Ролята на бащата в живота на дъщеря си.

  • 2 362
  • 24
Здравейте,

Жена съм, но имам проблеми със своя баща. Чувствам се зле за това, че не изпитвам емоционална близост с него, нито нужда да комуникирам с него. Работата ми е свързана с командировки в чужбина и често и за дълго ме няма, но с него рядко комуникираме и то единствено ако аз се обадя. От него като баща по време на израстването си не съм получила много, не говоря във финансов аспект, а и като внимание и отношение. Нямам щастливи спомени от моменти или разговори с него. Сякаш него не го е имало по време на порастването ми. Помня само негативните неща, упреците и караниците с часове като не можех да запомня таблицата за умножение. Не помня щастливи рождени дни. Нищо.
Започнах да работя още на 14 години за да мога да изкарвам пари защото единствените, които получавах бяха по 2лв. за училище. Дрехи купувахме от втората употреба, а обувки купувахме веднъж в годината. В гимназията имах 2 блузи, един чифт дънки и не след дълго започнах да получавам подигравки от връстниците си. Започнах да работя най-различни неща за да мога да изкарам допълнителни пари тъй като родителите ми нямаше как да ми помогнат.
Завършвайки гимназия спрях да взимам пари от тях изобщо. Записах висше образование, намерих си работа и съчетавах и двете. Успях да завърша докато работя с добър успех. Записах магистърска  специалност,  но преди дипломирането се отказах от нея и се прехвърлих в друга, която с известно прекъсване успях да завърша. През цялото време не съм спирала да работя, да уча и да се издържам сама. Към момента съм на доста висока позиция в работата си и се чувствам горда знаейки, че съм го постигнала сама. За да стигна до тук обаче трябваше да сменя няколко компании. Решението ми за напускането на първата беше посрещнато с критика от баща ми, казвайки ми как правя огромна грешка.
Няколко години по-късно го отчитам като най-доброто ми решение и се радвам, че не го послушах.
Прекъсването ми в университета беше съпроводено с натякване как съм си хвърлила парите на вятъра, защото изобщо съм го започвала и т.н.
Забавянето на завършването ми беше повод за присмиване няколко години.
Рождения ден ми честити с картичка във Вайбър. Подарък, който е купен от него, и с който е искал да ме зарадва на даден празник, не съм получавала. Винаги е бреме за него и просто съм му казала изобщо да не се занимава. Не искам да получавам нищо, което някой ми дава с нежелание.
Най-болно ми стана, когато се сгодих в чужбина и се прибрах, родителите на моят мъж се радваха и вълнуваха за нас, бяха купили шампанско и ни чакаха да се приберем за да ни поздравят. Хората мислеха, че веднага ще се преместим да живеем при тях дори.
Отивайки при моите родители, баща ми превключваше каналите по телевизията без изобщо да ме прегърне или поздрави. Все едно нищо не се е случило. Без да се зарадва, без да покаже някаква емоция. Питаше ме подигравателно сега къде ще живеем.
Комуникацията ни е трудно тъй като винаги стигаме до караници. Понякога задава различни въпроси само за да намери за какво да ме упрекне отново. Понякога усещам дори завист от неговата страна за това, че все пак успявам да се оправям в живота сама. Помагам и на тях със сметки. Понякога им пазарувам и нося пазар.
Не намирам това държание за нормално от родител. Не знам дали отношенията ни могат да бъдат поправени. За него това е нормалното отношение. Спомням си неговият баща по същия начин.
Трябва ли насилствено да се опитвам да поддържам тези отношения? Може ли човек на неговите години тепърва да се промени? Как може човек да изпитва такава студенина към собственото си дете? И до какви травми може да доведе една такава роля на бащата, в живота на дъщеря си?
Виж целия пост
# 1
Нищо не трябва. Само това, което ти искаш.
Виж целия пост
# 2
Ами приеми го, че е такъв човек и няма да се промени, и аз не съм близка с моя баща, никога не сме били, затова не ми липсва, като бях малка, майка ми го строяваше да се грижи финансово за децата си, но близост никога е нямало, сега той живее с втората си жена на 15 минути от нас, но тя му забранява да се вижда с мен и той я слуша, да кажем през 2-3-4 месеца минава за 5 Мин и ако съм вкъщи, се виждаме,  но нямаме какво да си кажем…не се интересува нито от мен, нито от внуците си, просто студен човек, честно казано свикнах, даже забравям, че съществува
Виж целия пост
# 3
До такива, до каквито ти допуснеш. Голяма си, имаш си мъж и живот, гледай само напред, а не назад.
Виж целия пост
# 4
За съжаление имаш нужда от време да пораснеш. Ако не се научиш да приемаш хората такива каквито са, ще имаш проблем във всяка твоя връзка. Няма нищо задължително!
Виж целия пост
# 5
И аз ще се включа, защото  при мен е подобно положение с родители.
Този човек няма да се промени, това трябва да го разбереш. Болезнено е, но е факт.

Моя баща никакъв го нямаше. Смисъл имаше го но “каквото каже майка ти, това ще е”
Майка ми до ден днешен ме тормози (на 35 години съм) а като бях малка тормозеше и баща ми, ако не я подкрепяше в нейното “възпитание”. Тя редовно ме биеше а и посягаше тук таме и на баща ми. Той си я търпеше каквато е, за да няма скандал. Почина баща ми като бях на 16.
Звучи грубо, но не мисля с много добри чувства за него.
Идвало ми е на ум, че не е напуснал майка ми когато е трябвало и да ме вземе с него …. Щяхме и той и аз да имаме много много по спокоен и хубав живот. А е имал възможността но не го е направил защото “какво ще кажат хората”.

Та аз съм минала през няколко психо терапии и ще кажа: няма нито да променя майка ми нито мога да поправя миналото (детството ми).
Голяма съм и трябва да и давам контра и да огранича контакта с нея (макар че ми е майка)
Аз не съм малкото дете от преди дето тя може ДЯ мачка както и падне. Аз съм голяма жена.

Та и ти така трябва да мислиш. Не си малка.

Само да добавя: одобрение от него няма да получиш, нито аз от майка ми. Но и това не е важно.
Имам други ценни хора в живота ми, дето ми го дават. По важни от майка ми
Виж целия пост
# 6
Все едно чета за моето детство. Разликата ни с теб е, че към 20 годишна просто в един момент след един такъв обиден и подигравателен разговор просто изнесох от тяхната къща всичко, което имах и спрях абсолютно всякакъв контакт с него. Вече са 12-13 години, от както не съм го виждала или чувала, с майка си си общувам периодично, нито я питам за него, нито тя се опитва да ми дава наклон в живота за него, приела е отдавна, че отношения с този човек няма да имам и до там. Много ми е спокойно, не изпитвам желание да се бутам там, където не ме искат и където ще ме обиждат и ще ми се подиграват, успявам и да поставям граници на другите хора, за да не могат да постъпват с мен така, както той.

Бих те посъветвала да посетиш психолог, защото това си е една стандартна детска травма - детство, без любов от родител, и да я проговориш с психолога - хем за твое спокойствие и да си подредиш мислите, хем за да видиш дали не пренасяш в настоящия си живот извън родителското семейство различни поведения, които произлизат от тази травма, и не ги забелязваш или ги смяташ за нормални.
Виж целия пост
# 7
Предполагам си млада, но аз от моите вече 50г. мога да дам един съвет - не го мисли и не драматизирай, насила хубост не става, приеми го, няма да се промени, ако не ти е приятно общуването с него- сведи го до минимум или тотален игнор, че то колко по-лоши бащи има…
Виж целия пост
# 8
Не всеки може да прекрати всички контакти с родител. От опит казвам. Дори и той да е най големия боклук под слънцето.
Това трябва много терапия и работа по себе си.
Виж целия пост
# 9
Нормално е да ти е болно от всичко това. Няма как да го промениш обаче. Ти трябва да усетиш за себе си дали можеш да извлечеш някакви хубави усещания от някакво общуване с него, или дори минимално, ще ти носи само болка. В крайна сметка, човек не си избира родителите. Те са такива, каквито са, заради съвсем други неща, не заради теб. Имаш свой живот, гледай напред и предай нататък нещо по-добро.
Виж целия пост
# 10
Tова със сигурност ми е донесло травми при общуването с отсрещния пол. Като по-малка много лесно се вкопчвах в мъже, които покажеха дори малко внимание към мен. Свикнала да не получавам никакво у дома и мислейки си, че това е нормалното, когато някой дадеше дори минимална любов веднага се превръщаше в център на живота ми. Защото аз нямах пример в живота си как трябва да бъде, аз познавах само примера, който имах у дома.
Към днешна дата това ми е пример какво НЕ искам в живота си.
Виж целия пост
# 11
Имаш право да живееш както на теб ти харесва. Мисля, че го съдиш много строго, може би е нямал финансова възможност да те издържа, а може би емоционално му куца нещо. Стана ми интересно, коя е тая чужбина, в която родители очакват семейния си син с жена си да живеят с тях?
Виж целия пост
# 12
Много е важна ролята, защото както те обича баща ти, така ще очакваш и мъжа до теб да те обича. Тоест те са първия пример за това как един мъж трябва да се държи с жената до себе си. Твоят баща е абсолютно говедо, казвам го без никакво извинение. Тъп и студен индивид, който не може да покаже милост към собствената си плът и кръв. Пусни го. Просто се освободи от него. Повярвай ми, ще живееш много по-добре. Аз се освободих от майка ми, с която вече 9 години бяхме в непрестанен конфликт. Все още не съм се откъснала напълно, но съм почти там. Болезнено е, но пък те прави някак по-силен. Моят баща не е бил идеалния, но винаги е показвал любовта си към мен и съм имала неговата подкрепа цял живот. После обаче “избра” да вземе страната на майка ми, за което не го виня, той си живее с нея и с нея ще умре. Просто ми се иска от време на време да имах неговата опора в живота.
Виж целия пост
# 13
Много е важна ролята, защото както те обича баща ти, така ще очакваш и мъжа до теб да те обича. Тоест те са първия пример за това как един мъж трябва да се държи с жената до себе си. Твоят баща е абсолютно говедо, казвам го без никакво извинение. Тъп и студен индивид, който не може да покаже милост към собствената си плът и кръв. Пусни го. Просто се освободи от него. Повярвай ми, ще живееш много по-добре. Аз се освободих от майка ми, с която вече 9 години бяхме в непрестанен конфликт. Все още не съм се откъснала напълно, но съм почти там. Болезнено е, но пък те прави някак по-силен. Моят баща не е бил идеалния, но винаги е показвал любовта си към мен и съм имала неговата подкрепа цял живот. После обаче “избра” да вземе страната на майка ми, за което не го виня, той си живее с нея и с нея ще умре. Просто ми се иска от време на време да имах неговата опора в живота.

То и аз съм така… по принцип не виня баща ми, и той е искал  спокойствие от майка ми, защото тя и на него крещеше. Но го виня че е взимал почти винаги нейната страна от удобство. За да няма проблеми с нея и скандали.
На мен ми е изключително трудно да се откъсна от майка ми, макар толкова психо терапии. Адмирации че си успяла 👍
Тя продължава до ден днешен да ме тормози. Или се опитва поне.  не че не сме били винаги в конфликт, но някак колкото минават годините, толкова по трудно ми става а и вече чакам дете (на 35 съм)
Виж целия пост
# 14
Десетилетия наред се е държал по един начин, тепърва няма да се промени. След една определена възраст човек е полезно да осъзнае няколко неща: 1.хората не се променят или поне не го правят от лошо към по-добро; 2.не си длъжен да се харесаш на всички, вкл. и на родителите си; 3.човек прави собствените избори, вкл. и това да игнорира хора, които го карат да се чувства недобре.
Накратко, авторке, престани да се опитваш да му се харесаш, да търсиш мнението му и ако трябва, престани да контактуваш с него.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия