Всъщност, не знам какво очаквам да се случи, след като напиша това. Може би просто в тези минути, в които пиша, ще си представя, че ви познавам, че сте ми приятели, че се интересувате от мен, че просто някой ме е попитал "как си наистина?"...
Господи, чувствам се толкова жалка, да се регистрирам в сайт, за да мога да кажа гласно (или писменно), че не се чувствам добре!
Дори не мога да назова точния си проблем, може би съвкупност от всичко, което тая в себе си. Толкова ме боли, така ме задушава всичко около мен, но няма кой да ме разбере. Единственият опит да споделя, завърши с " какво се оплакваш, здрава си, децата ти са здрави, какво още искаш?" И това ме срина съвсем, чувствам се недостойна да бъда майка на моите деца, недостойна, защото това не ми стига. Нещо ми липсва, имам голяма празнина в себе си. Имам чувството, че живея чужд живот, изпълнявам чужди мечти, играя по чужди правила...
С човека до мен сме от 15 години, не трябва ли да ме познава достатъчно, за да разбере, че имам нужда да ми подаде ръка, не вижда ли, че гасна бавно, че се боря със себе си?
Не мога повече да бъда невидима. Не мога повече да лягам и да ставам с една мисъл, а след това през деня да се убеждавам, че децата ми не го заслужават, или може би аз не ги заслужавам...
Съжалявам, ако съм ви натоварила, не съм искала, но се опитвам да се спася, заради децата ми - единствените за които съм важна.