Наглеци, досадници, лепки, тероризатори на дребно

Не виждам как това е твой проблем. Ако не искат да чуват, че си си купила нещо с твоята си заплата да не питат просто откъде ти е. Разбирам, че не си искала да си в центъра на вниманието, но няма причина да се оправдава такова недорасло поведение.

Дори не се сещам да съм питала някога някого кой му е купил парфюм/дрехи/кола… странна ми е такава ситуация.

В моята професия работата е отборна. И не е в ничий интерес да има междуособици. По-късно една приятелка ме открехна, че казвала, че е секънд хенд/купено на Барбес.

Честно казано не разбирам това питане и оглеждане. Мен не ме интересува кой каква кола кара и колко струва, нито кой я е платил. Аз знам какво имам в моята банкова сметка и какво мога да си позволя.

Наистина ми е чуждо това да давам обяснение. Нито някога съм го правила, де. На мен ми се е случвало обратното, да ме питат защо караме стара кола. Реално имаме възможност за по-хубава, но смятаме, че не ни трябва. И това буди огромно неразбиране.

И аз не го разбирам. Нормално е като нямаш деца, нито кредити да се глезиш. Затова предпочитам мъжките колективи.

Факт, не съм виждала мъж да ми заглежда чантата или да ме пита колко пари съм дала в салона за красота. 😂

Баш пък въпросът защо не си купиш нова кола, а караш старата, ако си в България ми е много странен. Как пък няма да си купя нова кола, за да я карам по пътища, които изглеждат все едно Русия там е бомбардирала, не в Украйна. Мен продължава да ме шокира как в имотнитв обяви изрично се споменава “на асфалтов път”, то остава и нова кола да си купи човек.

Шерилин, заглеждат някои, че и знаят. Моят преди да се сгаджосаме веднъж бяхме излизали в компания и като ми каза - погледнал я тая чанта, струвала Х лв, направо зяпнах. И не ми направи никак добро впечатление, нито ми беше приятно да се коментира колко е струвала, нали съм си я купила аз и никого не съм занимавала в крайна сметка. Изобщо той бая нелепо се държа, чак е късмет, че се събрахме 😂😂😂

Аз работя само с мъже (в мъжки тим съм) и до сега не съм имала подобни случки да ми гледат кое, колко. А иначе те за коли си говорят, понеже даже и майстори си препоръчват и въобще темата е интересна като за мъжки колектив.
Иначе подмятания за колата сме получавали от приятелско семейство, което реално е с по-скъпа кола от нас и с по-малък доход. Все пак всеки преценява за какво да си дава парите, на мен ми е малко изхвърляне да караш кола, която не можеш да си позволиш да поддържаш, обслужваш. Нашата е стара, но не ни бърка много в джоба, нямаме деца, за да търсим по-голяма и за града е удобна. Като цяло си много права за пътищата, също така тази кола някъде трябва и да се съхранява, а нямаме гараж. От друга страна е важно и колко човек наистина я кара тая кола, ние сме огледали всички варианти и сме решили, че този е най-удачен за нас. Вече дори и на работа не ходим от 3 години, а преди това основно ходехме с колата, защото няма удобен ГТ.

Като цяло аз съм на принципа да не си купувам ненужни неща и такива, които не мога да си позволя. Това някои хора не го разбират, както и че грам не ме интересува Пенка каква чанта си е харесала за 300 лв.

Аз също имам различна дефиниция от повечето хора за “какво мога да си позволя”. Ето, примерно една колежка на бившия ми преди години още, когато тя изкарваше осезаемо по-малко от мен, а и аз не изкарвах някаква нечувана заплата си ходеше само в маркови дрехи (марково от ранга на Шанел имам предвид, не на Зара) и се нулираше всеки месец. Оставях я да ми ги разказва тези неща. Никога не ме е дразнело, често казано по-скоро ми беше странно. Не съм си позволявала да я питам как точно са и личните приоритети, защото не е моя работа все пак.

Според мен е доста по-странно човек да си купува неща, които не може да си позволи, отколкото да НЕ си купува неща, които може да си позволи.

И аз така мисля. Имах колежка, с която работехме заедно в две фирми. Сприятелихме се, беше умна, готина, но имаше разни комплекси, че е бедна. От нормално семейство беше, но искаше да подражава на разни инстаграмки, инфлуенсърки. Успяваше да си даде цялата заплата за 1 чанта. Буквално си оставяше по няколко лева джобни на ден. Живееше ту у приятеля си, ту при техните, като не плащаше сметки, храна и такива неща. Живееше и на двете места. Като ходеше при майка си, взимаше каквото жената е сготвила и носеше в офиса. Били сме на по 22-24, в зората на кариерата, не сме правили милиони.

Един ден ще поръчваме храна двете за обяд в офиса. Аз обаче потънала в работа, я помолих тя да се обади и да чака куриера. Сметнала съм, че моята част е 10 лв, като винаги закръглям, за да има и някакъв бакшиш. Да, ама мацката идва и ми казва "Аз съм си направила план, че на месец трябва да спестявам по Х пари, за да си купя не знам си какво. В сметката е включен и 1 лв амбалаж (който аз съм пропуснала) и те моля да ми го дадеш тоя лев." Е, направо ми стана лошо. Никога не съм си търсила дребни, като давам за сметка, винаги закръглям, черпя и тн. А като ми го каза това за тоя 1 лв... от тогава спрях да общувам много с нея.

В началото ми беше чудна днешната тема, но после се сетих, че колежката, заради която започнах темата, това живо я вълнуваше - колко пари съм давала за дрехи и еди кое си от къде съм си била купила. Едно на ръка, че това не е за мен тема на смол толк, друго е представете си човек, когото не познаваш, да те залива с такива въпроси. Намерих си аз интересни книжки в амазон и чета, от време навреме попадам на интересни материали понинтернет, но още синтезирам.
Сетих се и за тази "приятелка" с децата, че веднъж ми извъртя номер да ми пробута спукано надуваемо легло, което после отказа да поправим с комплекта за вулканизатор, защото майка й щяла много да се разсърди, та ме врънкаше за 200лв да съм й била дала да купела нов, без майка й да разбере. Не й говорих месеци след това. Чудя се защо и как подновихме... даже ходих с брат й да купя на място нов, за да й върна дюшек, а не да ме изнудва за пари, даже до там съм стигнала да се занимавам...
Иначе и друга "приятелка" имах със странни спестовни навици - ходеше пеша на работа и или ядеше домашна храна, или стоеше гладна. Това за да си купи непосилно скъпи обувки и чанта. Иначе и аз съм за пестене от излишен харч и домашна храна в офиса, но тя така извърташе нещата, че за да се видим, аз трябваше все да черпя. Което до един момент не ми пречеше, докато не забелязах, че само ме използва. Изобщо... много хляб явно имам още да изям...

Имам една съседка ,която ми беше и приятелка.
Много приятна жена,интелигентна.
Обаче остана сама,мъжът и я напусна,а няма и деца,тоест човек без ангажименти.
И се залепи за мен.
Да отидем заедно до магазина-ок.
Да отидем да пием кафе-ок.
Ама се започна всеки ден-от сутринта звъни да ходим някъде,следобед и вечер също.
Но аз съм ангажирана-имам семейство,дъщеря ми е 7 клас...имам си работа,имам и други приятелки ...
Обясних на жената,че не мога всеки ден да излизам с нея.
Но тя не се отказва и продължава да звъни.

И защо не я поканил да помага на детето по история. Скоро ще спре да се обажда изобщо.
А колкото  до малките разговори с колегите на тема кой колко има или няма - много са ви почивките в работно време.

Изтрита от фейса още миналата година, едната ми "приятелка", от онези двете, за които писах в началото на темата. Получавам преди седмица покана за приятелство. След толкова години отношения и след няколко имейла миналата година, не можа да драсне един ред - нека поговорим; ами цък копче добави. Еми изтрих естествено. Седмица по-късно ми звъни по телефона, непознат номер, учудих се, че ми е записала номера - тя отдавна живее в чужбина, сменя толкова телефони, не знам откъде го е взела. Дошла си за няколко дни, да се видим. Викам си окей, нали уж все съм много категорична била, да прослушам да дам шанс. Тя с децата и мъжа, на 18 месеца, нали на кръщене ни канеше миналата година. Хубаво ама ние буквално за половин час хапнахме в мола, буквално - от 12 до 12.37; че тя искаше да опита едно заведение. На квартира били близо до мола просто и трябвало да хапнат. Обяснява как бързала да се види и с много други нейни състудентки; била си направила отделно среща с един наш общ приятел на кафе в събота. Подпитах няколко пъти да видя дали няма да ни събере, нали се познаваме, аз миналата седмица се виждах с него, защо така отделно (кой знае пак какви двойни игри ще играе в нейн стил), и все ми се изнизва, бил на смени работел и затова (?!), почивал в събота (ми както всички)... Ние през годините уж все планове за пътувания правихме, обаче аз все мислих, че е сериозно, а тя все накрая заминаваше на екскурзии с други, и така сума години - и вчера ми обяснява - не съм забравила аз за идеята ни да пътуваме до еди-къде си, само малко да пораснат децата... дрън дрън. И почва да ми обяснява на български как мъжа й вечерта щял да й мърмори. Не й било останало с кого да си говори на български. Ама чакай, не може да ме размотаваш и да се държиш откровено все едно съм ти запълни-време, и в следващия момент да ме товариш с брачни проблеми... Блок на фейса и на телефона и си правя изводите за себе си и колко още такива трябва да отрежа, докато намеря истински приятели.

Аз с хората извън семейството нямам проблеми. Не ставам за лепене, защото съм не сериозна. Имам си няколко близки човека от години и не допускам близо други.
Но с роднините е тегаво и става по-зле. Брат ми е точно такава лепка. На всичкото му отгоре все очаква да му гледа някой децата, когато е в България. И сега 100 пъти му обясних, че не искам почивка с тях, защото то е едно търчане, след което имам нужда от реанимация. Но не приема отказ, сърди се... Изобщо си е чиста манипулация. Но аз съм свикнала да давам много за семейството, а това така ме натоварва.

Не може ли да се разберете предварително... Ходила съм на почивки със смесена група, роднини или приятелски семейства, някои с деца и други без. Сутрин децата закусват, родителите планират някакви разходки по детски забавления, а айляците си хващаме багажчето и отиваме където ни е кеф.
Същото е и когато сме на почивка с приятели, които спят до обяд. Ами аз в 7 съм си изпила и кафето даже, няма да скучая с часове да ги чакам да се наспят. Всичко е наред, стига предварително да се уговорят тези неща.