Прошки...

  • 5 144
  • 137
Вчера беше ден за прошка. Искате ли, и давате ли прошка?
Ще почна пръв. Харесвам много от нашите обичаи и традиции, но това не мога да го приема. За това още и още имам търкания с някои роднини. Особено пък сега с тея бози и показност по социалните мрежи е още по-нелепо. Изглежда ми като опит за зануляване на брояча на греките. И от утре наново. Ако съм сгрешил, и съм го осъзнал - не ми трябва този единствен ден в годината за да се извиня и да поискам прошка. Не съм ли го направил, значи не смятам че е грешка. От другата страна - ако е трябвало, и ако съм го превъзмогнал - значи че съм простил. Ако до вчера не съм, то точно днес няма да стане. Може би по-късно, а може би никога. Сигурно е някакъв тип злопаметност, но ми е помогнало да преценя на кого да се доверя и от кого да се пазя.
За съжаление има неща, за които на себе си не мога да простя. Там е гадното.
Виж целия пост
# 1
Даже не съм разбрала, че било такъв ден Blush ама добре, че си написал, щото се чудех защо свеки ми праща някви картички у фейса Joy
Иначе и аз мисля като теб. Не ми трябва такъв ден, за да се извиня ако съм наранила някой. Нито искам някой да ми се извинява, щото билл нам къв ден, пък иначе да ме нагрубява примерно през другото време. Ай мерси, ама друг път.
Виж целия пост
# 2
Тъкмо вчера си мислех, че сигурно аз съм куку. Не харесвам тази традиция и особено лицемерното прощаване из социалните мрежи. Каквото има да се прощава, се прави в съответния момент.
Виж целия пост
# 3
Расли сме и сме възпитани в други времена. Някъде нишката с този празник и ритуал е прекъсната, затова я разбираме по своему.

Прошката не се е възприемала като рестартиране, а за утвърждаване на светлината и доброто преди светия празник. Колко е било необходимо доброто в онези варварски времена само хората, живели тогава, могат да ти кажат. Патриархалният модел е колективен, сковаващ и изискващ и традициите и ритуалите са помагали за неговото съхранение. Съвременният модел дава свобода на индивида. Не разбирам връщането към традициите с цел опазваща, а с познавателна цел.

И да, факт е, че човек към себе си може да бъде много жесток. Но пък и никога не знаеш какво би станало, ако беше мислил, казал или постъпил другояче, ако не го направиш. Няма идеален начин, само това знам. Има по-добър начин. За момента си го преценил като по-добър, значи е бил такъв. Резултатът говори обратното - не се коси - това е най-доброто, което твоята опитност към онзи момент ти е подсказала да направиш.
Виж целия пост
# 4
Такава е традицията младите да искат прошка на старите и съответно те да им я дадат. Обаче като не ти идва от вътре ми е твърде лицемерно и в крайна сметка нищо не значи. Всъщност от никой не съм искал прошка вчера, по същите причини като колегата
Виж целия пост
# 5
не искам и не давам
не вярвам в нещата по график и не изпитвам необходимост да давам и да получавам прошка
има неща, които никога няма да простя, такива, за които никога няма да се почувствам виновна и такива, които уж са ми простени в отминали години, но никога няма да бъдат наистина
адекватното правилно поведение е съзнателен двустранен акт и ако има прошка, тя трябва да бъде дадена/получена, когато е необходима и да бъде истинска, от сърцата на двете страни
Виж целия пост
# 6
Харесвам тази традиция, вероятно защото няма на кого да прощавам. Семейството ми е сплотено и няма никакви сериозни проблеми, а роднините, които не желая да наричам част от семейството ми, са отдавна в орбита и не ми пречат.
Виж целия пост
# 7
Оня ми мрънка два дни предварително за "прошка". На самия ден се заяде защо не съм му писала "Добро утро" и така беше целият ден. Въобще целия уикенд.
С други хора не съм се карала и сърдила, та да искам и да давам прошка.
Виж целия пост
# 8
Нито искам, нито давам. Ако смятам, че трябва да си извиня на някого, го правя на момента, а не чакам един ден в годината.
Виж целия пост
# 9
Нито искам, нито давам. Единствените хора които заслужават прошка, ако има за какво де, са семейството ми.
Виж целия пост
# 10
Не харесвам обичая, не съм искала прошка от никого. Ако не се отнасяш добре с някого, един ден няма да закърпи нищо, ако се държиш добре, този ден е ненужен.
Виж целия пост
# 11
Не го харесвам този празник!  Отбелязвам го като: А онзи лицемерен ден е!
Виж целия пост
# 12
То, всеки иска прошка на този ден чисто ритуално, преди да седне да се наяде на масата. Винаги е с уговорката "ако нещо съм те обидил...", което значи "аз си знам, че не съм, ама айде..."
Виж целия пост
# 13
До миналата година нямах проблем, но и не съм имала нито нещо особено сериозно за което да искам прошка, нито към мен някой беше правил нещо, за което да му се прощава. Тази година не. Има неща, които не могат да бъдат простени.
Виж целия пост
# 14
Имаше един кратък период от време, когато участвахме в празнуване на Сирни заговезни със семейството на мъжа ми и там имаше и това - прости - простено да ти е.
Като пряк участник мога да кажа, че нищо не се променя в душата на човека от такова искане и получаване на прошка, защото не е за нещо конкретно, а за "цялостно творчество".
Според мен, след зимата на хората им е писнало да седят по къщите и си търсят поредния повод за веселба и контакти.

Иначе смисълът на прошката много не го разбирам, ако е дадена по принцип, извън някакъв конкретен случай, когато си сгазил лука.
Също не разбирам защо трябва по-младите да искат прошка от по-старите. Какво, старите не грешат ли, та да не си стиснат ръцете и да си простят, всеки на всеки, няма значение млад или стар?
Но като повод за купон - защо не, всеки повод е добър. Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия