За помощта към пълнолетните деца - да се оправят сами или да им се помага?

  • 59 944
  • 3 289
Темата е свързана с една друга тема, но виждам, че периодично в доста други теми косвено се засяга въпросът за отношенията между родители и пораснали деца (пълнолетни) и дали е редно и доколко е редно родителите да помагат на пълнолетните си деца.  Това е въпросът за размисъл и мнение.
Виж целия пост
# 1
Моето мнение съм го писала много пъти.
Пълнолетните деца, когато завършат средно (напоследък не съвпадат двете), е добре да са самостоятелни. Родителите да помагат само при нужда и според възможностите си (защото знам случаи, когато вземат кредити, продават имоти, залагат бижута и какво ли не, че да задоволят някой каприз на отроците), но не и да натрапват помощта си, защото често с това помагане вървят и претенции.
Виж целия пост
# 2
Ами аз ще помагам, доколкото мога. Наем, такса за университет, морална подкрепа...
Така си ги предствям нещата след училище. Докато е на училище, е у нас. И после, докогато иска. Аз няма да я гоня.
Виж целия пост
# 3
Моята помощ в дух на приемственост, преценена нужда (двустранно), желание и любов.
Натрапена, изискана или по вменено задължение - не.
Виж целия пост
# 4
Зависи за колко пълнолетни става въпрос. На 19 например, тепърва ставащи студенти, би трябвало да се помага повече според мен. На 29 например, ако се прави същото, е мечешка услуга и живо дундуркане.
За коя категория пълнолетни е темата?
Виж целия пост
# 5
Наскоро нищих тази тема с близък приятел, провокиран от това, че майка му е спряла да готви и да му оставя цигари и пари. Човекът е на 29 почти, здрав прав мъж, в момента не работи и беше възмутен - все пак й е син, какво иска да постигне тя и т.н.
В такива случаи като неговия, при наличие на всички предпоставки да се издържаш сам, даже вътрешно й направих евала и му казах, че е нелепо да я обвинява за това на тази възраст.
Аз лично се самоиздържам, по възможност напълно, от 16-годишна, моля родителите си за помощ единствено ако се е случило нещо непредвидено през месеца и знам, че няма да изкарам до заплата. Мнението ми е, че ако е направило "детето" всичко по силите си и все пак не се е получило, е редно да се обърне именно към родителите си и при възможност те да помогнат. Хрантутене обаче - не е редно и не е здравословно за "хрантутения", в дългосрочен план много изражда мисленето и прави човекът неспособен да оцелява.
Виж целия пост
# 6
Как може да се самоиздържа 16 годишен, или 18, или 19 годишен човек?  Не ми се вижда осъществимо. Предполагам, че ще трябва да се помага.
Виж целия пост
# 7
Разбира се,че ще им се помага.Що за въпрос?
Виж целия пост
# 8
Да си помагат хората, без значение дали са пълнолетни или не, е редно и нормално. От колко помощ се нуждаят пълнолетни индивиди е друга тема. Бих предпочела да помагам само когато виждам, че пълнолетното ми дете ще падне и няма да може да се изправи само. За всички останали случаи предпочитам да му се радвам, че може да се справи само и го прави.
Виж целия пост
# 9
Според мен, ако учи е добре да се помага. Такъв беше случаят и при мен. Родителите ми и тогавашният ми приятел помагаха, докато учех. Пробвах работа във втори курс, в детски кът (не исках сервитьорка или нещо подобно), но честно казано не се задържах дълго. Нито работата работа, нито ученето учене. Заплатата малка, 2 на 2 работех, изпусках и от ученето и спрях да работя. В 4ти курс се омъжих и лятото преди държавните си бях намерила работа, доста прилична за тогавашния стандарт и от тогава (от 22годишна) се издържам сама. Помагала съм и на родителите си. Бих се радвала да помагам и на моето дете/деца.
Виж целия пост
# 10
Моите родители са ми помагали много. Аз бях добра ученичка, след завършване на гимназия, почти веднага започнах да работя и то ниско-платена работа. В същото време обаче, те ми платиха таксата за желания университет, с техни спестявания. Аз нямаше от къде да имам тези спестявания, тогава, на тези години. Изучиха ме и това е най-добрата инвестиция, безкрайно съм им благодарна. Не съм спирала да работя през годините. После с мъжа ми имахме ипотека и различни малки кредити сме имали през годините, които сме изплатили с наша работа и спестявания от нея. Сега сме на етап, да спестяваме. В момента правим планове как да закупим жилище на детето. Не сега веднага, а с наши спестявания плюс пари от наследствен имот. Ако можем да му осигурим жилище, ще го направим с удоволствие. Ако може детето ни да живее без ипотека, ше се радваме, защото на нас ни беше трудно. Ако трябва и можем да плащаме за образование, ще го направим, защото за нас, това е най-добрата инвестиция. Аз съм много близка с моите родители (за съжаление Татко си отиде), както и мъжа ми е близък с неговите и всички се разбираме помежду си. Имахме около 2 и половина години кризисен период във фамилията, свързан със заболявания и други проблеми и именно това, че всички бяхме много сплотени и си помагахме, ни помогна да се справим, не само ние като семейство, а и и фамилията, защото беше наистина, като някаква прокоба, един след друг, различни проблеми.
Виж целия пост
# 11
На 16 започнах да работя. Не мога да кажа, че съм се издържала 100% сама, защото още живеех с родителите ми, но всички разходи за дрешки, обувки, гримове, излизане и подобни си ги покривах сама. Винаги съм предпочитала самостоятелността и да харча мои пари, защото като харчиш чужди трябва да се съобразяваш с мнението на някой друг.
След 20 г. вече се издържах сама, дори таксата за университет съм си плащала след 2ри курс.
Родителите са ми правили парични подаръци по поводи, да, но не са ми давали ежемесечно пари или издръжка.
Виж целия пост
# 12
Трябва да им се помага, но вече като на хора, способни на самостоятелност и грижи сами за себе си, а не като на пеленачета. Виждала съм майки, които звънят да питат "детето" на 30+ години яло ли е, облякло ли се е, още малко остава да го питат избърсало ли се е след тоалетна. Виждала съм и такива, които търчат да перат, готвят, чистят. За мен това не е грижа, със сигурност не и необходима. Това е обсебване и непозволяване на човек да изгради собствени навици и умения. Финансовата грижа за мен е нужна по-дълго, но тя пак трябва да бъде съобразена с периода (дали учи, дали е излязло на квартира), и да бъде помощ, а не осигуряване на стандарт, равен на този в семейството. Защото второто често води до това пълнолетното дете да няма стимул да се бори да изкарва добра заплата, или дори да работи. Тоест, родителите трябва да се погрижат за оцеляването, но глезотиите пълнолетното дете трябва да си изкара само.
Виж целия пост
# 13
Ами аз ще помагам, доколкото мога. Наем, такса за университет, морална подкрепа...
Така си ги предствям нещата след училище. Докато е на училище, е у нас. И после, докогато иска. Аз няма да я гоня.
И аз така си ги представям нещата. Едно дете имам и ще помагам, само да сме живи и здрави.
Виж целия пост
# 14
Как може да се самоиздържа 16 годишен, или 18, или 19 годишен човек?  Не ми се вижда осъществимо. Предполагам, че ще трябва да се помага.

Може, защото аз от 19 годишна по време на следването (и естествено след това) се издържам сама. Не са ме натирили, просто тогава родителите ми не можеха да си го позволяват. Дори през ум не ми е минавало да ги обвинявам, макар че те самите са се чувствали явно виновни, както ми споделиха години по-късно. След години за сестра ми имаше - не е било, защото ни делят, просто така се стекоха обстоятелствата. Радвам се, че сестра ми не е изпитвала този ужас как ще си плати наема, за разлика от мен. А познавам хора, чиито родители имаха още по-малко възможност, и точно тези хора се оправиха много по-добре в живота отколкото някои от онези, на които всичко им се даваше (пак с добро, не за да бъдат глезени, а да се образоват).
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия