Уплаха при бебе на 11 месеца

Разликата тука е че каквото и да стане все аз съм виновна,така ги извъртат нещата.А моя мъж все майка си защитава,като му казах че си взимам детето и си заминавам обаче на другия ден веднага вика аз идвам...

Точно това си мислех, че те юркат всеки както свари. На мъжа ти щом толкова му е ценна мама да си живее с нея, взимай ди детето и се махай. Ще става все по-зле, сестра ми беше така накрая започнаха и да я бият всички включително децата, едва я оттървахме. Иди си сега докато е рано, а и той щом види, че си сериозна може и "да му дойде акъла". Пак повтарям, иди си не си пропилявай здравето и годините с отрепки.

Не се безпокой за заекването. Детето, разбира се, се плаши и притеснява, когато се крещи, затова трябва да избягваш скандалите. А ще ги избягваш най-лесно, като си в своята къща. Дори по оскъдно и трудно да ти е, ще видиш, че ще се успокоиш и ти и детето ще се чувствате по-добре. Иначе така накрая ще си скапеш твоето здраве.
Мъжът ти щом е склонен да дойде с теб, говори с него, че се чувстваш зле и се изнасяйте. Направила си грешка като си се полъгала уж да ти помагат, но така винаги се получава по-зле. Не е непоправимо, затова си помисли хубаво как ще стане и се изнасяйте.

Не отглеждайте детето си в токсична среда! За това къде ще се живее се мисли преди да се роди. А мъж, който защитава майка си и ме натриса да живея при нея "за да ми помага за детето" (все едно вие сте неспособна да се грижете сама???) не е баща на място.
Помислете за вашето добро и това на детето. В този период децата имат нужда от спокойна среда и здрава и усмихната майка. Без нерви, напрежение, скандали.

И аз се чудя какво толкова има да ти помага за бебе на 11 м. Та то вече си става дете, започва да разбира, някои ходят, други поне лазят. Моята я пускам на пода и си играе сама. Обезопасили сме й и я оставям да изследва света. На 13 м е почти, още не ходи. Е, да, дърпа ме за крачола, иска да играем, но като имам работа, играе около мен, наблюдава ме какво правя. Единствено като чистя, я слагам на столчето за хранене, заради препаратите. Една добра организация и всичко е постижимо. И е сготвено, и е изчистено, и е изпрано, и е подредено. Тя е нахранена, разходена, наспана. Имаме време вечер да си играем заедно, да й обяснявам, уча и т.н. Вечер, като си дойде баща й, остава много малко къщна работа, но той я гледа, аз си действам. После той си почива, ние си играем. За всичко има време, аз даже често си лежа, докато тя спи през деня, вечер в 80 % от дните си лягам с нея. Уредите вкъщи работят на пълна мощност - пералня, сушилня, хлебопекарна, кукър. Детето е записано на държавна кухня и поне обяда не й мисля.
При свекърва не се натресох, когато беше новородена и спях по 2 часа на денонощие, та сега ли? Поне за мен, колкото повече расте, по-лесно ми става. И разбира вече, и се заиграва.
Не знам какъв ви е случаят, но аз не бих се съгласила да живея със свекърва, за да ми "помага". Ако толкова иска да помага, да сготви, да изпрати кутийки с храна. Или да дойде, да вземе детето да го изведе за 1 час навън, ти да си оправиш вкъщи. А мъжът ти къде е в схемата? На него не му се занимава или отсъства? В такава враждебна среда не бих си гледала детето. Разкажи повече с какво ти помага, как ти е организиран денят. Мисля, че повечето тук ще дадат идеи как да се организираш, за да нямаш нужда от "помощ".