Отношения в двойката

  • 9 211
  • 201
Здравейте, момичета,

Пиша тези редове, тъй като имам нужда от независима гледна точка и странично мнение.
На 33 години съм, нямам деца, имам репродуктивни проблеми и отстранени репродукнивни органи, не мога да забременея естествено. Имам хубава, но тежка професия. Живея в провинцията.

От 2 години съм обвързана с мъж на 40 години, с осемгодишна дъщеря. Преди това имах 7-годишна връзка, която прекратихме, тъй като партньорът ми беше работохолик и нямаше време за общи занимания, за домакинството, както и все отлагаше въпроса за децата, докато един ден не заяви, че определено няма намерение да се грижи за деца. Настоящата връзка започна скоро след раздялата ми с предишния партньор, което отчитам като грешка сега. Това е историята ми накратко.
Имам трудности в отношенията си с мъжа до мен. Той е добър човек, внимателен е, учтив, умее доста неща. Като цяло се разбираме, но като всяга двойка имаме трудности.
Детето живее основно при майка си, баща й я взима през уикендите и ваканциите, понякога и за седмица-две, докато е на училище. Много харесвам детето, весело е, любознателно.
Живеем близо до майката на партньора ми, нямам нищо против нея, понякога обаче нахлува без предупреждение в нашата къща, сърди се, че прекарваме време насаме, а не с нея, че се храним отделно, а не я каним всяка вечер. Неведнъж е казвала, че не е редно да сме отделно и тя да не е част от ежедневието ни. Дразни ме и ме притеснява, че има такова отношение, но се старая да не обръщам внимание на тези настроения. Аз не мога да си представя да разсъждавам така. Всеки си има негов живот и не желая да живея, както се е живяло преди 50-100 години. Макар че тя се опитва да наложи именно това - тя била правила това и това, и онова като била на моето място, търпяла била роднините на мъжа си, сега аз съм длъжна да го правя. Но аз не съм! Нито веднъж не съм й повишила тон, не съм я нагрубила. Въпреки че от нея съм чувала не особено мили думи. Обръщам се към нея по име, не с "мамо или майко" (никога не бих го направила, не съм такъв човек), неведнъж ми е казвала, че бившата й снаха я е наричала така. Правя се, че не чувам.
И стигнах до бившата снаха, тя е майката на детето. Развели са се, понеже не са се разбирали по отношение на възпитанието, бащата е искал да се вижда с родителите си, прекарвал е време да им помага, докато жена му е обичала да се излежава до късно и да се вижда със своите родители. По разказите му, тя не е готвила, купували са храна.
Моят партньор понякога работи по определен месечен график, но понякога и през уикенда. Съответно, планирането на срещите с детето са малко по-сложни. Но винаги, когато той знае, че идният уикенд ще е свободен, звъни на майката още от понеделник, за да може и тя да си направи планове, да е информирана. И тя винаги отговаря: ще ти звънна утре, още не съм си направила планове. Но не звъни, минава цяла седмица, понякога партньорът ми звъни в средата на седмицата, да напомни, отговорът отново е: ще ти звънна, още не съм решила. Съответно става петък по обяд и още не е звъннала. Тогава той отново я търси и вече се разбират, че ще я вземе от училище. Което поставя и мен в неподготвена ситуация, детето не яде всичко, например. Аз готвя и обичам да готвя, винаги се старая да приготвям гозби, които тя харесва. Десерт, закуска, всичко. Случва се и да имат уговорка да я вземе събота сутрин и да я закара в неделя вечер, но когато отиде, те да са приготвили багаж за една седмица. Без предупреждение, без да попита. За мен това не е нормално, бъркам ли? Случвало се е аз да имам прегледи, които отменям, заради това. Но бащата приема това като нещо съвсем нормално, дори е страшно щастлив, че ще прекара повече време с детето. Случвало се е и да имат уговорка да я закара обратно в определен ден и час, но майката да не е вкъщи, а извън града и следващите пет дни. Без предупреждение и не в случай на някакъв неотложен спешен ангажимент. Но когато аз повдигна въпроса за плануването на времето и ангажиментите, винаги ми се казва: тя ми е дете, ти искаш да ми ограничиш времето с нея. Не знам как сърцето му позволява да изрича такива неща. Напротив, именно аз всеки път му напомням, щом си освободи допълнителни дни или уикенд, да се обади отрано, за да може и онези хора да си направят планове. Но въпреки това винаги съм лошата.
За детето освен за храненето полагам грижи и за домашните, за дрешките, случвало се е да идва няколко пъти със скъсана дрешка, която си харесва и с която ходи и на училище и ми е било неудобно да я зашия, защото ще обидя майката. Но на третия път попитах детето дали иска да я зашием, тя поиска и  заших дрешката. Играем заедно, занимаваме се доста, гледаме детски филми, водим я на кино, пътуваме по природни забележителности, музеи. Тя е от децата, които не умеят да се занимават сами. При майка си живее с още роднини, които винаги й обръщат внимание. Аз не винаги имам възможност, за мен уикендите са време за домакинство и битови задачи. Но никога не съм я пренебрегнала, никога не съм легнала да си почивам, вместо да й обърна внимание. Дори измисляме разни игри, които да й улеснят ученето в училище. Мен детето възприема като приятелка, не ме слуша, ако й кажа да направи нещо, а аз просто предлагам с мек тон, не й заповядвам. Все пак, коя съм аз! Но на мен споделя доста неща, дори повече, отколкото на баща си.
Но се случи веднъж да настоява да се включа в игрите им с баща й. А аз нямах време тогава, готвих две неща едновременно, чистих, простирах. Партньорът ми не участва в нещата, с които аз се занимавам по домакинството, когато детето е при нас. Цялото му време е за детето, за всяко нейно желание. Сякаш дори аз спирам да съществувам. Не си и говорим особено, защото дори по време на хапването играем игри, а също и защото можело детето да разбере и да разкаже на майка си. Нищо не се отказва на детето, което според мен откъм възпитание не е съвсем редно. Но той се грижи тя да е доволна, да е изпълнено всяко нейно искане, тя е център на вниманието. Спи на едно легло с баща си, съответно аз се местя в друга стая. Той не вижда проблем, това щяло да се промени, като порасне. А на мен, честно казано, ми е тежко. И това не се промени повече от 2 години. Най-много ми тежи, че когато кажа, че имам ангажименти и нямам точно сега време да играя, патньорът ми застава срещу мен и ми казва: ти не й обръщаш внимание, тя е обшдена от отношението ти, твоите настроения ми провалят времето с детето. А аз смятам, че е редно детето да е запознато с тези неща. С това, че хората имат ангажименти, планове и че храната на масата не се озовава там от нищото, а за нея е необходимо време.
Не знам, греша ли? Грешно ли е едно дете да се запознава с нещата, които се вършат в един дом? С ежедневните задачи, с нуждите на другите хора. Не е ли правилно на тази възраст детето да умее да приема и другите хора поне малко като хора с желания и задачи? Трябва ли цялото време да е за децата? Как успявате вие да се справяте с домакинството? Как се чувстват други от вас в моето положение?
На мен не са ми делегирани права по възпитанието на детето, аз просто я съветвам. Как действате по отношение на такава обсебваща бивша, която не се съобразява? Случвало се е да имат уговорка да вземем детето в определен час и да чакаме цял час пред тях, защото не са готови. И това е пълна загуба на време. Нарочно ли го прави бившата? Тя няма друг мъж до себе си, допускам мисълта да се опитва да ни дразни нарочно. И успява, разбира се, защото това й се позволява. Защото никога той не обсъжда с нея тези неща, не й казва, че е редно да си спазват уговорките. Неговото обяснение е, че тя просто е такава и няма да се промени. В същото време, обаче, аз трябва да се променям, да търпя всички тези фактори. Защо? Просто имам нужда от съвет.
Виж целия пост
# 1
Скрит текст:
Здравейте, момичета,

Пиша тези редове, тъй като имам нужда от независима гледна точка и странично мнение.
На 33 години съм, нямам деца, имам репродуктивни проблеми и отстранени репродукнивни органи, не мога да забременея естествено. Имам хубава, но тежка професия. Живея в провинцията.

От 2 години съм обвързана с мъж на 40 години, с осемгодишна дъщеря. Преди това имах 7-годишна връзка, която прекратихме, тъй като партньорът ми беше работохолик и нямаше време за общи занимания, за домакинството, както и все отлагаше въпроса за децата, докато един ден не заяви, че определено няма намерение да се грижи за деца. Настоящата връзка започна скоро след раздялата ми с предишния партньор, което отчитам като грешка сега. Това е историята ми накратко.
Имам трудности в отношенията си с мъжа до мен. Той е добър човек, внимателен е, учтив, умее доста неща. Като цяло се разбираме, но като всяга двойка имаме трудности.
Детето живее основно при майка си, баща й я взима през уикендите и ваканциите, понякога и за седмица-две, докато е на училище. Много харесвам детето, весело е, любознателно.
Живеем близо до майката на партньора ми, нямам нищо против нея, понякога обаче нахлува без предупреждение в нашата къща, сърди се, че прекарваме време насаме, а не с нея, че се храним отделно, а не я каним всяка вечер. Неведнъж е казвала, че не е редно да сме отделно и тя да не е част от ежедневието ни. Дразни ме и ме притеснява, че има такова отношение, но се старая да не обръщам внимание на тези настроения. Аз не мога да си представя да разсъждавам така. Всеки си има негов живот и не желая да живея, както се е живяло преди 50-100 години. Макар че тя се опитва да наложи именно това - тя била правила това и това, и онова като била на моето място, търпяла била роднините на мъжа си, сега аз съм длъжна да го правя. Но аз не съм! Нито веднъж не съм й повишила тон, не съм я нагрубила. Въпреки че от нея съм чувала не особено мили думи. Обръщам се към нея по име, не с "мамо или майко" (никога не бих го направила, не съм такъв човек), неведнъж ми е казвала, че бившата й снаха я е наричала така. Правя се, че не чувам.
И стигнах до бившата снаха, тя е майката на детето. Развели са се, понеже не са се разбирали по отношение на възпитанието, бащата е искал да се вижда с родителите си, прекарвал е време да им помага, докато жена му е обичала да се излежава до късно и да се вижда със своите родители. По разказите му, тя не е готвила, купували са храна.
Моят партньор понякога работи по определен месечен график, но понякога и през уикенда. Съответно, планирането на срещите с детето са малко по-сложни. Но винаги, когато той знае, че идният уикенд ще е свободен, звъни на майката още от понеделник, за да може и тя да си направи планове, да е информирана. И тя винаги отговаря: ще ти звънна утре, още не съм си направила планове. Но не звъни, минава цяла седмица, понякога партньорът ми звъни в средата на седмицата, да напомни, отговорът отново е: ще ти звънна, още не съм решила. Съответно става петък по обяд и още не е звъннала. Тогава той отново я търси и вече се разбират, че ще я вземе от училище. Което поставя и мен в неподготвена ситуация, детето не яде всичко, например. Аз готвя и обичам да готвя, винаги се старая да приготвям гозби, които тя харесва. Десерт, закуска, всичко. Случва се и да имат уговорка да я вземе събота сутрин и да я закара в неделя вечер, но когато отиде, те да са приготвили багаж за една седмица. Без предупреждение, без да попита. За мен това не е нормално, бъркам ли? Случвало се е аз да имам прегледи, които отменям, заради това. Но бащата приема това като нещо съвсем нормално, дори е страшно щастлив, че ще прекара повече време с детето. Случвало се е и да имат уговорка да я закара обратно в определен ден и час, но майката да не е вкъщи, а извън града и следващите пет дни. Без предупреждение и не в случай на някакъв неотложен спешен ангажимент. Но когато аз повдигна въпроса за плануването на времето и ангажиментите, винаги ми се казва: тя ми е дете, ти искаш да ми ограничиш времето с нея. Не знам как сърцето му позволява да изрича такива неща. Напротив, именно аз всеки път му напомням, щом си освободи допълнителни дни или уикенд, да се обади отрано, за да може и онези хора да си направят планове. Но въпреки това винаги съм лошата.
За детето освен за храненето полагам грижи и за домашните, за дрешките, случвало се е да идва няколко пъти със скъсана дрешка, която си харесва и с която ходи и на училище и ми е било неудобно да я зашия, защото ще обидя майката. Но на третия път попитах детето дали иска да я зашием, тя поиска и  заших дрешката. Играем заедно, занимаваме се доста, гледаме детски филми, водим я на кино, пътуваме по природни забележителности, музеи. Тя е от децата, които не умеят да се занимават сами. При майка си живее с още роднини, които винаги й обръщат внимание. Аз не винаги имам възможност, за мен уикендите са време за домакинство и битови задачи. Но никога не съм я пренебрегнала, никога не съм легнала да си почивам, вместо да й обърна внимание. Дори измисляме разни игри, които да й улеснят ученето в училище. Мен детето възприема като приятелка, не ме слуша, ако й кажа да направи нещо, а аз просто предлагам с мек тон, не й заповядвам. Все пак, коя съм аз! Но на мен споделя доста неща, дори повече, отколкото на баща си.
Но се случи веднъж да настоява да се включа в игрите им с баща й. А аз нямах време тогава, готвих две неща едновременно, чистих, простирах. Партньорът ми не участва в нещата, с които аз се занимавам по домакинството, когато детето е при нас. Цялото му време е за детето, за всяко нейно желание. Сякаш дори аз спирам да съществувам. Не си и говорим особено, защото дори по време на хапването играем игри, а също и защото можело детето да разбере и да разкаже на майка си. Нищо не се отказва на детето, което според мен откъм възпитание не е съвсем редно. Но той се грижи тя да е доволна, да е изпълнено всяко нейно искане, тя е център на вниманието. Спи на едно легло с баща си, съответно аз се местя в друга стая. Той не вижда проблем, това щяло да се промени, като порасне. А на мен, честно казано, ми е тежко. И това не се промени повече от 2 години. Най-много ми тежи, че когато кажа, че имам ангажименти и нямам точно сега време да играя, патньорът ми застава срещу мен и ми казва: ти не й обръщаш внимание, тя е обшдена от отношението ти, твоите настроения ми провалят времето с детето. А аз смятам, че е редно детето да е запознато с тези неща. С това, че хората имат ангажименти, планове и че храната на масата не се озовава там от нищото, а за нея е необходимо време.
Не знам, греша ли? Грешно ли е едно дете да се запознава с нещата, които се вършат в един дом? С ежедневните задачи, с нуждите на другите хора. Не е ли правилно на тази възраст детето да умее да приема и другите хора поне малко като хора с желания и задачи? Трябва ли цялото време да е за децата? Как успявате вие да се справяте с домакинството? Как се чувстват други от вас в моето положение?
На мен не са ми делегирани права по възпитанието на детето, аз просто я съветвам. Как действате по отношение на такава обсебваща бивша, която не се съобразява? Случвало се е да имат уговорка да вземем детето в определен час и да чакаме цял час пред тях, защото не са готови. И това е пълна загуба на време. Нарочно ли го прави бившата? Тя няма друг мъж до себе си, допускам мисълта да се опитва да ни дразни нарочно. И успява, разбира се, защото това й се позволява. Защото никога той не обсъжда с нея тези неща, не й казва, че е редно да си спазват уговорките. Неговото обяснение е, че тя просто е такава и няма да се промени.
В същото време, обаче, аз трябва да се променям, да търпя всички тези фактори. Защо? Просто имам нужда от съвет.
Всъщност, не трябва да се променяш.
Нито бих търпяла роднини така да нахулват когато им хрумне, нито да не мога да разчитам на планове с мъжа до мен.
Виж целия пост
# 2
Грешиш кардинално, че си се набутала в това семейство. Ти си там като някаква помощница, нито си партньор на този мъж, нито любима жена.
Виж целия пост
# 3
Ужас, ти си излишната. Пречиш на тази идилия между всички, свекърва, бивша.

Изясни си какво искаш за себе си. На това дете майка няма да му станеш, то си има. Не разбрах дали искаш свои деца. Прочетох за проблема ти, но майка можеш да станеш и чрез осиновяване. Не е нужно да споделяш тук, да помислиш за себе си, какво искаш и планираш.

Това отношение да не спите заедно, а детето да те измества, е много вредно и неприятно. Не се хващай за този мъж като удавник за сламка. Никъде не прочетох нищо за любов. Звучи ми като някакъв компромис, който си направила, хванала си този, защото ти се е струвал прилична партия. Аз любов не виждам, бъдеще също.
Виж целия пост
# 4
+1 за горното и добавка. Няма как да планираш отношенията с детето. Безумна е самата идея. Ако е свестен човек, е баща 24/7.
Детето ще расте и ще нахлува и то изневиделица в къщата на Баща си- или не може?
 Останалото е периферия.
Допълвам, опитите да възпитаваш ще са в засимост това как те представя бащата, явно не става. А кое е редно и не за детето, не решаваш ти- грубо, но реалност.
Виж целия пост
# 5
Звучиш, като да нямаш самочувствие. Това, че имаш репродуктивни приблеми, не те прави човек “втора ръка”.
Виж целия пост
# 6
При положение, че е ясно, защо са се развели, ти очакваше да има промяна ли?
Няма да има. Най-лесно е да се спасяваш, ако не ти харесва това положение. Мама и син ще си живеят заедно и така. Друга жена им е излишна.


За детето - ясно, че ще се съобразява с него. Нормално е.
Виж целия пост
# 7
Изчетох целият ферман и не разбрах - ревнуваш бащата от дъщеря му или баба ти е проблема?

Мисля, че най-лесно ще ти бъде да посетиш психолог. Ще ти обясни за връзката майка - син и как тази между мъжа ти и майка му е повлияла на проваленият му брак, какво би могла да направиш или да не направиш в този случай. Ще ти обясни защо чувството на вина на мъжа ти го кара да угажда изцяло на детето. Ще ти даде друга гледна точка и защо първата жена на мъжа до теб, съвсем нормално приема детето да е повече време с бащата и защо не я интересува ти дали имаш планове или не.
Също така може да ти помогне за твоя личен баланс - защо не е необходимо на детето да сготвиш всеки път и каква е идеята за семейството.

Само се постарай да изясниш какво искаш за самата теб.
Виж целия пост
# 8
Грешиш кардинално, че си се набутала в това семейство. Ти си там като някаква помощница, нито си партньор на този мъж, нито любима жена.
Точно.
Не си го причинявай повече.
Виж целия пост
# 9
Съжалявам да прочета това...на теб гледат точно като на помощен персонал.
Виж целия пост
# 10
Защо въобще споменаваш при въведението, че не може да имаш деца? Това какво отношение има към историята?
По отношение на бившата, няма какво да направиш, мъжът ти е редно да се разправя с нея. Доколкото разбирам няма установен режим на лични отношения, а се вижда с детето по уговорка? Може мъжът да настоява да се спазва режима, щом това с уговорките не може да се планира. Мъжът ти знае ли също, че имаш проблем с нахлуването на свекървата? Това също е негова работа. А спането на бащата с дъщеря си и твоето изнасяне в друга стая вече е червена лампа. От всички проблеми, този е най-големият за теб. Все едно си домашната прислужница, а не равнопоставен партньор на родителя.
Виж целия пост
# 11
Остави го да бъде родител. Нека сготви вечеря, да сервира, да я посрещне, както трябва. Детето е достатъчно голямо, за да вземе участие в готвенето под формата на игра. Нека си създават спомени. Също да ѝ помогне с уроците и т.н. Да е баща не значи само да си играе с нея.

Грешиш като влизаш в ролята на домашна помощница и поемаш задълженията на двама ви на гърба си. Нормално да нямаш време да участваш в забавленията... Разпределете си работата, за да приключите по-бързо, така ще имате време и двамата за игри.
Виж целия пост
# 12
Защо си причиняваш всичко това?
Има ужасно много неизговорени неща между всички, те не са си оправили бакиите и отношенията, ти си тръгнала да ИМ ги оправяш, защо?
Дай един месец пас, да видим кой ще е лошия.
Виж целия пост
# 13
Аз се замислих за заглавието - каква двойка са те? Той я избутва встрани, за да има място за маминка, или по-точно е оставил маминка да си вее байряка в тяхната къща, а когато дойде детето съвсем я изпъжда даже в друга стая. Стана ми мъчно, но не го приемам за нормално.
Виж целия пост
# 14
Отговарям на въпросите, които възникнаха. Искам да имаме деца, много искам. Обмисляме и идеята за осиновяване, но не сме се отказали и от асистираната репродукция все още. Не е лесно човек да се откаже от идеята за свои генетични наследници, когато все още има надежда. Споменавам го, защото е фактор. Защото не е мой избор да нямам деца. Защото предположих, че е логично човек да се зачуди. Това ми е голяма болка, но не това обсъждам тук.
Знам, че щом си родител, си родител 24/7, но говоря за планове за времето с детето, така че това време да е максимално ефективно за самото дете. Да нямаме излишни задачи и планове в това време, само основните.
Обичам този мъж, харесвам го, допадаме си по много аспекти, чудесен екип сме. Но тук споделям нещата, които ме притесняват. По отношение на свекървата, проявявам търпение към нея, като цяло търпя и преглъщам много, но осъзнавам, че понякога това вреди. Изобщо, умея да изпитвам емпатия и да се поставям на мястото на другите. Мога да анализирам, чета доста и се интересувам.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия