Бременна съм, а не искам да живея тук

Здравейте, пускам тази тема, защото се чувствам доста объркана и отчаяна, бих искала да получа съвет. Живея в Испания от няколко години. Баща ми живееше също тук в голям град, в който се запознах с половинката ми. Той работеше и живееше там на квартира. Живеем заедно от доста време вече. Случи се така, че баща ми почина преди половин година и в същото време приятеля ми си намери работа в града, от където е и се преместихме тук. Малък провинциален град. В момента не работя, почти през целия си живот съм работила в сферата на маникюра, но тук първо, че в малък град почти всички в тази сфера работят всеки за себе си, второ че тези услуги не са толкова търсени като в големия град. Бих рискувала да започна за себе си, но ако има търсене, а така като няма  си е голям риск. От няколко месеца вече имаме дискусии с приятеля ми, защото аз не се виждам да живея цял живот в този град, в затворено общество, без възможности за работа (тук дори и местните работят каквото падне, чистачки и т.н.) Не че виждам нещо лошо в тази професия, но не е това с което бих искала да се занимавам дългосрочно. За добро или за лошо преди няколко дни разбрах, че съм бременна. Първоначално се зарадвахме, но вече започнаха караниците. Аз му обяснявам, че за едно дете от смесен брак е много по-добре да живее на място, където има повече националности, култури, защото четох, че често тези деца се чувстват различни и чужденци и в двете държави. В този град няма други българи, дори не знам дали има други чужденци, ако има то са латиноамериканци. За мен е важно детето да познава и българската култура и език, и мисля че би било по-добре, ако живеем на място, където има повече българи, българско училище, където се ходи веднъж в седмицата. А и за мен би било по-добре, ако имам контакти с други български майки. Имаме такъв град на около 80 км. Но приятеля ми не иска и да чуе, той иска да си остане в родния си град. Казва ми, че аз не искам да живея в Испания, а в България, и че явно искаме различни неща. Вярно е, че аз се съгласих да дойдем тук в родния му град, но нямах представа че нещата са толкова зле откъм работа и изобщо. Сгреших. Но сега на къде? Дори ми споменава да помислим за аборт. Не дава и дума да го запазя и да се върна в България, не иска да помисли за преместване ( аз съм съгласна дори да е след няколко години). Не иска да живее в голям град, иска тук да си остане. Аз не искам да махам бебето, а и имам два аборта от преди години, които преживях тежко. Не знам какво да правя, чувствам се самотна и неразбрана. Нямам приятели тук, освен семейството му. Липсва ми семейството ми в България, дори преди няколко месеца мислех сериозно дали да не се върна, майка ми остана сама с дядо и се притеснявам, че в бъдеще също ще има нужда по-често да се връщам. А и ми е тъжно че детето ми няма да е така близко с майка ми нито ще се виждат толкова често. Но сега вече не мога да мисля само за себе си и се опитвам да му обясня че трябва да намерим компромисен вариант, поне да сме на място, където ще можем аз и детето да общуваме не само с други българи, а и с други смесени семейства с деца, за да не се чувства различно и странно. Той от една страна не иска да живее на друго място, от друга не иска аз да съм нещастна. Значи какво остава, да махна бебето и всеки по пътя си... Много съм тъжна и объркана, в този в момент в който трябваше да сме най-щастливи излиза че искаме различни неща..