Приел ли ме е за даденост? Има ли шанс да се справим

  • 5 497
  • 128
# 120
Как така не сте говорили на четири очи? Нали той ти каза, че не е в теб вината, а в неговата глава. Все пак сте говорили. Мислиш ли, че не сте се изяснили, та чак се боиш да чуеш какво има да ти каже?
Виж целия пост
# 121
Продължаваш напред,смело.И на твоята улица ще изгрее слънце.Успех!
Виж целия пост
# 122
Така е, аз напълно осъзнавам, че всички минават през такива етапи и, че след 3 години дори няма да си спомям защо толкова кофти съм се чувствала. Обичам го, това е факт, явно вече не е взаймно или той има нужда да разреши личните си проблеми.
За мен проблема е, че все още не е узрял като мъж и се стресна, че взе да става много сериозно. Хем му се живее, хем обаче останалите покрай него имат други приоритети вече. Плюс, че така и не се задоволи с позицията, която има на работното място.
Може би е за добро, няма какво да делим, но все пак 3 години лягах и ставах с този човек, сега се чувствам сама и се страхувам.

Ако наистина държиш на този човек, а той наистина има проблеми, вместо да четеш и действаш по съветите на хора, които сме преживели всеки историята си по свой начин и няма обективна преценка над твоята ситуация се стегни. Говори с този човек и слушай го, сподели му и ти как се чувстваш, има ли нужда от твоята подкрепа какво му тежи, на теб какво ти тежи.... И ако наистина не те чуе и не говори си тръгни, но ако има нужда от теб го подкрепи.... Просто вземи решението за себе си
Виж целия пост
# 123
Така е, аз напълно осъзнавам, че всички минават през такива етапи и, че след 3 години дори няма да си спомям защо толкова кофти съм се чувствала. Обичам го, това е факт, явно вече не е взаймно или той има нужда да разреши личните си проблеми.
За мен проблема е, че все още не е узрял като мъж и се стресна, че взе да става много сериозно. Хем му се живее, хем обаче останалите покрай него имат други приоритети вече. Плюс, че така и не се задоволи с позицията, която има на работното място.
Може би е за добро, няма какво да делим, но все пак 3 години лягах и ставах с този човек, сега се чувствам сама и се страхувам.

Ако наистина държиш на този човек, а той наистина има проблеми, вместо да четеш и действаш по съветите на хора, които сме преживели всеки историята си по свой начин и няма обективна преценка над твоята ситуация се стегни. Говори с този човек и слушай го, сподели му и ти как се чувстваш, има ли нужда от твоята подкрепа какво му тежи, на теб какво ти тежи.... И ако наистина не те чуе и не говори си тръгни, но ако има нужда от теб го подкрепи.... Просто вземи решението за себе си
Вече си е тръгнала,не четеш ли?
Виж целия пост
# 124
Така е, аз напълно осъзнавам, че всички минават през такива етапи и, че след 3 години дори няма да си спомям защо толкова кофти съм се чувствала. Обичам го, това е факт, явно вече не е взаймно или той има нужда да разреши личните си проблеми.
За мен проблема е, че все още не е узрял като мъж и се стресна, че взе да става много сериозно. Хем му се живее, хем обаче останалите покрай него имат други приоритети вече. Плюс, че така и не се задоволи с позицията, която има на работното място.
Може би е за добро, няма какво да делим, но все пак 3 години лягах и ставах с този човек, сега се чувствам сама и се страхувам.

Ако наистина държиш на този човек, а той наистина има проблеми, вместо да четеш и действаш по съветите на хора, които сме преживели всеки историята си по свой начин и няма обективна преценка над твоята ситуация се стегни. Говори с този човек и слушай го, сподели му и ти как се чувстваш, има ли нужда от твоята подкрепа какво му тежи, на теб какво ти тежи.... И ако наистина не те чуе и не говори си тръгни, но ако има нужда от теб го подкрепи.... Просто вземи решението за себе си
Вече си е тръгнала,не четеш ли?
Това съм го пропуснала...
Виж целия пост
# 125
Момиче, всичките ти чувства са нормални, болката ти е повече от разбираема, но... помогни си и ти малко.

Навиваш се как последните 3 години си лягала и ставала с този човек, но започни да си припомняш и, че последната 1 си лягала и ставала със свито сърце. 3 години сте минали през какво ли не, но последната 1 той без обяснения те е изолирал от себе си и т.н. Осъзнай, че това е човек, на когото му липсват смелост и интегритет да казва нещата такива, каквито са. Също и емпатията му понакуцва, съдейки по начина, по който сте приключили. Толкова си може явно, не го обличай само в хубавите му краски отпреди кризата в отношенията ви.

Приеми, че това е окончателно решение и, ако можеш, не търси повече диалог с него - само повече болка ще си набереш. Той навярно си го изживява чудесно. Просто такава е механиката на връзка, от която искаш да излезеш - когато приключи, чувстваш облекчение и лекота, не тъга. Ако има някакви носталгия и съжаления, те идват на доста по-късен етап, а може и да не дойдат. Това как отсрещният преживява нещата няма общо с твоята цена като човек и партньор.

Някой ден ще имаш друго "вкъщи" с друг човек, който няма да те кара да измръзваш отвътре. А и домът е място, където чувстваш спокойствие, сигурност и уют, не е задължително да бъде физическо място, можеш да го развиеш и носиш у себе си.

Боли, ще отнеме време да го изживееш, но ще мине. И е за добро. Междувременно търси начини да продължиш напред, не да се дърпаш назад. Разбира се - постепенно, сега всичко е много прясно.
Виж целия пост
# 126
Ти наблюдавай след 2-3 седмици дали няма рязко да изчезнат поканите от 'общите' ви приятели. И се ослушай дали няма да чуеш каква егоистка си.
Бас ловя и аз, че така ще стане. Тя ще е искала прекалено много или няма да е знаела какво иска, или луда ще е била, че си измисля причини за раздяла.
Виж целия пост
# 127
Да не би да се хванал с онази негова приятелка дето я наричаше бубинка- буболечка- бубии?
Виж целия пост
# 128
Нормално е да се чувстваш така. Преболедувай го и продължавай напред.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия