Ядове и караници покрай организацията на всяко семейно излизане

Нежеланието  да пътува е заложено още в детството на авторката. И щом пътуването я натоварва, няма смисъл да си го причинява. Както каза Янтра, може просто да си вземе отпуск и да се разхожда из града, да посещава забележителности, да заведе детето в някой детски център с Ани матори, докато пие кафе, например.
Погрешна е постановката "Не ми се получава, защото мястото, детето, мъжът ми..." Не ти се получава, защото тръгваш с негативизъм и  тъй като почивка извън дома съвсем не е нещо задължително, просто си го спестяваш.

Аз съм точно обратния случай, обожавам да пътувам. Почивки, екскурзии, ски(вече отдавна не ходя по ред причини, но много обичах). От дете предвкусвах с наслаждение лятното пътуване на планина, а после-при баба ми, която беше на 500 км.
И въобще не е било без проблеми. Имало е пътуване в мръсни влакове, раздрънкани автобуси, в които ми ставаше лошо, ставане рано сутрин, да не изпуснеш "връзката", гадна храна. Обаче, никога не е имало скука.
Години, десетилетия по-късно с дете и мъж. Вече със собствен автомобил, поне багаж не мъкнем
В ранното детство детето ми беше изключително палаво и не стоеше на едно място. Да не говорим, че много боледуваше плюс ужасно злоядо. Ами най-хубавите почивки бяха с него! На първата почивка няма да забравя как гледаше с око корени очи едно новородено козле и повтаряше"еленче, еленче". Сега е почти на 18г, за много неща ми къса нервите, но нито веднъж не се е разболял на почивка(а иначе два пъти е стигал до болница), нито веднъж не е измрънкал, че му е топло, студено, скучно

Затова или си променяш нагласата, като игнорира маловажното-липса на късмет с времето, неудобно легло и тн. Или просто не пътуваш, като си търсиш забавления в града, в който живееш.

Тук се даде съвет с AI, за твоето състояние мисля, не е много подходящо. Щом лесно се изнервяш, редици от хора за храна, бърборене наоколо и тн, ще те изнервят още. Най-добре-малка къща за гости, на не далечно разстояние, с възможност за хранене някъде плюс самостоятелно приготвяне на храна(да си избираш).

Ние вече пътуваме натам.
Каката остана у дома, че ще излиза с приятелки. Бебчо е в порт-бебето, младежът е нетърпелив. Студ е, но сме се облекли добре и сме с колата. Планирахме да сме с влака, но ако времето беше останало като преди седмица.
Нищо не носим, освен резервни дрехи на бебето, за да не му протече памперсът и вода в термос, че да е топла за баткото и за нас. Като се понамръзнем, тръгваме обратно.

Аз също съм неспасяем случай. Следващият уикенд ще ходим на ски в Банско и от снощи мисля как ще се облека, в коя раница колко багаж ще нося и дали не трябва нещо да си купя. Хем ми е кеф и ме държи в кондиция, хем се товаря с излишни притеснения за глупости. От София до Перник бих тръгнала с раница с "неща" в нея. Ей така, за всеки случай.

Даже дамска чанта не нося. Телефонът ми е в ръката, парите в джоба. И балсам за устни нося в джоба на якето, а в колата са мокрите кърпи и резервните памперси.

Ски и ние планираме през ваканцията, но ще си идем на вилата и от там ще ходим да караме на Осогово. Май пак няма да нося почти нищо, защото оборудването ни е на вилата в момента. И дрехи имаме там. Само ще напазаруваме храна. И ще пратя утре съпругът ми да огледа дали нещо има да се почисти, както и да подготви камината, че сигурно е кучи студ.

Щом пътуването ви натоварва и причинява караници в семейството-не го правете или го отложете като порасне детето.
Във всеки град има къде да се отиде и какво да се види.Надали сте обиколили дори наличните музеи.
По мои наблюдения ,рядко мъжете се занимават с организация на пътувания и почивки.Може да има изключения ,но вашия явно не е от тях.

Не съм от мрънкащите и с високи изисквания, но понякога е трябвало 2 глави да помислят.

На lovingsun споделям нашата семейна рецепта за пътуване, както решихме да го правим след една прекалено дълга и изнервяща почивка. Разбрахме се, че където и да отидем, не трябва да е  за повече от пет дни общо, за да не се изпокараме за пълни глупости. Дългата почивка не ни действа добре и така го правим, за да си изкарваме добре. Другата рецепта е да не взимаме много багаж. Така подготовката и после разопаковането отнема едва десет-петнайсет минути, а и не влачим багажи по самолети и не търкаляме планина от куфари с ненужен багаж напред-назад по света и у нас. Когато нямаше деца също не обичахме почивките. Нашата почивка беше да ходим на екскурзии за по десетина - дванайсет дни четири или пет пъти в годината, плюс някой и друг уикенд. С деца така не става. Наблягаме на почивките. До пет дни. И се получава добре. На никой не омръзва. Но вече не ни се пътува толкова с напредване на времето. Сега излезе един термин, travel shaming, един вид да те е срам, че не пътуваш. Обаче ние наистина не искаме да пътуваме толкова, колкото преди и като гледам, много хора са така.

Явно сме от малкото които нямаме проблем с това. Със съпруга ми просто си избираме място и отиваме. Да кажа че той пътува доста често командировки и понякога внезапно ,но не ни е пречело. Дори за годишнината ни беше на работа, аз пътувах от София, взех го от Враца и продължихме. Имаме двама тийнейджъри и бебе, пътуваме и често с моята майка , защото трудно прие смъртта на татко. Просто се насладете на почивката. Дори си взехме по-голяма кола за да пътуваме заедно.