Дори и минималните познания по програмиране разкриват пред децата нови хоризонти. И могат да им проправят път към "професиите на бъдещето".

Това е една от препоръките, която Петър Шарков дава на младите хора и на техните родители. В специално интервю, част от поредицата "Отново на училище" на BG-Mamma, изпълнителният директор на Училищна Телерик Академия говори за дигиталните умения и защо те са на практика за всички.

"Независимо дали учениците ще изберат да се занимават с програмиране или да се развиват в друга област, уменията да управляват дигиталните технологии и да пишат код, ще помогнат да си намерят перспективна и интересна работа и да се превърнат в предпочитани специалисти", споделя Петър Шарков. От него научихме и изключително интересни факти за професиите, които ще бъдат най-търсени в близко бъдеще - и как да подготвим учениците за тях. Запишете детето си на безплатни курсове по програмиране и дигитални технологии

Интервюто с Петър Шарков е част от специалния проект на BG-Mamma "Отново на училище 2022".



Напоследък се споменават често така наречените “професии на бъдещето”. Всички те ли изискват дигитални умения и на какво ниво?

Дигиталната грамотност е от все по-голямо значение в днешно време, а тя включва познаването на технологиите. Все повече от кариерните възможности в бъдеще ще изискват дигитални умения. От МОН споделят, че след 10 години 85% от професиите ще бъдат изцяло непознати за нас днес, а основната част от тях ще са в технологичния сектор. Въпреки че специалистите предлагат различни прогнози за професиите на бъдещето, всички са единодушни, че технологичните умения, природните и инженерните науки и математиката ще са ключови.

За да бъдат конкурентоспособни и подготвени за професиите на бъдещето, децата трябва да имат дигитални компетенции, да се адаптират и учат бързо, да имат развито логическо мислене и да познават езика на технологиите - програмирането. Дигиталната грамотност става все по-задължителна – имаш ли устройство в ръцете си, трябва да знаеш как да боравиш с него.

Дори и минималните умения по програмиране променят начина на взаимодействие с технологиите и отварят очите за необятните възможности, които те предоставят. Това стимулира и емоционалното и когнитивното развитие.

Коя възраст е най-подходяща за това едно дете да започне да придобива дигитални умения?

Вярвам, че програмирането, също като чуждите езици, се усвоява най-лесно в ранна детска възраст и е важно програмата да е съобразена с конкретната възрастова група. Ние сме разделили програмите си в 4 възрастови групи, съобразявайки материала с възрастта на учениците и се преподават на достъпен за тях език.

Какво може да направи един родител, за да развива интереса на детето към дигиталната сфера?

Необходимо е децата да видят добрите примери, за да се запалят. Най-лесно това става с помощта на други ученици – когато покажат какъв сайт, приложение или игра са изградили или споделят какво са научили. Примерът, който дават с успехите си от състезание или олимпиада, също е изключително вдъхновяващ.

Огромна част от децата днес играят игри онлайн и прекарват много време в социалните мрежи. Има ли нещо градивно и в това? Или пътищата за придобиване на полезни дигитални умения са напълно различни?

Технологиите могат да служат като катализатор. С правилния подход и занимания, децата могат да се превърнат от потребители на технологиите в техни създатели. Могат да използват интернет пространството, за да научат много повече за други предмети и сфери от живота. Имали сме ученици, които задълбават в уроците по история, защото искат да направят игра с исторически сцени. Други, които си изграждат собствена бизнес идея и сайт. Разбира се има и много игри, които са полезни и развиват различни умения сред учениците – логическо и стратегическо мислене, търпение, отборна игра и "работа в екип", както и да не са успешни във всеки случай.

По какво се разпознават децата, които са наистина надарени да се развиват в дигиталната сфера?

Най-важното, което отличава сериозния потенциал у децата, е мотивацията. Интересно ли им е, любопитни ли са и ще положат ли необходимите усилия, без да се отказват пред предизвикателствата.  

От години много желана у нас е професията на програмиста, често заради високите нива на заплащане. Но дали всеки млад човек, който се насочва към програмирането, е наистина подходящ за работата? И как човек може да си отговори със сигурност дали това е неговото призвание? Кои са основните необходими качества например?

От дълги години съществува мита, че са необходими изключителни математически умения, за да станеш програмист. Всъщност, математиката е важна за една част от направленията в ИТ сферата.
Има и други направления, където различни качества и умения ще им бъдат полезни. Аналитичното мислене и умението да решават проблеми със сигурност ще са от полза за кариертното развитие на всеки един млад човек. Например, за роли като UX и UI дизайнер се изискват творчески умения, за QA инженер – наблюдателност и добри комуникационни умения, за уеб програмист – внимание към детайла и т.н. Важно е децата да научат колкото се може повече за ИТ професиите и да се докоснат до тях практически, за да разберат дали имат интерес и искат да се развиват в тях.

В нашите школи насърчаваме екипната работа, представянето на проекти (презентиране), участие в конкурси и състезания, защото преди всичко е важно децата да израстват, като личност и да притежават уменията, които ще им позволят да се реализират, независимо от професиите на бъдещето.

Освен програмирането, кои според Вас са дигиталните професии с добри перспективи за развитие? Споделете накратко за кого са подходящи и как един млад човек може да започне да се развива в тези области.

В ИТ света има множество направления, в които човек може да профилира. Технологиите са един от най-силните катализатори на иновация и на промяна. Навлизат в редица индустрии.

Според Световния икономически форум сред най-търсените през 2022 г. професии ще са: специалист по изкуствен интелект, специалист по зелена енергия, специалист "социални медии", "зелен" маркетолог, техник на вятърни турбини. Това са само част от професиите, в които ще се реализират учениците, обучаващи се днес в училище. Засиленото търсене на подобни специалисти прави още по-ценни знанията и техническите умения в STEM, както и "меките" умения, креативността, критичното мислене, предприемчивостта.

Да поговорим за децата, които се насочват към хуманитарни науки, например, и нямат изявен интерес към технологиите. Какви базови дигитални умения са им нужни?

Независимо дали учениците ще изберат да се занимават с програмиране или да се развиват в друга област, уменията да управляват дигиталните технологии и да пишат код, ще помогнат да си намерят перспективна и интересна работа и да се превърнат в предпочитани специалисти.

Хората асоциират програмирането с професионална реализация като програмист или ИТ специалист, а това не е така. Типичен пример е с български език и литературата – малко деца стават професионалисти в тази област, но всички изучават този предмет, защото така се учим да комуникираме, да подреждаме мислите си, да изразяваме идеите си. Същото е и с програмирането.  Когато ги научим да програмират, децата ще могат по-лесно да организират, изразяват и споделят идеи по нов начин, използвайки технологиите. Това интуитивно и несъзнателно ще доведе до по-лесното използване на всякакви дигитални инструменти и ще ги превърне в грамотни дигитални граждани.

Има самоуки хора, които работят в областта на дигиталните технологии. Какво е вашето отношение към това? Какви са предимствата на формалното образование?

Днес технологиите се променят изключително бързо и професиите еволюират спрямо тях.  Затова човек винаги има какво ново да научи и какво да надгради. Така че колкото и добра да е била технологичната основа в училище, ученето не свършва с края на 12-ти клас. Напротив. Ученето трябва да бъде един постоянен процес през целия живот. Това важи за много сфери, като е много валидно именно в ИТ сектора. Разбира се, учениците могат да изберат по какъв канал да получат тези знания – дали това ще стане в университет, в частна образователна организация, с онлайн програми или ще се учат сами. Важното е да не спират да се развиват и затова с програмите ни се стремим да разпалим интереса към ученето като цяло, както и да дадем добри практики и подходи, които да ползват и занапред.

Като цяло как оценявате нивото на дигитална грамотност сред децата и младите хора у нас? И какви са препоръките Ви?

За съжаление последни изследвания посочват, че България продължава да е на последните места по дигитализация в Европейския съюз (ЕС). Това става ясно в публикувания годишен Индекс за цифрова икономика и общество (DESI). Страната ни е на предпоследно място в обобщените данни с почти изравнен резултат с Гърция и пред Румъния. Под една трета от българите (29%) имат поне базови дигиталния умения при 56% средни за Европа. Само 11% разполагат с познания над базовите, а IT специалистите са едва 3.3% от заетите лица между 15 и 74 години.

Смятам, че с общи усилия можем да променим тези статистики и след няколко години децата ни да са млади хора, които са дигитално грамотни и са подготвени за света, в който технологиите са ключов елемент от всекидневието ни.

Петър Шарков е един от експертите, които предлагат безплатна онлайн консултация в BG-Mamma като част от инициативата ни "Специалистите говорят". Неговата тема е посветена на професиите на бъдещето и на това как да мотивираме децата и да им помогнем да бъдат подготвени и компетентни за тях.

Вижте тук и останалите консултативни теми, които са на разположение за потребителите на платформата.


Последвайте ни за още във Фейсбук и LinkedIn
Виж целия пост