Знаят ли вашите майки?

Публикувана: 19 ян. 2005, 15:45 ч.
Последно мнение: 7 фев. 2005, 10:44 ч.

2 936
32

N

19 ян. 2005, 15:45 ч.

Здравейте момичета,
това, което ми е любопитно да разбера е:
Знаят ли вашите майки за проблемите със забременяването?

Лично аз не съм казала нищо на майка си - не мога да си позволя да я разстроя толкова - и без това си има толкова други проблеми....
За нашето небебеставане знаят само две приятелки и техните половинки. Аз дори не мога да си позволя да кажа на моята майка, че се опитваме да си направим бебе.Преди 1г . 8 м. -- когато започнахме с бебеправенето си представях как направо съобщавам добрата вест - а то толкова се проточи...........

Виж целия пост

W

# 1 19 ян. 2005, 15:50 ч.

не , не знае и няма да й кажа ( тя живее с друг град ) , ако зависи от мен , тя има силно чувство за драма ...

брат ми се усети обаче , но с него сме от ""една кръвна група" и така... но той нищо не коментира ..

Виж целия пост

Владетел на силата

# 2 19 ян. 2005, 15:52 ч.

Да, майка ми и баща ми, както и моето семейство знаят как седят нещата от самото начало, защото аз имах проблеми с цикъла и ме пратиха на изследвания още третия месец след започване на бебеправенето. Ако не бяхме казали не мисля, че майка ми щеше да ми отправя от онези "тънките" намеци хайде де кога ще има бебе. На нея и е много трудно да приеме, че имам проблем, много тежко изживя спонтанния аборт и кюретажа, отделно бях далеч от нея и можеше да съди за това как съм само от телефонни разговори.
Майка му не знае и не искам да знае, но това е друга една тема Wink

Wink

Виж целия пост

N

# 3 19 ян. 2005, 16:03 ч.

Wa_wa както казах моята не знае, а и не подозира - но тези намеци "какво смятате да правите" (а ние не сме и женени - живеем заедно от 2 години) или "времето напредва - няма ли да имате деца" са ми много познати......
Това също не влияе добре на психиката ми Cry

Cry

, но какво да се прави

Виж целия пост

# 4 19 ян. 2005, 16:44 ч.

Бях решила да не и казвам, защото си мислих, че бързо ще решим проблема. Но вече знае, лятото като си беше в България в деня преди да тръгнем за София да я изпращаме на самолета й казах. Сега си говорим по телефона за моите изследвания и т.н. Тя предплогам, че не драматизира, макар че сигурно се е надявала дъщеря й да няма такива проблеми. Иначе онзи ден тя ми каза, че преди да забременее с мен е имала цикъл 2 пъти в година, което ще рече аменорея. И двете ми баби са забременели 2 години след като са се оженили. Така че правете си изводи.
Иначе и аз не бих искала свекървата да знае за това /все си мисля, че ще реши сина и откъде ме е намерил такваз ялова/.

Виж целия пост

V

# 5 19 ян. 2005, 16:48 ч.

Не исках да казвам на майка ми за да си спестя въпросите и при всеки тел. разговор. Но тя успя да ме накара да и кажа, майките знаят как да манипулират децата си. Тогава и казах че не искам да ме пита, и че ако искам да и кажа нещо, ще го направя сама. Което трябва да призная тя спазва много стриктно. Никога не е го е приемала трагично и не е драматизирала. Понякога ми е голяма упора. Но понякога казва разни неща, с които много ме разстройва. Разбирам я, тя самата никога не е имала подобен проблем и както повечето хора прави такива грешки.
На тези които все още пазите проблемите си в тайна и от майките си, бих казала, че излишно се натоварвате. Те понякога са в състояние да ни изненадат с реакциите си. И аз очаквах че моята ще изпадне в паника, но тя и до ден днешен реагира много спокойно.
Аз бих казала и на свекърва ми. Понякога си мисля дали не трябва да го направя. Това ще и помогне да ме разбере по-добре в някои ситуации. Единственото което ме спира е че тя не умее да си държи устата затворена. Веднага ще разкаже всичко на брата на мъжа ми. Неговата жена е много злобливо същество и затова не искам да знае.

Виж целия пост

L

# 6 19 ян. 2005, 17:13 ч.

Хей Naya недей така, и вие момичета!
Няма нищо по-добро от това да можеш да получиш подкрека от родителите.
Е вярно и моята майка някой път не се усеща и кава неща от рода: "Е не се притеснявай ако не стане можеш да си осиновиш дете" което направо ме хвърля в ужас, з-о мисля че още не му е времето да мисля за такива неща, но пък от друга страна и много ми помага.
Те родителите изперкват понякога, но не го правят нарочно.
Така, че поне опитайте - може пък да се учудите от реакцията им.
А за свекървите - това е друга тема. Те по-добре нищо да не знаят. И аз съм си патила от мойта ама мъжа ми и затвори устата веднъж и от тогава не смее даже да ме попита по въпроса и избягва темата.

Виж целия пост

N

# 7 19 ян. 2005, 17:30 ч.

На мен също ми се иска да получа подкрепа от родителите си! Да не говорим че до сега какъвто и проблем да съм имала тя винаги ми е помагала - дори преди да тръгна на лекар се чудех как ще се справя без нея..........просто за сега не искам да я огорчавам. Още повече че статута ми е неизяснен за сега

Виж целия пост

V

# 8 19 ян. 2005, 17:50 ч.

Цитат на: Naya

......просто за сега не искам да я огорчавам. Още повече че статута ми е неизяснен за сега

Не си и помисляй че с това ще я огорчиш. Тя zнае че ти не го искаш и не си го предиzвикала с нищо. Мисля дори че ще бъде по огорчена ако раzбере че не си искала да и се довериш. Раzбира се не поzнавам майка ти, но мисля че в тоzи смисъл повечето са еднакви.

Не zнам, ти решаваш дали да и кажеш, но оставам с впечатление че се чудиш дали да не го направиш все пак. Ако е така, аz мога само да те окуража, zащото аz самата дълго живях с тайната си.

Кой статут при теб е неиzяснен?

Виж целия пост

M

# 9 19 ян. 2005, 18:20 ч.

Здравейте,
Нашите знаят и двамата , въпреки , че са разведени от 10 г. , аз продължавам да споделям с тях.
Те се надяват всеки месец , защото се страхуват от един факт, а имено , че 98г. правих аборт по желание, беше с вакуум , но нещо не беше наред.На другия ден получих кръвоизлив и се наложи кюретаж. Та те мислят , че нещо са ми направили докторите , защото 6-та година , 3-то гадже , а не става. Сестра ми също знае , при хубавата новина , че чака бебе април 05г., тя така искаше да раждаме заедно, но не стана Cry

Cry

Та такива мити работи. #Puppy dog

#Puppy dog

Виж целия пост

# 10 19 ян. 2005, 18:26 ч.

Аз също не бях казвала на майка ми , че правим опити от 2 години, но когато ме приеха по спешност за операция,заради извънматочна бременност снаха ми и е казала.
Хиляди глупости измислях след това за да не я притеснявам..
и накрая и казах, че просто не сме се пазили и ако стане - стане.
Не искам да я притеснявам, но винаги тя е била човека с когото споделям всичко и преди всички

Виж целия пост

# 11 19 ян. 2005, 19:02 ч.

Знаете ли момичета при мен знаят всички,т.е. и моите родители и тези на мъжа ми и повярвайте сега ми е много по-леко от времето когато се криех и притеснявах да им кажа.Пък и те родителите не са вчерашни.Ние сме семейни от 5 год. и е нормално да си помислят, че има някакъв проблем.Благодарна съм им затова, че никога не са ни подпитвали за нищо и решението да им кажем беше изцяло наше -на мен и мъжа ми.Сега вече мога да разчитам и на тяхната подкрепа.Не се притеснявайте да споделите това с родителите си та нали те са затова да споделяме с тях и да им разчитаме.Повярвайте ми по лесно се живее.

Виж целия пост

R

# 12 19 ян. 2005, 20:03 ч.

Нашите знаят. И родителите на мъж ми знаят. Знаят и повечето ни приятели.
Аз принципно не крия. Не виждам смисъл.
Когато някой ми направи този намек за бебето аз казвам, че имаме проблеми и когато стане тогава. Така избягвам следващи намеци. Пък и хората като виждат, че достатъчно трезво приемам проблема и не се отчайвам спират да ме гледат със съжаление.
Не ме е срам от факта, че имам проблем. 5 години са много време. Дори и тези , на които не сме казали вече сигурно знаят.
Това е моята стратегия. Не крия нищо. То си е човешко.

Виж целия пост

Владетел на силата

# 13 19 ян. 2005, 21:25 ч.

Хващайки се за думите на Ренци ще си позволя малко да изместя темата: Защо се притеснявате да кажете, че имате проблем?
Аз също се притеснявам, не знам дали е срам, защото няма от какво да ме е срам, но някак си когато ме попитат какво става, няма ли бебе, вече сте на определена възраст(аз скоро ставам на 28, половинката е на 30) и казвам,ч е има време и ни се живее, но не мога да си обърна езика и да кажа ами опитваме почти две години и имам проблем не мога да зачена.

Виж целия пост

T

# 14 19 ян. 2005, 22:57 ч.

Нашите знаят,сестрите ми също,свеки също.Нямаше как да не узнаят защото и при трите ми бременности беше започнало вече да ми личи,преди да стане аборта.Спомням си че единия път се опитах да скрия от майка ми за да не я разстройвам,а тя току що беше заминала за Щатите при сестра ми.Нищо не съм и казвала,а тя разбра още на втория ни разговор по телефона.Каза ми че го е усетила.
А по въпроса с признаването,евала на Ренци.Много трудно би ми било да си кажа за болките дори пред приятелите.И като стане някой път въпрос за такива неща,казвам че още ни е рано и сме решили да си поживеем,пък после да мислим за деца.Оставям си проблемите за мен.

Виж целия пост

V

# 15 20 ян. 2005, 03:27 ч.

Да и нашите знаят и сестра ми и свеки. Аз също като Ренци ако някой ме попита казвам, че имаме проблеми... Просто смятам, че така е по-лесно и безболезнено. Иначе първо ще ме ядоса въпроса или подхвърлянето, второ ще трябва да излъжа, а аз не го умея това много добре... ще трябва да се правя на безгрижна и непукистка, и трето след всичките тези усилия ще ми остане горчив вкус в устата ще се ядосвам вътрешно и скрито на нетактичността и т.н. Плюс това ако не кажеш намеците и въпросите продължават, така , че предпочитам да говоря директо. Така вече никой не пита втори път!

Виж целия пост

T

# 16 20 ян. 2005, 08:42 ч.

При мен още от време оно, както се казва, разни докторя ми обясняват как или трудно или никога няма да забременея - та родителите ми знаеха. Една част от приятелите също. Понякога е добре хората около теб да са осведомени, защото освен избягването на въпросите "кога", "защо" и "ама още ли няма" се избягват и по-противните за мен ситуации - някой звъни да ме навива да излизане (или нещо забавляващо), пък аз току що съм се върнала от поредния "вие нямане овулация" преглед.

Виж целия пост

# 17 20 ян. 2005, 11:09 ч.

Майка ми знае. С нея си споделям всичко. Само се чуди, милата, защо имам проблеми, тъй като изследванията ми се добри, първият път забременях лесно, а и тя е забременявала и с мен, и с брат ми от раз. Как да не споделя с нея? Тя ми е най-близка.

Виж целия пост

V

# 18 20 ян. 2005, 12:41 ч.

Майка ми знае. Има си хас, тя освен майка ми е и голям приятел. Съответно и баща ми, и семейството на сестра ми знаят. На свеки не съм казала, но и прави чест че вече две години не само не ни натяква за това, ами дори и не го споменава. Слава-богу спестени са ми разни въпроса от рода на "хайде, де. Време ви е вече за бебе".
А иначе приятелите ни не знаят. И те са достатъчно тактични да не питат за такива неща. На никого не казвам, но предполагам че се досещат Sad

Sad

Виж целия пост

L

# 19 20 ян. 2005, 12:54 ч.

Аз вече изразих мнение за майка ми. Тя знае, както и цялото ми семейство.
Освен тях знаят и всички мои познати и колеги. Никога не съм крила нищо за това. Не мисля, че това, че не мога да забременея и имам здравословни проблеми е нещо срамно. В крайна сметка това си е заболяване.
Даже, участвах в едно предаване по "Нова телевизия" - "Имам мечта" за да мога да набера средства за лечението ми, з-о с мойта учителска заплата 200лв съм за никъде.
Та така де. Ако не се дава гласност на проблемите на такива като нас, то тогава как ще се издействат преференции от Здравната каса. Мисля, че има напредък в положителна посока!

Виж целия пост

A

# 20 20 ян. 2005, 13:51 ч.

Цитат на: silky

Майка ми знае. Има си хас, тя освен майка ми е и голям приятел. Съответно и баща ми, и семейството на сестра ми знаят. На свеки не съм казала, но и прави чест че вече две години не само не ни натяква за това, ами дори и не го споменава. Слава-богу спестени са ми разни въпроса от рода на "хайде, де. Време ви е вече за бебе".
А иначе приятелите ни не знаят. И те са достатъчно тактични да не питат за такива неща. На никого не казвам, но предполагам че се досещат Sad

Sad

Това все едно аз сам го писала,иначе само две от най-добрите ми приятелки знаят и ме подкрепят изцялокогато падна духом.

Виж целия пост

Тинтири-Минтири

Владетел на силата

# 21 20 ян. 2005, 17:46 ч.

Да, и майка ми, и свекърва ми знаят. От както узнаха престанаха с подпитванията от сорта на "Айде, няма ли бебе"... Опитват да ни помогнат с каквото могат.

Виж целия пост

C

# 22 21 ян. 2005, 06:22 ч.

Цитат на: lilia_n_s

Аз вече изразих мнение за майка ми. Тя знае, както и цялото ми семейство.
Освен тях знаят и всички мои познати и колеги. Никога не съм крила нищо за това. Не мисля, че това, че не мога да забременея и имам здравословни проблеми е нещо срамно. В крайна сметка това си е заболяване.
Даже, участвах в едно предаване по "Нова телевизия" - "Имам мечта" за да мога да набера средства за лечението ми, з-о с мойта учителска заплата 200лв съм за никъде.
Та така де. Ако не се дава гласност на проблемите на такива като нас, то тогава как ще се издействат преференции от Здравната каса. Мисля, че има напредък в положителна посока!

Ееееей ти ли си тива момиче? Много ме е яд, че не можах да гледам предаването, а ми разказаха. Като чуя се нещо подобно и се възхищавам от все сърце. Спомняш ли си наскоро пак едно момиче пък във "Вот на доверие" също излезе и каза за какво участва и за какво са й парите? С нея октомври правихме заедно ин витро при Табакова. Не знам какво стана тогава с нея - успя или не? Някой има ли информация? Много се надявам да е станало и да стане и при нас !
Аз също мисля, че за проблема трябва да се говори като за нормален здравословен проблем за да може да се промени общественото мнение, което в момента е просто ужасно ... особено в недотам интелигентните среди.
Успех Лили! Бог помага на смелите!

Виж целия пост

Владетел на силата

# 23 21 ян. 2005, 13:42 ч.

Лилиа, чак сега прочетох, че ти си била това момиче. Браво на теб! Спомням си с какво въленение гледах предаването!
успех!

Виж целия пост

L

# 24 21 ян. 2005, 14:10 ч.

Благодаря Ви Cygnus и wa_wa!
Аз не смятам, че съм направила нещо чак толкова. Даже да Ви кажа ми беше много трудно и много плаках(то май и на предаването се вижда). Само дето не се разбира защо плача толкова, з-о предаването е на запис и са махнали много кадри.
Имаше подмятания от публиката от сорта на:
"Е какво да се прави - това ти е съдбата и трябва да се примириш" или
"Ти ако имаш едно глухо, сляпо и сакато дете на кое ще помогнеш да стане човек"(това беше във връзка с другите двама участници). Направо не ми се разправя. Какво сме преживели с майка ми тогава само ние си знаем.
Е поне се сдобих с определено количество средства за лечението и сега ги изразходвам по предназначение.
Благодаря на всички Ви, че Ви има и сте тук и ме подкрепяте.
Навсякъде получавам само пренебрежителни погледи и ми е много тежко!
Желая на Всички Ви най-голямата Ви мечта да се сбъдне!
П.П. Аз също гледах във Вот на доверие, но не знам какво е станало с момичето. Ако някой е проследил моля да напише.

Виж целия пост

M

# 25 21 ян. 2005, 14:27 ч.

Лили, много добре си спомням, мила, това е много смела постъпка, това участие в предаването "Имам мечта"! Дано парите оттам стигнат за лечението, и като свършат парите вече да нямаш нужда от лечение.... Продължавай да бъдеш силна и в най-скоро време ти пожелавам да ти се сбъдне мечтата за бебе!!! Praynig

Praynig

Много целувки от мен! Heart Eyes

Heart Eyes

Виж целия пост

L

# 26 21 ян. 2005, 14:29 ч.

И аз си спомням. Поздравявам те за смелостта за защитиш идеята си. Успех.

Виж целия пост

R

# 27 21 ян. 2005, 17:51 ч.

моята майка разбра от моя приятел той споделил с нея че опитваме но засега не става и тя след няколко дни ми се обади да ме пита вярно ли е,учудих се, но явно той сериозно се е заел с въпроса Simple Smile

Simple Smile

ще видим дано да стане скоро че и аз да се похваля

Виж целия пост

Just a Girl

# 28 4 фев. 2005, 16:40 ч.

Цитат на: wassilena

Иначе и аз не бих искала свекървата да знае за това /все си мисля, че ще реши сина и откъде ме е намерил такваз ялова/.

Абе мъжките майки много много да не избързват с изявления, че то бебето от 2-ма се прави и може причината да е в синчето. Дано след години като мъжка майка не се изродя!!!

Успех, момичета! Дай , Боже, скоро да гушнете бебоците Simple Smile

Simple Smile

Виж целия пост

Just a Girl

# 29 4 фев. 2005, 16:57 ч.

Цитат на: lilia_n_s

Благодаря на всички Ви, че Ви има и сте тук и ме подкрепяте.
Навсякъде получавам само пренебрежителни погледи и ми е много тежко!

Какво искаш от общество, което още не се е отърсило от начина си на живот от преди 15 години!!! Тогава, като че ли най-интересно и обект на обсъждане е било кой от какво е болен, коя как я е бил мъжа й и т.н.!!!

Горе главата! Все едно да те е срам, че отиваш на зъболекар, че имаш кариес!!!
Дано не засягам никой с моето мнение, момичета, но наистина няма нищо срамно в това,ч е имате ЗДРАВОСЛОВЕН проблем и СЕ БОРИТЕ с него!!!

Виж целия пост

K

# 30 5 фев. 2005, 16:41 ч.

При мен вси4ки знаят-майки,бащи,баби,приятели.Полу4их страхотна подкрепа.Наи-важното бе,4е застанаха твардо зад всиако мое(и на сьпруга ми) решение.
Когато разбрах,4е само ин витро отидох в Софиа при Табакова.4естно казано ми изкара акьла и аз реших,4е никога няма да се подложа на процедурата.Благодаря на близките ми ,4е ме подкрепиха и ме накараха да вярвам,4е постьпвам правилно.
Сега си давам сметка,4е още не сьм била готова и е било нужно време.
Две години след това за 2 минути взех решение,4е сте го направя,но вьв Варна и отново полу4их подкрепа.
Сега вси4ки знаят и никой не шушука,даже сьвсем открито ме питат и любопитстват за подробности.

Виж целия пост

# 31 6 фев. 2005, 01:33 ч.

Цитат на: megan@

Лили, много добре си спомням, мила, това е много смела постъпка, това участие в предаването "Имам мечта"! Дано парите оттам стигнат за лечението, и като свършат парите вече да нямаш нужда от лечение.... Продължавай да бъдеш силна и в най-скоро време ти пожелавам да ти се сбъдне мечтата за бебе!!! Praynig

Praynig

Много целувки от мен! Heart Eyes

Heart Eyes

оххххх
и аз се присъединявам
гледах предаването и плаках заедно с вас и ти се вазхищавах как седиш там.
Надявам се лечението да помогне и да си много щастлива от бременноста, раждането и отглеждането на детенце Praynig

Praynig

Виж целия пост

# 32 7 фев. 2005, 10:44 ч.

Наистина няма нищо срамно, но не е лесно да се говори за този проблем, особено в началото. След време разбираш, че по-добрия вариант е да споделиш със своите близки и приятели, най-вече за да се избегнат болните въпроси. Аз, мисля че споделих вече, но не исках да казвам на майка, защото си мислих, че бързо ще се разреши въпроса. А относно свекърите, май в скоро време и те ще разберат, защото ми омръзва тази потайност.

Забравих да спомена приятелките ми. Имам три, на които съм споделила. Двете ме разбират, подкрепят много, заради което съм им страшно благодарна - няма тъпи въпроси и т.н. А трета ми приятелка (май скоро време няма да сме приятелки) онзи ден ми вика "аз казах ли ти, че трябва да направиш това и това. Видя ли, че бях права...пр. и пр.". Или например ме обвинява, че съм се била хванала с един лекар само! А с колко трябва?!
Ей това боли!

Виж целия пост

Препоръчани теми

Пациентки на НЕОВИТРО / Д-р Ралица Сенкова

46 263
790

Проблемно забременяване

цикъл след прием на дуфастон

258 679
449

Проблемно забременяване

Дългото чакане след трансфер- тема 112

8 814
246

Проблемно забременяване

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.