Понякога ние, родителите, не се усещаме, че изпитваме прекалено силна тревога за своите деца, доколкото тя няма физически симптоми. Но ако внимателно проследим мислите си, ще забележим колко често се безпокоим за децата си и във въображението си разиграваме ситуации, които никога не се случват в реалния живот.
За родителите е характерно да се стремят да защитят детето си от трудностите. При това мозъкът си представя най-лошото, което може да се случи. Колкото и да е странно, склонни сме да мислим, че, притеснявайки се за дадена ситуация, ние я държим под контрол. Но безпокойството за бъдещето всъщност актуализира нашите страхове. Докато не се научим да се справяме с него, то постоянно ще нараства и така ще ни вкара в един омагьосан кръг.
Когато попаднем в капана на родителските тревоги, хабим много енергия за нравоучения, уговорки и мърморене, вместо да поддържаме връзката си с детето. Ние сме обсебени от идеята да оправим нещата и не можем да общуваме с него по спокоен и приятелски начин. Гледаме на детето през призмата на нашата тревожност и често прехвърляме собствените си страхове и комплекси върху него. Може би цялата работа е там, че ние самите сме имали слаби оценки в училище или сме попаднали в лоша компания през пубертета? Нормално е да искаме децата да не повтарят грешките ни, но понякога ни е трудно да разберем истинските причини за нашето безпокойство.
Докато не се научим да различаваме страховете си от реалните факти, ние не можем да дадем на детето това, от което се нуждае. Тревожим се за него, вместо да му помагаме. За да го видим такова, каквото е в действителност, а не такова, каквото искаме да го видим, първо трябва да се справим с тревожността си. Спокойствието е заразно – спокойните родители отглеждат спокойни деца.
Да, по-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Разбира се. Но все пак трябва да се справим.
Съвет № 1. Определете какво можете да контролирате и какво не. Вие сте в състояние да контролирате много неща в живота на детето: неговия социален кръг, успеха му в училище и дори храненето. Можете ли да осигурите здравословно меню в дома си? Да, можете да го направите и да поемете отговорността за това. Но можете ли да принудите детето да яде само здравословна храна? Вероятно, но помислете какво ще ви струва това и как ще се отрази на отношенията ви с него. Безпокойството за здравето му ви кара да контролирате много неща, а това от своя страна може да доведе до конфликти. Трябва да се откажете от пълния контрол върху живота на детето си. Така вие ще сте по-спокойни, а то ще се научи да носи отговорност за изборите си.
Съвет № 2. Правете разлика между страховете си и реалните факти. Най-добрият начин да направите това е постоянно да проверявате дали страховете ви имат реални доказателства. Притеснявате се, че детето ви изглежда нещастно? Напишете на хартия какви факти ви дават основание да мислите така – например често плаче или се е затворило в себе си, въпреки че преди е било много общително. Ако страховете ви се потвърдят, помислете какво можете да направите в тази ситуация. Може би си струва да говорите с учителите? Преди всичко обаче трябва да се уверите, че вашето безпокойство е свързано с живота на детето, а не с вашия собствен. Спомнете си себе си на същата възраст: как се чувствахте? Ситуацията с вашето дете предизвиква ли същите чувства? С други думи, установете причината за вашето притеснение. Истинските факти ще ви помогнат да запазите спокойствие.
Съвет № 3. Запитайте се: за какво всъщност се тревожите? Един от начините, по който възрастните се справят с безпокойството относно важните за тях взаимоотношения, е като насочат вниманието си към децата. Например, когато възникнат проблеми в отношенията между съпрузите, те се фокусират върху детето. Родителите са склонни да преувеличават фините проблеми на своя син или дъщеря. Това им дава възможност да изразят емоциите, които изпитват относно собствените си брачни проблеми. В такива ситуации е по-лесно да проектирате емоциите си върху детето и да се опитате да коригирате несъществуващи проблеми. Много по-ефективно е обаче да обърнете внимание на истинските причини за тревогите и това ще ви помогне да запазите спокойствие.
Съвет № 4. Фокусирайте се върху себе си. „Как мога да се съсредоточа върху себе си, като имам три деца, работа и много задължения?“ Но това не означава, че трябва да се откажете от отговорността си. Това означава, че винаги трябва да останете приоритет за себе си. Ако не се грижите за себе си, не можете да се грижите и за децата, дома и работата си. Грижата за себе си ви помага да разберете, че вие и вашето дете сте две различни личности. И че трябва да развивате отношенията си, да постигате житейските си цели. Това ви помага да живеете собствения си живот, а не просто да реагирате на това, което се случва в живота на детето ви. Вие не носите отговорност за всичко, което му се случва. И ако то види, че вие сте отговорни за собствения си живот, то също ще се научи на това.
Съвет № 5. Останете в настоящето. Ако се хванете да си мислите „Ами ако...“, върнете се в сегашния момент. Помислете какво би било полезно да направите или кажете сега или в бъдеще. Това ще ви помогне да се успокоите и да задоволите нуждите на вашето дете. Опитайте следното упражнение. Ако например се притеснявате, че детето ви няма да издържи изпита си по математика, върнете се в настоящия момент и се запитайте:
• Какви факти ми дават повод да се притеснявам за това? (Напоследък има лоши оценки по математика.)
• Моето притеснение е основано на факти или на страхове? (На мен в училище не ми вървеше математиката и се страхувам, че същото може да се повтори при детето ми.)
• Какво може да му помогне да си вземе изпита? (Мога например да помоля другото си дете да излезе да играе навън, за да може да учи на спокойствие.)
• Кое в тази ситуация е моя отговорност и кое не е? Какво мога да контролирам и какво – не? (Аз мога да осигуря на детето подходящи условия, за да се подготви за изпита. Но добрият резултат не е моя отговорност, не е под моя контрол.)
Ние се тревожим за децата си, защото ги обичаме и искаме да ги предпазим от трудностите в живота. Но опитвайки се да направим невъзможното, само увеличаваме безпокойството си. По-добре е да помислим какво реално можем да направим за себе си и семейството си. Реалистичният поглед върху ситуацията ще ни помогне да се успокоим и да реагираме адекватно.
Виж целия пост
За родителите е характерно да се стремят да защитят детето си от трудностите. При това мозъкът си представя най-лошото, което може да се случи. Колкото и да е странно, склонни сме да мислим, че, притеснявайки се за дадена ситуация, ние я държим под контрол. Но безпокойството за бъдещето всъщност актуализира нашите страхове. Докато не се научим да се справяме с него, то постоянно ще нараства и така ще ни вкара в един омагьосан кръг.
Когато попаднем в капана на родителските тревоги, хабим много енергия за нравоучения, уговорки и мърморене, вместо да поддържаме връзката си с детето. Ние сме обсебени от идеята да оправим нещата и не можем да общуваме с него по спокоен и приятелски начин. Гледаме на детето през призмата на нашата тревожност и често прехвърляме собствените си страхове и комплекси върху него. Може би цялата работа е там, че ние самите сме имали слаби оценки в училище или сме попаднали в лоша компания през пубертета? Нормално е да искаме децата да не повтарят грешките ни, но понякога ни е трудно да разберем истинските причини за нашето безпокойство.
Докато не се научим да различаваме страховете си от реалните факти, ние не можем да дадем на детето това, от което се нуждае. Тревожим се за него, вместо да му помагаме. За да го видим такова, каквото е в действителност, а не такова, каквото искаме да го видим, първо трябва да се справим с тревожността си. Спокойствието е заразно – спокойните родители отглеждат спокойни деца.
Да, по-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Разбира се. Но все пак трябва да се справим.
Как да преодолеем своята тревожност и да бъдем по-спокойни?
Съвет № 1. Определете какво можете да контролирате и какво не. Вие сте в състояние да контролирате много неща в живота на детето: неговия социален кръг, успеха му в училище и дори храненето. Можете ли да осигурите здравословно меню в дома си? Да, можете да го направите и да поемете отговорността за това. Но можете ли да принудите детето да яде само здравословна храна? Вероятно, но помислете какво ще ви струва това и как ще се отрази на отношенията ви с него. Безпокойството за здравето му ви кара да контролирате много неща, а това от своя страна може да доведе до конфликти. Трябва да се откажете от пълния контрол върху живота на детето си. Така вие ще сте по-спокойни, а то ще се научи да носи отговорност за изборите си.
Съвет № 2. Правете разлика между страховете си и реалните факти. Най-добрият начин да направите това е постоянно да проверявате дали страховете ви имат реални доказателства. Притеснявате се, че детето ви изглежда нещастно? Напишете на хартия какви факти ви дават основание да мислите така – например често плаче или се е затворило в себе си, въпреки че преди е било много общително. Ако страховете ви се потвърдят, помислете какво можете да направите в тази ситуация. Може би си струва да говорите с учителите? Преди всичко обаче трябва да се уверите, че вашето безпокойство е свързано с живота на детето, а не с вашия собствен. Спомнете си себе си на същата възраст: как се чувствахте? Ситуацията с вашето дете предизвиква ли същите чувства? С други думи, установете причината за вашето притеснение. Истинските факти ще ви помогнат да запазите спокойствие.
Съвет № 3. Запитайте се: за какво всъщност се тревожите? Един от начините, по който възрастните се справят с безпокойството относно важните за тях взаимоотношения, е като насочат вниманието си към децата. Например, когато възникнат проблеми в отношенията между съпрузите, те се фокусират върху детето. Родителите са склонни да преувеличават фините проблеми на своя син или дъщеря. Това им дава възможност да изразят емоциите, които изпитват относно собствените си брачни проблеми. В такива ситуации е по-лесно да проектирате емоциите си върху детето и да се опитате да коригирате несъществуващи проблеми. Много по-ефективно е обаче да обърнете внимание на истинските причини за тревогите и това ще ви помогне да запазите спокойствие.
Съвет № 4. Фокусирайте се върху себе си. „Как мога да се съсредоточа върху себе си, като имам три деца, работа и много задължения?“ Но това не означава, че трябва да се откажете от отговорността си. Това означава, че винаги трябва да останете приоритет за себе си. Ако не се грижите за себе си, не можете да се грижите и за децата, дома и работата си. Грижата за себе си ви помага да разберете, че вие и вашето дете сте две различни личности. И че трябва да развивате отношенията си, да постигате житейските си цели. Това ви помага да живеете собствения си живот, а не просто да реагирате на това, което се случва в живота на детето ви. Вие не носите отговорност за всичко, което му се случва. И ако то види, че вие сте отговорни за собствения си живот, то също ще се научи на това.
Съвет № 5. Останете в настоящето. Ако се хванете да си мислите „Ами ако...“, върнете се в сегашния момент. Помислете какво би било полезно да направите или кажете сега или в бъдеще. Това ще ви помогне да се успокоите и да задоволите нуждите на вашето дете. Опитайте следното упражнение. Ако например се притеснявате, че детето ви няма да издържи изпита си по математика, върнете се в настоящия момент и се запитайте:
• Какви факти ми дават повод да се притеснявам за това? (Напоследък има лоши оценки по математика.)
• Моето притеснение е основано на факти или на страхове? (На мен в училище не ми вървеше математиката и се страхувам, че същото може да се повтори при детето ми.)
• Какво може да му помогне да си вземе изпита? (Мога например да помоля другото си дете да излезе да играе навън, за да може да учи на спокойствие.)
• Кое в тази ситуация е моя отговорност и кое не е? Какво мога да контролирам и какво – не? (Аз мога да осигуря на детето подходящи условия, за да се подготви за изпита. Но добрият резултат не е моя отговорност, не е под моя контрол.)
Ние се тревожим за децата си, защото ги обичаме и искаме да ги предпазим от трудностите в живота. Но опитвайки се да направим невъзможното, само увеличаваме безпокойството си. По-добре е да помислим какво реално можем да направим за себе си и семейството си. Реалистичният поглед върху ситуацията ще ни помогне да се успокоим и да реагираме адекватно.