Защо не успяхме да се освободим сами, като румънците, гърците и сърбите?
Ако има по-сведущи по въпроса, нека се включат.
Най-дългото робство в историята ни, което едва не е затрило националността. Над пет века избиване на цвета на нацията. Първо аристокрацията ни - боляри, боили и престолонаследници са били изклани. Оставили са най-простия и неграмотен народ, за да няма наченки на неподчинение, поводи за национална гордост и идентичност. Народ, който с времето са превърнали на работен добитък. Направили са го рая.
Поробени от османците, които са били на далеч по-ниско ниво на културно и духовно развитие, се е отразило пагубно и деградиращо на оцелелите.
Та ние сме наследници на онези, които оставиха да използват като работна тяга, онези, които навеждаха смирено глава, онези, които предаваха събратята си, за да оцелеят...онези най-долните сред българите. Всичко това е закодирано в гените ни, това поведение, това отношение към живота, истината и справедливостта.
Аз мисля, че за това не сме се освободили сами като другите. За това все гледаме да сме васал на някого и се присламчваме на безогледно ту наляво, ту надясно. Отвратително поведение, без никакво достойнство.
Поклон към Левски, Ботев, Раковски, Бенковски, Волов, всички хайдуци, всички въстанали по време на Априлското въстание...Поклон пред тези будни и нетърпящи унижение души, които бяха предадени от събратята си.