Той не желае брак

  • 5 267
  • 75
Здравейте група, за първи път пиша пост тук, но напоследък това ме тормози. С моят приятел сме заедно от малко повече от 3 години, като от 2 и половина години живеем заедно. Разбираме се, уважаваме се, смятам, че сме един за друг. От една година правехме опити за бебе, вече съм бременна в 5 месец. Това, което ме тревожи, е неговото нежелание за брак. Обсъждали сме го много пъти, задавала съм му директно въпроса, защото за мен това е важно и искам да има годеж и брак, както и скромна сватба, само с най-близките. Той казва, че не желае. В началото беше "Много ни е рано", после " нали сме си заедно, обичаме се, това стига", а сега "нали искаше дете, правим си семейство, защо ти е този брак". .... Как да му обясня, че така де чувствам недооценена. Знам, че е глупаво и т.н., защото той никога не е показал с поведението си, че не ме иска,но просто не го разбирам. Осигурени сме материално, той изкарва много висока заплата. Дето се казва и голяма сватба можем да вдигнем, за да отпразнуваме съюза си, но не. Запънал се е, не иска. Сега го моля поне годеж да направим преди да се роди детето, да се чувствам аз по-спокойно и щастлива, не иска... Вече нз какво да правя. Явно ще трябва да се примиря и това е.
Да кажа,че той има и брат, по-голям от него,който има две деца, също без брак и явно използва и това за пример. Един вид не е нужно... Посъветвайте ме, мога ли да променя положението или просто да свиквам с идеята, че булка в тоя живот няма да бъда?
Предложения като зарежи го не важат!
Виж целия пост
# 1
Ами приеми, че той просто не иска. Има много двойки, които си живеят така. Аз също не съм кой знае какъв фен на брака, така си живеем 9 г с моя спътник в живота.

Не знам защо се чувстваш недооценена, бракът няма да ти направи семейството по-здраво, нито ще те спаси от раздяла. Родителите ми се разведоха миналия месец, след 40 г брак.

Уважението и любовта са по-важни от хартията.

Не знам колко подобни теми има във форума, коментирано, писано, едно и също дъвчем.
Виж целия пост
# 2
Не мисля, че можеш да промениш положението. Явно не иска брак човека и не мисля, че брат му е този, който му влияе. За някой хора подписът не е важен. Дори да решиш да се примириш, че няма да си булка в този живот, това че партньора ти не ти предлага брак, ще те яде отвътре и в някакъв момент ще окаже влияние върху отношенията ви. И то не в положителен аспект. За тези неща двамата трябва да сте на едно мнение.
Виж целия пост
# 3
Ами и според мен не е нужно. Ако идеята е само да бъдеш булка и да изхарчите маса пари, за да почерпите родата, то това е абсолютно излишно. Вие вече сте семейство, един пръстен нито ще затвърди, нито ще промени това. Същото важи и за подписа. Фокусирайте се върху бременноста си, пък след като се роди детето няма да имате много време да мислите за такива работи.
Виж целия пост
# 4
Няма да му промениш решението. Щом на по-ранен етап сте обсъдили въпроса и сте видели, че не сте на едно мнение за нещо толкова сериозно, не е трябвало да задълбочавате връзката.
Виж целия пост
# 5
Семейство не семейство, няма значение. Утре, не дай боже, умре или влезе в болница - нито може да иде да го види, нито да вземе някакво решение за него, нито ще има място, където да живее. Нищо от неговите неща не е И нейно. Или роди му, той след 3 месеца неспане изпляска и и бие шута да си ходи заедно с бебето където иска. Негово право си е, не му е никаква. Бракът дава поне някакво спокойствие за тези неща, че дори и да стане нещо, все не е на улицата с бебе на ръце без работа и пари.
Виж целия пост
# 6
Хамстер ме изпревари. Питайте го, Авторке, този мъж, ако утре нещо с него се случи къде отива детето му да живее.
Виж целия пост
# 7
За някой хора подписът не е важен.
Всъщност, за обсъждания екземпляр подписът е от изключително значение. Ако наистина му беше безразлично, щеше да се е затичал към Гражданското още след първия път, в който любимата му е изявила желание.

Вие вече сте семейство, ...
Не са "семейство" в юридическия смисъл на думата.

Авторке, а ти защо се нави на бебе, без да си чула Менделсон?
Виж целия пост
# 8
Не можеш да накараш някой да направи нещо, което не иска да прави.
Щом раздялата не е опция, примиряваш се и това е. Съгласила си се да живееш с него, деца да му раждаш, докато нещо, което искаш и имаш нужда се случи, не се случва... Какво очакваш сега?
Виж целия пост
# 9
Защото явно е сметала, че бебето ще оправи работата.
Виж целия пост
# 10
Той казва, че не желае. В началото беше "Много ни е рано", после " нали сме си заедно, обичаме се, това стига", а сега "нали искаше дете, правим си семейство, защо ти е този брак". ....
Той не е ли искал дете? Ако наистина го е казал точно така...все едно все ти насилваш да се случват нещата във връзката. Така ли е?
Виж целия пост
# 11
А какво са? Сбирщайн?
Ако искащ да си вдигнеш гарда, обърни го в позитив и спри да мрънкаш за женитба/годеж, че като нищо с тая твоя несигурност ще те подмени с друга.
Виж целия пост
# 12
Авторке, не си осигурена материално докато зависиш от някого и от нечия заплата. Щом мислиш да се примириш си помисли, да не дава Господ, но какво можеш ти да гарантираш като стабилност на себе си и детето.
Виж целия пост
# 13
Това с бебето, дето ти си го искала и той, видиш ли, ти угодил, много ме впечатли.
И как сте осигурени, защото той е с висока заплата.
Явно нещата не вървят особено и вярваш, че подписът може да ги промени и да ти даде сигурност. Реално е обратното и подписът е следствие от сигурността и на двамата в отношенията им.
Виж целия пост
# 14
Аз също имам не лоша заплата, а детето го искахме заедно и не е било само мое решение. Относно това кой е водещият във връзката, смятам, че и двамата сме правили крачки нещата да се развиват. Той ме покани да живея у тях и определено смятам, че отношенията ни бяха доста сериозни, иначе не бихме се решили и двамата за дете. Като цяло или трябва да се примиря или да се надявам след време нещо да се промени.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия