Спасение

  • 6 428
  • 47
Здравейте на всички, които бихте прочели тази моя изповед.
Всъщност, не знам какво очаквам да се случи, след като напиша това. Може би просто в тези минути, в които пиша, ще си представя, че ви познавам, че сте ми приятели, че се интересувате от мен, че просто някой ме е попитал "как си наистина?"...
Господи, чувствам се толкова жалка, да се регистрирам в сайт, за да мога да кажа гласно (или писменно), че не се чувствам добре!
Дори не мога да назова точния си проблем, може би съвкупност от всичко, което тая в себе си. Толкова ме боли, така ме задушава всичко около мен, но няма кой да ме разбере. Единственият опит да споделя, завърши с " какво се оплакваш, здрава си, децата ти са здрави, какво още искаш?" И това ме срина съвсем, чувствам се недостойна да бъда майка на моите деца, недостойна, защото това не ми стига. Нещо ми липсва, имам голяма празнина в себе си. Имам чувството, че живея чужд живот, изпълнявам чужди мечти, играя по чужди правила...
С човека до мен сме от 15 години, не трябва ли да ме познава достатъчно, за да разбере, че имам нужда да ми подаде ръка, не вижда ли, че гасна бавно, че се боря със себе си?
Не мога повече да бъда невидима. Не мога повече да лягам и да ставам с една мисъл, а след това през деня да се убеждавам, че децата ми не го заслужават, или може би аз не ги заслужавам...
Съжалявам, ако съм ви натоварила, не съм искала, но се опитвам да се спася, заради децата ми - единствените за които съм важна.
Виж целия пост
# 1
Какво е ежедневието ти, че толкова ти тежи? Защо само децата си превърнала в твой център? С какво се занимаваш? Работа, хоби, вкусове, начин на живот?
Нима не правиш нищо, освен да се грижиш за децата си? Не разговаряш ли с партньора ти (той знае ли как се чувстваш или очакваш сам да се сети)?
Звучиш като да имаш нужда от професионална помощ или от разнообразие, което да ти даде живинка.
Виж целия пост
# 2
Звучиш като да имаш нужда от професионална помощ
Съгласна съм.
Въобще не разбрах какъв е проблема. Един ден се събуждаш и си казваш - брех, че непълноценен човек съм?
Наистина, какво повече искаш? Хората, които не са се сблъсквали с големи драми и катаклизми в живота си обикновено в даден момент почват да си ги съчиняват. А що се отнася до разнообразието, то е в твоите ръце, не в чуждите.
Виж целия пост
# 3
С човека до мен сме от 15 години, не трябва ли да ме познава достатъчно, за да разбере, че имам нужда да ми подаде ръка, не вижда ли, че гасна бавно, че се боря със себе си?
Може би имаш нужда от работа с психолог (в което няма нищо лошо).
Такива вътрешни конфликти са много сложни и се чоплят и разгадават от пациента и терапевта с месеци и с години. Щото не е лесно. Близките хора, дори и да обичат и да "виждат", не са в състояние да помагат, а понякога и те също страдат. Обърни се към професионалист, вместо да се настройваш срещу мъжа ти, че не откликва подобаващо.
Виж целия пост
# 4
А какво точно ти липсва? Не разбрах какъв точно е проблемът. Звучиш като силно депресиран човек. Само зимата ли се чувстваш зле или непрекъснато? Има ли нещо, което те радва и те кара да се усмихваш в момента?
Виж целия пост
# 5
Какво те кара да се чувстваш така, аз не разбрах каква е причината или няма такава конкретна причина, просто така се чувстваш? Ако нещо конкретно се е случило или се случва за да се чувстваш така, разкажи.
Виж целия пост
# 6
Ако и с човека до теб говориш с такива недомлъвки, е по-скоро нормално да не те разбира. Хората не четат мисли, особено мъжете.
Виж целия пост
# 7
Всъщност не си сама и много хора преминават през това, което описваш. Не е нужно да има конкретна причина да се чувстваш така. Не е нужно децата ти да са болни или да се е случило нещо мега драматично, за да не се чувстваш ок. Много хора стигат до това състояние и се чувстват виновни за него, защото нямат конкретна основателна причина за него. Аз не го разбирах, докато не попаднах в капана му. При мен причината, която осъзнах мнооого по-късно беше силният стрес на работното място, с който бях "свикнала" и не ми хрумваше въобще като причина за нещо. Иначе си осъзнавах обичайното всички сме здрави и прави, имам чудесен човек до себе си, страхотни родители, финансово сме супер, какво по дяволите не ми е наред. Е, разбрах, имах нужда от голяма промяна и доста време, за да поправя това, което бях счупила без да осъзнавам дори. Не си сама, много хора стигат до това състояние без да осъзнават или признават дори. Има изход и всичко ще си дойде на мястото. Посети психилог или сама се опитай да идентифицираш причината и да я махнеш от живота си. Всичко ще се нареди!
Виж целия пост
# 8
Не разбрах проблемът , консултирай се с психолог .
Виж целия пост
# 9
И аз нищо не разбрах,за да получите адекватни съвети или поне да си "поприказвате" с нас,дайте нещо конкретно.Какво ви кара да се чувствате зле?
Виж целия пост
# 10
Не разбрах какъв ти е проблемът. Напиши го ясно, не за да задоволиш нашето любопитство, а ти сама за себе си да конкретизираш проблемите. Защото както си го написала са просто разбъркани, трудни за разбиране мисли.
Виж целия пост
# 11
Кое е нещото, което те тормози?
Виж целия пост
# 12
Ако са само лоши мисли без причина - лекар.
Ако има причина - конкретизирай я. За себе си поне, пък ако успееш да я формулираш - може да ти дадем конкретен съвет.
Иначе си е само писане, което само ти си разбираш. Дано ти е олекнало.
Виж целия пост
# 13
Ми добре, как си наистина? Струва ми се че се изживяваш като жертва, по принцип хората не обичат да комуникират с такъв тип персонажи, ако искаш да имаш приятели които с удоволствие да комуникират с теб това не е начина. На "мъжа до теб" вероятно също му е омръзнало да е опорка. Всъщност женени ли сте? И защо продължаваш да си с него след като не ти харесва как се държи? Работиш ли или си изцяло зависима от мъжа си?  Ако не работиш вероятно ти е твърде скучно у вас, не се движиш достатъчно и може би ти липсват витамини в диетата, опитай първо да оправиш тези неща, пий едно кафе да се освежиш пък след това на свежа глава се разходи из форума, намери теми които са ти интересни и пиши, много бъзо ще насъбереш приятели с които да може да говориш за неща които са ти интересни.
Виж целия пост
# 14
Съжалявам, прави сте, че не съм конкретизирала проблем, но не знам как да го направя. Няма един определен такъв. Може би съм просто самотна, но знам, че за това съм виновна само аз. Не се сближавам с хората. За да приемеш някой за приятел, трябва да му се довериш, да споделиш, а аз не мога. Не съм научена да споделям. Никога не съм го правила. Опитвам се винаги да показвам на външния свят, че всичко с мен е наред.Винаги съм изпитвала срам и страх да призная слабостите си. Никой не знае, че израстнах с баща алкохолик и майка, постоянно изнервена от неспирните караници. Не ме научиха да споделям. Дори съпругът ми е само от части запознат. Когато завърших, с него заминахме. За това и с тях не съм близка. Чуваме се, говорим си, но общи неща.
Не обвинявам никого, само себе си.
Наистина не знам къде греша, не искам да натоварвам никого. Имам нужда от хора до себе си, но сама не ги допускам, имам нужда от промяна, но нямам желание да я започна, имам нужда да крещя, а всъщност мълча.
Всъщност, никога не съм се оплаквала, за това няма как да се представям като жертва. Както казах, аз не споделям, именно, защото не искам никой да ме приема за слаба.
Още веднъж ви се извинявам, но имах нужда от това. Явно не съм наясно със себе си.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия