Ще почна пръв. Харесвам много от нашите обичаи и традиции, но това не мога да го приема. За това още и още имам търкания с някои роднини. Особено пък сега с тея бози и показност по социалните мрежи е още по-нелепо. Изглежда ми като опит за зануляване на брояча на греките. И от утре наново. Ако съм сгрешил, и съм го осъзнал - не ми трябва този единствен ден в годината за да се извиня и да поискам прошка. Не съм ли го направил, значи не смятам че е грешка. От другата страна - ако е трябвало, и ако съм го превъзмогнал - значи че съм простил. Ако до вчера не съм, то точно днес няма да стане. Може би по-късно, а може би никога. Сигурно е някакъв тип злопаметност, но ми е помогнало да преценя на кого да се доверя и от кого да се пазя.
За съжаление има неща, за които на себе си не мога да простя. Там е гадното.