога да променя туземния климат. Остава да се нагодя.

Преди година започнах и нов език. Продължавам с него.