Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Приел ли ме е за даденост? Има ли шанс да се справим

  • 5 111
  • 128
Здравейте, дами
Идвам тук за съвет, защото съм объркана и се чувствам безсилна да си тръгна. С моя приятел сме заедно от 3 години, първите 2 всичко беше песен, и двамата се държахме супер, прекарвахме времето си страхотно. От 1 година нещо се случи, просто се рестартира. Всяка вечер се прибра намусен, сърдит и едва можеш да му изтеглиш някоя и друга дума. Забрави за всички романтични жестове и дори нежност. Не се сеща да ме прегърне, целуне, все му е топло. Ако не го направя аз, сигурно с дни няма да ми обърне внимание. Опитвам се да го провокирам, но с нищо не се трогва, имам чувството, че ако му кажа, че съм му изневерила пак няма да му трепне. В същото време казва, ти си най-хубавото нещо в живота ми.
Осъзавам, че може би най-правилноя ход е да си събера нещата и да сложа край, но не мога да го направя, всяка вечер се надявам, че ще се прибере в по-добро настроение, че пак ще ни е весело, ще се посмеем. Преживяхме много заедно, на много се научихме и не ми се иска да свършва.
Виж целия пост
# 1
Ами явно твърде много си му на разположение. Намери си някакво хоби, започни да закъсняваш, разнообразявай се със срещи с приятелки, спорт, каквото се сетиш. Ако не си промени отношението, значи просто са се изчерпали нещата.
Виж целия пост
# 2
Много ви е рано да живеете като съквартиранти. Щом е решил да не участва във връзката ви, и се е пуснал по течението, остави го да изтече в канала...
Виж целия пост
# 3
Приел те е за даденост,да.Разчупи динамиката на ситуацията,излез от рутината.Начини има.Много.
Виж целия пост
# 4
Ами явно твърде много си му на разположение. Намери си някакво хоби, започни да закъсняваш, разнообразявай се със срещи с приятелки, спорт, каквото се сетиш. Ако не си промени отношението, значи просто са се изчерпали нещата.

И двамата правим доста неща, излизам, пътувам, не си седя само в къщи да го чакам. Даже вече мисля, че прекарваме повече време по отделно, вместо заедно. Опитвам да правя планове заедно, да разчупим ежедневието, но отново все едно го карам да копаем на полето с едно такова нежелание.
Виж целия пост
# 5
Ако си 98-ми набор, да, рано ви е за такива проблеми. Вероятно си му омръзнала. Трудно ще се върнат нещата назад и то, само ако има желание от негова страна.
Виж целия пост
# 6
Преживяхме много заедно, на много се научихме и не ми се иска да свършва.
Когато  встъпвахме в брак със жена ми, това беше ....1995 г., аз й казах, че каквото и да става със отношенията, ние трябва да си говорим, защото, даже и да знаем един за друг много неща и се обичаме и т.н., няма как в даден момент да разбереш, прочетеш мислите на другия. Тя очаква от мен да реагирам, но аз не знам, не съм баба Ванга, за да разбера какво всъщност тя иска и обратното също важи, за мен... До определен момент, години наред, това работеше, когато изведнъж спряхме да го правим и аз не знам защо...резултата беше ясен:grinning:
Говорете си, защото сте заедно за да ви е по-хубаво в живота, по-лесно, а не обратното...
Виж целия пост
# 7
Друга жена.
Виж целия пост
# 8
Финансови проблеми? Проблеми на работа? Нещо друго, което не ти казва, например проблем в семейството или с колега? Една връзка не може да е само цветя и рози. В никакъв случай не оправдавам поведението му, но връзките обикновено не са нещо, което просто ей така да изхвърлиш без по-сериозна битка, поне аз така мисля.
Аз лично бих поставила нещо като ултиматум - много правилно е написано и по-горе в коментар, или ми казва какво се случва, какво го тормози, или връзката ни е на път да приключи. Без комуникация, нищо не става. Това че си интересна личност, че си разнообразяваш е чудесно, но и не мисля, че чак толкова ще го трогне или пък би разрешило проблема.
Ако поведението му наистина рязко се е сменило с такова, значи нещо се е случило. Ако винаги е бил малко темерут, значи вече просто се е отпуснал и е себе си, а ти трябва да решиш дали можеш да живееш с такъв човек. Всички сме много усмихнати и търпеливи в началото на връзката, после започва истинското изпитание дали си пасваме, или не.
Виж целия пост
# 9
И аз бих заложила на друга жена.
Иначе на въпросите от заглавието - да, приел те е за даденост, не, няма шанс да се справите.
Единствено не разбирам защо не си събираш багажа.
Виж целия пост
# 10
Ами явно твърде много си му на разположение. Намери си някакво хоби, започни да закъсняваш, разнообразявай се със срещи с приятелки, спорт, каквото се сетиш. Ако не си промени отношението, значи просто са се изчерпали нещата.

И двамата правим доста неща, излизам, пътувам, не си седя само в къщи да го чакам. Даже вече мисля, че прекарваме повече време по отделно, вместо заедно. Опитвам да правя планове заедно, да разчупим ежедневието, но отново все едно го карам да копаем на полето с едно такова нежелание.
Тогава, стягаш багажа и кой откъдето е. Айде, нема нужда да се мъчите още отсега, след като и нямате нещо изградено зад гърба си, заради което да си заслужава да си търпите нацупените физиономии и гадните настроения.
Виж целия пост
# 11
Сигурно и секс не правите...
Да вземе да си пусне едни изследвания. Щитовидни хормони...
Виж целия пост
# 12

Първото нещо, което трябва да направите и то веднага е да поговорите. Кой, накъде, какво, защо?
И после, ако не стигнете до решение и поведение, което ви устройва и двамата се разделяте. Спокойно. Докато още нямате брак и деца. Защото, ако нещата са такива не стига, че вие двамата ще сте нещастни, но ще объркате психиката на едно дете/или повече. А това вече е много гадно.
Обаче решението/поведението трябва да се види веднага. Не, след година, две, пет.
П.С. Аз също клоня към 3ти човек.  
Но точно затова трябва разговор своевременно.
Виж целия пост
# 13
Хората се променят, отношенията се променят. При вас това вече се е случило. Не знам за какво да се стараеш, то е като да искаш да съживиш мъртвец. Явно си му удобна и затова казва как си най-хубавото в живота му - дребно лицемерие с очевидна цел.
Виж целия пост
# 14
Интимен живот имате ли, все му е топло ми звучи като абсурдно извинение за мъж. За мен има друга жена, а той не смее да те напусне, уж да не те нарани. Описаното не е да тде взема за даденост, а отчуждение. Лично аз не виждам защо да живееш е такава агония. Директно го питай, какво става, няма ли чувства вече, вижда ли някакво развитие във връзката ви. По-добре да прекратите, вместо да стоиш, чакайки някакви минали страсти да се върнат. Ако намери някакво логично обяснение, дай шанс, ама след 3 години да не те прегръща дори, след още 3 какво ще е? Дългогодишната връзка (а вашата хич не е такава), не е повод за безразличие, има ли обич, има и нежност.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия