Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Тревожността, стресът и ниската себеоценка - как да се справим? Попитайте Ива Янчева!

  • 5 888
  • 30
"Инициативата “Специалистите говорят” е адекватен отговор на случващото се през изминалите няколко години. Хората често имат спешна нужда от експерти и специалисти, които нерядко  са трудно достъпни. Този проект вдъхва вяра и глътка спокойствие у хората! Радвам се , че съм част от “Специалистите говорят” и се надявам да бъда полезна!" - това споделя Ива Янчева при старта на темата си. Тя ще ни сподели как да се справим с тревогите си и да не изгубим себе си по пътя на трансформацията.

Всяка сряда Ива Янчева ще отговаря на вашите въпроси, свързани с психичното здраве.



Казвам се Ива Янчева, на 34 години, от град София.
Разглеждам тялото и психиката като едно неделимо цяло. Всичко, което преживява умът, се отразява на тялото ни, както и обратното. В момента завършвам магистратурата си по клинична психология. Обучавам се за психотерапевт в Институт по интегративна психотерапия и психосоматика. Сертифицирана съм като хипнотерапевт към Българска асоциация по хипноза. От тази година съм и пълноправен член на БАХ.


Можете да задавате вашите въпроси, свързани с:

Memo Хипнозата , като помощна техника в терапевтичния сеанс
Memo Хипнотерапия при тревожни състояния
Memo Личностови разстройства
Memo Ниска себеоценка
Memo Проблеми в семейните отношения
Memo Психосоматични нарушения
Memo Емоционални състояния и стрес
Memo Личностно развитие
Memo Психологическо консултиране

Email: yancheva.psychology@gmail.com



Темата е част от социалната инициатива на BG-Mamma "Специалистите говорят".
Ако се нуждаете от съвети в друга сфера, вижте всички #специалисти, които са се включили в кампанията ТУК.


#СпециалиститеГоворят


Правила на консултативните теми във форума
Виж целия пост
# 1
Здравейте ! Да попитам как да се справим с ниската себебоценка , породена от мнението на някой друг "над нас ".
Виж целия пост
# 2
Здравейте ! Да попитам как да се справим с ниската себебоценка , породена от мнението на някой друг "над нас ".


Здравейте, Жасмина! Flowers Hibiscus
Първо искам да Ви благодаря, че отваряте тази тема, защото тя наистина е много актуална и едновременно с това изисква старание и търпение.
Себеоценката, най-общо е цялостното ни отношение, разбиране и възприемане на нас самите, включително и степента ни на себеуважение и себеприемане.
Най-често ниската себеоценка е отражение на прекалена критичност от важни за нас фигури в детството или незадоволени потребности от утвърждаване . На по-късен етап, при появата на авторитети, чувството за малоценност може да се обади отново.

За конкретния въпрос, първо помислете  и се опитайте да си  отговорете на въпросите:
"Защо ми е толкова важно какво мисли той/тя/те за мен?" , "Има ли той/тя/те пряко влияние върху живота ми?" "Зависима ли съм от него/нея/тях?"

Независимо от отговорите, работете върху Вашата себеоценка, като:
- определите Вашите най-силни страни и се фокусирате върху тях;
- си позволите да допускате грешки, без да се критикувате за тях;
- работите върху формиране на положителни убеждения за себе си и живота си - вяра, самочувствие, приемане, обич към себе си;
- вземате самостоятелни решения и поемате отговорността за тях, без страх и вина;
- общувате с хора, които ценят Вашето присъствие, способности и потенциал;

Разбира се, темата не може да се изчерпи до тук. Въпреки това се надявам да съм била от полза Simple Smile

Желая Ви слънчев ден!
Виж целия пост
# 3
Здравейте Ива!
Първо искам да ви Благодаря, че има хора като вас,които искат да помагат на хора като нас!!!!
Аз имам голям проблем със тревожността... Опитвам се да се справям сама, но не ми се отдава кой знае колко. Преди три години имах паника атаки, изписаха ми лечение, за една година нещата се нормализираха, нямам повече атаки но страха и тревожността си останаха.  Основно имам проблем със пулса. Когато ми стане висок започвам да се тревожа, че може да се случи нещо с мен и ставам тревожна.Минава ли някога това състояние, може ли човек да се пребори със страха? Благодаря ви.
Виж целия пост
# 4
Здравейте Ива!
Първо искам да ви Благодаря, че има хора като вас,които искат да помагат на хора като нас!!!!
Аз имам голям проблем със тревожността... Опитвам се да се справям сама, но не ми се отдава кой знае колко. Преди три години имах паника атаки, изписаха ми лечение, за една година нещата се нормализираха, нямам повече атаки но страха и тревожността си останаха.  Основно имам проблем със пулса. Когато ми стане висок започвам да се тревожа, че може да се случи нещо с мен и ставам тревожна.Минава ли някога това състояние, може ли човек да се пребори със страха? Благодаря ви.


Здравейте Flowers Four Leaf Clover,
Използвам поста, за да развенчая един мит- психолозите и психотерапевтите също са хора, и повярвайте ми, в техния живот проблеми съществуват Simple Smile) Така че , Вашите проблеми не са ни чужди, напротив.
Благодаря Ви, че пишете в темата !

Преди всичко е от изключително значение  да се установи дали Вашите симптоми нямат медицински характер, или иначе казано, необходимо е да изключим варианта за здравословен проблем.
Лично аз Ви съветвам (ако не сте правили) да направите всички необходими изследвания, които да изключат каквото и да било заболяване или  дефицит на витамини и минерали.
На  въпроса с паник атаките - те са наистина нещо изключително неприятно.
Знам , че е трудно, но от Вас искам единствено да ми се доверите, макар и без да ме познавате, и да ми повярвайте, че  от Паник атаки  няма да умрете. Аз самата съм минала през това, знам силата им, но Ви гарантирам, че тези пристъпи не са животозастрашаващи.
Предлагам Винкратки и елементарни задачи, които да опитвате  всеки път, когато имате усещането, че изпадате в паника:
 PaperclipСледващия път, когато отново се почувствате в безизходица опитайте се да помислите за нещо, което да Ви “изтегли на повърхността” или по -ясно - да Ви заземи. Да се разсеете , за да илезете бързо от уловката на паник атаката. Колкото по-малко внимание отдаваме на тези епизоди, толкова по-рядко те ще се повтарят.
PaperclipОпределете си задачи, които да предприемате още в момента, в който усетите, че тревожността се покачва - може да се обаждате на близък приятел, или да започнете да назовавате предметите в стаята, друг вариант е да пуснете телевизия или да слушате музика, да броите от 50 до 0 или нещо, каквото Вие решите. Целта е съзнанието Ви да е насочено към нещо, което да Ви разфокусира от моментната ситуация.
PaperclipДишайте - дишайте дълбоко, вдишвайте през носа и издишвайте през устата. Опитайте се да вдишате 5 секунди и да издишате 5 секунди. Самата задача има за цел отново да разведри мислите в момент на паник атака.

Относно тревожността, тя присъства в живота на всеки човек, въпросът  е в какви ситуации се проявява и до колко влияе върху начина ни на живот.
PushpinПомислете си кое провокира тревожността - дали тя предизвиква сърцебиенето или обратното;
Pushpin Определете при какви ситуации се случва най-често и се старайте  да ги избягвате;
Pushpin Къде и с кого се чувствате комфортно и сигурно -  прекарвайте повече време там;
Pushpin Направете си всички необходими изследвания , дори само за да си докажете още веднъж , че сте напълно здрава и симптомите Ви са плод единствено на Вашите представи и мисли;

Всичко, което ни пречи да се чувстваме комфортно в кожата си, няма място в живота ни. Ако пристъпите продължават, не неглижирайте проблема, а потърсете психотерапевт/ психолог, с  когото да работите върху страха и високата си тревожност.
Желая Ви прекрасен ден!:low_brightness:
Виж целия пост
# 5
Здравейте,
Миналата година и аз получих паник атака, 2 месеца след прекаран коронавирус. Започна от нищото, през деня няколко пъти ми заболя около сърцето/дясната част. След работа споменах на мъжа ми и той каза, че може да е прединфарктно и да ходим на преглед, аз отказах вярвайки, че нищо ми няма, но… същата вечер се събудих за тоалетна и се почна едно силно сърцебиене и мисли, че умирам. Стигнахме до спешното и ми казаха, че е паник атака. Сега при най-малкият сезонен вирус ме е страх, че ще е трудно излекуването и ще ни е краят. Най-силна тревожност изпитвам преди цикъл, възможно ли е да е свързано с хормоналната промяна? Иначе винаги съм била емоционална и чувствителна, на 35 г. Съм
Виж целия пост
# 6
Здравейте,
Миналата година и аз получих паник атака, 2 месеца след прекаран коронавирус. Започна от нищото, през деня няколко пъти ми заболя около сърцето/дясната част. След работа споменах на мъжа ми и той каза, че може да е прединфарктно и да ходим на преглед, аз отказах вярвайки, че нищо ми няма, но… същата вечер се събудих за тоалетна и се почна едно силно сърцебиене и мисли, че умирам. Стигнахме до спешното и ми казаха, че е паник атака. Сега при най-малкият сезонен вирус ме е страх, че ще е трудно излекуването и ще ни е краят. Най-силна тревожност изпитвам преди цикъл, възможно ли е да е свързано с хормоналната промяна? Иначе винаги съм била емоционална и чувствителна, на 35 г. Съм


Здравейте,

да, коронавируса оказа сериозно влияние върху цялата планета, за жалост негативно. Според проучване една част от преболедувалите развиват посттравматично стресово разстройство, което се отразява на целия живот на човека. Много хора споделят за промени във физическото и психическото си състояние. Появата на паник атака след такова заболяване не е нещо необичайно. Това не бива да ни успокоява, а непременно трябва да търсим лечение.
Моят съвет е да направите всички необходими изследвания, които да изключат други заболявания - това ще ви даде спокойствие и ще ви насочи към правилното лечение. При отсъствие на медицинска причина, може да се касае за паник атаки.
Много хора преминали през паник атака започват да изпитват една постоянна тревожност, че това може да се случи отново. Така, започваме постоянно да правим опити да контролираме ситуациите, за да си дадем сигурност.
Също така осъзнато започваме да избягваме ситуации, в които сме получилили паник атака  - големи тълпи, пътуване в обществен транспорт и др. Накрая започваме да се ограничаваме от почти всичко, което според нас би довело до нова паник атака - избягваме да се срещаще с хора или пък винаги сме с някого , спираме да шофираме, не се качваме в асансьор, не излизаме далеч от вкъщи.
Това, което правим превръща паник атаките в проблем. Нашето поведение поддържа и подхранва това състояние, категорично.
Вие свързвате появата на всяко неразположение/вирус с поява на нова паник атака и сама се задържате в състояние на тревожност. Това е един омагьосан кръг.
В заключение искам да ви кажа, че нашето поведение и реакция са в основата на "излекуването" ни.
Моят съвет е  успоредно да започнете работа с психолог или психотерапевт, с който да "отстраните" причината за появата на това състояние.
Желая ви успех!
Виж целия пост
# 7
Здравейте,Ива! Преди година след прекаран коронавирус получих паник атаки и страх за здравето ми. Постоянно мислех,че съм болна от нещо и постоянно обикалях доктори. Но сега,една година по-късно, се чувствам постоянно зле, а не като преди на моменти на стрес. Правя си изследвания,ПКК и всичко е наред,но това мъчение не спира.
Виж целия пост
# 8
Здравейте, имам страх от летене със самолет, как да го преодолея? Работата ми изисква да пътувам всеки месец до Германия и всеки път ми е много труден полета.
Виж целия пост
# 9
Здравейте,Ива! Преди година след прекаран коронавирус получих паник атаки и страх за здравето ми. Постоянно мислех,че съм болна от нещо и постоянно обикалях доктори. Но сега,една година по-късно, се чувствам постоянно зле, а не като преди на моменти на стрес. Правя си изследвания,ПКК и всичко е наред,но това мъчение не спира.

Здравейте, Емилия!
В действителност паник атаките, макар и не застрашаващи живота са изключително мъчително и неприятно преживяване.
Паник атаките често се появяват, когато човек е подложен на прекомерен стрес или преживява нещо травматично. Корона вирусът е нещо именно такова, което при вас явно е било отключващият фактор.
Борбата с паник атаките може да продължи дълго, но пък това не бива да ви отказва.
Споделяте, че сте направили необходимите изследвания и от няколко места ви потвърждават, че медицинска причина за състоянието ви няма. Първата стъпка вече е направена.
Опитайте се да дефинирате за себе си какво точно означава “чувствам се постоянно зле” - какво за вас означава зле, в какво се изразява това чувство, при кои ситуации се засилва/отслабва, как се отразява на живота ви/ този на близките ви, как сте се чувствали преди появата на тази тревожност.
Тези отговори са важни, за да се изключат и други възможни причини.
Темата и вашето състояние трудно могат да се обобщят в няколко думи, затова моят съвет е да потърсите специалист, с когото да работите върху проблема и появата му.
Тревожността, която предизвиква паник атаките, всъщност е и причина за появата на нови такива. Това създава един порочен кръг, който ви държи в едно състояние на постоянен стрес и очакване. Колкото повече насочваме съзнанието си към определени мисли, толкова по-сигурно е, че те ще се превърнат в проблем. Това седи и в основата на решаване на проблема - нашите мисли и това как ще реагираме на дадена ситуация определят дали нещо е проблем за нас.
Освен работа със специалист можете да опитате и следните неща:
- намерете с какво да се разнообразявате - някакво хоби или занимание, което ви е приятно;
- стойте навън - повече чист въздух и време сред природата ще ви помогне да се “заземите”;
- правете дихателни практики - правилното дишане ще ви помогне  при поява на паник атаки и не само;
- когато усетите тревожност започнете да правите нещо, което ще отдели мисълта ви от нея - обадете се на някого, започнете да готвите, включете телевизора, гримирайте се, правете упражнения или друго;
- помислете за времето преди паник атаките - кое ви разсейваше, с какво се занимавахте, кое ви беше приятно и кое - не. Опитайте се да се върнете към стари навици, които ви дават сигурност и уют.
Желая ви успех и съм насреща за допълнителни въпроси!
Виж целия пост
# 10
Здравейте, имам страх от летене със самолет, как да го преодолея? Работата ми изисква да пътувам всеки месец до Германия и всеки път ми е много труден полета.

Здравейте!
Това, което изпитвате е популярен проблем сред много хора по света. За щастие вярвам, че е решим. На първо място искам да кажа, че човек не се ражда с този страх. Той е  “придобит” страх, или иначе казано,  вероятно някога сте преминали през ситуация, която напомня страхът, който изпитвате при летене.
За да стигнете по-бързо до отстраняване на проблема е важно да дефинирате реалната причина за страха . Това може да бъде страх от високо, клаустрофобия, страх от катастрофа, а може дори да е страх от липсата на контрол върху ситуацията. Независимо какъв е, той отразява събитие, момент, ситуация, в която сте се чувствали по подобен начин - помислете си!
Хипнозата влияе изключително ползотворно при такъв тип тревожности, може да опитате.
Споделям няколко неща, които биха могли да ви успокоят преди  следващото ви пътуване :
- напомнете си, че самолетите преминават през многобройни тестове и опити преди да бъдат въведени в експлоатация - всяка част от самолета минава през обстойна проверка и завишен контрол -  можете да прочетете или гледате различни видеа по темата;
- авиационният транспорт е най-надеждният пътнически транспорт в света - доказано. Статистики сочат, че шансът да спечелиш от тотото е по-голям, отколкото да умреш в самолетна катастрофа;
- за следващият си полет подберете място, което ще ви даде повече спокойствие и сигурност. Според проучване задната част на самолета е по - сигурното място Simple Smile
- важно е да знаете, че екипажът на самолета е изрядно обучен да окаже спешна долекарска помощ.Бъдете спокойна, че до вас винаги има подготвен човек, който ще реагира при нужда;
- избягвайте алкохолни напитки, кафе и всичко , което може да изостри тревожността ви;
- подгответе си плейлист с музика или си свалете игра, която можете да играете офлайн докато пътувате. Може да гледате филм или да четете книга.
- не е срамно да споделите на стюардите, че имате неудобство при летене - вярвам, че това ще ги накара да бъдат още по - внимателни, а вие ще бъдете по-спокойна;
- не отбягвайте проблема - не допускайте да се оставите на страха, а все повече се изправяйте срещу него. Именно това е пътя към решаването му;
- припомняйте си по-често за местата, които мечтаете да посетите - целият свят чака да бъде видян, не се лишавайте от тази възможност;
- ако все пак определяте проблема за наистина сериозен - потърсете професионалист;

Не допускайте мислите да  ръководят живота ви , опитайте се  вие да управлявате тях.Само така ще установите контрол над себе си и ситуацията!
Желая ви успех!
Виж целия пост
# 11
Здравейте, преди година се преместихме в ново жилище и изпаднах в някаква депресия с паник атаки. Мисля че това ги отключи и това, че детето ми боледува често и все стоим вкъщи. Не мога да почувствам новият дом като свой и все още ми е неспокойно някак. Нямам социални контакти тъй като работя от вкъщи. Вече чак и тревожност изпитвам като изляза в компания и на заведение. Моля за съвет как да преодолея всичко това!
Виж целия пост
# 12
Здравейте, преди година се преместихме в ново жилище и изпаднах в някаква депресия с паник атаки. Мисля че това ги отключи и това, че детето ми боледува често и все стоим вкъщи. Не мога да почувствам новият дом като свой и все още ми е неспокойно някак. Нямам социални контакти тъй като работя от вкъщи. Вече чак и тревожност изпитвам като изляза в компания и на заведение. Моля за съвет как да преодолея всичко това!

Здравейте, и благодаря за въпроса!
Виждам, че съвсем сама сте успяла да определите началото на промените в поведението си и съвсем реално си давате сметка какво може да ги е отключило.Това може да Ви помогне по-лесно да намерите механизмите за справяне с проблема.
В действителност депресивните състояния и паник атаките често следват някакво значимо житейски събитие в живота ни.
В тези, моменти, в които сме най-уязвими, психиката ни също може да ни “предаде” .
Смяната на дома може да е една сериозна  промяна в живота на човека.
Доколко тази промяна е положителна зависи от много фактори, които е трудно да се установят , предвид формата на комуникацията.
От написаното изпъква следното  - липсата на социални контакти, честото боледуване на детето и работата от вкъщи. Прави впечатление тази уединеност. Чувствате ли се самотна?
Може би е важно да се замислите кое е онова нещо, което Ви караше да се чувствате добре в предходния Ви дом - Вие ли го декорирахте, или пък локацията е била по-удобна, а може би конкретни спомени, свързани с мястото.
Сега помислете кое е нещото, което Ви е най-неприятно в новия Ви дом - бихте ли могли да положите усилие, за да го промените - може би обзавеждането, или непознатите съседи?!

В написаното силно изпъква липсата на странични ангажименти и развлечения извън семейството и работата. Ако трябваше да го напиша с няколко думи щях да Ви препоръчам да намерите време за себе си и повече социален живот. Хората сме част от общност и трудно можем да “виреем” сами .
В този смисъл след промяната, вероятно ,  изпитвате още по -голяма нужда от това да бъдете приобщени на новото място, да намерите своята нова общност. Това на пръв поглед Ви тревожи, но в действителност е път към превъзмогването на това Ваше състояние.
Не трябва да избягвате контактите, за да се избавите от  тревожността, защото това се превръща в порочен кръг, а напротив, изправете се срещу това неудобство и бъдете активна -търсете контакти!
Започнете да се срещате с хора, помислете за някакво хоби или спорт, който  ще Ви накара да се почувствате добре.
Ако Ви е трудно, на първо време можете да си определите само ден от седмицата, в който да прекарвате 1-2 часа навън. Правете неща само за себе си - кафе, шопинг, козметична процедура, кино, среща с приятелка, разходка, спорт …
Постепенно можете да увеличите дните и да отделяте повече за хоби или развлечение.
Относно отношението към дома, бихте могли да опитате да правите малки промени в него, които ще Ви свържат повече с това пространство - декорирайте стена или си купете картина, направете нещо , което ще остави Вашия отпечатък в тази къща.
Преди всичко домът се гради с топлина и сплотеност . Ако имате това у дома, то съвсем скоро ще дойде и другото Simple Smile

Като за финал ще Ви кажа, че лошите мисли бързо могат да завладеят цялата ни психика и тотално да объркат начина ни на живот, затова е важно да не се оставяме в техните ръце.
Дори това, че сте задали въпроса си тук е крачка към промяна !

Желая Ви успех!
Виж целия пост
# 13
Здравейте, Ина!
В отговор на въпроса Ви се чувствам леко отдалечена от познатите ми и старото ми място, защото е извън града на 10 минути и няма магазин. Има само 1 заведение и всяко излизане ми е свързано с кола. Може би и затова нямам достатъчно движение и тревожността се увеличава. Имам съседи, но са чужденци. Почти няма комуникация с тях-само здравей/здрасти. Иначе има детска площадка, имаме дворче, но се чувствам на край света сякаш. Дали ще преминат тези мисли и ще свикна?
Виж целия пост
# 14
Здравейте,
От моя страна исках да ви попитам за страха пт шофиране. Аз съм начинаещ шофьор, карала съм много малко, броят се на пръсти пътите. Причината е че изпитвам страх от трафика, Най ме е страх при сменяне на лента когато има коли зад мен и при кръстовища. Общо взето съм карала само много рано когато почти няма коли но изпитвам ужас от каране с нормален и силен трафик.

Какво бихте ми препоръчали?

Благодаря
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия