Прекалено чувствително момиче на 7 години

  • 1 956
  • 9
От  къде да започна. Дъщеря ми е на 7 години и е изключително чувствителна. За най-малката забележка, особено ако е от външен човек(учител, друго дете )  се разстройва и разплаква. Вкъщи с баща й много й говорим и обясняваме за това. Тя отново се разплаква, после се съгласява че не трябва да плаче и на другия ден пак старата песен на нов глас. Тя е много добричка и свита, и когато някое дете от градината й каже "лоша дума" или нещо се заяде с нея, тя не знае как да реагира и се разплаква. После ми разказва, аз й обяснявам че трябва да отвърне, за да спрат да се заяждат с нея. Дори разиграваме и сценарий, но няма ефект, на другия ден пак е същото. Винаги си е била такава. Хора около мен ми казват, че ще го израсте, но и аз вече не знам. Много ми е мъчно когато ми разказва почти всеки ден как се разплаква заради нещо или някой. Та въпроса ми е има ли и други майки като мен и реално това израства ли се? Предстои ни първи клас и не ми се мисли какво ще бъде.
Виж целия пост
# 1
Сигурна ли сте, че това не е заучена защитна реакция? Един вид - разплаквам се и другите се чувстват виновни и тръгват да ме утешават. Като правило - детето усвоява целите от родителя с противоположен пол, а начините за постигането им - от другия родител. Дъщеря Ви виждала ли Ви е да плачете в къщи или в друг случай, когато нещо не става както искате?
Виж целия пост
# 2
Сигурна ли сте, че това не е заучена защитна реакция? Един вид - разплаквам се и другите се чувстват виновни и тръгват да ме утешават. Като правило - детето усвоява целите от родителя с противоположен пол, а начините за постигането им - от другия родител. Дъщеря Ви виждала ли Ви е да плачете в къщи или в друг случай, когато нещо не става както искате?

 Не,  вкъщи не ме е виждала да плача. Но от друга страна й харесва да я гушкат и успокояват. И за това сме й обяснявали че мама и татко винаги ще бъдат до нея и ще я подкрепят, но другите хора не го правят и не са длъжни да го правят.
Виж целия пост
# 3
Мисля, че като тръгне на училище, ще го преодолее. Децата заучават модели на поведение до 7-8 години, а в следващите 7-8 ги модифицират и отхвърлят неработещите. Като разбере, че плачът в училище и носи повече неприятни преживявания (защото малките деца като правило не са склони нито към съчувствие, нито изпитват чувство за вина) - ще го замени с друга реакция. А стане ли тинейджърка - ще си спомняте с носталгия за времето, когато е обичала да я гушкате Simple Smile
Виж целия пост
# 4
Брата беше изключително чувствително дете. Нещата се подобриха, когато нашите го записаха на спорт Simple Smile Спортната злоба, изразходването на енергия и вкарването на такава дисциплина в менюто помагат Simple Smile
Виж целия пост
# 5
А защо пък плаченето е проблем? Детето е намерило начин да изкарва емоцията си и не я задържа в себе си. Някои деца стават агресивни, други свити и не споделят, трети плачат. Всички деца рано или късно се научават да управляват или да се справят с чувствата си. Няма ли да е по-добре да и обясните, че сте горди с това, че успява да покаже, да изкаже и да изкара от себе си нещата, които я притесняват. Не съм психолог, но не би ми дошло на ум да намирам проблем. И си мисля, че като и дадете сигурност, че няма лошо в това по-бързо ще го преодолее.
Виж целия пост
# 6
Дъщеря ми е почти на 11. Същата е, винаги е била. И аз съм такава. Не искам, но сълзите ми тръгват сами, не мога да ги контролирам всеки път. Разбира се, с годините се случва все по-рядко да изпадам в такова положение. Научих се да избягвам конфликтни хора и ситуации. Когато някой ми влезе остро, поемам дълбоко въздух, броя наум до десет и си повтарям, че аз съм по-интелигентна емоционално от него и не си струва да се ядосвам. Повечето пъти помага.
В началото се опитвах да обяснявам и на детето как трябва да се сдържа понякога, но един ден тя ми заяви - мамо, защо да го правя, на мен така ми олеква. И аз спрях. Приех, че просто е по-чувствителна и емоционална, и че това не е задължително нещо лошо. Предупредила съм обаче за тази черта от характера и учителите, които и преподават, защото в началото го  приемаха за глезотия. Вече нямаме никакъв проблем, оставят я да си поплаче и след като се успокои - разговарят какъв е проблема, за да се изчисти.
Надявам се, че с времето ще се научи да се справя сама с нежеланите емоции. Но предпочитам да ги изразява, не да ги потиска и след време да избият отнякъде под формата на някое заболяване.
Надявам се и вие да намерите правилното за вас решение.
Виж целия пост
# 7
Моето дете също е така от известно време.
Не в толкова голяма степен, но плаче почти за всичко.
Аз бях същата и много се притеснявам да не стане така и тя, да вземе тази чувствитвлност от мен.
Не беше така когато беше по-малка.
Беше много по-общителна, нахална дори.
А сега отскоро се срамува. Веднага започва да реве за най-малкото и в градината е така, знам от лелката. Ако друго дете дойде и започне да играе с нейното приятелче се сърди, иска да си тръгваме, даже се ядосва.
 Ако не е първа в нещо не може да се примири, каквото и ще да й обяснявам.
Опитвам се да й говоря. Сега е на 5 години, какво ще е като иде 1 ви клас, ако е така.
 Децата ще я мачкат, няма да може да се отстоява, лесно ще се отказва, няма да може да се защитава, да се адаптира лесно в различни среди, знам какво е и хич не е добере такава емоционалност и чувствитвлност.
За съжаление тук имам вина и аз.
 Първо-гена, но това не е концерт пожелание
Второ - Мен ме е виждаа да плача за съжаление няколко пъти(ходих на психотерапия и бях в депресия).
Голяма грешка, но не успях да го избегна, все още се чувствам зле и се случва понякога. Но аз не съм от хората, които могат да подтискат чувствата.
Явно ще имам дете същото като мен.
Силно се надявам да го израсте, но не ми се вярва особено, ако си е характер.
Тя не го прави нарочно, просто е много, много чувствитвлна, не вярвам да е реакция.
От друга страна си мисля, че може аз да имам вина и това не ми дава мира. Трябва да взема мерки тези две години, дано успея да се справя с това, че не знам иначе как ще е.
Онзи ден каза, че не иска да остарявам, ей така й хрумна и започна да плаче.
Само как чуе нежна, бавна бебешка песен и види някое бебе и започва. Ако види друг да плаче, друго дете и тя започва.
Много ми се искаше да вземе характера на баща си, освен външността, но не.
Трябва да изкупя това, че съм тормозила майка си чрез нея, вече започвам да си мисля това.
Аз бях такова дете. Вечно обясняване, дипломация, с внимание, с подход, с грижа.
Ами не. И досега съм си такава.
Затова толкова исках да остане да танцува и толкова държа да иде на някакъв спорт, но не се получава засега.
И там проблема съм сигурна, ще идва от тази чувствитвлност.
Аз до ден днешен много съжалявам, че съм такава, въпреки, че все повече успявам да се приема такава, каквато съм. Но това е много тежко, много по-добре е да си перде.
От друга страна - това са деца, все още не са наясно как да се справят с емоциите си и плачът е начинът.
Може нещата да се подобрят с времето.
И да се променят.
Виж целия пост
# 8
Aз бях такова дете. Не се израства това. Просто с годините започваш да го подтискаш и прикриваш. Понякога се случва да изкарам насъбрсното и всичко отначало. За съжаление.
Виж целия пост
# 9
Няма смисъл да го подтиска. Просто трябва да разбере, че това е нейна слабост и не бива да се показва уязвима пред другите, защото те ще злоупотребяват с това. Като й се плаче да го прави на саме, не пред другите, за да няма как да й се подиграват в училище, че е ревла например. Вкъщи да си изпуска всички негативни емоции, а вие показвайте разбиране към проблема.
Дъщеря ми е такова дете. Вече е на 11 и успява да се контролира. Първия път, кога успя да сдържи сълзите, беше много горда от себе си.
Спорта също много помага да изгради характера. В трудни моменти винаги гушкам, проявявам разбиране и изслушвам внимателно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия