Какво мислите вие?Как да постъпя?

И аз съм така. Често ме избива на плач. Някои колеги са просто ужасни.

Магарето работи много, но само го товарят още повече без да го уважават. Виж към озъбеното овчарско куче изпитват респект, нали?

Точно така е.Всички които се правят на две и половина са много по добре от мен.
За съжаление са ме учили да бъда отговорна,културна и услужлива.Беля на главата.

Да, бях в такава среда. Също като теб работех, помагах на всички, но не оцениха, започнаха се клюки и интриги.
Такива бяха. Намират си някого, решават, че не го харесват и се почва тормоза. По едно време дойде и моя ред, но им минаха номерата, защото и аз знам как да отвръщам.
Иначе реших да напусна. С колеги си прекарваме повечето време отколкото с близките и средата за мен трябва да е приемлива. А в кокошарник не се вирее, независимо, че рядко срещу мен е имало нещо, просто защото можех да се зъбя. Просто е отровна среда.
Чак тогава се уплашиха като метнах молбака. Осъзнаха точно какво губят. Но и знаят аз какво съм правила.
Смениха си поведението. Станаха мазни - ама защо напускаш, ние те обичаме, ще ни липсваш ... Догади ми се от такова явно лицемерие.
Принципно не съм отмъстителна, но им търпях лъжите достатъчно. Намерих подходящия момент да напусна. Визирам момент в който щеше да има изключително много работа, а половината не можеха да я вършат и от незнание и от мързел.
След последния работен ден почнаха да ми звънят за разни неща, че не можели да направят. Помогнах веднъж.
На следващото обаждане казах, че не работя там и има инструкция за работа и да прочетат.
Наложило им се е по 18 часа на ден да работят по пет дни в седмицата.
2 месеца след това 3-4 от госпожичките ми се обаждаха и си признаваха и извинявах как чак сега са разбрали какво съм вършела и колко много работа съм имала, че и на тях им вършех работата.

Смени си колектива. И гледай да е от мъже.
И както каза ЧС, магаре да си не е хубаво. Стани озъбено куче. Когато трябва, не непрекъснато.
Мила и добра ще си вкъщи с близките.

Не толерирам такава среда. Аз смятам, че съм добра и услужлива, работлива, но с граница и мярка. Не позволявам да ми се качват на главата. Ако ще давам от себе си, изисквам го и отсреща. Човек трябва да има зъби.

Слава богу не ми се налага да работя в такава среда. Попаднала съм на добри колеги, нямаме интриги и се чувствам добре. На място като това, което описваш, не бих стояла дълго време.

Всички познати които имам в големи, изцяло или преобладаващо женски колективи, са с подобни оплаквания. Преди време една психоложка (жена) обясняваше, че изцяло женски колективи неминуемо се превръщат в кокошарник пълен с интриги, та вероятно там ти е проблема. Търси си по-балансиран колектив, ако за теб е важно. Мен хич не ми пука за мнението на колегите, даже ми е смешно как по-нахаканите постоянно правят едни и същи грешки и се червят и си изсмукват оправдания от пръстите. Ако си тежиш на място и си вършиш добре работата накрая те ще трябва да се съобразяват с теб.

това се случва предимно в женски колективи. Освен това, май в българска нацонална черта, работниците да се бъркат в управлението на фирмите си. Аз живея в чужбина, хората си гледат работата, и нищо повече от задълженията си. Не стоят и една минута повече от установеното раб време, по-рано може да си тръгнат, но по-късно не, или само срещу платен овъртайм, и то в изключителни случаи.
Ако на някой фирмата не му харесва, си напуска директно( и без да си е намерил друга работа), на никой не казва защо напуска, на никой не дава идеи, как фирмата да се оправи.

Като тръгнах да ти чета поста, все едно.. за мен се отнасяше. И аз съм мултифункционална, супер работлива и бях в подобен колектив. Бяха ме наели за една позиция - моята професионална, която се различава драстично от тази на другите във фирмата.

Тъй като съм дигитално грамотна, бързо пишеща, супер адаптираща се във всякакви среди някои ги беше страх, че мога да им взема работата.

За съжаление управителите не взимаха никакви решения, а рибата се вмирисва откъм главата. Аз от своя страна осъзнавайки, че добротата ми я бъркат с глупост, започнах да се държа така, че да не смеят да си отварят устите по мой адрес - поне не и пред мен. Колкото си по-груб в изказа си, явно толкова повече респект всяваш.

Имах възможност да работя със слушалки и когато не ми се слушаше мрънкане затова колко някой много работел, си ги слагах и продължавах да си действам моите неща.

Имаше няколко мацки, с които се надушихме и станахме партия, ние си бяхме утеха и спасение.

Вече не съм част от тази фирма. И това е сред добрите ми решения, не мога да работя в токсична среда, защото това те съсипва. Излизаш от работа - мислиш го, отиваш с нежелание.. а аз си обичам професията.

Наскоро обаче отидох на интервю за работа, което ми се проведе от собственика на фирмата и бъдеща колежка. В този отдел били 3-ма човека, единият напуска, та търсят друг на негово място. Интервюто продължи над 40 минути.. и усетих, че мъжът ме хареса - предвид квалификациите, които имам, опита, но жената не. Опитваше се още на интервюто да ме "закопае" с разни въпроси, но не успешно. Накрая се оказа, че от гледна точка и на образование и опит, тя е в пъти по-назад от мен. Естествено, че никой не иска някой, по-опитен от него, който може да го измести... за съжаление така се процедира масово. И по-добре, защото сигурно и тази работна среда нямаше да е моята - не понасям лицемери, интриганти и невежи.. и мога да им го кажа в очите, ако ще да съм черната овца.

Лицемерието го има в абсолютно всяка една фирма. Повечето хора са елементарни и посредствени, без необходимото мислене, знания и достойнство. Така че трябва да останете и да им покажете ясно, че не харесвате интриганти, нискоморални и безотговорни хора, че не приемате подобно поведение и че те трябва да ди останат в техния си кръг и да не се занимават по никакъв начин с вас. Защо вие да напускате, вие, която може да бъдете полезна в толкова отдели едновременно. Лицемерни са, защото са на много по-ниско ниво от вашето, както от професионална, така и от личностна гледна точка. Прекалено тиха сте и те го използват. Струва ми се, че като цяло ви липсва самочувствие и се подценявате. Много правилно мислите,  като пишете, че трябва да им покажете категорично, че трябва да спрат. Те няма да могат, такава е същността им - лицемерна, но поне ще им се наложи да се съобразяват и да не са чак толкова нагли. И в друга фирма да отидете, пак ще има такъв тип хора. Не бягайте, постарайте се да им покажете ниската им стойност и да ги убедите категорично да стоят настрани от вас, защото не виждате никакви допирни точки с тяхното поведение. Просто се защитете, не бягайте. Лошите хора не може да ги промените, но може да ги поставите на мястото им, така че да не се занимават повече с вас.

Просто трябва да се дистанцирате от хората.
Да ги държите на разстояние.
Не  казвам да сте лоши, а сдържани.
Да не споделяте лични неща. Нито успехи, нито неуспехи. Това веднага ще произведе обсъждания и  клюки.
Това което казвате за себе си предизвиква често в прости хора завист. Има хора наблюдават другите какво правят, кога пикаят, кога ядат, кога им е цикъла, с кой разговарят. Може и разговор с колега да го изкарах флирт.
Работете, усмихвайте се, пускайте по някоя шега.
Ако ви настъпят за каквото и да е, отвърнете веднага подобаващо. Така стопирате последстващи нападки и отсреща разбират откъде изгрява слънцето.
И не взимайте много нещата навътре. Тези хора не са част от вашия личен живот и много на простотии не трябва да се впрягате.
Тоест границите вие ги поставяте. Искате или не, ще се научите. Ако искате де.

Не, не съм била в такава ситуация, макар че съм работила и в предимно женски, и в предимно мъжки колективи и може би затова не разбирам какъв е точно проблемът.
Клюкарстват зад гърба ти ли, какво точно става?
Отхвърляне - как точно става, не те харесват ли? Нали поне пред теб са лицемерни, значи не те мобват директно.
А ти искаш да се изясняваш какво мислиш за всеки от колегите си и да влизаш в конфликти? Не мисля, че с такова изясняване на лични отношения ще стигнеш до нещо добро.
Опитай да си вършиш работата, това, което на теб ти е възложено от шефа. Без да вършиш чужда работа, без да вършиш неща, които не са ти работа. И без да се интересуваш и да участваш (по възможност) в интриги и клюки.

От човек, минал през същото, да споделя моето решение:
1. Гледай да си вършиш работата отлично, така че да не могат да те бутнат. Твоята собствена работа, за която си наета и ти плащат. Ако някой иска да вършиш и неговата - ох, много съжаляваш, обаче точно в момента си заета, няма как да помогнеш. Не могат да се оплачат на началството, щото значи да си признаят, че са искали да им свършиш тяхната работа.
Тука оставям една вратичка - ако прецениш, че е нещо дребно, и имаш време и възможност да помогнеш, аз все пак бих го правила чат-пат, колкото да не си гориш всички мостове, пък и човек до човека опира. Просто не давай да злоупотребяват с тебе и да те изкарват будала. Помагай по твоя преценка, а не от бунаклък и щото се очаква от тебе в 100% от случаите.

2. Като се почнат интриги и сплетни - не давай ухо, не давай почва и като почнат да те ангажират с подобна информация, сменяй темата. С каквото безумно нещо си искаш, в един момент ще се усетят.

"- Абе, ти знаеш ли, че видях Гошо и Пенка да се натискат в склада?
- Ей, като каза склад, трябва да мина през Лидл на връщане, че вкъщи ни свършва тоалетната хартия." (почти реален пример ти давам)

Нека клюките стигат до задънена улица при теб.

3. Приеми мисълта, че ако ги чуваш да обсъждат трети лица пред теб, това значи, че говорят и зад твоя гръб. Да не ти пука. Свикни с мисълта, приеми го, и не им давай прекалена информация - подхвърляй им някакви дреболии, колкото да има какво да дъвчат, и истинските важните неща в живота си ги пази за себе си и истински близките си хора. Ако питаш колегите ми, и до ден-днешен си мислят, че знаят всичко за мен и че съм като отворена книга, а всъщност нямат идея какво се случва в живота ми, понеже истинските важните неща дори и не би ми хрумнало да ги споделя. И не, колегите ми не са някакви изроди, напротив - с редица от тях наистина си имаме приказката и са готини, но точно предвид клюкарската кохорта смятам за по-разумно просто личният ми живот да си седи именно такъв, личен.

Ако и да е по-лесно, ако отношенията ти с колегите са добри, не е нужно да си ставате най-близки приятели. А и така като те чета, нищо не губиш, ако не сте кой знае па колко близки.

Vediana, колко от задълженията ви са свързана с екипна работа? В каква сфера работиш?
Ако не много и е по-скоро индивидуална работа - спокойно може да ги игнорираш. В крайна сметка наистина не е нужно да се харесваш с всички.
Гледай ти да си вършиш твоята работа,пък те нека си говорят. Ако се докажеш пред нужните хора, проблеми няма да имаш независимо какво говорят останалите.

Не мисля,че е изцяло проблем в женския колектив, по- скоро си е до какви хора са се събрали заедно. Във фирмата, в която работя, някои мъже са по-клюкари и интриганти и от жените.

Относно вдигането на носа ти - вдигни го де ако си добра в работата ти, защо да не покажеш самоувереност и самочувствие? Има вероятност да са лоши към теб, защото си прекалено мила и помагаща спрямо тях. Това по-скоро в работна среда играе лоша шега.
Аз не проповядвам мантрата, че човек винаги трябва да е хрисим и добър, окей е да си твърд, ако ще и по-груб на моменти, но това не е подходящ подход за всяка сфера. В моята работи, в твоята може да не. Тук трябва да си прецениш. Помагането на колеги е нещо, което се случва и е хубаво да го има от гледна точка на това, че после и те ще помогнат в 1 момент при нужда, но е с граница. Не може да помагаш всеки път, така ще им стане навик. Включвай се тогава, когато усетиш, че наистина има нужда от теб, щото няма вече кой друг, без да вреди на твоята работа и с ясната идея, че ти всъщност им вършиш услуга.

Дистанцирай си и личния  живот. Нека има граница, споделяй само общи неща, нищо повече.

Напускане - ако си обичаш фирмата,работата и си харесваш шефовете, условията са окей и тн, ако бях на твое място - не бих напуснала. Ако някои от горните обаче липсва - защо пък да не си потърсиш твоето си място? Не навсякъде можем да си паснем с хората и това е окей.

Не им падай на нивото. Ако не ти понася обстановката се махай. Няма смисъл и ти да станеш като другите. На предишната ми работа бях така, в началото се бутах, беше ми интересно, за няколко месеца надминах хора с 10 години стаж във фирмата, но накрая получих само още и още работа от шефовете, а колегите ми се подиграваха, когато се налагаше да оставам след работно време, за да си смогна с работата. Махнах се и не съжалявам.