Леона Асланова е консултант и експерт по иновации, oсновател е на първата българска агенция за иновации Innovation Starter. Води курсове и семинари по иновации в няколко от водещите български университети.

Притежава докторска степен по Бизнес администрация от ВСУ "Черноризец Храбър", както и бакалавърска степен по Българска филология и магистърска степен по Литературознание от Софийски университет "Св. Климент Охридски". Завършва пост-дипломна квалификация в сферата на Бизнес иновациите в "TAG Business School" Виена и мини MBA програма в академията на PwC.

Интервюто с Леона Асланова е част от специалния проект на BG-Mamma "Отново на училище 2022".



Леона, нека да започнем с нещо, което ти спомена в предварителния ни разговор. Широко разпространена е нагласата, че средното образование трябва да подготвя младите хора за бизнеса. Според теб това са неоправдани очаквания. Какъв е твоят критерий за добро средно образование?

Широко разпространените нагласи обичайно са формират или като мит, или като пропаганда. В случая със средното образование у нас е нужно, първо, то да има национална ценностна основа - да изгражда българско самосъзнание и привързаност към българските език, култура, история, за да полага основите на единно обществено самосъзнание. Втората му много важна цел е да дава житейска ориентация, не задължително професионална. Т. е., младите хора да получат достатъчно информация и стимули, за да знаят какво им допада и какво не, за кое биха искали да научат повече и в коя област или сфера на живота да развиват своите знания и умения (отново не говорим за професии). Третата важна цел, но не на последно място, на средното образование е да дава максимално широка обща култура и възможност за критично мислене, такива, които да позволят не само формирането на национално самосъзнание, житейска ориентация, но и на мислещи, дейни и аналитични човешки същества, способни да поемат отговорност за живота си и за бъдещето и проспeритета на България впоследстие.

За да не съм голословна ще дам и един пример. Урокът за Втората световна война в учебниците по история е сдъвкан на две страници и половина, а преподаването му е като скороговорка. Нужно е преподавателите и учениците да си отделят цял срок за осмисляне на толкова важно историческо събитие, да разсъждават върху причините, да анализират фактите, да осмислят последствията, да гледат филми и да зададат въпросите си. Зубренето на страница и половина факти не е учене. Осмислянето и интериоризирането на информацията вътре в субекта, която да бъде подложена на съмнение и интерпретация, е.

Каква е накратко оценката ти за различните етапи на образованието в България?

Отговорът е труден, не само защото нямам скала, по-която да дам оценка, а и защото феноменологията на образователните институции е различна. Началното образование все още е насилствено, не ползва достатъчно дигитални технологии за новите поколения, избягва играта и екипността, а те са важни за по-добрия опит на децата и отношението им към преподавателите и образователния процес в неговата цялост.

Средното образование бележи добри резултати в конкретни училища, западнало е в едни краища на България, различава се много в частните и публичните институции. Обаче, проблемът в него дефинирахме по-горе, то бърка за основните си задачи и цели.



Как и къде се заражда детската любознателност? Какво кара едно дете да се стреми към знания?

Човешките любопитство и любознателност са универсални и вградени у всички ни. Искрата за самостоятелно развитие обаче, по пирамидата на Маслоу за човешките потребности, попада там където са себеактуализацията, уважението и себеуважението. Това означава, че учителят (менторът, родителят) могат да запалят тази искра с вдъхновение, създаване на стимули, личен пример и най-важното -  положително отношение към постиженията и личните качества на детето и неговите интереси. Ако приемем, че наистина средата определя мисленето - деца, на които им се предлагат широки хоризонти (буквално и метафорично), уважително отношение към думите и мислите им, защитена среда на споделяне, експерименти и екипен труд, винаги развиват по-добри умения и желание за учене и развитие.

Самата ти как се формира като четящ и стремящ се към знание човек?

Аз съм от прослойката на потомствената българска интелигенция, внучка на академик от БАН и дете на двама родители с по две висши образования. Когато бях дете в апартамента ни, в хола и в детската стая, имаше библиотеки от пода до тавана, в които имаше общо над 50,000 книги.

Бях прочела огромна част от детско-юношеската западно-европейска, руска и българска литература още като дете. За което помагаше и фактът, че съм едно дете, а четенето все пак е самотно и лично занимание. Примерът на родителите ми е бил важен.

Впоследствие избрах специалност “Българска филология” в СУ “Св. Климент Охридски” като първо висше образование, заради обичта си към българското, а в нея, както се досещате, също се чете много.

Кога е времето младият човек да открие своята професионална посока?

Личното ми мнение е, че за всеки това е индивидуално откритие, което зависи от фактори като опит, стимули, късмет и др. Професионална посока и призвание или поприще, са две отделни неща. Познавам хора, учили за химици, които са блестящи икономисти или хора завършили спортна академия, които стават кулинари. Т. е., нека разделим това, което един човек би обичал да прави и дава смисъл и стойност на живота му в служебен и личен план от обичайното учене на професиите.

За мен кариерната ориентация в началното и средното образование е безмислено начинание, защото в него основно решават родителите, а не децата. В момента са на мода природо-математическите науки, технологиите (STEM образованието) и ако детето е силно по биология, химия, физика, математика, обичайно родителите предпочитат такава гимназия. После изборът за университет е предопределен от този ранен избор. Т. е., изборът пред детето вече е ограничен.

Истината е, че всеки открива професионалната си посока, едва когато се сблъска с работата. Защото работата и ученето за нея са също две различни неща. На мен много ми харесва да чета за двигатели с вътрешно горене, но нямам намерение да ставам автомонтьор, например. Когато в реална среда, спрямо колегите ти, фирмената култура в компанията, позицията ти, започнеш практическа дейност, тогава си даваш сметка, дали това е твоето нещо.

Дарба ли е иновативното мислене или в по-голямата си част е нещо, което можем съзнателно да развиваме?

Креативното мислене и теория на иновациите се учат, така както се учат български език и математика. Има такива дисциплини. Колкото по-иновативно е едно общество в културата си, толкова по-бързо решава систематично проблемите си, така че за България е важно това знание.

Водиш курсове и семинари по иновации в няколко от водещите български университети. Какви студенти срещаш там?

Аз преподавам на бакалаври в последен курс и магистри в няколко специалности, но предимно в икономическата сфера. Последната година не ми остана много време за преподаване, защото довършвах дисертацията си и я защитих в края на годината. Впечатлението ми от новите поколения е, че са свободни хора, които знаят, че са европейци и имат широк хоризонт на възможности, но все още не са достатъчно амбициозни за бъдещето си и много рядко свързват своето бъдеще с това на България в една посока.

Колко важно е за един млад човек да има ментори в своята професия?

Изключително важно. От ментори съм научила повече, отколкото в класните стаи. Това е така и защото работата с ментор е индивидуална и се наглася спрямо двете страни. Менторът не ти дава готови отговори и решения, а те предизвиква да търсиш сам личностното и професионалното си развитие, като те води по пътя.

Какви са основните дефицити в знанията и способностите на младите хора, на които преподаваш?

В моята сфера - дисциплината иновации - най-лесно се идентифицира липсата на критично мислене и способността да се формира лична аргументирана позиция по конкретен въпрос. От средното образование децата идват научени, че преподавателят “снася” правилната информация, която те трябва да запомнят, в повечето случаи без да разберат и осмислят. Когато се сблъскат с дисциплина, в която няма предварително формирани правилни отговори на повечето им въпроси, първоначално са крайно объркани, но лесно преодоляват това.

А оптимист ли си по отношение на българското висше образование?

За съжаление, все още не, защото не виждам правилна стратегия. Преди 3-4 години писахме стратегия, какво е нужно да се случи в българското висше образование, за да влезе в топ 50 на световните класации, но някой май или не разбра или изкористи част от създадения тогава аналитичен прочит на моя екип (б. а., на Иновейшън Стартър).

Бяхме препоръчали, за да имаме мащаб, да се създадат “шапки” на университетите по дисциплини и да има медицински университет “България”, който да обхване и профилира медицинските университети и колежи Варна, Враца, София, Пловдив, Плевен, Стара Загора и пр., с цел да е видим броят преподаватели, студенти, докторанти, изследвания и пр. обобщено. Същото за Технически университет “България” и пр. Като се запази автономията надолу на досегашните стурктури, но се координира по-добре посоката, профилът и дейността им.

Т. е., концепцията за сливане на университети трябваше да има коренно различно лице и формат, като запази самостоятелната дейност на институциите и формализира концептуално сливането.

Освен механичният проблем с твърде многото висши учебни заведения в България (52 университета), съществуват и другите - за преподавателския състав; за недостатъчната подкрепа за научна и развойна дейност; достойното заплащане на преподавателите; държавната субсидия; доброто управление и др. Отново - това е е разговор със сбъркани задачи и цели към момента.

Съжалявам, че ще напиша нещо радикално, но един от начините за оценка на стойността на висшето образование у нас, би дошла през призмата на клиента (т. е., студента). Аз съм твърдо “ЗА” финансирането с публични средства само на стратегическите институции за българската държава и специалности (военните университети, юридическите и медицински факултети, българска филология, култура, изкуства и занаяти и пр.) и оставянето на свободния пазар на всички други. Реално - в пътната карта на висшето образование у нас, не трябва да се приоритизират дисциплини и модерни за професиите специалности, а стратегически за сигурността и националния интерес на България дългосрочни професии и теми.

Последният ми въпрос е свързан с термина “иновации”. Може би за един млад човек това понятие звучи дистанцирано и много респектиращо и като че ли това да бъдеш иноватор е нещо, запазено за малцина “просветени”. Всъщност, трудно ли е човек да бъде иноватор?

Практиката на иновациите се нарича предприемачество и реално предприемач може да бъде всеки, който реши да поеме риска и отговорността за собствения си живот и доходи в свои ръце. Иноватори обаче стават малко хора, защото освен нагърбването с риска и отговорността за едно бизнес начинание, иноваторите се нагърбват и с борба срещу статуквото и промяна на социално-икономическата среда. От създаването на термина до наши дни, той е тясно свързан с политическите действия, като политика извън политиката. Реално в България трябва да си напомним, че сме парламентарна република и като в такава, иновации биха се случвали чрез законодателната власт - модерни, облекчаващи гражданите и бизнеса закони, които утвърждават демокрацията и държавността. Конкретни услуги и продукти, които да предлага изпълнителната власт чрез своята администрация, които отново - да облекчават и улесняват гражданите и бизнеса. Бързо, справедливо и прецизно правораздаване в съдебната власт.

Иновацията, за да бъде иновация (продукт, услуга, процес или бизнес модел), който помага и улеснява живота на хората, трябва не само да е нова (модерна технология), а да е масово достъпна и реализирана услуга (или продукт, процес) - като спешната медицинска помощ или електронната идентификация на гражданите; като европейската пенсия или достъпът на всяко дете до най-добрите преподаватели у нас по конкретни дисциплини. Като възможността за въздушен транспорт на кратки разстояния в България или отоплението с минерална вода на жилищните и публични сгради.


Интервю: Петя Бондокова
Последвайте ни за още във Фейсбук и LinkedIn

Виж целия пост