Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Страх от ин-витро процедурата

  • 1 289
  • 29
# 15
И мен не ме е било страх, нямах търпение да започнем. След първите няколко неуспеха започна да ми натежава, но ми помогна да си споделям с други жени преминаващи през същото. А с мъжът ми обсъдихме всички възможни варианти преди да започнем, включително какво ще правим ако не стане. Поговорете си, може това да те успокои. Посещение при психолог също много може да ти помогне.
Виж целия пост
# 16
Друг ти е страхът, не е ин витрото. А може би не си преодоляла отстраняването на тръбите ти.
Виж целия пост
# 17
Никога не съм се страхувала, а опитите и неуспехите/успехите ги преживявахме двамата заедно със съпруга ми.
Виж целия пост
# 18
И аз ще ти вдъхна малко надежда.
На 25 години ми беше първата стимулация и инвитро. За протокола сега съм на 28. Втората беше след 6 месеца. Имах своите опасения и страхове, което е нормално. Днес ми беше първия преглед след положителен тест. Заслужава си всичко, повярвай ми. 😊 Ще стискам палци и ти желая успех!
Виж целия пост
# 19
Щом се страхувате от това, че съпругът ви може да ви напусне при неуспешно ин-витро, то тогава такъв мъж няма място в живота ви. Съпругът ви трябва да ви подкрепя на 100% щом сте решили двамата да имате бебенце. Трябва да ви осигури пълно спокойствие. Щом му нямате пълно доверие, тогава дори да забременеете след ин-витро, нещо се пропукало във вашата връзка и.....

    Лично аз бих направила ин-витро процедурата, защото самата аз съм била решена на 100% да имам бебенце и изобщо нямаше да ме интересува дали мъжът до мене ме подкрепя, или не. Ако не ме подкрепяше, щях да го разкарам от живота си.
Виж целия пост
# 20
Направиха ми лапароскопия и след като се събудих ми казаха "шансът ти е инвитро". Няма да ти описвам колко бях щастлива, че имам шанс изобщо! След толкова борба, изследвания и ходене по мъките Simple Smile

Ако се страхуваш, че твоя човек ще те напусне, ако не стане това се комуникира с него. Не с форума Simple Smile Говорете, обсъдете, помислете. То дай сега и секс да не правите, щото може да не стане Simple Smile

От нищо не ме беше страх - избрах си лекар, слушах и изпълнявах. Мина и замина, без никакви проблеми. Но аз не съм фактор. Нито дамите, споделили опит са. Седни и си изясни от какво точно те е страх. Ама точно и конкретно, говори с лекар, говори с партньора и си намери своя начин. А ако те е страх от неуспех то си припомни, че единствено 100% гарантиран неуспех ще имаш само, ако не опиташ. Това е валидно за всичко.

И нещо, което си повтарям много често - това, че те е страх не е причина да не правиш нещо.  Теб явно ще те е страх така или иначе, по-добре да свършиш нещо полезно през това време Simple Smile
Виж целия пост
# 21
И на мен тепърва ми предстои инвитро. Аз също съм минала през лапаро. Притеснявам се и аз от неуспех както и повечето предполагам тук. Направихме 4 инсеминации, но за съжления без резултат. Няма гаранция за нищо. Притеснението съм го превърнала във вълнение. Нямам търпение да получа заповедта и да започнем. Няма търпение да разбера колко много хубави яйцеклетки ще извадят, колко ще се оплодят, колко ще върнат. Все в положителна насока 😊😊😊
А за мъжа ти може е най - добре да си поговорите, да споделиш страховете си.
Виж целия пост
# 22
Да имаш ли не дете и да продължиш или не с партньор,с които не можеш да имаш деца е много важно решение и не можеш да упрекваш другия за избора му.
Лично моят брак се разпадна след неуспешното ми инвитро ,защото мъжът ми реши че не му се занимава повече с такива неща и иска да остане без деца.
Аз реших пък,че не искам да живея по този начин и двамата се разделихме  приятелски и продължихме живота си по пътя които си избрахме.
Надявай се на най-доброто-да успеете от първия път и всички страхове да са се оказали безсмислени Simple Smile.
Виж целия пост
# 23
Ако ако все пак продължаваш да се притесняваш от крайния резултат винаги можеш да изкараш една стимулация и да замразите яйцеклетките и да предложиш на мъжа ти да ги върнете в естествен цикъл, което ще ти даде няколко месеца спокойствие да си починеш и да си настроиш правилно. Истината е че на абсолютно естествено започнала бременност също може да срещне много спънки в продължаването си. Така че страхът от провал от който неизбежно следва раздяла не важи само при инвитрото. За теб най-важното в момента да повярваш че партньора който е с теб ще те подкрепя каквото и да става. Може би е хубаво да говориш с него и да го попиташ как ще се почувства ако останете без деца. Но му дай известно време за отговор да ги премисли нещата за да може да е искрен с теб.
Той трябва да те успокои няма как форума да го направи.
Погледнато ако проблема ти е само в тръбите нямаш никакви проблеми. Просто замества осеменяването в тръбите които ги няма.
Виж целия пост
# 24
Мен ме беше страх. Страх да не остана без деца. Да не усетя какво е да расте в мен, да го обгрижвам, да му се радвам. Да минавам покрай дечица и очите ми да се насълзяват. Приятелките ми да родят второ а аз да нямам и първо. Страх ме беше докато чакам принца да не мине толкова време че да стане изключително трудно да имам деца а когато го срещна да не му пука.
Скрит текст:
За протокола - с донорски материал съм
Когато ми казаха, че тръбите ми са запушени и се налага ин витро се почувствах странно, но не изплашена. Преди да започна процедурата я очаквах с голямо желание. Желание за успех. Тя мина на един дъх. Нямах никакви неразположения, освен леко издутия корем и това, че често излизах от работа. Да не говорим за пункцията и трансфера - лично при мен минаха много гладко. Сега когато едно малко същество расте в мен вероятно също ще се появяват страхове, които се надявам да отшумят.
Относно това, че те е страх да не те изостави мъжа ти, времето ще ти покаже, че не трябва да се притесняваш от това.
Мисля, че като прочете всички мнения трябва да си по-спокойна. Страх те е понеже ти е непознато. Мисля че този страх е като сценичната треска която изпитват някои хора както и страха да излизат пред публика. Страх ги е докато не се изправят пред нея. Ти също - стягаш се и го правиш. Можеш само да спечелиш. Желая ти успех както на теб така и на всички по този път.
Виж целия пост
# 25
Единственото нещо, от което ме беше страх е да не остана без дете. Относно инвитрото нямах търпение да започнем. Сега е просто един приятен спомен.
Виж целия пост
# 26
Преживях 2 лапароскопски операции в рамките на 2 месеца.Едната за корекция на тръбите и сраствания,а следващата вследствие на извънматочна бременност,дясната тръба ми е отстранена.Единственият ни шанс за дете е ин витро процедура.Изпитвах огромен страх,но си дадох  време от 5-6 месеца,за да се настроя физически и психически за това,което ми предстоеше.Наложихме си да не говорим за процедурата в този период,да си почиваме повече и да не мисля за предстоящото.По време на стимулациите бях изключително спокойна и всичко мина повече от добре,нямах и странични ефекти от лекарствата.Пожелавам ти успех и действай смело.
Виж целия пост
# 27
Здравейте на всички! Вече съм на 5-ти ден от стимулацията! Засега всичко е по план! Ежедневните разговори със съпруга ми много ми помагат психически! Сега се настройвам за пункцията от която много ме е страх-дано всичко мине гладко ...
Виж целия пост
# 28
Спокойно, нищо няма да усетиш от пункцията. Ще те приспят набързо, ще се наспиш добре и ще се събудиш с добрите новини колко яйцеклетки са извадили. Най-много да имаш малко болки в корема и леко зацапване, но всичко е търпимо.
Виж целия пост
# 29
Не е нито страшно нито болезнено. Аз бях по-спокойна и надъхана дори от мъжа ми Grinning Особено последните седмици вече като чаках трансфера бях решила, че ще е успешен опита и наистина стана. Докторката беше топ Heart ако се наложи второ инвитро ще отида още по-спокойна като знам какво ме чака. Ако страха ти е от непознатото по-скоро, поискай да ти обяснят по-детайлно какво точно е процедурата. Звучи сложно и страшно, но не е.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия