Истории на майките с по-големи бебета и деца...

Ето и нашата история.

Родих секцио.Кърма нямах. Не слизаше, а толкова исках да кърмя детето си. Позната педиатърка и хомеопат ми изписа хомеопатично лекарство , от което ми слезе кърма като за световно.Жалко че нямаше на кого да давам излишните количества. Но имах проблем, не можех да накарам бебето да захапе зърното. Акушерките ме ругаеха и ме изкарваха абсолютна некадърница,че не мога да си нахраня детето.Като спяло шамари да му бия. Как да го направя това нещо???
Разплакана при следващото кърмене се обадих на въпросната педиатърка.Жената се отзова веднага.Поразбуди Борко,напъха му зърното в устата и се започна великото кърмене;-)
Да ама не , тариката свикнал че ще има шише и цокна 2 пъти и толкоз.Това се повтаряше до момента в който дежурната педиатърка му спря добавката. Започнахме да се кърмим нормално.
Изписаха ме с ужасно наранени и кървящи зърна , въпреки че по време на бременността си подготвях гърдите за кърмене.
Първата седмица плачех и кърмех(не съм герой , просто инат).
Така започнахме . Аз по съвет на педиатърката кърмех на поискване. За 1 месец наддаде 1.500. Кърмех и изхвърлях на всяко хранене по около 120 гр.
Втория месец Борко сам се отказа от нощното хранене.Към втория започна да си прави сам режим - хранене на 2.5 - 3 часа.
Първото сокче изпихме на 5 месеца. Плодово пюре на 5.5, зеленчуково на 6.
Бях студентка.Отидох на изпит и оставих кърма в шише.Таткото го хранил. Прибирам се , а наш умник не ще цици.Иска изцедено мляко. Е не стана на неговата.5 часа рева.Зареве , аз дам цица той не ще.Добре. Чакам. И така след като нямаше шише си поцока пак.
На 6 м се разболя. Беше много хремав и аз се изцеждах, за да пие кърма.Добре но пак чакаше след това човека шишето.Приложих стария метод.
Кърмих до 10 месеца. Кърмата ми беше ужасно намаляла и нямаше какво да се яде.
Не съжалявам че кърмих. Ангажиращо е , нямаш свободно време, но близостта която се създава нищо не може да я замени!

Като чета историите тук, и отново се насълзявам, от радост, че открихме правилното кърмене почти навреме, и от гняв, че е толкова трудно за майките у нас да получат адекватна информация.

Като майка за първи път положих всички старания, ходих на курс за бременни в Щейново (казаха ни, че се кърми на 3 ч. и се дава вода), срещнах се с майките от курса, които родиха преди мен, за да получа инфо, изчетох книгите за бременни - изобщо, каквото зависеше от мен, го направих.

При първото кърмене (на втория ден чак ми дадоха детенцето, след принудително секцио) Ирина захапа много добре и нямахме проблеми. На третия ден обаче ми тръгна силно коластрата, Ирина проспа едно кърмене - цял час не можах да я събудя, гърдите се препълниха, вдигнах температура, почнах да се цедя, на следващото носене на детето ми казаха да не кърмя (заради температурата и аналгина може би), и аз дадох формулата, но детето я изпи за 5 мин. и пищи от глад. Побърках се, аз чакам тя да се успокои, да я сложа в креватчето и да се цедя, а тя пищи цял час. Викнах акушерка, питах я какво да правя, поисках още формула или поне вода. А тя каза: "Бебетата плачат, не знаете ли". И това беше. Не знам как се е отразило това преживяване на детенцето ми, но мен ме травмира за много месеци напред, особено като прочетох в последствие "Книга за кърменето" и разбрах каква глупост съм направила, подведена от акушерките.

Като се прибрахме в къщи, веднага я сложих на гърдата и реших, че ще храня когато тя поиска - но не очаквах, че това значи почти непрестанно в началото. Кърмата ми намаля и почнах да дохранвам с формула. Тогава ми се обади приятелка от Германия и ми се накара. Каза ми да престана с добавките, да храня колкото бебето иска, изобщо - светна ме в много неща. Продължих да чета - дори и в Спок пише, че в началото е нормално да се храни по-често, не на 3 часа. И така с много мъки постигнах регулиране на кърмата и изключително кърмене почти до 6я месец. На 3я месец попаднах на "Книга за кърменето" и всичко си дойде на мястото. А после попаднах и на форума, и много се зарадвах, че и у нас информацията за кърменето е достъпна, макар че аз вече знаех най-важното.

Сега сме на 16 м. и още се кърмим, и нямям намерение да отбивам, докато Ирина сама не пожелае това. Не се чувствам "майка героиня", както казват много майки, като разберат, че още кърмя. Кърменето не е мъчение, то е удоволствие и за двете ни и нещо много природно и естествено. Не мисля също, че кърмещите сме "по-добри майки" от некърмещите: просто сме имали късмет да научим някои неща навреме. Заслугата ми е главно в това, че търсих информация, доверих се на детето си и не се предоверих на лекарите.

Затова и смятам, че сме длъжни да разпространяваме информацията за кърменето сред майките, да популяризираме нещо, което е колкото естествено и проверено от хилядолетния опит на жените преди нас, толкова и съвременно и доказано от най-новите научни изследвания. Има много предразсъдъци, много невежество, много съпротива и неразбиране спрямо кърменето у нас (за съжаление дори и сред медицинските среди). Затова е много трудно, но си струва, и вярвам, че след няколко години това ще е НАЧИНЪТ, другото ще са алтернативите.

Аз, за разлика от някои майки тук, бях достатъчно информирана за "американския начин". Като бях бременна  нямаше български сайтове за бременност и отглеждане на детето, и се ровех предимно в американски. Бях надъхана какви са некадърници българските лекари и как не разбират от бебета. Опитът, обаче, ме направи по-умерена.

В болницата - пълна скръб. Не че не искаха, акушерките не знаеха какво да посъветват майките за кърменето. Бяха едни младички... Бебето ми не можеше да засуче. Мляскаше, мляскаше, и нищо. Хранеха го от шише, макар че изрично бях казала че не искам. В Русе тогава имаше само една болница - държавната, която е ужасно мизерна и бебетата са отделно от майките. Казаха ми че зърната ми били много малки /синът ми после, като се научи да суче, лапваше половината гърда, изобщо не му пречеха зърната/.
От 3800, колкото се роди, го изписаха 3450. Неонатоложката ме извика и каза, че задължително трябва да го храня от шише.

След изписването нещата коренно се промениха. Под влияние на разни западни книги се бях уговорила с една акушерка, която ни беше позната и също работеше в неонатология, но при недоносените, да идва вкъщи първите дни да помага с бебето. Чувствах се напълно неопитна, а майка ми беше в паника. Исках да разчетам на някого. Тази жена промени всичко. Беше възмутена, че са го дохранвали и каза, че бебето може спокоино да изкара 1-2 дни на "водна пауза", докато слезе кърмата на майката. Аз обаче имах кърма. Хвана ме и започна за ме цеди като коза, докато тръгне по-силно, за да бъде по-лесно на бебето да засуче. И той сучеше. Само ме  е яд , че коластрата почти я изцедихме, да е хапнал съвсем малко, но кърмата беше слязла и щяха да ми отекат гърдите. Първите два дни тази жена беше неотлъчно до мен при всяко кърмене, тя научи мъжа ми да къпе бебето, тя му махна пъпчето, изобщо беше безценна за една неопитна майка. Научи ме да се цедя на ръка и така и не използвах помпа, просто ми беше много удобно така. Ако не беше тя сигурно щях да се откажа от кърменето.

Личната лекарка също беше много адекватна. Беше абсолютно "за" кърменето. Каза че не е за строг режим на три часа, и че бебето не е машина, но ме посъветва да не го храня по-често от 2 часа, за да може да се смила старата порция кърма и да не се претоварва стомахчето. Стори ми се логично и се стараех да го спазвам. Първите няколко дни бяхме на по-свободен режим, но ми беше много трудно. Първо, бебето беше много неспокойно, оказа се че характерът му е такъв, и аз като неопитна майка не можех въобще да различавам гладно ли е, изморено ли е, мокро ли е. А и плачът започва да се диференцира по-късно. Второ, не се хранеше пълноценно. Хапваше по малко, и заспиваше. Трето, бях изтощена. Не можех да дремна въобще, да не говорим за някакво планиране. Реших да затегна режима. Постепенно, напредвайки с минути, успях да постигна хранене на три часа. Приблизително,  разбира се. Ако е гладен, го кърмех на 2 и половина, ако спи, на 3 и половина, но като цяло схемата се задържаше постоянна. Не е страдал въобще и се отрази добре и на двама ни. Първите 2 седмици го хранех на всеки три часа. После сам започна да прескача храненето в 12 през нощта, а сред втория месец се отказа, с малко натиск , и от второто нощно хранене. Така, във взаимодействие с бебето, без да му налагам нищо твърдо, а възползвайки се от склонностите му, му създадох режим, от който и двамата се чувствахме добре.

Бях против ранното захранване, но ми стигна смелост да го отложа само с 1 месец. Никой около мен него правеше, нямах никаква подкрепа освен някакви американски сайтове. Започнахме след третия месец със сокчетата, и ужасно му харесваха, след четвъртия с пюретата, и т. н. всичко с един месец след приетото у нас. С второ бебе бих изчакала повече.
След хранене , ако иска, винаги чу давах да суче, нещо като десерт, и той не отказваше.
Кърмих 9 месеца и 10 дни и се отказах, защото забелязах, че синът ми ме ползва повече за играчка и успокоение, и като че ли беше загубил интерес към кърмата. Реших един ден и спрях. Не се наложи да се изцеждам, както имах кърма така изведнъж спря. А той сякаш изведнъж забрави да иска. Просто всичко приключи "по взаимно съгласие".
Сега е много привързан към мен, бяха ме предупредили, че става така ако кърмя повече от 5-6 месеца. Дали е затова, не знам.

Ето и нашата история:
През бременността не ме интересуваше особено дали ще кърмя или не, тогава повече ме вълнуваше страхът от предстоящото раждане и т.н. Когато родих (в Шуменската болница) ми казаха, че трябва да изчакам 6 часа и тогава да закърмя бебето. И аз изчаках, по едно време дойде една сестра и ми показа как се прави. Отначало имаше само коластра на капки, а аз се чудех има ли бебето въобще какво да суче. Но явно намираше нещо. Караха ме да се изцеждам, за да дойдела кърма, а аз не виждах нужда и много не ги слушах. Но тя си дойде така или иначе. В болницата ме научиха, че трябва да се кърми в строго определени часове и през нощта да не се кърми (може би затова бебка ревеше по цяла нощ, докато бяхме там и се чудех какво да я правя).
Обще взето не съм имала проблеми с кърменето. Като излязохме от болницата, кърмата си дойде, дори не знам кога точно, и се мъчехме да се кърмим на 3 часа приблизително, вкл. 2 пъти през нощта. След 2 месеца тя сама се отказа от нощното кърмене. Единствените проблеми ми бяха 2 мастита с висока температура (за единия писах и тук), от които се оправих за няколко дена.
Към втори месец се преместихме в Карлово и тукашното GP веднага ни пита почнали ли сме сокчетата. Тогава още не знаех за късно захранване и т.н. и наистина почнах по малко. После четох тук да не се дават сокове до 6 м. и бях много учудена. Майка ми се караше да не чета глупости в Интернет, а да си слушам лекарката. По някое време започнах и плодови пюрета, на около 3 м. Обаче постепенно се убедих, че няма нужда от тези сокчета и пюрета. Аз се мъчех да й ги тикам, тя търсеше да суче.   Но продължих от време на време да ги давам (объркана между четеното в Интернет и натиска на майка ми, както и многото познати, никоя от които не знаеше за късното захранване и ми се чудеха), но само плодови. Не послушах GP-то на 4 месеца да заместя обедното хранене със зеленчуково пюре, и си продължихме почти само на кърма. По-сериозното захранване беше към края на шестия месец.
Сега беба си яде почти всичко и още се кърмим почти след всяко ядене, макар че от няколко дена като види гърда, почва да се дърпа и с малко зор засуква, а понякога и не ще - може пък и да е решила, че вече е голяма.   Не знам докога ще суче, тя ще си покаже.
Не разбирам защо някои наричат дълго кърмещите майки "героини", за мен това е всъщност улеснение (безплатна храна и винаги на разположение   ), затова не бързам да я отбивам - докато е важно да приема предимно млечна храна, смятам, че е най-добре и най-лесно да е кърма, щом има така или иначе.

Сега, понеже вече много от бебетата през 2005 са големи, търчащи деца, част от които вече и не сучат - възродявам темата
Най-удачните разкази мисля да сложа на блога си Дерзайте!

Хайде и аз да се включа с моята история.
Аз-бременна, хабер си нямам от гледане на дете. Започнах да чета всички форуми наред, знаете ги... Записвах си всичко, което ми се струваше важно и полезно. В последствие си направих отделни папки със събраната информация, една от тях за кърменето, така че нямах нужда да купувам някакви книги за отглеждане на бебета. Взех си въпросната папка в болницата, когато родих. Честно казано беше ми все едно дали ще кърмя или не, т.е. не си го бях поставила за цел, ако стане-стане, ако не-еми има АМ, какво толкова. Понятие си нямах от хранене с АМ, изобщо не бях чела нищо по въпроса, не бях си купила кьораво шише, нито АМ за резерва. През бременността не съм си подготвяла гърдите, лекарката ми каза, че нямало смисъл. Тъй като бях чела какви ли не истории по въпроса, бях си приготвила силиконови зърна и крем ако се наложи (в крайна сметка нищо от това не ми потрябва, нямах никакви проблеми!). Когато бебето се роди, ми го дадоха веднага. Сестрата ме пита дали ще кърмя, извади ми цицата, обясни ми с 2 думи какво да правя, което аз вече на теория знаех. Бебчето засмука като прахосмукачка. Беше си с мен през всичките дни, с изключение от 23 до 5 ч. През цялото време само съм го кърмила, т.е. давах гърдата, дали излизаше нещо не знам, не съм се стискала и не не съм гледаха, но щом се събудеше или ревнеше аз си давах, всяка по 15-20 мин, като ги редувах, както пишеше. Веднъж повиках сестрата да му дадат АМ, че много ревеше и мислех, че е гладен, но тя ми го върна и каза, че отказва шишето. Дали са му давали АМ през нощта-не знам, мисля, че не, все ми казваха, че спял. Така си я подкарах и като се прибрахме от болницата. Давах гърдата на поразия, щом плачеше или беше неспокоен, аз все предлагах, така детето се успокояваше моментално и си заспиваше (ние не искахме залъгалка). По време на кърмене адски ми се приспиваше и ужасно ожаднявах, но това беше само в началото. Не съм гледала часове, случвало се е да се кърмим и през половин час, не ми е повръщал от претоварване на стомаха. Вода и чай не давах. Колики почти не сме имали. Веднъж майка ми пробва да даде изцедена кърма от шише, но Алекс упорито отказваше. Така първите 2 -3 месеца ги изкарах предимно в къщи в кърмене. Е, излизахме всеки ден, но гледах да е наблизо, че не знаех кога ще му дойде момента, а ме беше срам да кърмя на вън. Майка малко се опита да ми се кара за това безразборно кърмене, но бързо разбра, че вече има нови схващания и спря да коментира. Виж, със свекито се оправях по-трудно, тя се опитваше да пробутва чайче от лайка, да не ми дава детето, защото не били минали 3 часа, да му бута на сила залъгалката, а горкото ми дете се съдира от рев ! Много бързо Алекс се отказа от нощните манджи и ми спеше по 6-7 часа. Надаваше нормално. Педито не ми се бъркаше изобщо, щом кърмя и детето е добре, значи всичко е наред.
След 3 месец Алекс започна да сучи общо взето през 3 часа, като сам си го направи, без да имаме точни часове. Малко беше неудобно, никога не можех да планирам нещо предварително с уговорен час. Ако се наложеше да ходя накъде винаги го правех между 2 кърмения, съвсем на бързо.
Дойде момента обаче и на проблемите. Към 4-ия месец Алекс започна да се буди нощем, първо 1 път, после 2 пъти и т.н, прогресивно броят на буденията се увеличаваха, та и до ден днешен, вече не ги броя . Започна да губи интерес към кърменето, много трудно успявах да го нахраня, сякаш не беше гладен. Случвало се е да прави паузи от по 6 часа през деня. Друг на мое място би си помисли, че детето с отбива и сигурно би започнал с адаптето. Аз обаче не посмях, пробвах веднъж, но разбрах, че Алекс има все още тази неприязън към шишето, освен това не знаеше какво е то и за какво служи, може би не му харесваше вкуса на млякото, установих, че ме мързи да преварявам води, мия шишета и изобщо не бях настоятелна. Продължихме да се кърмим на поискавне с големи мъки! Това според мен беше някакъв вид кърмаческа стачка, която трая до към 7-ия му месец.  На 6 месеца захраних, като очевидно детето не показваше никакви признаци на интерес към храната. Мъчих го известно време и спрях. Така се пробвахме да се захраним дълго време. На практика до към годинката не ядеше твърда храна и сега е капризен.
Ей така, в началото си виках, абе хайде ще се покърмим до 3-4 месеца и стига му толкова, после месеците ги увеличих на 6, пък на 9, пък на годинка, та до сега. Вече планове не правя.... Кърменето за нас остана само вечер за приспиване и за посред нощите. За мен това е най-лесният начин за заспиване, не ми трябва да пея, нося, люлея, до сега никога не съм го правила. Е, има си някои недостатъци.. бях казала веднъж за мен кърменето е нож с 2 остриета. Алекс е ужасно привързан към мен, имахме проблеми с яслата, поставя ми някои ограничение в работата, безброй нощни будения и т.н., но все пак смятам, че всичко, което правя, го правя заради детето си, а това е най-доброто.