Днес масово се борим с липсата на мотивация за учене у децата. Ако сте родител, признайте си, че това в някаква степен важи и за вас - в съзнанието ви ученикът буквално се е срастнал с представата за мързел и инертност.

"По природа човек е създаден да изпитва удоволствие от научаването на нова информация" - напомня ни Ина Иванова, създател на Наука за хората и организационен психолог. "Когато научаваме нещо ново и интересно, мозъкът ни отделя допамин, а както знаем този невротрансмитър е свързан с изпитването на удоволствие", пояснява Ина. В разговор с нея, потърсихме гледната й точка на психолог върху това къде се къса нишката. Защо децата, родени да бъдат любопити, в някакъв момент масово спират да се интересуват от нови знания?

Интервюто с Ина Иванова е част от специалния проект на BG-Mamma "Отново на училище 2022".



BG-Mamma: Споделяш, че в работата си срещаш хора с комплекси и задръжки, които са им били насадени в училище. Какви най-често са тези комплекси?

Ина Иванова: Много често по време на обучението по презентационни умения хора споделят, че поведението им като възрастни, когато говорят пред публика е силно повлияно от начина, по който са получавали критики в училище, когато са били изпитвани.

В огромен процент става дума за инструкции, които са свързани с реплики от типа: "Ако ръкомахаш, значи не знаеш за какво говориш", "Когато говориш трябва да не мърдаш" и т.н. В резултат тези хора днес изпадат в паника, когато трябва да говорят пред важни клиенти в работата, да изразяват идеи пред колеги по време на срещи. В училище често им е казвано какво да НЕ правят, без да е обяснено защо, нито е дадено конструктивно решение.

Като цяло самите инструкции не са плод на знание, а са продължение на незнанието на тези, които са обучавали същите тези представители на образователната система.

Един човек трябва да има стремеж за непрекъснато развитие през целия си живот. Особено, когато този човек има ролята да образова. Проблемът е, че не малко представители на по-старите поколения вярват, че образованието и собственото им обучение приключва с дипломирането. А това съвсем не е така. Как може хора, които не са любопитни и не търсят нова информация да научат на това децата?

А какви спомени имаш от твоя ученически период? Какво те вдъхновяваше най-силно и обратното - какви случки са ти оставили отрицателен отпечатък?

Имах късмета в по-ранните ми години да уча в училище с традиции и там всичко беше свързано с това да възпитат у нас желание да бъдем умни, да мислим, да искаме да успяваме. При нас "готините" ученици от горните класове не бяха онези, които пушат пият и имат лош успех. Напротив, учениците в горните класове бяха пример за интелигентност, отличен успех, добро възпитание и маниери. Това вдъхновяваше малките да се стремят да подражават именно на тях. Учителите и самото училище стимулираха извънкласните занимания, това да изразяваме себе си и наученото. Получавахме много подкрепа и грижа.

Това, което ми остави много лош спомен е една учителка (става дума за друго училище), която ми преподаваше в първи клас. Тя ни наказваше прави с лице до стената, караше ни да си измисляме сами обидни имена, когато според нея сме сгрешили. Беше наистина травмиращо за деца, които едва са пристъпили прага на образователната система. Това за щастие бяха епизодични включвания от нейна страна, но определено няма да ги забравя.

Като психолог, какви са цялостните ти наблюдения за средното образование у нас? Къде виждаш основните проблеми в подхода към децата?

Много е ценно човек да има обща култра, да разбира материята на предметите, които се преподават. Но ако едно дете не е научено как да прилага наученото, да мисли критично, да разсъждава извън рамката на зададеното в учебния план, то всичко научено доста се обезсмисля, най-вече защото теорията бързо се забравя, но практическите умения само се подсилват с времето.

Децата трябва да бъдат научени как да говорят свободно по научения материал, да бъдат научавани какво означава презентационни умения. Защото в момента, в който завършат, именно според умението да се изразяват пред бъдещи работодатели и т.н. ще получават или не възможности за развитие.

Много учители оценяват изцяло на база механично запомняне на материала от учебника. Какви психологически модели залага това у младите хора?

Най-вече страх да грешат, а това убива креативността. Когато човек се страхува, той не опитва, когато не опитва не допива опит и съответно не може да добие увереност, че може да прави стъпки към това да се усъвършенства.
Увереността и любопитството са продукт на психологическата сигурност, че дори да сгрешиш, може да опиташ отново по по-добър начин. И така всеки път, докато не постигнеш желания резултат.

Кои според теб са основните демотивиращи фактори за учениците?

Много строгите рамки, които не учат как да учиш сам и да си любопитен, а да бъдеш част от масата.

Ако едно дете не иска да учи и има слабо представяне, как може родителят най-добре да идентифицира причината? Как да определим дали вината е в учителите, или самото дете и неговата субективна ситуация са в основата на проблема?

По природа човек е създаден да изпитва удоволствие от научаването на нова информация. Когато научаваме нещо ново и интересно, мозъкът ни отделя допамин, а както знаем този невротрансмитър е свързан с изпитването на удоволствие. Когато получим отговора на въпрос, който ни е интересувал и научим нещо ново, нашият мозък възприема това като приятен подарък изненада. Сякаш си изял шоколад, но по-хубаво.

Така че ние, хората, освен социални същества сме и любопитни такива. Това е в природата ни. Едно дете не става апатично  към ученето, защото то е такова, а защото не е стимулирано по инетресен начин. Защото не е осигурена психологическа сигурност, че може да греши, да учи, да опитва, да трупа опит и съответно увереност.

От децата се очаква те да са перфектни и това ги обезсърчава да опитват и съответно ги кара да се страхуват да допускат грешки. А именно чрез грешките се учим най-добре. Съвременните възможности за интересно поднасяне на информация за безкрайни. Зависи какви са интересите на детето, но и от готовността на родителите да са отворени към това да опознават децата си, а не само да им налагат това, което те смятат, че е добро за тях.

Важно е да допълня, че ако едно дете няма добър успех много е вероятно средата у дома да не  е предразполагаща. Ако има скандали, неразбирателства, ако е обиждано, ако е съдено, ако често е сравнявано с успехите на други деца, ако често получава критика, това не създава предпоставка детето да може да учи и да се чувства добре.

Можеш ли да споделиш с родителите лесни похвати, с които да насърчават детето да бъде по-любознателно и по-инициативно?

Отново ще се повторя като кажа, че в основата е да позволяват на детето да чувства свобода да опитва и да греши. Мисля, че биографичните филми и книги за успели хора много могат да помогнат в тази посока. Там обикновено слушаме за историите на успешни хора, които не са постигнали нищо без да са преминали през редица неуспехи и отхвърляния, но те са продължили да търсят начин да вървят напред.

Самите родители е важно да се научат да мотивират децата си. Много хора мислят например, че ще мотивираш детето, ако му кажеш "Много си умен, браво", когато е изкарало добра оценка. Но всъщност това кара детето да вярва, че успехът му е плод на природна даденост, за която то не трябва да полага допълнително старание и съответно прави детето мързеливо. Но когато на едно дете му се каже, "Браво, ти се постара много и получи добра оценка", тогава детето разбира, че успехът му е плод на негови усилия и то се чувства гордо със собственото си постижение и това ще го мотивира да продължава да се старае в бъдеще.

Като цяло децата искат да са дейни, искат да помагат. Родителите трябва да не гледат на децата като на малки и неможещи, защото това възпитава именно същото - усещане за безсилие и невъзможност да се справят сега и като големи. Децата е важно да усещат, че са полезни и че техния труд реално има положително въздействие върху членовете на семейството.

Всичко започва с включването на децата в работата на възрастните у дома. Родителите не трябва да казват на детето, което иска да помага с нещо в домакинството "Недей, аз ще го свърша". Ясно е, че когато детето тръгне да прави нещо, то неговата дейност е несъвършена и после отваря повече работа на родителите. Но именно тези процеси карат детето да усеща, че е полезно, да трупа опит и да се учи. Тези уж неважни моменти помагат на детето да има готовност и желание да учи и в училище и като цяло да е любопитно, да има самочувствие, да иска да опитва. В дългосрочен план това възпитава у детето куп полезни умения, които са свързани с неговата увереност и желание да се развива.

В момента стартираш програма за работа именно с деца и младежи в ученическа възраст. Върху какво ще работите?

Двете програми ANIMUS Kids и POWER Kids на Наука за хората са свързани със социални и презентационни умения за деца и подрастващи. Те са посветени на това, което не се преподава в училище, но е от огромно значение за това децата от ранна възраст да научат ключови умения, които да им помагат да добиват самочувствие и да преминава с много по-голяма увереност през предизвикателствата в училище и извън него.

Идеята за тези програми за деца дойде именно от моите клиенти, които казват "Ако знаех това от по-ранна възраст, нямаше да имам голяма част от проблемите, които съм срещал".

Затова искам децата да имат знанието как да изразяват себе си, да осъзнават и адресират емоциите си, да знаят как да създават взаимоотношения, да отстояват себе си и да уважават границите и на другите и още ключови знания и умения, които те да могат да прилагат на практика. Това са умения, които нямат срок на годност и винаги ще са актуални и необходими, независимо в каква сфера ще се развиват в бъдеще.

Интервю: Петя Бондокова

Ина Иванова е един от експертите, които предлагат безплатна онлайн консултация в BG-Mamma като част от инициативата ни "Специалистите говорят". Нейната тема е посветена на мотивацията, повишаването на самочувствието и борбата със стреса.

Вижте тук и останалите консултативни теми, които са на разположение за потребителите на платформата.


Последвайте ни за още във Фейсбук и LinkedIn
Виж целия пост