Иван Маринова е преподавател по български език и литература. Работи в частна гимназия в София, а паралелно развива практиката си като частен учител по БЕЛ.

Преподавал е още в НПГПТО "Н. В. Ломоносов", 21 СУ "Христо Ботев", НУИИ "Илия Петров" и 55 СУ "Петко Каравелов". Говорим с него за това защо на днешните деца им е толкова трудно да усвояват знания по български език и литература в училище. Засягаме открито темата за проблемите в учебната програма и в практиките на МОН, но не пропускаме и ролята на директорите, учителите и родителите.

"Традиционната методика на преподаване не е достатъчно ефективна, защото не въвлича всички сетива в учебния процес и не стимулира емоционалната памет на учениците", смята Иван Маринов. "Не споделям мнението на някои колеги, че децата са по-глупави с всяко следващо поколение. Те просто са родени във време, което предлага много повече стимули за сетивата и образованието се конкурира с много по-атрактивни информационни източници", казва още той. И допълва: "Образованието не трябва да бъде скучно и да се налага чрез наказания, а да стимулира сетивата и емоциите."

Интервюто с Иван Маринов е част от специалния проект на BG-Mamma "Отново на училище 2022".




Може ли да се направи обобщена оценка на средното образование в България в момента?

Средното образование е изправено пред сериозни проблеми от много години вече и тези проблеми се задълбочават. В София и големите градове резултатите на учениците са по-високи, отколкото в по-изостаналите икономически региони, където има и сериозна демографска криза. Основният проблем на средното образование е, че не успява да мотивира учениците да се стремят към овладяването на предлаганите в училище знания и умения. Получава се така, защото образователната система в България е консервативна, а светът се променя с все по-бързи темпове и голяма част от заложените в учебните програми приоритети не отговарят на интересите на учениците.

Всяко дете притежава вродено любопитство към света. Все повече деца обаче търсят информация в алтернативни на образователната система източници: социални мрежи, онлайн платформи, популярни фигури. Традиционната методика на преподаване не е достатъчно ефективна, защото не въвлича всички сетива в учебния процес и не стимулира емоционалната памет на учениците. Неслучайно платформа като Уча.се е толкова успешна и интересна за децата, тъй като в нея информацията се предава чрез звук, образ и текст.

Сериозен е и проблемът с ефективната комуникация между ученици, родители и учители. При мен са идвали деца, които са ми споделяли, че учителите им просто отказват да отговарят на въпроси, свързани с българския език и литературата, но извън тесните рамки на учебната програма. Ясно е, че подобно отношение към искрения интерес на децата ги демотивира и те много бързо губят желание да учат и да задават въпроси.

Много родители ми споделят, че децата им са обичали българския език и литературата от първи до четвърти клас, но след това тази любов някъде се е изпарила. Защо се получава така? Вярвам, че отношението на учениците към даден учебен предмет преминава през емоционалната им връзка с учителя. За съжаление в системата попадат и колеги, които нямат позитивно отношение и подход към децата, идват с нежелание на работа и съвсем естествено учениците не обичат нито тях, нито предмета им. Резултатът е, че родителите прибягват до паралелното образование и се обръщат към частни учители и школи, за да получат индивидуално отношение и ангажираност с резултатите на децата им. Доверието в официалната образователна система е пропукано, защото логиката ѝ на фукнциониране е основана на административната изрядност, а не на повишаването на мотивацията и резултатите на учениците. Разбира се, не навсякъде е така. В българското училище директорът е цар, затова и училищата със способни и добронамерени директори осигуряват подходяща работна среда, за да привлекат качествените колеги, които знаят как да мотивират децата.

Вие сте преподавател по български език и литература. Какви са конкретните Ви впечатления за това как се справят децата по предмета?

Благодарен съм, че имам възможността да работя с деца на различно равнище. Към мен са се обръщали както разтревожени от ниските резултати на децата си родители, така и ученици в 11. и 12. клас, които вече са осъзнати личности и искат да повишат нивото си. Щастлив съм, че след индивидуална работа всички са повишавали оценките си в училище с единица и половина или две, като понякога сме започвали от основите, за да можем да надградим. В училищата, в които съм работил, картината е още по-пъстра, отколкото в частната ми практика. Често съм заварвал класове, в които учениците нямат отношение към предмета ми и сме работили много върху мотивацията за учене. Независимо на каква възраст са, учениците предпочитат учители, които ги уважават и зачитат като личности и в повечето случаи се отблагодаряват за индивидуалното внимание с по-голям интерес към предмета. Най-ниските резултати на НВО след 7. клас на мои ученици са 67 и 68 т., т.е. с 15 пункта над средното за страната. И тук не говоря за отличниците. Наскоро работих с ученик в 12. клас от Европейското училище във Фракфурт, който изкара оценка 9.5 от десетобалната система в Германия.

Децата имат разнообразни интереси: някои обичат да четат и да разсъждават върху литературни текстове, други ми споделят, че обучението по български език и литература няма смисъл. Най-лесно се работи с мотивираните деца. Децата с други интереси обаче не вярват, че езикът и литературата ще им бъдат от полза в живота. Затова и се старая да демонстрирам на учениците какви са ползите от овладяването на уменията за работа с текст, за представяне на информация или идея пред публика.

Винаги едно грамотно написано CV например е предимство при търсенето на работа. Умението да представиш убедително идеята си или дори себе си пред група от хора е необходимост в бизнеса и в редица професии. Задълбоченото разбиране на литературните текстове възпитава критичност към манипулативните внушения в една информационно замърсена среда.

Не споделям мнението на някои колеги, че децата са по-глупави с всяко следващо поколение. Те просто са родени във време, което предлага много повече стимули за сетивата и образованието се конкурира с много по-атрактивни информационни източници. Вярвам, че е време да изоставим диктуването на дълги планове и да се научим да въвличаме децата в учебния процес. С ученици в пети клас сме правили драматургични адаптации на приказки като "Котаракът в чизми" и за всички, включително и за мен, преживяването беше забавно, но и поучително. Същите деца, които преди това не искаха да четат приказки, дойдоха при мен и поискаха да им препоръчам допълнителна литература. Когато сме взимали частите на изречението, съм вдигал деца на дъската, като всяко дете онагледява една функция в изречението, да кажем Георги е подлог, Мария – сказуемо и т.н. Така учениците разбраха какво е подлог, сказуемо, определение и т.н. чрез забавлението.

Нямаше да постигна това, ако просто бях продиктувал дефинициите на новите понятия или бях накарал учениците да препишат урока от учебника. Образованието не трябва да бъде скучно и да се налага чрез наказания, а да стимулира сетивата и емоциите. А когато процесът на учене е интересен за децата, те сами търсят допълнителна информация и учат с желание. Вътрешната мотивация е много по-силна и трайна от принудата.

Каква е оценката Ви за учебната програма по предмета, за учебниците и помагалата?

През последните години се прокарват доста промени в учебните програми по български език и литература. МОН мотивира измененията с целта си за повишаване на функционалната грамотност, но аз лично не вярвам, че отпадането на няколко литературни произведения или включването на пет-шест нови променя съществено стойността на учебните програми. Това е козметична промяна, която има за цел финансирането на издателствата и авторите на учебници и помагала с държавни пари. Колкото по-често се променя програмата, толкова повече средства потъват в джобовете на определена малобройна група от привилегировани лица.

Това е порочна практика, за която всички плащаме с данъците си, а най-голямата тежест пада върху учениците, защото всички тези промени ги объркват. Все още например не знаем точно какъв ще бъде форматът на НВО след 7. клас догодина. През тази учебна година в същото положение бяха и дванадесетокласниците, а от МОН до последно не качиха на сайта си примерни тестове по формата на ДЗИ, за да могат учениците да се упражняват.

Децата ми споделят, че им е трудно да разберат езика на по-старите произведения. Те се затрудняват да разберат и историческия контекст, често и идеите в литературните текстове.  Не смятам, че класическите произведения трябва да отпаднат, но е добре в програмата да бъдат включени и текстове на съвременни автори, които описват познати за днешния читател явления. Бих включил и рубрика за ученическо творчество, а защо не и текстове на песни с литературна стойност. Отново въпросът опира до интереса на децата. Само изкушените от литературата ще прочетат произведения, описващи процеси от далечното миналото. Останалите ще си кажат: "Не ми трябва" или "Не разбирам" и ще наизустят анализи, за да се справят в училище. Един добър учител би могъл да мотивира някои от децата да се преборят с по-трудните текстове, но си давам сметка, че това няма да е заради, а въпреки програмата. Също така не разбирам какво налага промените в програмата по български език. Системата на езика е консервативна, а същината на граматиката не се променя с десетилетия. Вероятно бих оставил морфологията и синтаксиса за гимназиалния етап, когато абстрактното мислене вече е развито у учениците. За едно дете в пети клас е много трудно да разбере частите на речта и функциите в изречението. Би било добре програмите да бъдат обновени и адаптирани към интересите на децата, но в никакъв случай пододни изменения не бива да се случват всяка година или с всяко следващо правителство. Хаотичните действия в институциите ще продължават да нанасят сериозни щети върху цялото ни общество, а за жалост децата са най-уязвими.

Защо все повече ученици не обичат да четат?

По няколко причини. На първо място медиите и социалните мрежи не представят като модел за успешни личности четящите хора. Отдавна вече не е достатъчно учителят да каже, че е добре да се чете, защото за по-младите поколения няма авторитети a priori, а вниманието и уважението на децата трябва да се заслужат. Учителите от по-старите поколения изпитват носталгия по времената, когато (почти) всички ученици са чели активно, но се забравя, че преди 2004 г. в България интернет е бил почти непознат и за децата формите на забавление са били ограничени. Днес много деца предпочитат да гледат клипове в YouTube или да играят видеоигри, вместо да четат.

Интересното е, че има немалко четящи деца, които не четат задължителната литература, но не откъсват поглед от книги, за които са научили извън училище. Тоест тези деца изпитват интерес към художествената литература, но не и към учебната програма, за което не можем да ги виним. Ясно е, че свръхстимулирането на сетивата, породено от виртуалния свят, нанася вреди върху способността за концентрация. Войната с модерните и постомодерните средства за комуникация и забавление обаче е обречена. Безсмислено е да се опитваме да връщаме времето назад. По-скоро бих мислил как да откроим връзките между литературата и по-новите форми на творчество, за да покажем на учениците, че нищо не възниква от само себе си.

Като студент посещавах много интересен курс на ас. Еньо Стоянов за литературата и видеоигрите. Много от персонажите в тези игри имат за прототип образи от митологиите и приказките. Начините, по които се изграждат историите в тях, често се основават на модела на вълшебната приказка. Същото важи и за киното. Джордж Лукас създава "Междузвездни войни", след като прочита прекрасното изследване на Джоузеф Кембъл "Героят с хиляди лица", посветено на световните митологии. Ако помогнем на децата да преоткрият литературата чрез собствените им интереси, бихме постигнали много по-добър резултат, отколкото ако размахваме нравоучително пръст и повтаряме като мантра, че младите за нищо не стават. Образователната система и в настоящия си вид позволява допълнителни курсове, в които да се преподава незадължителна литература.

Друга причина, поради която децата не четат е, че често начинът на преподаване в часовете по литература ги отблъсква. Тук отново нещата са основно в ръцете на учителя. От нас зависи да направим часовете си достатъчно интересни и има безброй начини за това. За мен лично обратната връзка на децата е изключително важна и не ме обижда, когато ученик ми сподели, че не разбира нещо. Напротив, помага ми да разбера в какво бих могъл да подобря работата си. За съжаление голяма част от децата са наплашени и не задават въпроси, защото очакват учителят да им се скара. Това е безумие. Подобно отношение към децата не бива да се толерира.

Нашата работа е да направим сложното просто и да възпитаме интерес към предмета си. Ако успеем в това, оттам насетне учениците сами могат да надградят.

Пред какви проблеми ще се изправят тези нечетящи деца като възрастни?

Ще изпитват затруднения да разбират адекватно света около себе си и процесите в него. Ще се поддават на политическа пропаганда и няма да могат да правят разлика между истинни и лъжливи твърдения. Няма да бъдат свободни. Културата е свобода. Книгите съдържат в синтезиран вид опита на поколенията преди нас. Дават ни възможност да се докоснем до идеите, ценностите и емоциите на най-светлите умове от миналото. Културният човек е съвременник на всички епохи, защото може да избира своите ценности и в един ден да срещне Платон и Омир, или пък Гьоте и Ницше. Некултурният е заключен в своето време, но не вижда оковите си.

Дилемата частно или държавно училище стои пред много семейства с деца. Какво бихте ги посъветвал? Какво може да гарантира частното средно образование в сравнение с държавното?

Както частното, така и държавното образование имат предимства и недостатъци. Държавните училища са изправени пред предизвизвикателствата на непрестанно променящите се условия в обществото и невинаги успяват да подготвят учениците за по-нататъшното им развитие. При тях основен проблем е консерватизмът, който става все по-нефункционален. Предимство на държавните училища е по-краткото учебно време, а особено за гимназиалния етап частните училища не могат да се конкурират с най-добрите държавни. Учениците се нуждаят и от забавления и социален живот. За тях не е полезно да са в училище от 08:00 до 17:00, а в повечето частни училища е възприета целодневната форма на обучение. Тоест децата са на училище по-дълго време, отколкото трае един работен ден. Като включим и домашните, които по основните предмети не са малко, се получава така, че тези деца нямат време да спортуват, да прекарват време със семейството и приятелите си и в един момент прегарят.

Вижте, частните училища функционират като търговски дружества. Това означава, че за тях основен приоритет е печалбата, която реализират от годишните такси, продажбата на помагала и учебници и допълнителните учебни занятия под формата на лятно училище, занималня и т.н. Те продават образователна услуга, затова и основният им ресурс е насочен към запазването и увеличаването на клиентите, тоест родителите. Собствениците и директорите на частни училища са всъщност техният PR отдел, затова и те много внимателно контролират комуникацията с родителите и представят информацията избирателно. Зад бляскавите обещания обаче се крие амбицията за по-висока печалба. В някои частни училища собствениците упражняват натиск върху колегите да пишат по-високи оценки, което ме кара да подозирам, че се извършват неетични, а може би дори незаконни практики. Бих влязъл и в повече подробности, но рискувам съдебно преследване. Ако все пак сте решили да поверите детето си на частно училище, съветът ми е да потърсите отговор на няколко основни въпроса, преди да вземете решение. Можете ли да поддържате пряка комуникация с учителите, а не само с ръководството? Публикувани ли са резултатите на предишните випуски от НВО за прогимназиалния етап и от ДЗИ за гимназиалния? Каква е формата на обучение: полудневна или целодневна? Каква е образователната философия на училището и следва ли се на практика в учебния процес? Изпълняват ли обещанията си собствениците? Отговарят ли знанията на децата Ви на оценките, които получават в училище?

Повечето ученици в един или друг период имат нужда от частни уроци. Защо е така според Вас?

Защото индивидуалното обучение е много по-ефективно. Освен това родителите разполагат със свободата да избират учителите и времето за провеждане на уроците. Ако детето им вече е постигнало желаното ниво, могат да прекратят уроците и да ги подновят, когато има нужда. Ако определен частен учител не постига резултати или има негативно отношение към децата, родителите просто се обръщат към друг.

Освен това и децата са по-мотивирани, когато цялото внимание на учителя им е посветено и той е на тяхно разположение. Комуникацията между родител, ученик и учител е много по-пълноценна. Всичко това е невъзможно в училище. Преди време министърът на образованието в оставка проф. Николай Денков заяви, че частните уроци трябва да изчезнат. Разбира се, това са глупости. Дори и равнището на образованието да се повиши значително, винаги ще има родители и ученици, които искат нещо повече от заложеното в учебната програма. Процъфтяването на частните уроци е нееднозначен симптом за образователната система. Добрата новина е, че има много родители и ученици, които държат на качественото образование. Лошата е, че официалната образователна система не успява да задоволи тази потребност.

Ако едно семейство не може да си позволи частни уроци, в каква степен това ощетява детето и го лишава от възможности за напредък?

В този случай зависи дали детето ще попадне на достатъчно добри учители в училище. Самият аз имах късмет като ученик и срещнах много способен и талантлив учител по български език и литература в гимназията, който ми помогна да разгърна възможностите си и да се насоча към тази професия. Затова и никога не ми се е налагало да посещавам частни уроци, а когато трябваше да се подготвям за ДЗИ след 12. клас, знаех какво трябва да чета и изкарах 5.92.

Давам си сметка, че ако ми преподаваше някой друг, вероятно би ми се наложило да потърся частен учител: нещо, което семейството ми не можеше да си позволи. Проблемът не се решава и от възможността за консултации в училище. Ако детето не разбира стила на преподаване в час, едва ли една консултация седмично със същия учител би му помогнала съществено. Когато едно семейство не може да си позволи частни уроци и учителите по дадения предмет са слаби, това определено би ощетило детето. Все пак бих помислил и в следната посока като съвет към родителите. Имате право да изисквате качествено образование. Не се примирявайте, ако не сте доволни от равнището на преподаване. Разполагате със законови средства, чрез които да предизвикате смяна на учителите, които не са на достатъчно високо равнище. За съжаление обаче тенденцията е предлагането на учителски работни места да надвишава търсенето, така че дори при осъществяването на подобна смяна не можете да бъдете сигурни, че ще дойде по-добър преподавател.

В момента в България има незапълнена ниша в образователния пазар. Почти изцяло липсват издания на достъпен език, които да поставят основите на научните области, застъпени в предметите в училище. В близко бъдеще ще се появят такива материали, а когато това се случи, те донякъде биха могли да бъдат по-евтина алтернатива на частните уроци. В момента работя върху кратко помагало, свързано с правописа, което се надявам да успея да завърша до края на лятото. Сигурен съм, че има колеги и по останалите предмети, които биха се наели със създаването на подобни издания при достатъчен интерес.

Напоследък у нас се говори за следния феномен: Все по-лошо представяне дори на учениците, които идват от привилегирована семейна среда, имат достъп до частно образование или до така наречените “елитни” държавни училища. Защо се случва това?
   
Заради смяната на изпитните формати и критериите за оценяване. От миналата година има изпит по основните предмети след 10. клас, тази година МОН въведе нов формат на ДЗИ след 12. клас. А през учебната 2022/2023 г. се въвеждат нови изпитни варианти след 7. клас, като от МОН отново не са публикували примерни тестове, най-вероятно защото все още не са готови. Тази неизвестност поставя всички – родители, учители и ученици – в условия на непрестанен стрес. Принудени сме да подготвяме децата въз основа на лаконични инструкции от министерството. През изминалата учебна година МОН изпрати на училищата примерни изпитни варианти за ДЗИ след приключването на учебната година за зрелостниците, или по-малко от две седмици преди самите изпити. Ясно е, че това време е крайно недостатъчно за качествена подготовка. В същото време на пазара се появяват помагала, които уж следват новия формат, но в деня на изпита се оказва, че форматът е различен. Необходимо е поне една година преди въвеждането на нов формат министерството да публикува материали за подготовка и самоподготовка. Прогнозата ми за резултатите на седмокласниците догодина не е оптимистична именно поради безотговорната образователна политика на МОН.

Единствено системата ли е виновна за спада в нивото на грамотност? Какви са вашите наблюдения относно нещата, които липсват на децата у дома? Какви са най-честите грешки и пропуски от страна на родителите?

Системата е отражение на обществото. В момента в училище са децата на родители между 30 и 45 годишна възраст. Много от тези родители са отраснали през деветдесетте години на XX в., време на несигурност и интензивни социални промени. Самият аз съм роден през 1996 г., така че нямам личен спомен за онези времена. Деветдесетте са били години, през които много хора са променили социалния си статус изключително бързо. В един ден са нямали нищо, а на следващия вече са имали възможност да изградят бизнес или да се реализират професионално и да повишат стандарта си на живот. Тъй като времената, през които са се формирали, са белязани от несигурност, голяма част от родителите се стремят да осигурят на децата си всичко, което самите те са нямали през своето собствено детство. Разбира се, всеки желае най-доброто за детето си. Особено при семействата с по-големи финансови възможности материалната обезпеченост е за сметка на личното внимание към децата. Така отрастват деца, които са свръхзадоволени, но невинаги емоционалната им връзка с родителите е достатъчно здрава. Особено в предучилищната възраст е важно децата да прекарват повече време с родителите си, за да получат модел на поведение. В противен случай в тийнейджърските си години те се отдалечават от родителите си и търсят модели за поведение другаде, понякога и в среди със съмнителна репутация.

Поради материалната си обезпеченост голяма част от децата не са научени да полагат усилия и да се борят за по-високи постижения в областите, които ги интересуват. Хората в активната си възраст страдат от дефицит на време, тъй като са натоварени със задачата да се развиват кариерно и едновременно с това да отглеждат децата си. Именно липсата на време за семейството поражда голяма част от проблемите в развитието на децата. Отношенията в семейната среда са ключови за формирането на характера.

Обнадежден ли сте, че българското образование може да се промени към по-добро?

Да. Не съм убеден, че позитивната промяна ще се осъществи първо в държавния сектор, защото образователната политика се определя от МОН, а през последните години България страда от сериозни политически трусове, които водят до несигурност и неясно бъдеще. Надявам се, че вместо да воюва с частните учители и школите, министерството ще се опита да използва опита на доказалите се в практиката педагози, за да модернизира методиката на преподаване и в държавните училища. Ако това не се случи, България ще продължи да има неефективна официална образователна система и частна образователна практика, която просперира заради дефицитите в системата. Позитивен ефект от серията локдауни е, че родителите осъзнаха какви са проблемите в държавното образование и започнаха да търсят алтернативи, за да осигурят добра подготовка за децата си. Важно е да разберем, че сме в правото си да искаме по-добро бъдеще за себе си и за децата си и да изразяваме публично недоволството си, когато институциите не функционират ефективно.

Ако можехте да промените нещо в образователната система още сега, какво бихте направил?

Бих дал възможност на децата по-рано да открият интересите си и да имат възможност да избират 50% от предметите, които да изучават в училище. Така те ще бъдат много по-мотивирани и ще получат възможност да развиват уменията си в интересни за тях области. Ще се научат да поемат отговорност към образованието си и ще учат заради вътрешната си мотивация да се развиват, а не насила. Бих премахнал изпитите след 4. и 10. клас, тъй като те не водят до ползи, а създават стрес за родителите и учениците. Бих се опитал да привлека повече млади хора в образованието, защото те носят заряда на бъдещето и общуват по-пълноценно с децата.

Най-важният Ви съвет към родителите на ученици?

Отделяйте повече време, за да общувате с децата си. Научете ги на уменията, които ви правят успешни в живота.

Бъдете до тях дори когато ви се струва, че проблемите им са малки, за да ви имат доверие. Развивайте се заедно с тях и им помогнете да станат уверени личности, които вярват в себе си. Не ги обиждайте, когато сгрешат и направят някоя глупост. Вие ще забравите за грешката на детето си, но то няма да забрави тежките думи. Говорете си с часове, забавлявайте се заедно. Предавайте опита си, но и ги изслушвайте. Бъдете им най-добри приятели и не им отказвайте внимание, за да не изгубите ценно време. Знаете ли, моят баща почина през 2017 г., когато бях на 20. И до днес съжалявам, че не успяхме да си кажем много неща.
Виж целия пост