Ето я моята конкретна случка.
Не е досадна, доста е контактна, но примерно онзи ден като ми беше нагости, докато си чакахме реда за презентация, ми наду главата... съветвам я да започне йога - "къде ще ходИМ" вика и почва да изрежда на нея къде й е удобно... викам не не, аз си има мое си място. За дрехи като почне... "аз нямам много пари", това няколко пъти ми обяснява. Първите пъти викам, и аз пазарувам на промоции, после вече си викам, колко още пъти ще ми обяснява, ме нямала пари... над 30 годишна е, работи, кара кола, живее с родителите си, записали сме платена програма дистанционно обучение по 1000лв семестъра... при това наживо съм я виждала веднъж в живота си реално, а тя вече ми показва от телефона си панорамни снимки на мъдреците й... 😶 Като цяло доста бързо скъси всякакви дистанции и на мен дни ми трябваха да се усетя, че е нахална, първоначалното ми впечатление беше, че е много отворена и комуникативна.
Като си тръгваше, ме кани у тях, смотолевих нещо за отговор, тя няколко пъти ме пита и накрая ми разправя - ама обещай ми... 😤
Звъня ми после няколко пъти по телефона, изобщо за седмица голям рекорд постави, и пак така, обсъдим набързо изпита, и после един час лични неща...
Сега ми е писала от сутринта по фейсбук, май някакви пожелания за 1 декември? (Не знаех, че е празник), още не съм го отворила, чудя се как да постъпя, за да ме остави намира, но без да съм груба, просто да усети някаква граница...
За капак, чак няколко дни по-късно се усетих, че тя сама си беше решила да ми вика Нинка... Нинка това, Нинка онова... първия път я поправих - казвам се еди как си. Тя продължава Нинче, Нинка... в един момент я питам - защо ме наричаш Нинка? И тя - а ми де да знам как ти викат на галено... ами питай де? Решила там набързо, че съм й някаква Нинка да ми се качва на главата... И нали понеже само за себе си говори и единствените въпроси, които касаеха мене, бяха от сорта от къде съм си купила еди-що си, за да си прецени за себе си един вид, не за да ме опознава...
За финал да добавя, че от моя опит с такива хора, за мен това са крадци - на време, на внимание, на идеи, на труд, на идентичности, понякога и на дребни суми пари или материални неща.