Същата година лятото си заминахме за България сключихме брак и всичко беше като на приказка. Върнахме се в Англия и така пак през летните месеци се прибирахме за по 1 месец до родината ни. Е както във всяко семейство по малки проблеми помежду ни си имахме разбира се, но винаги ги решавахме.
През 2018 фервруари месец научих, че съм бременна бях много щастлива да му кажа тази новина. Той също много се зарадва, но същата година той започна да работи като таксиметров шофьор (януари м.) и работеше само нощта смяна, а аз също си работех (през деня) всичко беше ОК до 6 тия ми месец от бремеността (юни 2018г.) След това разбрах, че ми е изневерил и че си има друга от ноември 2017. Разделихме се през последните ми месеци от бремеността бях сама в България, а той си беше в Англия с другата. Въпреки, че много плаках, бях в стрес родих здраво бебче момченце.
След като се роди бебо, той си дойде в България да го види и тъй като все още много го обичах, простих му и се сдобрихме, но не беше за дълго. Той пак си продължаваше да говори с другата и наистина се убедих, че от нас няма да стане, а никога не съм искала детето ми да порасне без баща ( защото моите родители също бяха разделени и знам колко е трудно). И на 40-тия ден на сина ми се разделихме (2018 ноември).
През 2019г. оправих си всички документи, официално се разведохме и дойдох със сина ми в Германия.
През следващата 2020г. октомври месец запознах се със друг и след няколко месеца взехме решение да живеем заедно както винаги в началото всичко е ОК. Той се държи много добре със сина ми и той е разведен има 2 деца( момиче и момче) които и те са при майката и ги вижда от време на време.
Та сега тази година преди няколко седмици научих, че съм бременна (а той още от самото начало много искаше). А на мен ми се струва, че всичко много бързо се случва с него. В същото време имаме си проблеми и често не се разбираме (аз съм ревнива и иска ми се винаги да излизаме заедно). Той винаги иска да излиза с приятелите си и като се прибере късно аз се ядосвам и веднага почвам да си мисля, че и той може да ме лъже, да ми изневерява( а и няколко пъти хванах, че ме лъже). Аз също искам да излизам, а мен не ме пуска и много рядко излизаме само двамата. Иначе от време на време със сина ми ни изкарва, но сама да изляза както той абсурд. На кратко казано не съм сигурна в нас, не му вярвам напълно.
Много съм объркана, дали да задържа бебчето или не 🙁. Моля ви за съвет, много ме е страх, ако ме остави както бившият ми съпруг, незнам как ще го преживея за втори път, имате ли опити посъветвайте ме как ще е по-добре, ако бяхте на мое място как бихте постъпили. Ами ако след като родя и пак нещо не върви, какво ще правя с 2 деца от различни бащи как ще се справя, дали не е по-добре да направя аборт и да съм си само с момчето, което вече е на 4г.
Моля за съвет извинявам се за дългия пост , но наистина много съм объркана… 🤯