Когато родителите си имат любимо дете

  • 21 899
  • 350
Защо има семейства, в които децата не получават любов и подкрепа по равно? Как става така, че майката или бащата си избират любимец измежду децата си?

За всеки, който е израснал в такова семейство, темата е болезнена. Усещането от това да бъдеш пренебрегван и критикуван за сметка на брат или сестра, върху които се сипят внимание и похвали, оставя дълбока следа и има трайни последствия за самочувствието и за поведенческите модели през целия живот.

Но дали не е илюзия това, че родителите обичат “повече” едно дете от друго? Дали е просто самовнушение и проява на егоизъм това да се чувстваме несправедливо пренебрегвани?

За добро или зло, науката потвърждава, че родителският фаворитизъм е съвсем реално явление. Има обяснение за това защо родителите избират някое от децата си и го даряват с повече топлина, внимание и подкрепа. Някои от причините за това са подсъзнателни, а други са осъзнати – за тях говорим в новата публикация в блога на BG-Mamma.



Изборът на "любимо дете" е в голяма степен несъзнателен, обясняват психолозите. Едно от децата може да прилича повече от другите (външно и по темперамент) на един от родителите. Тогава родителят инстинктивно започва да се чувства по-близък с него. Дадено дете може по специфичен начин да напомня на родителя на неговия собствен любим родител, или пък на друг обичан човек (като починали баба или дядо). Тогава между родителя и “избраното” дете се заражда по-дълбока емоционална връзка, а детето започва да получава повече внимание, нежност и време.

В някои семейства има съвсем осъзнати и явни предпочитания към едно от децата. А понякога между майката и бащата има неразрешени конфликти и тогава двамата си избират различни “любимци” и се разделят на символични лагери.



Какво се случва с порасналите деца от такива семейства?

Как се чувства пренебрегваното дете? Остава ли любимецът предпочитан и в зряла възраст? Възможно ли е такива братя и сестри да превъзмогнат несправедливостта, гнева и ревността си и да изградят близка връзка, когато пораснат?


Можете да споделите своя опит в тази тема.

Вижте и по-стари потребителски дискусии по темата:
Еднакво ли обичате децата си?
Предпочитане на едно дете пред друго (за родителите с повече от едно дете)
Виж целия пост
# 1
Голяма част от родителите не си го признават, но за съжаление има делене между двете деца! Имам пример и познати и роднини, едното дете го обиждат, тормозят, отнасят се зле с него, а другото го боготворят! И мисля, че рано или късно това ще има отражение в отношенията между братя и сестри, и към родителите!Едното винаги е по обгрижвано, и се отнасят по мило с него!
Виж целия пост
# 2
аз да споделя едно нещо, което разбрах съвсем наскоро

става въпрос не за родителите ми, те си бяха равно обичащи, а за баба

Като бяхме малки с братовчедка ми, на едни години сме, аз винаги се чувствах пренебрегната спрямо нея от баба
Все слушах “Б ти е много умна, рисува, не знам си какво си”
Миналото лято братовчедка ми сподели, че тя завиждала на мен поради същата причина
Значи баба ми пред мен хвали нея, а пред нея мен
И ние практически израстнахме малко с комплекси от това
И двете сме сега свръхамбициозни и много критични към себе си


Чудя се, това с цел ли е било или какво, но определено ми е останало като детска травма това непрекъснато сравняване и състезание
Виж целия пост
# 3
Много често виждам определени предпочитания към едното дете, само защото то е момче, а момичето остава в десета глуха. Какво мислите за това разделение по полов признак?
Виж целия пост
# 4
Аз имам същите наблюдения. И то масово е така, нямам обяснение. Типично българска черта ли е или не...но е много грозно, недостойно и меко казано тъпо...пък и виждаме масово какви слаби мъже израстват...на момчето винаги му се спестява нещо, всичко е за него, той ще продължи рода...
Много често виждам определени предпочитания към едното дете, само защото то е момче, а момичето остава в десета глуха. Какво мислите за това разделение по полов признак?
Виж целия пост
# 5
Много често виждам определени предпочитания към едното дете, само защото то е момче, а момичето остава в десета глуха. Какво мислите за това разделение по полов признак?

Има си го това нещо. Странното е, че много майки пренебрегват дъщерите си заради синовете. Не знам... Може би възпитанието е било такова или така се е наложило в части от обществото. Майка ми например винаги много е страдала, че баба ми все за брат ѝ е държала. Имоти, къщи, ниви на синовете трябвало да бъдат. Така правели хората. И край! Чак в последните си години на баба ми и светна лампата и дойде да плаче, че нямало кой да я погледне. И малко нахоках майка ми по темата. Каквото било, било. Баба ми си е направила избора. Може да идва на гости и да си говорим. За останалото при сина си, който стана много зает след като прибра всичко. Такъв е живота.
Виж целия пост
# 6
в семейството на майка ми, има същият проблем. Вуйчо ми, бог да го прости, беше все в мислите на баба ми. Тя беше добра жена, гледала ни е, помагаше на нашите, но истината е че, повече се притесняваше и мислеше за вуйчо. Майка ми е имала проблеми със свекърва си, но не вярвам да е получавала подкрепа от майка си. Дори майка ми, не получи нищо от бащината си къща, приемаше се че, всичко ще остане за вуйчо. Тя самата е толкова комплексирана че, винаги оправдава баба че, това не е вярно,  че всичко е наред, и т.н. но това е което виждах аз.
Виж целия пост
# 7
Аз имам опит само с баба ми по бащина линия - обичаше братовчедите ми (деца на дъщеря й), аз бях някакво натресено кретенче, а живееше с нас.
Другата ми баба не ни делеше с другия ми братовчед, по равно ни обичаше.
Виж целия пост
# 8
Обичам и двете си деца, но по различен начин.
Едното е повече подкрепяно и обгрижвано защото е по-слабо и неуверено, всичко при него се получава трудно. Другото кипи от енергия, с ясни планове, дори да не си напълно съгласен с него, то си върви по собствения път.
Към похвалите отношението им е същото - едното не ги отразява, а другото цяло сияе като получи похвала.
Виж целия пост
# 9
много често, хората смятат че, трябва да подкрепят едното си дете, по-неуспешното така да се каже, по-слабото и т.н. А другото може само да се оправи. Това създава комплекси и в двете деца- едното не се чувства кадърно, а другото - до живот / обикновено / смята че родителите му не са го обичали достатъчно и брат му/сестра му са били повече обичани. И то хуква да се доказва на родителите си, но колкото повече се старае, толкова по-малко внимание/грижи получава, защото така "се доказва" че се оправя само. Пълен абсурд. Според мен, децата трябва да получават по-равно грижи, внимание пари и т.н. А това как ще ги използват, ще зависи от тях -характер, борбеност, талант, усилия и т.н. Изключение е когато едното има някакъв сериозен проблем и родителите се концентрират върху помощта си за него. Но, това може да е само за кратко иначе се създават комплекси в децата
Виж целия пост
# 10
Мисля като ее123456. Да не говорим, че понякога не е възможно да е по равно - просто няма друго, или повече.
Понякога си зависи от човека как ще използва това, което получава.
Виж целия пост
# 11
Е хайде сега, за един има,а за друг хич.  Този, за когото няма, най-често израства с усещането, че не е обичан. Особено пък ако все за нея няма.
Като погледна около мен, все за момчето има, а за момичето не стига. Така се заражда мързел и безотговорност в облагодетелстваните, както и нагласа, че всички са им длъжни.  А когато някой от родителите стане безпомощен, момичето опира пешкира, щото видите ли, жените разбират повече от болести и по-добре могат да се грижат за възрастни и болни.
Виж целия пост
# 12
Мисля, че първоначално детето, което бива пренебрегвано не отговаря на очакванията на родителя. Например едното дете е с отлични оценки, примерно поведение, не създава проблеми.
От друга страна другото се забърква в пакости, държи се неприемливо или не иска да учи и т.н. Наистина е трудно да се определи тук дали яйцето или кокошката е първопричината. Може би се получава неволно и когато детето, върху което се изсипват негативите усети деленето, започва да прави напук. От тук вече е омагьосан кръг. То си казва, че няма смисъл да се старае, а родителя от своя страна си затвърждава тезата, че ето да, детето Х е проблемно.
Поне повечето случаи са нещо подобно. Въпрос на самосъзнание, интелект и подход на родителя е да го преобърне и промени.
За деленето по полов признак, което съществува от векове характерното е да се издига в култ момчето. По мои наблюдения главния довод е, че момчето в продължение на рода, фамилията, семейството, а момичето  отива в друга фамилия. В днешно време всичко е много различно, но трудно се изкоренява нещо изначално сбъркано. Когато масата повярва в даден факт, изкореняването е трудно и трае поколения.
Хора, които създават деца и нямат родителски капацитет, действат по схемата - това дете ще го търсим ли или ще правим ново, изобщо няма да коментирам.
Виж целия пост
# 13
   Най-малката и най-глезената от всички в момента,/а вече е на 40/ ме обвинява, че я мразя. Че съм обичала повече брат ѝ и сестра ѝ, които от 20 години са в чужбина, а тя била, единствената , която  останала в България и живеела с мен, но аз пак съм я мразела. Никой не мразя, но и трудно се издържа заедно с 40-годишен, безработен, вечно оплакващ и търсещ себе си, претенциозен, капризен, командващ, изискващ и само за него си мислещ  човек толкова време.И вдигаща скандали без причина.

    И защо ме обвинява, просто защото като направи 6 г, решихме да не я пращаме, като големите от 6 на училище, а от градината я изписаха и я пратихме за едно лято на вилата при свекър ми и свекърва ми, понеже и двамата с баща ѝ бяхме на работа.Мразели сме я ,затова сме я пратили.
Виж целия пост
# 14
О, Тайна, това е друга дълбока тема. Че дори и като родител да обичаш еднакво и да полагаш неимоверни усилия, това не значи, че едно от децата не се чувства подценено. И няма да заяви в един момент , че било пренебрегвано.
Наблюдавам постоянно деленето на деца в чужбина и тези, които са в България. И то не делене от родители, а те самите се делят и съревновават. Например детето, което е близо до родителите, помага понякога с нещо - водене до болница, пазаруване, ремонт и пр.
И си казва; Ето, аз съм тук, помагам, а другия си живее живота и нищо не го интересува.
Освен това, с едното като се виждаш всеки ден е нормално да сте по-близки, на чисто битово ниво и с него да се спори повече, знаеш му слабостите, грешките. Ако се даде съвет то неминуемо се приема за съдене, заяждане, неудовлетвореност. Но кротко и наивно то си чака да му се даде гласно признание , че е наблизо. А родителя може да не подозира дори . Той си говори колко му липсва другото. От там тръгва напрежението по веригата. На чисто емоционално ниво се получава нещо като съперничество, защо аз съм тук и не ме оценяват, а другите са мили и драги. Несъвършенствата в характера никой не си признава и осъзнава по принцип. И то за един е несъвършенство, за себе си всеки мисли, че е прав.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия