Здравейте, дами, не знам точно в кой раздел да пиша, защото ми се струпаха толкова неща, че е голяма каша, миш маш и имамбайълдъ наведнъж. Ще опитам да съм кратка ясна, защото е наистина много.
Живея в чужбина, разделих се с мъжа до мен заради изневяра. Оттогава съм сама около година. Срещах се с различни мъже, но не се получава нищо, а самотата започва все повече да ми тежи. Имам колеги, с които сме наистина просто колеги, добри отношения, но не и близки. Имам няколко приятелки, но никоя не я чувствам толкова близка, за да й кажа всичко.
На работа имаме нов шеф, който просто гледа под лупа всичко, което страшно ме демотивира. Търси се под вола теле. Ако съм свършила 100 неща ме пита защо не съм свършила 101. Реших да си сменям работата и точно тогава разбрах, че имам репродуктивни проблеми. Няма да обяснявам как започна цялата история, но ми казаха, че или трябва да почвам да действам за бебе веднага или да замразявам яйцеклетки или да си търся донор от банка за сперма. Мнението вече го потвърдиха от 4 места, ходих в различни клиники, 2 в БГ и 2 тук. Всички казват едно и също и дават период около 1 година най-много да започна да действам. Повече време нямам. За мен детето не е самоцел, искам семейство, а не дете. Знам, че няма гаранция, че с бащата на детето цял живот ще сте заедно, но все пак човек тръгва с нагласата, че създава семейство, а не просто така едно дете. Съответно сега не мога да търся нова работа, защото ако се реша на някоя от тези опции ще ми трябва поне някаква стабилност, а не пробни периоди и т.н. отначало. Много съм объркана, шокирана и изплашена.
Ако замразя яйцеклетки какво ще кажа на някой мъж след време, не мога да имам деца, но имам яйцеклетки. Дали някой изобщо ще се хване с мен, а аз съм честен човек, не мога да лъжа потенциалния си партьор, ако изобщо срещна такъв някога. А ако не срещна как да го кръстя това дете, с моите имена ли. Знам, че е много закостеняло, но въпреки това ме притесняват тези неща.
Тези процедури са ужаааасно скъпи, чудя се дали да не опитам в България, където пак е скъпо, но не чак като тук, но работодателят ми не проявява много разбиране към лични проблеми и не знам дали да питам дали ще ме пуснат да работя за някакви по-дълги периоди от чужбина. А и аз самата не знам дали да предприема нещо сама. Трябва да тегля и кредит за тези процедури, а вече изплащам един кредит. Не знам как ще стане с два.
Усещам, че изпадам в голяма дупка. Започвам хем да се радвам, хем да завиждам на хора с деца. Споделих на една приятелка и тя започна да ми обяснява как е много лошо да имаш дете, как бащите се шашкали за всичко и не можело да се разчита на тях, но всеки ден ми праща клипчета на бебето си. Виждам как майки крещят на децата си и ги обиждат и ми става мъчно за себе си как аз няма да имам дете, а някви които наричат детето си дрисльо или изрод имат деца. Да, може би се озлобявам. Не ми харесва това, но сякаш е по-силно от мен.
По цял ден не съм продуктивна, едва си върша задълженията на работа, защото не съм концентрирана, излизам с познати, защото знам, че стоенето вкъщи още повече ще ме забие, а нямам желание да излизам, вечер не мога да спя. Имам хобита и ходя с хората от групите ми по интереси с тях също. Спортувам, ходя на фитнес за някаква физическа активност, но нищо не помага. Нищо
Постоянно плача. Изобщо всичко е каша. Не знам какво повече да кажа. Може би, че съм на 30 и времето ми тече.
Всеки казва, всичко ще е наред, ще е ок, но аз просто не го чувствам така.
Благодаря, че ме изчетохте и благодаря за всяко мнение.
Виж целия пост
Живея в чужбина, разделих се с мъжа до мен заради изневяра. Оттогава съм сама около година. Срещах се с различни мъже, но не се получава нищо, а самотата започва все повече да ми тежи. Имам колеги, с които сме наистина просто колеги, добри отношения, но не и близки. Имам няколко приятелки, но никоя не я чувствам толкова близка, за да й кажа всичко.
На работа имаме нов шеф, който просто гледа под лупа всичко, което страшно ме демотивира. Търси се под вола теле. Ако съм свършила 100 неща ме пита защо не съм свършила 101. Реших да си сменям работата и точно тогава разбрах, че имам репродуктивни проблеми. Няма да обяснявам как започна цялата история, но ми казаха, че или трябва да почвам да действам за бебе веднага или да замразявам яйцеклетки или да си търся донор от банка за сперма. Мнението вече го потвърдиха от 4 места, ходих в различни клиники, 2 в БГ и 2 тук. Всички казват едно и също и дават период около 1 година най-много да започна да действам. Повече време нямам. За мен детето не е самоцел, искам семейство, а не дете. Знам, че няма гаранция, че с бащата на детето цял живот ще сте заедно, но все пак човек тръгва с нагласата, че създава семейство, а не просто така едно дете. Съответно сега не мога да търся нова работа, защото ако се реша на някоя от тези опции ще ми трябва поне някаква стабилност, а не пробни периоди и т.н. отначало. Много съм объркана, шокирана и изплашена.
Ако замразя яйцеклетки какво ще кажа на някой мъж след време, не мога да имам деца, но имам яйцеклетки. Дали някой изобщо ще се хване с мен, а аз съм честен човек, не мога да лъжа потенциалния си партьор, ако изобщо срещна такъв някога. А ако не срещна как да го кръстя това дете, с моите имена ли. Знам, че е много закостеняло, но въпреки това ме притесняват тези неща.
Тези процедури са ужаааасно скъпи, чудя се дали да не опитам в България, където пак е скъпо, но не чак като тук, но работодателят ми не проявява много разбиране към лични проблеми и не знам дали да питам дали ще ме пуснат да работя за някакви по-дълги периоди от чужбина. А и аз самата не знам дали да предприема нещо сама. Трябва да тегля и кредит за тези процедури, а вече изплащам един кредит. Не знам как ще стане с два.
Усещам, че изпадам в голяма дупка. Започвам хем да се радвам, хем да завиждам на хора с деца. Споделих на една приятелка и тя започна да ми обяснява как е много лошо да имаш дете, как бащите се шашкали за всичко и не можело да се разчита на тях, но всеки ден ми праща клипчета на бебето си. Виждам как майки крещят на децата си и ги обиждат и ми става мъчно за себе си как аз няма да имам дете, а някви които наричат детето си дрисльо или изрод имат деца. Да, може би се озлобявам. Не ми харесва това, но сякаш е по-силно от мен.
По цял ден не съм продуктивна, едва си върша задълженията на работа, защото не съм концентрирана, излизам с познати, защото знам, че стоенето вкъщи още повече ще ме забие, а нямам желание да излизам, вечер не мога да спя. Имам хобита и ходя с хората от групите ми по интереси с тях също. Спортувам, ходя на фитнес за някаква физическа активност, но нищо не помага. Нищо
Постоянно плача. Изобщо всичко е каша. Не знам какво повече да кажа. Може би, че съм на 30 и времето ми тече. Всеки казва, всичко ще е наред, ще е ок, но аз просто не го чувствам така.
Благодаря, че ме изчетохте и благодаря за всяко мнение.
