Така!
Аз съм отговарила, както ми диктува интуицията за момента, а не какво искам да знае детето ми принципно за даденото понятие.
Детето ми отдавна знае истината за смъртта, просто тогава не беше моментът да задълбочавам опасенията и, че ще загуби някой ден родителите си. Не сте ли забелязали, че децата нямат чувство за време, след много години, след няколко дни и т.н. за тях това е без значение, важен е резултатът ще останат някой ден без МАМА. Това е страшното, от това и мене ме е страх.
Относно какво става с телата след смъртта, в Цар лъв е разяснено на децата и аз покдкрепям обяснението, от мъртвото тяло в земята пониква трева, тя е храна за животните и т.н. в природата нищо не се губи само преминава от една форма в друга.
Така че Вейче, не ми мисли детето каква лъжлива майка има. Няма случай да не съм била на разположение за да и обяснявам каквото я интересува, дори тя сама ми дава знак, че и достатъчно, казва "Знам, мамо."