Има ли и други като мен?

Здравейте, искам да споделя тук нещо, което ме измъчва. Това са отношенията ми с майка ми и по-точно-нейното поведение и отношение към мен. Не знам откъде да започна, но ще кажа само това, което ми се случи снощи, навръх Нова Година, на трапезата. Два дни правих торта, подготвях храната за празничната маса, бях много щастлива, че от години насам за пръв път съм в България, при мама, у дома. Работя в чужбина на работа, която ми позволява да си идвам от време на  време. И така, дойде 31 декември, подготвихме масата, и както е по традиция, баница, с късмети. Аз ги бях купила готови, на лист написани, но в баницата, сложих дрян, като на листчето срещу всеки късмет, написах съответния брой  дрянови пъпки. Украсихме, подредихме трапезата и седнахме да вечеряме. Тя завъртя баницата и си отряза парче, на мен-също. Имаше късмет вътре, който обаче не съответстваше  по брой на пъпките  на нито един късмет на листчето. Как е станало това и аз не знам. Тогава каза: "Аз нямам късмет." С обвинителен тон и самосъжалителен. После и казах да си  изтегли друг късмет и че следващия няма да е така. Изтегли друг от друго парче баница, падна се "нов дом". Тук е мястото да спомена, че майка ми е на 77г., а аз съм на 50. След което тя каза:" Сигурно ще умра и новият ми дом ще са гробищата." Представяте ли си как се почувствах? Ужасно. Развали ми се настроението, ядосах се на майка ми. Винаги прави така: когато види, че съм щастлива, намира начин да ме полее със студен душ.  От 3 години тя не е добре с нервите, имаше много силни  паник-атаки,  по цели нощи през пандемията не можех да спя от тревоги по нея, стряскаше се насън, викаше, появиха и се и проблеми с бъбреците, беше в болница. Аз си загубих работата в чужбина, останах при нея да я водя по улиците, губеше равновесие и трепереше. Миналата година, 2022, си счупи крака в ябълката, дадох голяма, сума за, операция, грижих се за нея, докато се възстанови, за да мога отново да отида в чужбина и да работя, за да живеем  нормално. Купувам й дрехи, качествена храна, правя всичко, което мога, и е по силите ми за нея. Нямам мъж и деца, в тоя свят имам само нея. Поне засега е така. Но не мога да издържам вече, нито сама, обречена на майка, си, нито на този тормоз, на 50г., да живея при нея. Освен това, непрекъснато ми се меси и за, елементарни неща ми казва как и какво да правя, чувствам се като дебил. Въпреки, че обзаведох апартамента с нови мебели, защото преди това нямахме нищо, даже и легла, на които да спим като нормални хора, тя все още не ме е включила в нотариалния акт. Не фигурирам никъде, все едно, че не съществувам. Тя строи жилището на частни начала, с баща ми са разведени и той не се е погрижил аз да имам покрив над главата, а ни прогони от семейното жилище, когато бях на 6г.После се пропи. Общо-взето, моите родители ми създадоха много трудности в живота, без да съм го искала или заслужила с нещо. Най-лошото е, че не мога да  срещна сродна душа и да се махна от майка ми веднъж  завинаги. Но и това ще  стане някой ден и дано да е по-скоро. Все ще се намери един мъж, който да ме обича и да създаде дом и семейство с мен. А тя, нека да си живее сама, докато е на крака, да е жива и здрава! После ще му мисля.