Срамежливите деца - често те са много умни, самоосъзнати и предпазливи

  • 6 806
  • 23
Имате срамежливо дете? Няма как този факт да не ви тревожи поне понякога.

На нас, родителите, ни се иска да виждаме как децата ни растат жизнерадостни и общителни. Когато скъсяват дистанцията с лекота и успяват да си намерят приятелчета, сме спокойни, че имат своя социален кръг. И че най-вероятно са щастливи.

А какво да правим със срамежливото дете?

Да вземем за пример 4-годишно момиченце, което ходи на детска градина, но там не се заиграва с останалите деца. На въпросите на леличките отговаря с "да" или "не", а понякога и само с кимване. Какво могат да направят родителите, за да стимулират детето да се отпусне повече и да общува по-активно? Такъв въпрос получи в своята консултативна тема Антоанета Георгиева, детско-юношески психолог с повече от 13 години практика зад гърба си.




Как да помогнем на срамежливото дете - съветите на психолога Антоанета Георгиева:

"Срамежливостта е много често срещана!", отговаря Тони в своята тема.

"Много деца се чувстват срамежливи в нови ситуации или сред непознати, още повече, когато майката не е много социална и трудно общува с нови хора. Родителите са пример за подражание на детето, дори и да не го желаят, от друга страна, поведението ни има връзка и с типа висша нервна система, който онаследяваме от родителите, затова на първо място е важно да приемете, че вашето дете вероятно носи голяма част от вашите гени."

"Обикновено тези деца са много умни, самоосъзнати и предпазливи. Те лесно се засрамват, затова е важно да не споделяте с други хора пред детето, че то е срамежливо, защото това ще го засрами още повече и ще се почувства неудобно. Не е нужно да се оправдавате или да коментирате поведението на детето си в присъствието на други хора, особено на непознати."

Ето и някои от нейните основни препоръки:

• Тъй като детето подражава на Вашето поведение, се опитайте пред нея да бъдете по-общителна  и щастлива. Когато покажете, че сте уверена, приятелски настроена и общителна, тя ще започне да възприема тези поведения. Децата се учат от средата си. Така че, ако първата ѝ реакция е да се отдръпне от непознат или приятел, можете да се намесите, да поемете инициативата и да покажете на детето си как се прави!
• Признайте чувствата на детето си. Това ще му покаже, че го разбирате. Може да кажете нещо като: "Трудно ти е да кажеш "чао". Не ти харесва, когато татко си тръгва. Разбирам. Да кажеш "чао" понякога е трудно."
• Избягвайте етикетите. Да кажеш на някой, който бавно се адаптира, "опитай се да не бъдеш толкова срамежлив", е като да кажеш "Опитай се да не бъдеш себе си".
• Когато детето е в нова социална ситуация, е важно да действате бавно. Не очаквайте незабавно да се включва  в действия. Вместо това отделете няколко минути, за да я подготвите преди събитието. Говорете с нея за това кой ще бъде там и какво може да се случи. Това може да помогне да започне да се чувства по-комфортно със ситуацията.
• Когато отивате на ново място, например на парти, рожден ден, където има непознати, се опитайте да пристигате по-рано. По този начин детето Ви може да се адаптира малко преди да пристигнат другите. След това я запознайте само с един или двама души наведнъж, като ѝ дадете шанс да обработи новите имена и лица.

 
А вие имали ли сте проблем със срамежливостта в детството си? Вашето дете затруднява ли се да общува и да създава нови приятелства?

Споделете опита си в темата!
# 1
Аз не съм бил срамежлив, нито дъщеря ми. Възпитавам децата си да са социални.
Виж целия пост
# 2
Била съм срамежлива като малка. Чувствала съм се некомфортно в нови ситуации и с нови хора.
Но дъщеря ми ме надмина. До последно не харесваше да ходи на детска ясла и на детска градина. Отиваше там с рев. Не се заиграваше с другите деца. Говореше с учителките толкова тихо, че едва я чуваха какво казва.
Нямам никаква идея защо се получи така - като малко бебе и дете ежедневно се събирах с други майки и дъщеря ми не е растяла изолирана. Семейно сме се събирали с приятели с деца всяка седмица.
Много се притеснявах, че и в училище няма да й хареса. Вече бях отчаяна.
Но, Слава Богу, в училище ходеше с желание. Нямаше повече ревове. Сприятели се с няколко деца. Може би в детската градина просто  й е било скучно.
Единствено с години се борим с притеснението при устно изпитване, защото говори тихо.

Вкъщи не се стеснява от нищо. Дори напротив. Има диктаторски нрав.
Виж целия пост
# 3
Аз бях много срамежлива като дете .Дъщеря ми в момента върви по моите стъпки,в училище знае но не взима участие.Ако някое по отракано дете и каже нещо,тя премълчава и подминава.Като цяло с ММ сме от по скромните хора и разбирам,че детето ми няма как да е по различно.
Виж целия пост
# 4
Аз бях много социално дете, продължавам и да съм екстроверт до ден днешен. За сметка на това синът ми е доста срамежлив, може би голяма роля играе баща му, който в сравнение с мен също е малко по-интровертен. Във всеки случай съм съгласна, че тези деца са много самоосъзнати и умни. Като че ли именно тази свръх самоосъзнатост се превръща в притеснение от това как ще бъдат възприемани от другите...
Виж целия пост
# 5
И двете ми деца станаха екстремно срамежливи когато настъпи пубертета.  Дъщеря ми до около 10-12 годишната си възраст беше усмихната и изпълнена с енергия. Обикаляше от дете на дете и от възрастен на възрастен, с които да се запознава и да си говори. Синът ми трудно и бавно проговори, дълго ходеше на логопед, но пак като малък беше общителен. Отнемаше по-дълго време да свикне с нови хора, но в прогимназията вече по свой си начин дори командваше част от децата.
Откак са в гимназията станаха много изолирани. Рядко и трудно си намират приятели, които да имат сходни на техните интереси. Не искат да ходят по купони, заведения и дискотеки - не е тяхното. Фактът, че съучениците им си имат гаджета, а те - не, явно допълнително ги смазва, започнаха да споменават, че никога нямало да се обвържат.

Може би аз израстнах точно по този начин с една срамежливост, свързана с половото съзряване и срам от противоположния пол, но имах сестра. Надявам се те като са разнополови, по-лесно да преодолеят тази бариера и да се отпуснат с преминаването на хормоналния бум както у тях така и у връстниците им. Но честно казано не знам какво мога да направя освен да се опитвам да им поддържам самочувствието, което с млад човек в пубертета понякога е ужасно трудно.
Виж целия пост
# 6
И моето дете постепенно се превърна в доста срамежливо. До около 4-5-годишна беше общителна, инициативна, лъчезарна, но след тази възраст постепенно с всяка изминала година започна да се затваря. Сега е на 10 г. Има няколко приятели в класа, както и извън училище, но като цяло с повечето деца не общува, а от учителите много се притеснява и ги отблъсква неволно с езика на тялото си. Добронамерена е, лъчезарна е със семейството и пирятелите, но пред всички останали хора е затворена и по тази причина често я възприемат като невъзпитана и недружелюбна. Ако й "подадат ръка", приема веднага чистосърдечно и всеотдайно, а когато я предадат - страда дълго .А напоследък й се случва да бъде предадена от деца, които е считала за най-добри приятели. Започва да учи житейски уроци и се притеснявам дали това няма да я направи още по-затворена.

Аз бях като нея. И все още ми е трудно да общувам с всеки, макар вече да съм много по-общителна отпреди години. Ако обаче не ми се получи "кликване" с някого, то дори да ми е симпатичен този човек, не успявам да водя диалог, изглеждам смотана в очите му .Имам малък кръг от приятели, но са верни и доказали се през годините. Надявам се и дъщеря ми постепенно да се обгради с доказали се приятели.
Виж целия пост
# 7
Има разлика между срамежливо и свенливо дете. Предимно за момичетата се отнася... Свенливостта – не е проблем за никого,но срамежливостта (излишната) показва,че детето има някакви проблеми в семейството,(строг баща,разхайтена майка...)
Виж целия пост
# 8
Има разлика между срамежливо и свенливо дете. Предимно за момичетата се отнася... Свенливостта – не е проблем за никого,но срамежливостта (излишната) показва,че детето има някакви проблеми в семейството,(строг баща,разхайтена майка...)

Е, това вече е прекалено!
Вие дипломиран психолог ли сте, за да си позволявате да поставяте диагнози и етикети на хората във форума на базата на две изречения?
Явно не сте имали срамежливо дете. А по-вероятно - не сте си изпили хапчетата за деня!
Виж целия пост
# 9
Не се усещате как обиждате участниците в темата!Тогава всички сме майки хаймани със строги съпрузи.Ако не сте по темата не се включвайте!!!
Виж целия пост
# 10
Защо се засягате , всеки родител може да се държи строго , понякога може и да се налага . На децата всичко им оказва влияние , защо всички трябва да са отворени и да общуват с всеки , не може всички да са еднакви .
Виж целия пост
# 11
Защо се засягате , всеки родител може да се държи строго , понякога може и да се налага . На децата всичко им оказва влияние , защо всички трябва да са отворени и да общуват с всеки , не може всички да са еднакви .

Защото изобщо не е това причината за срамежливостта на децата.

Да не говорим пък за "разхайтената" майка.
Виж целия пост
# 12
Май от личен опит го казват😉
Виж целия пост
# 13
Направо сте за темата със смешките Joy да си срамежлив не е до възпитание или до това какви са родителите ти...
Виж целия пост
# 14
Много родители засрамват децата си и провокират това поведение, без да го осъзнават и това се отразява на поведението на децата. Когато моето дете беше малко правех всичко възможно да контактува с лекота, примерно сме в ресторан, не аз поръчвам, а оставям само да си поръчка, иска в магазина нещо, цвят, номер винаги съм мотивирала самоинициативата, но много родители не са така, а това са "големи" успехи за едно дете. Много от нещата се възпитават и децата проектират възпитанието в различни ситуации. Ако не кажеш стихотворението, ако не помахаш, ако....и се почват условията.  Спомям си веднъж допускаха на някакво занимание от 4 г., обяснявам, че е на 3 и не може, поглежда ме, отива при служителката и уверено казва, аз съм на 4, на 4. Служителката поглежда и казва, не си на 4, но хайде влизай да играеш. Винаги когато можете давайте шанс на децата си да попитат, да се справят сами, да поискат нещо, не ги предпазвате, като го направите вие. За съжаление се сещам за големи хора, който имат проблем да се обадят, да попитат нещо. На моя приятелка, която доста строго възпитава в стил не може, не питай, не притеснявай, дай си играчката на другото дете, засрамванепред всичкив стил как може, какво направи....днес вече порасналато й дете е затворено, срамежливо и самата тя осъзнава, но твърде късно, че точно нейното възпитание е причина за това поведение.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия