Всяка страна си има национална кухня. Рецепти, които са се предавали от поколение на поколение и впоследствие популяризирани чрез издания в книги и накрая в заведения и ресторанти. В България най-популярни са таратор, мусака, шопска салата, зелеви сърми, скара, баница…От продуктите кисело мляко и бяло сирене. Национални ястия са. Не виждам особена уникалност в никое от тях.
Таратор, мусака, шопска салата и скара в сегашния си вид са дело на социалистическите рецептурници и Балкантурист, не са предавани от поколение на поколение.
Тараторът има много разновидности в различните части на страната - жетварско, косачко кисело, с мляко, без мляко, със счукани орехи и стар хляб.... Както преди векове в Испания гаспачо е било нещо като студена каша от стар хляб, чесън и каквито зеленчуци се намират преди доматите.
Лютеница според сегашните ни разбирания има от 60-те и 70-те години. Преди това се е правело нещо подобно, но не е консервирано, а през зимата има подобно "мезе", но със сухи чушки. Нещо забравено - на много места през лятото са правили лютеница от зелени домати и чушки, основно в по-високите части, където доматите узрявали чак в края на лятото за кратко. Сега македонци обясняват, че "малиджано", което е нещо подобно, си е тяхно.
При нас в Северна България е било практика доматите да се запазват за зимата като се сушат на слънце и се осоляват. До 50-те години прадядо ми е сушал, имали си е специални дъски, после са ги съхранявали в тензух на проветриво и студено.
и със сигурност повече от един човек се е сетил, че чушката е подходяща за пълнене с нещо 
Като обяснявах че го слагаме на боб пък смятайте как ме гледаха, само аз докарвам повече отвращение в погледа при мисълта за пресен кориандър и почвам да им говоря за миризливки 
