Живот без деца

Финансите, не бива  да са основния фактор при вземането на решение за деца. Ако само това ви спира, работете за увеличаване на доходите. Трябва да си отговорите на въпроса дали сте си достатъчни само двамата. И ако е така да не се поддавате на обществения натиск, че всички трябва да имат деца. Човек и без деца може да води пълноценен и стойностен живот. 

Така е ,но нормалните хора не искат да си гледат децата, като циганите, а да им осигурят поне някакъв минимум .

Хората със стойностен живот не си задават въпроса как ще се гледат тримата с 826 лв (доколкото видях, че е прагът за бедност за тази година).
Колко е пълноценен животът с тези пари също може да се поспори.
И тука идва гениалната мисъл поне едно дете да родя, не че много иска/т дете.

Ами хипотетично, ако родите дете сега си отрязвате шансовете за по-добра работа, защото за преквалификации, курсове и т.н. трябват пари, които ще отиват за децата, т.е  се въртите в затворен кръг. Не знам какви са причините да нямате образование и да не сте си подобрили положението досега, но след като се замисляте все пак дали да имате деца, яв о не са здравословни и не е късно да потърсите начин да си повдигнете дохода първо. Иначе, ако останете без, вероятно още след 10 години ще съжалявате.

Няма как на стари години да не съжаляваш , идва и момент , в който все пак ще имаш нужда я някой да ти помогне с нещо , я пенсията не стига и няма кой да ти даде . А , като нямаш деца , няма да имаш и внуци . Децата са стимул в живота .

Сложна работа. В днешно време има хиляда начина човек да си повиши квалификацията и да започне по-високоплатена работа, но въпросът е, че ако сте искали деца, това досега е трябвало да сте го свършили.

Не даваш подробности, но ако не сте болни и мързеливи, и ако наистина искате деца мнението ми е, че финансовата причина не трябва да ви спира. Пари се изкарват, но някои други възможности с времето си заминават безвъзвратно.

Ами ако имат някой много голям кредит? Ако имат изпълнителни дела срещу единия или двамата, по които веднага щом започнат работа ще бъде наложен запор на трудовото възнаграждение, банковите сметки също запорирани и каквото и да спечелят, ще отива при кредиторите?
Например.
Проблемът може да е по-голям от просто "печелим малко".

Моите "20 стотинки" по въпроса. Аз съм дете на възрастна двойка (40 и 48), самата аз станах майка късно (38 и 42).
На 32 и 38 съвсем не сте престарели, за да се откажете да имате дете, ако искате деца. Но и не вярвам, че няма начин да си подобрите материалното положение.
Да имаш дете е скъпо удоволствие, ако си в София, плащаш частна градина, а след това разни школи и частни уроци. Обаче хора живеят и извън София и гледат деца. И тези деца също имат нормален живот.
Всъщност какво значи нормален? Ако детето е здраво и кърмиш, то разходът ти  до първата годинка е основно за памперси и след 6-я месец за пюрета. Таксата за ясла и градина е съвсем поносима, особено като се вземе предвид, че там ти гледат детето по 10 часа на ден и го хранят, оставя ти вечерята. Пък освен, че го гледат и хранят го обучават, социализират и ти освобождават време да работиш.
С тръгването на училище разходите скачат, но основното е за храната. И тук идва моментът на спорт или друга дейност. УСШ са безплатни, а читалища и младежки домове развиват извънкласни дейности срещу символична такса, така че детето не е ощетено откъм възможности.
Разбира се има и много други нюанси.
Решението трябва да си е само ваше, на двойката ви. Ако мислиш, че можете да сте си достатъчни и щастливи, ок. Ако червейчето на съмнението гложди, то явно трябва да опитате да имате дете. Дори и да не е сега, а след 2-3 години. Но отложите ли опитите, то работете върху увеличаване на доходите. И да, днес много жени раждат на 35-40, но и не са малко тези, които не успяват в тази възраст.

Роми ли сте?
И защо сте сигурни, че ще сте вечно под прага на бедността?

я, колко хора тук се правят на всевишния и пророкуват. Това са глупости! Да дадеш живот е щастие и не се изисква специално умение, за гледане на дете, също не се изискват специални неща. Природата е осигурила всичко необходимо.
Имам доста случаи около мен, за да кажа, че децата на бедни родители стават по успешни, по-умни, по-стойностни, при добро възпитание първите 7 години, както се казва. А примери за богати родители с кухи деца много, не се изисква търсене, всеки има пример за това...
Не се притеснявайте, щом се замисляте за това, значи, че сте нормални и адекватни хора и всичко ще ви се получи!
Вършителя на съдбите стои до вас и няма да ви остави. Той винаги има последната дума, даже, когато ви се струва, че няма изход!

Всички стават по-добри при добра грижа и възпитание. Но недохранените деца, или хранените с некачествена храна, или мръзнали в студовете, и т.н. гледани в неблагоприятни условия, голяма част от които е свързана с някакви средства, имат доста отражения. И това само на основно физиологично ниво, без изобщо да коментираме психологичните и социални последствия, както и силно ограничените възможности за развитие.

Разбира се, не само богатите (или средната класа, да не изпадаме в крайности) трябва да се множат. Но трябва да може да се осигури едно основно ниво на просперитет, когато създаваш нов живот. Не че икономиката няма да приеме радушно кадри, които да вършат черната работа, да са уязвими, лесни за експоатиране, без голям избор, защото да има повече бедни с по-малко възможности, всъщност е отлично, да не кажа интегрално за социално-икономическата структура, в която живеем. Но от позицията на един родител, това ли е, което искаме за нашето дете и с тази идея ли го създаваме?

Авторката, ако изобщо е истинска темата, трябва да работи в посока подобряване на положението си и тогава ще може да има дете с прилични шансове за бъдещето.

Животът е шарен, случаи всякакви.
Всеки сам си решава.


В Бг има и скромно живеещи хора, които именно децата ги стимулират да се развиват, правят кариера, да имигрират дори.

Понякога роднини, съседи може да дадат всичките дрешки, колички , креватчета и се спестяват много разходи.

В много богати страни хората избират да си живеят живота без деца, да за си пътуват и да си се кефят.

Друг  е въпросът дали двама души се  обичат толкова, че да искат  да имат общи деца и дали си имат доверие да тръгнат заедно в това дълго и сложно приключение.

Само дето има една важна особеност - на 32 г да се забременява и ражда е лесно.
Но ако на/след 40г една жена си смени мението, то става по-сложно.

абсолютни врели-некипели! Пречупвате всичко през призмата на имането, а това няма общо с реалното и природното. Приказвате за Гаргалчо! От къде знаете, как ще се сложат нещата й, за да коментирате, че щяло детето видиш ли да страда и да стане общ работник, ахахаха, направо се смея...

Не знаем. Но сме виждали и деца да просят. Ти не си ли?
И там природата кво?

Ето това е истинският ви проблем, а не дали имате, или нямате деца.
Работете по разрешаването на този проблем. Лоши кредити, хазарт, наркотици, насилие, противозаконни прояви?
Каквито и да са другите причини, елиминирайте първо тях, след това спокойно създавайте деца. Ако искате, разбира се. Изобщо не е задължително всеки човек да се възпроизвежда.