Здравейте!
Нещо в съвместният ни живот със съпруга ми става и не знам как да постъпя?
Ще се постарая да опиша какво ме притеснява.
Със съпруга ми сме заедно над 20+ години. И двамата сме 40+, като той е по-голям с 4 г. От 12 г. имаме брак. Преди да се роди първото дете всичко вървеше прекрасно: разходки, вечерни излизания, пътувания, екскурзии, среща с приятели, секс, ласки.
Така стана, че още след деня на раждането трябваше да замине за 8 м. и аз се грижех сама за бебето. Свикнах да се справям сама с всичко. Нещата между нас вървяха добре, малко неща се промениха, но аз не отдавах значение.
При раждането на второто дете се получи същото, само че трябваше да отсъства 4 месеца.
Едното дете е с проблеми със здравето и доста често се налагаше да съм с него в болницата за операции или изследвания (около 16-17 пъти сме лежали в болницата).
Стараехме се да поддържаме социални контакти с нашите най-близки приятели. Когато можехме оставяхме за по 2-3 дни децата на моите или неговите родители и отивахме с приятели на кратка екскурзия.
От миналото лято насам обаче вече не се държи така гальовно, интимно с мен. Знам, че е много ангажиран и зает с работата си, но се чувствам забравена и пренебрегната.
Живеем в къща и всичко аз върша: почистване на двор, къща, отопляваме се с камина и нейното почистване, зареждане, палене и пренасяне на дърва върша отново сама. Домакинска работа, готвене, чистене, пране отново съвсем сама. Аз също ходя на работа от 8,30 до 17,30 ч. и след като се прибера в 18 ч. всичко мен чака. Съпруга ми се прибира горе-долу по същото време, изкъпва се и отново е връща на работа.
До към 21 ч. с децата сме приключили с вечерята, почистване на масата и измиване на съдовете. Следва баня (помагам на едното дете, защото изпитва затруднение), малкото се справя само (децата са на 9 и 11 г.). След това ако има нужда помагам и с домашната. Към 22-22,30 ч. вече са си по леглата, а аз в очакване на моя съпруг да се прибере. Случва се това да се случи в 23 ч. или 1-2 ч. след полунощ. Не заспивам, с го чакам с трепет да се върне. Разбирам, че е изморен, но той дори не ме докосва или гали. Ще си поговорим 10на минути, след това ще се обърне с гръб към мен и ще каже "хайде малко да поспим". А на мен изобщо не ми е до спане.
От Нова година насам дали сме правили любов 5-6 пъти, като от да кажем 5, 4 аз съм започвала. Но искам да се чувствам желана, което ми се струва далечно. По-скоро се чувствам като даденост.
Старая се да го разбирам, на работа знам, че шефовете му имат доверие и му възлагат отговорни задачи, заради които всяка вечер закъснява.
Приех дори това, че семейната почивка я е споделил с наша колежка, с която ще сме в една стая. Няма нищо интимно с нея, знам. Тя е добър човек и приятел. Много му помага на работа и извън нея. Споделят общо хоби и двамата пътуват до друг град за да го практикуват. Аз през това време се отдавам на моята си страст.
За секса се старая от моя страна да има разнообразие. Пращам му съобщения, дори научих техниката дийптроутинг. Старая се да му доставям максимално удоволствие. Аз обаче някак оставам незадоволена. По време на секс ми казва, че иска следващия път да направи това и това, обаче нищо от казаното не прави. Оставам разочарована и излъгана.
Знам, че трябва да поговоря с него, да споделя какво ме тревожи, но не успявам да си събера мислите и да намеря правилните думи, с които да изразя мъката си.
Нямам приятели, с които да споделя и да получа съвет за това се обръщам към вас.
Виж целия пост
Нещо в съвместният ни живот със съпруга ми става и не знам как да постъпя?
Ще се постарая да опиша какво ме притеснява.
Със съпруга ми сме заедно над 20+ години. И двамата сме 40+, като той е по-голям с 4 г. От 12 г. имаме брак. Преди да се роди първото дете всичко вървеше прекрасно: разходки, вечерни излизания, пътувания, екскурзии, среща с приятели, секс, ласки.
Така стана, че още след деня на раждането трябваше да замине за 8 м. и аз се грижех сама за бебето. Свикнах да се справям сама с всичко. Нещата между нас вървяха добре, малко неща се промениха, но аз не отдавах значение.
При раждането на второто дете се получи същото, само че трябваше да отсъства 4 месеца.
Едното дете е с проблеми със здравето и доста често се налагаше да съм с него в болницата за операции или изследвания (около 16-17 пъти сме лежали в болницата).
Стараехме се да поддържаме социални контакти с нашите най-близки приятели. Когато можехме оставяхме за по 2-3 дни децата на моите или неговите родители и отивахме с приятели на кратка екскурзия.
От миналото лято насам обаче вече не се държи така гальовно, интимно с мен. Знам, че е много ангажиран и зает с работата си, но се чувствам забравена и пренебрегната.
Живеем в къща и всичко аз върша: почистване на двор, къща, отопляваме се с камина и нейното почистване, зареждане, палене и пренасяне на дърва върша отново сама. Домакинска работа, готвене, чистене, пране отново съвсем сама. Аз също ходя на работа от 8,30 до 17,30 ч. и след като се прибера в 18 ч. всичко мен чака. Съпруга ми се прибира горе-долу по същото време, изкъпва се и отново е връща на работа.
До към 21 ч. с децата сме приключили с вечерята, почистване на масата и измиване на съдовете. Следва баня (помагам на едното дете, защото изпитва затруднение), малкото се справя само (децата са на 9 и 11 г.). След това ако има нужда помагам и с домашната. Към 22-22,30 ч. вече са си по леглата, а аз в очакване на моя съпруг да се прибере. Случва се това да се случи в 23 ч. или 1-2 ч. след полунощ. Не заспивам, с го чакам с трепет да се върне. Разбирам, че е изморен, но той дори не ме докосва или гали. Ще си поговорим 10на минути, след това ще се обърне с гръб към мен и ще каже "хайде малко да поспим". А на мен изобщо не ми е до спане.
От Нова година насам дали сме правили любов 5-6 пъти, като от да кажем 5, 4 аз съм започвала. Но искам да се чувствам желана, което ми се струва далечно. По-скоро се чувствам като даденост.
Старая се да го разбирам, на работа знам, че шефовете му имат доверие и му възлагат отговорни задачи, заради които всяка вечер закъснява.
Приех дори това, че семейната почивка я е споделил с наша колежка, с която ще сме в една стая. Няма нищо интимно с нея, знам. Тя е добър човек и приятел. Много му помага на работа и извън нея. Споделят общо хоби и двамата пътуват до друг град за да го практикуват. Аз през това време се отдавам на моята си страст.
За секса се старая от моя страна да има разнообразие. Пращам му съобщения, дори научих техниката дийптроутинг. Старая се да му доставям максимално удоволствие. Аз обаче някак оставам незадоволена. По време на секс ми казва, че иска следващия път да направи това и това, обаче нищо от казаното не прави. Оставам разочарована и излъгана.
Знам, че трябва да поговоря с него, да споделя какво ме тревожи, но не успявам да си събера мислите и да намеря правилните думи, с които да изразя мъката си.
Нямам приятели, с които да споделя и да получа съвет за това се обръщам към вас.
