Oнлайн консултации с детско-юношески психолог – задайте въпрос на Антоанета Георгиева

  • 18 034
  • 128
# 90
Здравейте.Пише ви майката на момче на 16год.с което имам сериозен проблем.Допреди 2-3 години детето ми си беше съвсем обикновено и лъчезарно дете,но откакто влезе в пубертета стана много различен.Зная че възрастта си повлиява но при него става нещо притеснително.Затвори се в себе си ,не общува с никого и в клас също.Сега е в 9клас и в класа му има още 2 деца с които бяха в една компания до 7клас.Не иска да общува с никого.Учителите му са притеснени и постоянно ме викат в училище да разговарят с мен.Искат да го пращат на психолог.И той като се прибере в къщи не излиза никъде.По цял ден се забива на компютъра.Не учи.Не иска да ходи на училище.Напоследък като се прибере от училище и ляга да спи.Не мога да го събудя цял ден и след това цяла нощ е на компютъра.Това го разбрах скоро като класната му ми каза че спи в час.Аз като си легна и той си ляга и както разбирам по-късно той ме лъже че си ляга и след мен става и сяда на компютъра.Аз съм торкова уморена че заспивам веднага и баща му също.Но един ден го издебнах и се събудих към 3часа.Той беше на компютъра и каза че понеже цял ден е спал не може да заспи.Видях че не играе игри а си пише с някой.Попитах го какво е това и той ми каза че си пишел с някакви деца от Америка защото него никой не го разбирал а само тия деца с които си пишел имали сходни интереси.Опитвам се по спокоен начин ад изкопча повече информация от него,но той ме успокоява че не вършел нищо лошо а просто си пишел с тях защото му било забавно.Много съм притеснена какво се случва с него.Моля за съвет от вас.Н|е зная как да разговарям с него.Дали със спокоен тон или да му се разкрещя да прекрати това.Не зная дали това няма да има обратен ефект.


Здравейте и благодаря за въпроса!
Синът ви е в кризисна възраст, това сама го казахте, но това не означава, че трябва да премахнете всички граници. Това, което не препоръчвам обаче, е да се държите грубо или агресивно с него. По-скоро се опитайте да му покажете разбиране. Препоръчвам Ви да посетите и психолог, за да разберете повече как да общувате с него, както и той сам да разбере реалните си нужди, които е ясно, че не знае как да задоволи адекватно.
Поздрави и успех!
Виж целия пост
# 91
Здравейте,
малката ми дъщеричка на почти 3 години често се държи груо с брат си. Само с него и много рядко с баща си.
Никога с други деца, нито с мен.
Понякога удря батко си, той е доста по-голям и я пази, не отвръща никога, най-много да и хване ръката.
Понякога му крещи силно, казва му да се маха, не му дава да гледа в книжката.
Понякога си играят заедно и всичко е супер, но значително по-рядко, а и той повечето време е на училище.
Как е най-правилно да реагирам? И защо само него?
Чета различни съвети в книгите - да обръщам внимание на удареното дете, не на удрящото; да валидирам емоциите; да хващам ръката всеки път (но това е неизпълнимо, защото правя нещо в другата стая или съм в банята например); да наказвам; да съм строга; да не съм.

Изчерпвам се, никой подход не помага и не знам какво да правя и как е най-редно.



Здравейте и благодаря за въпроса!

Опитайте се да намалите критиката/вниманието, което дъщеря Ви получава, когато удря батко си, и наистина увеличете положителното внимание, което получава за това, че се държи добре. Всеки път, когато се държи добре с брат си, я похвалете, кажете на баща ѝ или баба ѝ пред нея и бъдете много конкретни в похвалата си (например „беше толкова добра, когато помогна на батко си...“).

Когато удря, имайте план за действие, който Ви позволява да реагирате спокойно, без да обръщате твърде много негативно емоционално внимание. Това може да означава, че просто разделяте двете деца, казвайки „без удряне сега, нека да си починем и да играем на нещо друго“.

Забележете специфичните задействания за поведението на удряне. Например може да забележите, че удря, когато брат ѝ прави нещо или просто когато е уморена или в лошо настроение. Използвайте това, за да я обучите предварително как да управлява тези нужди.

Насърчете я да използва просоциални начини, за да управлява гневните си чувства: „Когато си ядосана, ела и кажи на мама (вместо да удряш)“ или „използвай думите си, когато си раздразнена“.

Подкрепете връзката на децата си, като отделите време, за да ги научите как да играят заедно. Това може да започне с паралелна игра, при която вие седите между тях, докато си играят с отделни играчки, коментирайки положително всеки път, когато се забележат или когато споделят, или си помагат.

По-късно можете да въведете игри с редуване, когато ги подкрепите да чакат и да се редуват. Предоставянето на изживяване на споделена забавна игра заедно ще помогне на връзката им и ще намали битките и кавгите.

Поздрави и успех!
Виж целия пост
# 92
Здравейте.Детето ми е на 3г и 2м.Вече е на градина.Ясно е ,че не е от най - редовните.Ходи 3-4 дни,после по две седмици в къщи.Късно махнахме памперса.Но от месеци в къщи няма произшествия.Много много рядко се случва ,да се изпусне в гащите.От както ходи на градина , постоянно ми връщат напикани дрехи.Понякога и по 2 пъти на ден.В началото беше само докато спи,а сега дори и както стои и си играел.
Смятам ,че прави напук ,защото само като му кажа че ще ходи на градина и той с един ехиден поглед ми казва ,, аз ще пиша в гащите,защото съм бебе,,.Как ли не му говорим ,да казва като му се ходи в тоалетната,но няма ефект.
Като цяло той е много активно дете,не се спира за секунда.Последно време в къщи започна да отговаря,да посяга дори.


Здравейте!
Може би ще е добре да направите консултация с детски психолог, за да се разбере реалната причина за това поведение. Понякога не е нужно да водите детето, а само вие да се консултирате. Информацията, която ще споделите, ще помогне на психолога да разбере каква е причината и как да подходите в случая.
Поздрави и успех!
Виж целия пост
# 93
Здравейте, дъщеря ми е на 5 и половина и от малка е по-притеснителна, но вече това започва да ѝ пречи. Когато учим нещо ново - тя направо блокира, защото има страх да не обърка нещо и започва да трепери и отказва дори да се пробва да го каже. Днес отказа да ходи на градина, започна да плаче, защото имат да учат стихче което сме научили вкъщи, но се притеснява да го каже на градината. Може ли да се "моделира" това притеснение и чувствителност?



Здравейте и благодаря за въпроса!

Питате ме дали може притеснението и чувствителността да се "моделират". Отговорът ми е "не", не може. Но това, което може, е да приемете детето си такова, каквото е. С неговата емоционалност и чувствителност, защото тя най-вероятно е наследена от някого. Типът висша нервна система е генетичен и се наследява от родителите. Ако Вие или бащата сте по-чувствителни и тревожни, можете да разберете защо и дъщеря Ви е!
Да, това не може да се промени, но има начини да се работи върху тревожността и страховете, както и с увереността. Това се случва с помощта на детски психолог, като работата е с цялото семейство. Препоръчвам Ви да го направите!
Поздрави и успех!
Виж целия пост
# 94
Здравейте. Дъщеря ми скоро навършва 6г. С какви методи мога да ѝ помогна да спре да си чопли кожата около ноктите и да си навива косата около пръстите? Извършва тези действия, когато е концентрирана в нещо или когато се развълнува.


Здравейте!

Имах подобен въпрос преди време, за дете, което си гризе ноктите. Вашият въпрос е подобен, въпреки че не е същият, но действията, които можете да предприемете, са същите, затова може да потърсите темата в предишните ми постове и да я прочетете. Отговорила съм подробно и може да последвате същите насоки.
Ако не помогнат, се обърнете към детски психолог. Поздрави и успех!
Виж целия пост
# 95
Здравейте!Синът ми е на 15г.Съпругът ми е заклет фен на Левски и съответно синът ми расте такъв.Лятото го заклещили момчета от ЦСКА и му съблекли тениската.Лошото е че моето момче много се е уплашило да не го набият и се е напикал.Снимали са го с телефон и клипа се завъртял в социалните мрежи.Няма как да  предотвратим разпространението.Как да помогна на детето да не се чувства унижен?
Ние съответно подадохме жалба.Хулиганите са разпознати и  привикани в детска-педагогическа стая.Фанелката ни е върната.



Здравейте и благодаря за въпроса!

След подобни преживявания не бива да чакаме нещата сами да се оправят, а трябва да потърсим психологическа помощ. Във Вашия случай е наложително!
Поздрави и успех!
Виж целия пост
# 96
Здравейте, детето ми е на 8 год, момче е . В училище госпожата му казала, че пише много грозно (което не е лъжа) пред всички деца и той много се е обидил, вкъщи плака. Каза, че вече ще е лош, няма да учи и ще говори в час. Започна да ходи с нежелание на училище и така да се каже, госпожата (която аз много харесвам) вече му е враг. Дори тя се свърза с мен, че прави доста грешки и да се упражняваме уикенда. Как да постъпя - хем искам да си възвърне уважението към госпожата, хем да има интерес да учи, хем искам да е малко над нещата и да не е толкова раним? Също не иска да го записвам на никакви извънкласни състезания и прочие, защото после госпожата казвала резултатите пред целия клас и според мен се притеснява, че ако не се е справил, всички ще разберат. В каква насока да работим?


Здравейте и благодаря за въпроста!

Според мен е добре да се изследва начинът на мислене на сина Ви, както и Вашите нагласи, желания и ценности, за да се разбере в каква посока може да се поработи. Това е добре да се случи с помощта на детски психолог.
Трудно ми е да Ви дам насоки тук, без да съм направила нужната психодиагностика, за да опозная Вас и сина Ви.
Поздрави и успех!
Виж целия пост
# 97
Здравейте, г-жо Георгиева!
Синът ми е на 1 годинка. Според Вас кое е най-подходящото време за тръгване на ясла? Да изчакам ли да стане поне на 2 г.?
До момента го гледам основно аз, вечер таткото. Свикнал е да остава за малко и с двете баби, включително за нощувка. С други хора не е общувал общо взето. Пред непознати хора гледа леко намръщено и се вцепенява сякаш. Ако го закачат не реагира особено или пък предпазливо. Вкъщи е изключително активен - смее се, крещи, пълзи и тн., като цяло е динамичен нон стоп.нощем се буди по 2 пъти, за да яде.
Прави ми впечатление, че до момента не е показал видимо привързваме към мен като майка ( а аз го гледам сама през деня). Сякаш не прави разлика между мен, таткото и бабата, която вижда през седмица/две. Има ли нещо притеснително в това? Благодаря Ви! Поздрави 💐
Виж целия пост
# 98
Здравейте, госпожо Георгиева! Първо искам да Ви благодаря за изчерпателните отговори, които давате тук съвсем безвъзмездно! Адмирации! Flowers Bouquet
Моят въпрос към Вас е свързан с моята дъщеря на година и три месеца. Вече започва да става все по-любопитна и палава и това, разбира се, е нормално, но в последно време се чудя как е по-правилно да подхождам към нея. Дали да й забранявам/да й се скарвам когато за пореден път се запъти да отваря шкафа с чиниите и такива подобни или просто да се старая да съм близо до нея във всеки един момент за да я пазя от опасните ситуации? До сега използвам първия подход и тя реагира много остро. Винаги започва истеричен рев, понякога замахва към мен с ръка или се опитва да ме ухапе, но аз не реагирам (запазвам хладнокръвие), тъй като си мисля, че ако й откликна със съчувствие на драмите ще започне да ги използва винаги когато иска нещо. После пък се чудя да не би по този начин ще се почувства отхвърлена от мен, което в никакъв случай не искам да постигам. Просто искам да я науча да бъде самостоятелно дете, но и да бъде в безопасност. 90% от нещата, които иска да прави не са безопасни за нея.
Ще допълня, че е изключително закачена за мен и вечер също държи да спя до нея и да усеща, че съм там. Да не би да чувства някаква заплаха, че ще я оставя? Имам и едно по-голямо момиче, което също гледам сама през деня и все пак се опитвам да обръщам внимание и на нея. И двете се борят за вниманието ми, но малката е огън, докато каката е доста по-отстъпчива.
Ще очаквам с нетърпение Вашите насоки и още веднъж благодаря за отделеното време!
Виж целия пост
# 99
Здравейте, г-жо Георгиева!
Синът ми е на 1 годинка. Според Вас кое е най-подходящото време за тръгване на ясла? Да изчакам ли да стане поне на 2 г.?
До момента го гледам основно аз, вечер таткото. Свикнал е да остава за малко и с двете баби, включително за нощувка. С други хора не е общувал общо взето. Пред непознати хора гледа леко намръщено и се вцепенява сякаш. Ако го закачат не реагира особено или пък предпазливо. Вкъщи е изключително активен - смее се, крещи, пълзи и тн., като цяло е динамичен нон стоп.нощем се буди по 2 пъти, за да яде.
Прави ми впечатление, че до момента не е показал видимо привързваме към мен като майка ( а аз го гледам сама през деня). Сякаш не прави разлика между мен, таткото и бабата, която вижда през седмица/две. Има ли нещо притеснително в това? Благодаря Ви! Поздрави 💐


Здравейте и благодаря за въпроса!

Моето лично мнение е, че детето е добре да прескочи яслата и да тръгне направо на детска градина, ако майката може да си позволи да го гледа до 3 годишна възраст. Децата до тази възраст още са емоционално свързани с майка си и не се определят като нещо отделно от мама. Но все пак са различни и по различен начин могат да преживеят раздялата с майката. Моята дъщеря например тръгна на ясла на 2 години, защото трябваше да започна работа. Сега тя е на 25 години, но още си спомня колко ужасно е било за нея в яслата.
Децата са като цветята, едно има нужда от повече вода и светлина, друго – от сянка и по-малко вода... и всяко семейство носи отговорност за своите деца и най-добре може да прецени.
Поздрави и успех!
Виж целия пост
# 100
Здравейте, госпожо Георгиева! Първо искам да Ви благодаря за изчерпателните отговори, които давате тук съвсем безвъзмездно! Адмирации! Flowers Bouquet
Моят въпрос към Вас е свързан с моята дъщеря на година и три месеца. Вече започва да става все по-любопитна и палава и това, разбира се, е нормално, но в последно време се чудя как е по-правилно да подхождам към нея. Дали да й забранявам/да й се скарвам когато за пореден път се запъти да отваря шкафа с чиниите и такива подобни или просто да се старая да съм близо до нея във всеки един момент за да я пазя от опасните ситуации? До сега използвам първия подход и тя реагира много остро. Винаги започва истеричен рев, понякога замахва към мен с ръка или се опитва да ме ухапе, но аз не реагирам (запазвам хладнокръвие), тъй като си мисля, че ако й откликна със съчувствие на драмите ще започне да ги използва винаги когато иска нещо. После пък се чудя да не би по този начин ще се почувства отхвърлена от мен, което в никакъв случай не искам да постигам. Просто искам да я науча да бъде самостоятелно дете, но и да бъде в безопасност. 90% от нещата, които иска да прави не са безопасни за нея.
Ще допълня, че е изключително закачена за мен и вечер също държи да спя до нея и да усеща, че съм там. Да не би да чувства някаква заплаха, че ще я оставя? Имам и едно по-голямо момиче, което също гледам сама през деня и все пак се опитвам да обръщам внимание и на нея. И двете се борят за вниманието ми, но малката е огън, докато каката е доста по-отстъпчива.
Ще очаквам с нетърпение Вашите насоки и още веднъж благодаря за отделеното време!

Здравейте и благодаря за хубавите думи!

Дъщеря Ви още е бебе и е силно свързана емоционално с вас, което е нормално. До 3 годинки детето се чувства част от майка си. На въпроса Ви: "Как е по-правилно да подхождам към нея? Дали да ѝ забранявам/да ѝ се скарвам, когато за пореден път се запъти да отваря шкафа с чиниите и такива подобни, или просто да се старая да съм близо до нея във всеки един момент за да я пазя от опасните ситуации?"
Да се карате на дете не е добро решение. Децата в тази възраст не осъзнават, че това е опасно и че не бива да го правят. Те имат нужда да опознаят света и това е техният начин, а нашата отговорност е да ги пазим, докато са бебета. Затова вторият подход е по-добър, цитирам: "...просто да се старая да съм близо до нея във всеки един момент, за да я пазя от опасните ситуации?" Рисковано е да оставим бебе на тази възраст без наблюдение, освен ако не сме обезопасили стаята или целия апартамент, което е трудно постижимо.
А що се отнася до търсенето на внимание, пак напомням, че децата до 3 години са бебета и имат емоционална нужда от майката. Полезното емоционално отделяне трябва да се случи плавно и постепенно. Просто наблюдавайте сигналите, защото има моменти, в които детето само е готово да започне отделянето, просто трябва да го усетите и да опитате. Ако детето не е готово, спирате опитите за известно време и след това пак пробвате, и повтаряте този цикъл, докато нацелите точния момент!
Поздрави и успех!
Виж целия пост
# 101
Здравейте!
Дъщеря ми е на 6г и й предстои тръгване на училище на есен. Знаещо, можещо, възпитано дете. За нас, смянам, толерантни и разбиращи родители, живеещи в хармония.
Големия проблем идва от абсолютно никаквата увереност в детето ни. Детските психолози работят ли в тази посока? Аз питам постоянно какъв е проблема и как мога да й помогна да го реши, тя казва "ти не разбираш колко силно ме боли сърцето от страх"(притеснение).
Имаме нужда от специалист, който да й съдейства да изгради увереност. Представям си лоши сценарии в училище.
Виж целия пост
# 102
Г-жо Георгиева, благодаря Ви за отговора относно тръгване на детска ясла! 🌼Споделям мнението Ви.
Имам друг въпрос по отношение на участието на бабите в отглеждането на дете. Синът ми е на 1 годинка. С каква честота е подходящо детето да има контакти с бабите - веднъж седмично/ на две седмици/месечно? За час/ два/ с нощувка? С мое присъствие по време на срещите или без? Къде трябва да се сложат границите по принцип съобразно психологическото развитие на детето?
Конкретната ситуация при нас е следната: Всяка от бабите дава непоискани съвети и се опитва да натрапи своя модел за отглеждане.
Изключително се напрягам от бабата, която е в ролята на моя свекърва. Опитва да се наложи, ако някой й противоречи се обижда. Манипулира сина си чрез цупене и фасони, а пред мен лицемерничи. Когато оставим детето при нея, въпреки че съм подготвила подробен списък по часове с режима на детето, тя си прави каквото е намислила.
Лошото е, че бащата на детето е силно повлиян от нея като негова майка и, ако трябва да избира, би подкрепил нея, а не мен. По принцип тя води много затворен живот, не се вижда си приятелки, няма мъж. Контактува основно със сина си и някой и друг роднина. Притеснявам се да не обсеби детето, тъй като се държи изключително приласкаващо с него, глези го, лигави го и тн. Когато сме в едно помещение демонстративно му привлича вниманието, гушка го, целува и тн.(според мен в повече от нормалното, тъй като аз съм по-сдържан типаж). Не искам да допускам това да повлияе на възпитанието на детето ми. Отделно ме е страх с времето да не се опита да го привърже целенасочено към себе си и то да започне да предпочита нея пред мен. Притеснявам се от разглезваме, тъй като смятам че тя е разглезила твърде своя (тип мамино детенце). Твърдо не желая това да се повтори и искам да го пресека в зародиш.

Как според Вас как мога да запазя баланс в тази токсична атмосфера, как да съхраня себе си и да наложа своя модел на отглеждане на детето ми без излишни драми?
Къде да сложа границите и какво време като честота и продължителност да дам за контакт с бабите и най-вече да присъствам ли и аз, предвид гореизложеното?
Благодаря Ви искрено за помощта! 💐🌹
Виж целия пост
# 103
Здравейте! За пореден път се нуждая от Вашите насоки, за които благодаря предварително!
Как да говорим на децата си за негативните неща в света? Дъщеря ми е на 3 и половина и вече сама забелязва всичко около нея и започва да задава въпроси, а аз осъзнах, че изобщо не знам как да отговарям. Например като види на улицата някой просяк без крака да седи на земята. Също така майка ми има тремор и последния път като се видяхме с нея тя директно я попита защо прави така. Недай Боже да е скоро, но все пак ако някой близък почине или се случи нещо друго как точно се подхожда в такива ситуации?

Сърдечно благодаря!
Виж целия пост
# 104
Здравейте!
Дъщеря ми е на 3 години и половина и се притеснявам за взаимоотношенията и. На кратко - тя е изключително добра. Споделя си играчките, иска като си тръгва да гушка и цунка всички, за всичко което поиска казва моля и и и още.
В социална среда обаче с други деца виждам, че другите деца се възползват и я мачкат. Тя много се разстройва, но дори като плаче, го прави тихичко и си мрънка по-скоро под носа. Последната ситуация беше от вчера от детски рожден ден, при който аз казах, че си тръгваме, тя започна да гушка и да казва чао на всички деца от нейната детска градина, а едно от момичетата просто не искаше и и каза, да си тръгва и без да се гушкат и още куп детски грубички фрази.
Аз чужди деца не мога да възпитавам, но не искам да виждам как детето ми се разстройва и го мачкат психически.
Та въпроса ми е как аз от вкъщи мога да и помогна да облекчи реакциите си. Опитвам с разговори да игнорира такива ситуации, да си държи на своето, но тя ми отговаря, че са и приятели. Не искам да свиква да е слабата в групата и не знам за в бъдеще как ще и се отрази това.

Благодаря предварително.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия