Тревожността, стресът и ниската себеоценка - как да се справим? Попитайте Ива Янчева!

  • 52 449
  • 182
# 135 8 юни 2024, 07:29 ч.
Цитат на: Ива Янчева в ср, 22 май 2024, 07:46
Здравейте,

Подобни страхове и тревожност се изследват по-продължително време, за да се установи причината за появата им. Това може да бъде преживян инцидент в миналото, дори не с нас самите, а с наши родственици. Възможно е да е свързано с подобно събитие, което сте изживели тежко и все още присъства несъзнателно като спомен. Но е възможно да е свързано и с Вашата увереност.
Ако не се чувствате достатъчно уверена или пък сте силно тревожна и в други житейски ситуации, то може би е свързано с утвърждаването Ви като човек.
Това утвърждаване се гради още от ранни детски години, когато получаваме сигурната подкрепа от най-близките си. Ако средата, в която растем, е сигурна и подкрепяща, то най-вероятно като възрастни ще бъдем уверени, ще можем да си позволим да опитваме, да си позволяваме да допускаме грешки и да ги поправяме.
Ако обаче средата е “негостоприемна” и от нас непрестанно се изисква да бъдем по-добри, да се борим за обичта на значимия възрастен, то вероятно ще бъдем несигурни, тревожни и неуверени  в живота.

Бих Ви насочила да изследвате и себе си в други ситуации, в които изпитвате несигурност и тревожност. Случва ли се, кое Ви смущава? С какво е свързана тази тревожност - с неизвестното или с Вашите лични способности? Има ли събития във Вашия живот, които преживявате по подобен начин? Как сте се справяла преди?

Поздрави,
Ива




Цитат на: kеtti в вт, 14 май 2024, 11:26
Здравейте, моят проблем с който се боря доста време вече е свързан с шофирането на колата.Изпитвам страх и тревожност че ще блъсна някой човек около мен на улицата.Щом се кача в колата веднага ми се натрапва мисълта и тревожността ми се покачва на макс, при което губя внимание и концентрация при шофирането и се разсейвам.Изписаха ми антидепресанти, но не виждам особен ефeкт от тях.Ще съм Ви много благодарна ако ми дадете съвет как да се преборя с този страх.Предварително благодаря!

Благодаря за прекрасната Посока ,която ми дадохте 🌹

Желая ви крепко здраве и благоденствие 🙂

Дали правите лични консултации ?
Виж целия пост
# 136 8 юни 2024, 08:45 ч.
Цитат на: румид в сб, 08 юни 2024, 07:29
Цитат на: Ива Янчева в ср, 22 май 2024, 07:46
Здравейте,

Подобни страхове и тревожност се изследват по-продължително време, за да се установи причината за появата им. Това може да бъде преживян инцидент в миналото, дори не с нас самите, а с наши родственици. Възможно е да е свързано с подобно събитие, което сте изживели тежко и все още присъства несъзнателно като спомен. Но е възможно да е свързано и с Вашата увереност.
Ако не се чувствате достатъчно уверена или пък сте силно тревожна и в други житейски ситуации, то може би е свързано с утвърждаването Ви като човек.
Това утвърждаване се гради още от ранни детски години, когато получаваме сигурната подкрепа от най-близките си. Ако средата, в която растем, е сигурна и подкрепяща, то най-вероятно като възрастни ще бъдем уверени, ще можем да си позволим да опитваме, да си позволяваме да допускаме грешки и да ги поправяме.
Ако обаче средата е “негостоприемна” и от нас непрестанно се изисква да бъдем по-добри, да се борим за обичта на значимия възрастен, то вероятно ще бъдем несигурни, тревожни и неуверени  в живота.

Бих Ви насочила да изследвате и себе си в други ситуации, в които изпитвате несигурност и тревожност. Случва ли се, кое Ви смущава? С какво е свързана тази тревожност - с неизвестното или с Вашите лични способности? Има ли събития във Вашия живот, които преживявате по подобен начин? Как сте се справяла преди?

Поздрави,
Ива




Цитат на: kеtti в вт, 14 май 2024, 11:26
Здравейте, моят проблем с който се боря доста време вече е свързан с шофирането на колата.Изпитвам страх и тревожност че ще блъсна някой човек около мен на улицата.Щом се кача в колата веднага ми се натрапва мисълта и тревожността ми се покачва на макс, при което губя внимание и концентрация при шофирането и се разсейвам.Изписаха ми антидепресанти, но не виждам особен ефeкт от тях.Ще съм Ви много благодарна ако ми дадете съвет как да се преборя с този страх.Предварително благодаря!

Благодаря за прекрасната Посока ,която ми дадохте 🌹

Желая ви крепко здраве и благоденствие 🙂

Дали правите лични консултации ?


Здравейте!
Надявам се да съм Ви насочила!
На въпроса за лични консултации - да, правя консултации, както и психотерапия.
Може би в отделен пост ще поясня повече за себе си.
Можете да ми пишете на лично съобщение.
Поздрави и успешен ден!
Ива
Виж целия пост
# 137 11 юни 2024, 20:40 ч.
Здравейте,
Споделям моя статия , която би могла да е полезна за някого!

https://www.ivayancheva.com/neperfekten-roditel/
Виж целия пост
# 138 13 юни 2024, 14:21 ч.
Здравейте!Имам нужда от съвет...
Дъщеря ми е на 11 години, осиновена, от ромски произход. Труден характер, пали от раз. В общи линии търси съвет, но в крайна сметка прави това, което си е решила.
Проблемът е в училище. Изолирана е от групата, нещо което горе долу можем да преживеем. Лошото е, че провокациите към нея са ежедневие, показват и всячески, че не я харесват. Знаят, че малко й трябва и я провокират, особенно ако някой каже нещо за нас родителите й. Коментираме, давам й съвет, че ние сме големи и сами можем да се защитаваме, да не отвръща, да гледа с насмешка.Така съм вярвал, че е правилно, но последък се съмнявам като гледам резултата.Трябва ли на злото със зло да се отговаря? Има дни, в които се получава, но в други реве със сълзи и глас. Иска да я преместя в друго училище. Не знам обаче дали това е решението?Тук няма приятели в класа, но пък е свикнала с учители обстановка.Годишният й успех е над5.50.
Ако я преместя, не знам на какво ще попадне, дали няма да е от същото.После тръгнем ли веднъж да се местим, да не ни стане практика.И дете което се мести от едно училище в друго...не знам как ще гледат новите учители на нея. Новите деца също.Със сигурност вече ще са изградили взаимоотношения и тя ще е новата там.
Трудна ситуация...
Виж целия пост
# 139 1 юли 2024, 11:05 ч.
Здравейте на 28г съм когато бях на 23г се рсзболях след няколко години търсене премих през много кабинети и скенери почти на финала март месец започнаха едни тревожни мисли че съм болна и че ми има нещо лошо най-лошото. Вече съм добре проблема ми се реши чувствам се физически много добре от години несъм била така добре но я явно съм свикнала все с болки и лекарства та сега си мисля че ми има нещо хванах се за бенки които са ми от тинейджър по лицето които по никакъв начин непречат и съм решила пак че ми има нещо. Консултирах се с личния той също е забелязал страховете ми каза че ми трябва лек антидепресант държа да кажа че през всичкото време през което ходих по лекари и болници той беше в течение и в някои моменти беше до мен.. Въпроса ми е как да си помогна и може ли без антидепресант при мерно някакъв чай или хапчета на билковя основа?
Виж целия пост
# 140 1 юли 2024, 15:22 ч.
Здравейте...
Моята майка е човек,който винаги си разкрасява истории, аз гледам да не и споделям важни неща защото започва да приказва наляво и надясно и погрешно... Но днес се изтървах че свекърва ми се притеснява да гледа сама детето ми(тя е много земен и добър човек и винаги ми помага и наглежда детето в мое присъствие) и тук е притеснението ми да не започне да говори че тя "Не иска да гледа детето", ако го чуе може да се засегне и аз ще се озова между чука и наковалнята..
Аз съм прекалено доверчив човек,много пъти съм си патила, но така и не се справих с това да си държа езика зад зъбите.. в случая аз нито съм излъгала нито съм казала нещо лошо, но погрешно казано ще нарани дадения човек.. как мога да постъпя от тук нататък и всички да са щастливи..
Виж целия пост
# 141 3 юли 2024, 14:05 ч.
Цитат на: Georgi Ivanov 761760 в чт, 13 юни 2024, 14:21
Здравейте!Имам нужда от съвет...
Дъщеря ми е на 11 години, осиновена, от ромски произход. Труден характер, пали от раз. В общи линии търси съвет, но в крайна сметка прави това, което си е решила.
Проблемът е в училище. Изолирана е от групата, нещо което горе долу можем да преживеем. Лошото е, че провокациите към нея са ежедневие, показват и всячески, че не я харесват. Знаят, че малко й трябва и я провокират, особенно ако някой каже нещо за нас родителите й. Коментираме, давам й съвет, че ние сме големи и сами можем да се защитаваме, да не отвръща, да гледа с насмешка.Така съм вярвал, че е правилно, но последък се съмнявам като гледам резултата.Трябва ли на злото със зло да се отговаря? Има дни, в които се получава, но в други реве със сълзи и глас. Иска да я преместя в друго училище. Не знам обаче дали това е решението?Тук няма приятели в класа, но пък е свикнала с учители обстановка.Годишният й успех е над5.50.
Ако я преместя, не знам на какво ще попадне, дали няма да е от същото.После тръгнем ли веднъж да се местим, да не ни стане практика.И дете което се мести от едно училище в друго...не знам как ще гледат новите учители на нея. Новите деца също.Със сигурност вече ще са изградили взаимоотношения и тя ще е новата там.
Трудна ситуация...


Здравейте!
Описвате дъщеря си като 'труден характер", с което сякаш обобщавате причините да се случва така в училище. Децата не се раждат добри или лоши. Те се учат от всичко, което ги заобикаля, най-често от това, което виждат като модел на поведение у дома, от най-близките. В ранна детска възраст децата нямат критичност към доброто и лошото, те взимат за "чиста монета" онова, което им демонстрираме ние, родителите. И го приемат за единствена и категорична истина. Ако децата живеят във враждебна среда, ако няма емоционална връзка със значимите възрастни, те приемат, че това е начинът да се справяш в живота, това е правилният път.
В конкретния случай (не става ясно на колко години е осиновена, тя знае ли за това), тя може да преживява и демонстрира онова, което се е закотвило като модел за справяне у дома. Друга възможност е да проявява бунт към случилото се в живота ѝ и това да е начинът да го изрази без думи.
Във всички случаи нещата тръгват малко по-рано - от семейната среда.
Обърнете внимание на поведението ѝ вкъщи , проявява ли същото и у дома, как се държите Вие с нея, има ли свободата да се изразява, има ли пространство за споделяне, какви са Вашите реакции към нея?
Чувства ли се като осиновено дете или усеща 100% приемственост?
Не споделяте дали извън училище има социален кръг, но обърнете внимание и на това - успява ли да прави социални контакти с други деца, умее ли да прави емоционални връзки?
Решението да бъде преместена в друго училище е Ваше, не нейно. Не поставяйте детето в позиция да взима решения, които трябва да са Ваша отговорност.
Съветвам Ви да се сближите с нея, да разговаряте и да подкрепяте непрестанно. Тази възраст сама по себе си е доста трудна. Децата започват да търсят одобрение от връстниците и когато това не става, могат да изпитат срам, да се чувстват недостатъчни и неоценени.
Също така можете да поговорите с учителите - какво забелязват те в поведението им, тя ли е тази, която провокира, у кого е проблемът според тях?
При нужда можете да се обърнете и към психолог, където детето да може спокойно да изразява емоции и чувства, ако не може да го направи у дома.

Желая Ви успех!
Ива
Виж целия пост
# 142 3 юли 2024, 14:07 ч.
Цитат на: Надя Христова 704645 в пн, 01 юли 2024, 11:05
Здравейте на 28г съм когато бях на 23г се рсзболях след няколко години търсене премих през много кабинети и скенери почти на финала март месец започнаха едни тревожни мисли че съм болна и че ми има нещо лошо най-лошото. Вече съм добре проблема ми се реши чувствам се физически много добре от години несъм била така добре но я явно съм свикнала все с болки и лекарства та сега си мисля че ми има нещо хванах се за бенки които са ми от тинейджър по лицето които по никакъв начин непречат и съм решила пак че ми има нещо. Консултирах се с личния той също е забелязал страховете ми каза че ми трябва лек антидепресант държа да кажа че през всичкото време през което ходих по лекари и болници той беше в течение и в някои моменти беше до мен.. Въпроса ми е как да си помогна и може ли без антидепресант при мерно някакъв чай или хапчета на билковя основа?


Здравейте,
не мога да Ви препоръчам лекарство или билки. Единствено мога да Ви препоръчам да изследвате причината за появата на тези мисли и страхове, че може да Ви има нещо.

Поздрави,
Ива
Виж целия пост
# 143 9 юли 2024, 16:22 ч.
Здравейте!
Как мога да разбера дали имам “токсични” отношения с майка си? Знам, че темата е много дълбока и едва ли може да се отговори от един път и трябва да ходя на терапия, но просто тези дни имах време, което да прекарвам с майка ми и отново ми изплуват някакви въпроси.
От една страна ужасно се страхувам дали моите разсъждения и усещания относно нея са верни. Тъй като много се интересувам от психология и чета такава информация, вероятно това е причината изобщо да се замисля по темата. Ами ако греша и обвинявам жената неправилно? От друга страна, тя не е чудовище, има много качества, включително е много грижовна, това също ме обърква. Но от друга страна ги има и другите неща. Имам чувството, че изпитвах страх от нея. Много е критична, не само към мен,  а към целия свят. Намира негативното във всичко. Постоянно ми се оплаква от нейната работа и нейните проблеми, а моите сякаш не й се струват достатъчно сериозни. Нещата са много, не бих могла да ги изброя тук… но това усещане, което имам- за тъга, за страх, за това да ходя “по черупки”, ако е в лошо настроение, да не мога да й споделям нищо от личния си живот, също и чувството, че не мога да се впиша в нейния калъп и представа за това каква трябва да бъде една жена… всичко това дълбоко ме потиска. Страх ме е какво означава всичко това и дали имам право да си мисля, че тя ме е травмирала… имам приятелка, която се шегува, че майка ми просто е “Дева на Девите”, заради зодията й, но това е глупаво… не искам да вярвам в тази псевдонаука.
Виж целия пост
# 144 10 юли 2024, 07:12 ч.
Цитат на: Джуд в вт, 09 юли 2024, 16:22
Здравейте!
Как мога да разбера дали имам “токсични” отношения с майка си? Знам, че темата е много дълбока и едва ли може да се отговори от един път и трябва да ходя на терапия, но просто тези дни имах време, което да прекарвам с майка ми и отново ми изплуват някакви въпроси.
От една страна ужасно се страхувам дали моите разсъждения и усещания относно нея са верни. Тъй като много се интересувам от психология и чета такава информация, вероятно това е причината изобщо да се замисля по темата. Ами ако греша и обвинявам жената неправилно? От друга страна, тя не е чудовище, има много качества, включително е много грижовна, това също ме обърква. Но от друга страна ги има и другите неща. Имам чувството, че изпитвах страх от нея. Много е критична, не само към мен,  а към целия свят. Намира негативното във всичко. Постоянно ми се оплаква от нейната работа и нейните проблеми, а моите сякаш не й се струват достатъчно сериозни. Нещата са много, не бих могла да ги изброя тук… но това усещане, което имам- за тъга, за страх, за това да ходя “по черупки”, ако е в лошо настроение, да не мога да й споделям нищо от личния си живот, също и чувството, че не мога да се впиша в нейния калъп и представа за това каква трябва да бъде една жена… всичко това дълбоко ме потиска. Страх ме е какво означава всичко това и дали имам право да си мисля, че тя ме е травмирала… имам приятелка, която се шегува, че майка ми просто е “Дева на Девите”, заради зодията й, но това е глупаво… не искам да вярвам в тази псевдонаука.


Здравейте!
Много сте права, че тази тема е много, много обширна и обект на изследване в терапия.
Бих отговорила по следния начин - родителите безспорно оставят много дълбока следа в живота на децата си. Няма как да е по различен начин, след като те са първите хора, които ни учат на добро и лошо, на правилно и неправилно. Обикновено тези “уроци” са ги получили от техните родители. Дори само ако разгледаме тази последователност и това, че много от моделите се предават в поколенията, е повече от ясно, че начинът, по който са живели бабите и дядовците ни, много се различава от начина, по който живеем ние. С това първо искам да кажа, че убежденията и ценностите, които са имали хората преди години, не са същите с тези, които имаме сега.
В най-добрия случай родителите правят най-доброто за децата си и толкова, колкото могат към конкретния момент. Това не означава, че не правят грешки - напротив. Никой не ни учи как да сме родители и как да не травмираме децата си. Учим се в процеса.
Във вашия въпрос може би не е най-важното дали сте травмирана от майка си, а по каква причина точно този въпрос Ви вълнува.
Често, за да излиза този въпрос на повърхността, означава, че нещо в тези отношения ни мъчи, трови и не ни дава мира.
Без значение дали сме “травмирани” от родителите си, ако тази тема стои отгоре, ако усещането ни е, че не ни е “удобно” в тази връзка, значи имаме върху какво да работим .И то не е да разберем дали “травма” има, а да се освободим от усещането за тази “травма”, да преразгледаме убежденията си и да сформираме нови ценности, и да продължим в живота по-леко. Понякога терапевтично е и просто да приемем, че това е така - че майките правят грешки, че ние повтаряме моделите.
Ако тази тема силно Ви вълнува, съветът ми е да работите с терапевт, за да можете да се освободите от това чувство, което ви “разделя” вътрешно, защото най-важното е как се чувстваме, какво усещаме, как възприемаме нещата.
Ако Вие усещате, че сте травмирана от майка си, най-вероятно сте, но това не е толкова страшно или опасно. Важно е, когато виждате последиците у себе си, да можете да ги култивирате.

Поздрави,
Ива
Виж целия пост
# 145 11 юли 2024, 23:20 ч.
Здравейте, имам нужда от съвет как да се променя. По принцип винаги съм била от мрънкащите хора, все нещо не ми е ок и ме дразни, и знам че хората около мен се натоварват. Дори да се старая да не мрънкам, пак не им е ок. Бременна съм в 7ми месец и усещам, че съм още по-зле с мрънкането си. Тежко ми е, горещо ми е, все съм изморена и все мрънкам. Сама не се понасям, но не знам как да спра. То просто ми е и писнало цял живот все нещо да не ми е наред. Имам проблем с дебелото черво от години и има дни в които вътрешностите му не са ок. Не се побирам в кожата си и съм още по-изнервена.

Как да намаля мрънкането си? Има ли стратегии поне да започна от някъде?
Благодаря предварително
Виж целия пост
# 146 17 юли 2024, 00:35 ч.
Здравейте, Ива!
Винаги съм била спокойна, уравновесена, почти непукист. Посрещам с търпение и разбиране проблеми, срещи, сблъсъци.
Събраха се обаче на пръв поглед дребни неща със щастлива развръзка, но явно са ме извадили от релси - не мога да заспивам, не мога да се успокоя, свети ми се с телефона безцелно до малките часове. Не мога и да чета - не съм спокойна да се отпусна и да се потопя в книгата.
Дай съвет как да вляза обратно в "дебелата си кожа" Simple Smile Никога не съм полагала специални грижи за психичното си здраве, просто темперамента ми е, леко и безгрижно си живея, какво ми става сега...
Виж целия пост
# 147 26 юли 2024, 13:47 ч.
Здравейте! Преди 2 години преминах през паник атаките и множество страхове от типа "а дали ще се оправя изобщо". Беше ми чуждо , непознато и изглеждаше страшно. Две години по-късно отново се сблъсках с това ,но този път е по различно. Задух ,постоянно нервно напрежение, избухвам лесно и се разплаквам лесно. Отключиха се и стомашни проблеми...тежест в нервния сплит. Посетих личната, пулмолог, гастроентеролог,но не видяха никакъв проблем. Побърквам се ,защото при най-малкото хапване корема ли реагира и ми става тежко и задушно. От миналата седмица се обърках към психолог -психотерапевт ,която ми даде дихателни техники като упражнения. Моля за съвет. Това нещо минава ли напълно, как са се отърва от мислите постоянно за здравето си и забравя ли се такова нещо?
Виж целия пост
# 148 29 юли 2024, 16:31 ч.
Здравейте, на 25г съм и по принцип съм с ниско кръвно, което наложи да пропия кафе от 12 годишна. Спрях да пия кафе, други неща, които може да попречат на съня не употребявам, но от известно време заспивам много трудно, а последните 2 седмици нямам 1 нормална нощ. Усещам пулса си във всяка част от тялото. Стряскам се щом започна са се унасям. Смятам, че се изморявам достатъчно, ставам рано, а и работата ми е свързана с физическо натоварване. Очите ми се затварят вечер, а щом легна не мога да се отпусна, между гърдите усещам някакво напрежение, без да имам изявена причина за това, или някаква тревога (или поне не осъзната). Скоро с приятеля ми разбрахме, че той не може да има деца. Привидно не ми личи, но вътрешно явно фо изживявам. Пиех капки мента глог и валериан, но вече и това не помага. Какво да правя? Благодаря Ви!
Виж целия пост
# 149 30 юли 2024, 13:19 ч.
Здравейте!

Накратко моята история. На 42 години съм. Омъжена от 18 години и имаме син, на 17 години с диагноза умерена умствена изостаналост.
Когато бях бременна със сина ми, 4 пъти лежах в патологията, а когато се роди беше с увита около врата пъпна връв, и беше на кислородна палатка. Трудно проходи, така и не проговори. Иначе разбира всичко. Водихме го по прегледи, изследвания, барокамери, електро стимулация, дори и при енергийни лечители. Основно баща му беше с него.
За съжаление по различни причини нямаме второ дете.
Напоследък обаче ескалира напрежението между мен и моя съпруг. Доста му тежи цялата ситуация. Обвинява мен и родителите ми за състоянието на детето. А родителите ми защото те не спряха да ни се месят в живота от разбирането, че ще стават баба и дядо , може да се каже и до преди година. Осъзнавам, че имам вина, че не поставих ясни граници да не ми се месят в живота и вместо да ходя при тях и да настоявам мъжа ми, който не желае да ходи и да се среща с тях да го прави. Многократно са ни помагали, както и ние на тях, но основно материална помощ., но не получихме духовна подкрепа и благословия. Така  и не го харесаха и одобриха от началото на нашата връзка..Всичко това водеше до непрестанни скандали в къщи. Напоследък обаче това ескалира в ежедневни жестоки скандали, дори се говори и за раздяла. Това ме изпълва с чувство на вина, безизходица, пречи на работата ми, на съня ми. Куца ми и общуването, дори с мъжа ми. Той ми заяви, наред с обидите, че съм получила даром неговото доверие и че то вече е нула. Преди години получих и хормонални проблеми, Хашимото, вдигам и кръвно, имам и инсулинова резистентност.
Имам нужда от съвети, как да продължа напред и да се справя с тези проблеми. Как да се разбера с мъжа си и какви стъпки да предприема за това? Обмислям да проведа най-накрая сериозен разговор с моите родители.
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Здравейте,
Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

Към анкетата

Включете се в проучването на наш партньор относно вашия опит и предпочитания, свързани с лоялни програми, предлагани от различни търговци.
Попълнете анкетата сега - отнема само 2 минути.
Благодарим ви предварително!

Към анкетата