Върнах се от еднодневна разходка в Казанлък с автобус/влак и като легнах на леглото нямах енергия и ми подсакачаше всичко защото влакът се тресеше нагоре-надолу. Станах рано, взех автобуса в 11:00 от автогара Сердика, а обратно в София бях в 21:00. По-малко уморен се чувствах, когато летях до Истанбул, разгледах част от най-важните места, почувствах го и вечерта се върнах. С автобус сигурно щеше да ми е гадно, но пък в градовете си ползвам градските без проблем. 
Но и с кола не ми допада да пътувам на големи разстояния. Като че ли най-малко се уморявам със самолет, защото е и най-бързо, но до повечето дестинации няма как.
Та се замислих, че обичам да пътувам т.е. да посещавам нови (и любими стари) места. Но не и самото планиране и придвижване, те даже ми отнемат от радостта.
Има ли и други като мен, на които им е голям стрес гоненето на разписания, страхът да не изпуснеш влака/автобуса/кораба или да не спукаш гума? Но като че ли и чисто физически капвам с кжла, автобус и бавните ни влакове на големи разстояния. Самолет ми е ОК, бързите влакове в чужбина също. Не знам как издържат хората, които ходят от София до Атина, Истанбул или дори Западна Европа с автобус. Но като се замисля една позната ю се е гадно по завоите от София до Атина, та явно не съм само аз. Като карам до Смолян също ми става зле по завоите. Ако измислят телепортацията ще съм много щастлив, но засега съм по-свеж след едночасов и дори двучасов полет от колкото да карам или да взема автобуса или влака от София до морето. Дори вече се замислям дали не си струва повечето пари да летя до Варна/Бургас... Не е до глезотия, наистина ставам на парцал и ми трябват два дена да се освестя от самия път. Първия ден не знам къде се намирам. До 20 км съм що-годе добре, 50 вече ми идват много с автобус, а с кола от 100 нататък. Има ли преодолели това неразположение на дълъг път и как?
Виж целия пост
Но и с кола не ми допада да пътувам на големи разстояния. Като че ли най-малко се уморявам със самолет, защото е и най-бързо, но до повечето дестинации няма как.
Та се замислих, че обичам да пътувам т.е. да посещавам нови (и любими стари) места. Но не и самото планиране и придвижване, те даже ми отнемат от радостта.
Има ли и други като мен, на които им е голям стрес гоненето на разписания, страхът да не изпуснеш влака/автобуса/кораба или да не спукаш гума? Но като че ли и чисто физически капвам с кжла, автобус и бавните ни влакове на големи разстояния. Самолет ми е ОК, бързите влакове в чужбина също. Не знам как издържат хората, които ходят от София до Атина, Истанбул или дори Западна Европа с автобус. Но като се замисля една позната ю се е гадно по завоите от София до Атина, та явно не съм само аз. Като карам до Смолян също ми става зле по завоите. Ако измислят телепортацията ще съм много щастлив, но засега съм по-свеж след едночасов и дори двучасов полет от колкото да карам или да взема автобуса или влака от София до морето. Дори вече се замислям дали не си струва повечето пари да летя до Варна/Бургас... Не е до глезотия, наистина ставам на парцал и ми трябват два дена да се освестя от самия път. Първия ден не знам къде се намирам. До 20 км съм що-годе добре, 50 вече ми идват много с автобус, а с кола от 100 нататък. Има ли преодолели това неразположение на дълъг път и как?
