виновна

Ох докато ви четях Се ,успокоих! Не че си мисля че съм лоша майка! Явно навсякаде има малки инциденти!

Аз страдам от мисълта, че не полагам достатъчно грижи за бебе, но явно има защо. Понякога я оставям да си играе самичка и сядам пред пс-то, чувам я как си гука и говори любовно на някоъ плюшен звяр и ми става неприятно, че съм я изоставила... Е, ако мия чинии или готвя, може да я оставя и да пореве леко.   Много плахо подхождам нещо...
Пък първия път като й рязах нокти, също като T o n i леко клюцнах малко кожа, бебе беше много сърдита.
После, може би малко съм я държала по корем, щото не искаше, но и не се научи на пълзи, лази и понякога се упреквам, че все пак в мен може да и било причината... Ама тя пък не искаше да стои дълго по корем...  
Баща й наскоро присъствал на преобръщането с проходилка. Има си цицина шошката ми. Загубило са първо 1, после другото кололо и докато се светнем да ги залепим, Мая направил един пирует, с нагласата да настигне и хване бащата си и се катурнала. Но аз не съм виновна тук.  
Други преживявания от неприятен характер се не сещам.

Изчистих си съвестта, гледам равносметката и нямам кой знай какви провинения и се чувствам  доволна. Даже мога да се похваля, че си гледам добре бебочеството, щом се смее непрекъснато и е щастлива. Родителите тоже. Пу, да не ни е уроки!
Понякога съзерцавам родителите си, които са много виновни за някоъ работи и на моменти съм им много, ама много ядосана. Ами моите са си, обичам ги, де ще ида!?
Гледам да не повтарям грешките им, старая се да съм строга, но справедлива (то за тез работи е още рано де)...
Аз съм най-добрата мама за мойто най-добро детенце.

Правя каквото ми е по силите за да бъда добра майка и надявам се че се справям.

Аз  винаги  мисля, че мога и повече, все не съм доволна от себе си. Имам много гафове с децата, обаче един още не мога да си простя и ми се плаче като се сетя - Симеон все се навърта около саксиите ми, вади пръст, а някои цветя си е избрал и методично им скубе листата. Аз обяснвам, че е лошо и го плесвам леко по ръчичката. Въпреки това всеки ден продължавах да намирам по пода листата на едно растение и все по-изнервена се карах на детето, и по памперса го плясках     . Накрая изнесох цветето на балкона, където малкия не стъпва и .... о, ужас, листата сами падали!        Как можах да се държа така с милото ми, несправедлива, виновна майка!
Другото, което ме измъчва е, че не му отделям достатъчно внимание, заради специфичните грижи за бебето. Тъжно ми става, когато той иска да играем, а аз не мога, защото Иво яде по час и половина, после реве още 2, после ходим на рехабилитация и денят се изнизал. Детето остава пренебрегнато  от мен, аз се разкъсвам от вина към баткото и гняв към бебето, защо не се храни нормално, а ми виси на ръцете с часове, накрая се чувствам двойно по-виновна - защо се ядосвам на горкото бебе и дали го обичам достатъчно. Става спирала, от която трудно излизам и задължително с усещането, че не съм добра майка!  

Мисля,че съм добър родител!
Давам всичко от себе си за моето малко мъниче !

мдааа много си права

аз съм най-добрата за мойте деца !!!

Нищо лично спрямо авторката на темата, но много мразя подобни въпроси. Как мога да знам добра ли съм - правя всичко по силите ми, обичам я безкрайно, но само тя и то след време може да каже дали съм добра майка. Ето моята майка сигурно е треперила по същия начин над мен, но нещата се стекоха така, че вече почти не се понасяме. Вероятно ме обича не по-малко отколкото аз обичам моето дете, но...просто не се разбираме и всеки разговор преминава в кавга.

Отговорих с да. Поне за себе си знам, че правя всичко, което мога. Опитвам се да го гледам добре и полезно за самия него. Основно през деня сме си само двамата. Мойта майка го храни на обяд (като му донесе яденето от кухнята), а и вечер идва да си поиграят. Следобедните часове сме на гимнастика, че още работим над развитието си. Вечер като заспи гледам нещо за университета да понауча, че сега вече завършвам и ми предстоят и изпити, и дипломна работа, и кандидатстване за магистратура. В същото време се старя максимално да се интересувам от сферата, към която съм се насочила, че после няма кога да наваксвам. Не спирам да чета и под всякакви форми разни неща за отглеждането на мъничетата, все пак отнякъде трябва да се почерпи и опит. А иначе си и живеем сами, отделно от родители, та и къщата гледам да сколасвам да пооправям, че не мога да се похваля с най-подредения съпруг. Нещо да сготвя, естествено не всеки ден, ама поне в седмицата три-четири пъти. (Добре, че ядем по-малко )
Като погледне човек не са кой знае какви трудоемки работи, ама за всичко си трябва време и съсредоточаване. Старая се да се справям на всеки фронт. За сега успявам, въпреки че ми се ще да съм и още по-организирана. Може би някога ще се науча.
В крайна сметка давам, колкото мога от себе си. Надявам се околните да го оценяват.  

Старая се да бъда добър родител, но дали се справя може да каже само дъщеря ми, но след някой и друга година