Мъдростите на моята баба

  • 4 266
  • 69
# 60
Не харесвам "мъдростите", базирани на поговорки и съм много доволна, че моите баби не са ми  ги вменявали. В повечето случаи вменяват примирение, подчинение, насилие или хитрост, преклонение към "богатството", присмех към всеки, който се опитва да е различен. Ясно, че всичко това идва още от времената, когато за да оцелееш, е трябвало да се снишаваш, но аз го намирам за дълбоко погрешно и на моите деца съм обяснявала винаги, че всяка "мъдрост" си има контекст, а не са вечни и общовалидни.
Иначе лично от моите баби съм научила много неща, бяха изключителни жени, и често си мисля, че щяха да са много щастливи да живеят в днешните времена.
Виж целия пост
# 61
Баба ми беше от Трънско и си имаше някои любими истории за трънчани, които често повтаряше, чак ми бяха писнали.

Жена се качила за първи път на трамвай. Един човек стоял на пътя на слизащите и те, ако го побутнат, казвали "Пардон". Тя решила, че това е името му и като дошъл нейният ред, казала:
- Пардоне, помери се, и я че се стурам на ВъзГражданье (помести се, и аз ще слизам на Възраждане)

На трънчанин на гости в града му поднесли купа със сладко и голяма лъжица, да си сипе в чинийката. Вместо това, той директно с лъжицата в устата няколко пъти и казал:
- Стига, притужне ми (натежа ми)
Виж целия пост
# 62
Оооо, да, това за "Пардончо, отмести, се, баби, да мина" го знам и аз, като виц, от майка ми. Wink

Какво да се прави, неизбежно е да има в темата и "тоя виц аз го знам по друг начин". Wink
Виж целия пост
# 63
Това явно е било всеизвестна смешка, и аз съм чувала от баща ми варианта на Магдена.
Баща ми беше стар софиянец. Като искаше да каже, че някой скоро е дошъл в София, изразът му беше, че прескача релсите на трамвая, за да не го хване ток.
Виж целия пост
# 64
Да би мирно седяло, не би чудо видяло. Това, когато падах и се наранявах, /не бях от мирните/ го чувах редовно.
Виж целия пост
# 65
Благодаря ви, че се отбихте тук и обогатихте темата! Баба казваше, че от нейната майка знае, че дете се целува само като спи, демек да не се прекалява с лиготиите. Наистина обичаше си ни, угаждаше ни като всяка баба, но никога не ни е лигавила. Друго, което казваше е"не ме е яд да ме ритне лъснат ботуш, яд ме е да ме ритне съдран цървул" .А като не я слушахме викаше" като си пееш Пенке ле, кой ли те слуша", а тя се казваше Пенка. Smiley
Виж целия пост
# 66
От баба сякаш не помня толкова, но бисерите на майка и аз ги ползвам понякога.
Мислиш, че всичко,което хвърчи се яде.
Хитра като куца хлебарка.
Работата ти през куп за грош.
Джаста праста ( нещо, свършено набързо, през пръсти)
На брашното евтин, на триците скъп.
Акъл море, глава шамандура.
Кат' си пееш Пенке ле, кой ли те слуша.
Бягай работа, че идвам ( това за някой мързелив)
Много често пееше/ рецитираше една народна песен  
Стани, стани Тодоре, на нива да идем ....

Семейството на родителите ми бяха  почитатели на творчеството на Чудомир и речника на всички ни(на мен, сестра ми и брат ми) е взаимстван до известна степен от неговите разкази Grinning Аз и досега не мога да кажа едно изречение без да вмъкна някое цветисто прилагателно или сравнение. Когато пиша се съобразявам, но в разговорната реч съм доста описателна.
Виж целия пост
# 67
С тази песен ни будеше баба, но тя пееше стани, стани Тодоре, булки се продават...Simple Smile
Виж целия пост
# 68
Да,последния куплет беше " Стани,стани, Тодоре, булки се продават,
що не пита, мари, по колко ги дават "....
Виж целия пост
# 69
Радвам се,че има и други почитатели на Чудомир,той е изключителен.За съжаление съвременните деца вече не го четат и не го разбират.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия