Защо оплюваме всичко?

Така е било винаги. Просто преди нямаше интернет.

Има и лайкове. В нета ще намериш и много хвалене.
Обръщаш внимание само на негативните мнения. Гледай и колко много залези, цветя, морета и птички са показани, освен постовете с хейта.

Малко криво може би е зададена темата.
Не оплювам всичко, но няма да спра да оплювам създания като Диона, уонабитата й, разни популярни-защото-са-популярни тип Памеца и бай Иван. Не може пък в момента, в който кажеш някаква критика, веднага да те обявят за хейтър номер едно на републиката. Има една маса хора, които са си за оплюване.
А я вижте какво става с Блейк Лайвли например - не е само у нас това явление. Набедиха я, че е крива, и я съсипват - защо не приела някакъв пластмасов боклук от фенка, защо се разсърдила, като й казали, че е бременна, без тя да го обяви официално... Пред такива ние сме слънце.

защото по този начин е най-лесно за излееш собственото си неудовлетворение от живота

Мисля, че в България битуването по един или друг начин е белязано от ограничени възможности и липса на справедливост. Това създава едно допълнително обостряне и задълбава неудовлетворението на масата.

А за хуленето от конкретни индивиди , смятам, че ако няма персона или ситуация, която да заслужава възмущение, ами от нищото човек се впуска в критични и хапливи коментари, това е израз на неговото лично неудовлетворение от собствената му личност или живот. С една дума, просто е нещастен.

Защото социалните медии са с такъв дизайн. Основната им цел е да стоиш максимално дълго на сайта, да им гледаш рекламите и да им правиш пари. Най-много реакции (коментари, емотикони) и шерване (споделяне) получават нещата, които събуждат в хората гняв. Не хубавите истории, не тъжните истории, не интересните и красивите истории, а ядосващите/възмутителните истории. Някои от тях са истински, а други - измислени, т.нар. rage-bait (в превод "стръв за гняв"). Например ако направя видео с рецепта за "баница с шоколад и доматено пюре", в която мацам, пляскам, хвърлям докато готвя, слагам абсурдни съставки, това ще получи много повече реакции, възмущения, коментари, в които получавам обиди, от видео с обикновена рецепта за баница. От това социалните медии правят пари, а и аз като потребител с амбиции да имам повече последователи, от които да правя пари. Алгоритъмът на социалните медии е нарочно направен така, че постовете с повече реакции се разпространяват вътрешно повече от самата социална медия, като различните реакции (усмивка, сълзичка, гневно личице) получават различен брой точки вътре в системата. Гневното личице има най-много точици и се показва на най-много хора. Ти самата като потребител ще се върнеш пак в пост, където има "въргал" - хората се карат, обиждат зрелищно, потресена и огорчена си от нещо от показаното. Няма да се върнеш в пост с красива природна снимка, най-вероятно няма и да си дадеш труда да коментираш "О, колко е красиво!".

Накратко затова негативните коментари, постове, истории получават усилване като в пещера с ехо.

Безсмислено е да участваш в тази система активно и да се оплакваш от същността ѝ. Съветът ми е ако много държиш да продължиш да ползваш социални медии, да не реагираш на нищо - нито с коментар, нито с шерване, нито с емотикон. Аз съм решила нещата кардинално - нямам социални медии. Не ме интересува кой кого плюе, не се сравнявам с чужди изчеткани снимки, животът така е по-хубав според мен, а и се пести доста време от безсмислено скролване.

Ние избираме какво да четем и в коя дискусия да се включим. Има хубави теми, които да четем, има и хейт.

Точно. Сам избираш какво да четеш, да гледаш, да слушаш и т.н. Аз например във фейсбук съм премахнала от приятели всички, които по време на ковид ме заливаха с разни конспирации. Страници харесвам само, които имат здрава модерация и не допускат хейт и простотия.
Така че имаш избор как и какво да четеш.

Има теми, които сами по себе си предполагат яко плюване. Вероятно в политическите и в темите за футбола е така. Който се регистрира в тях, рискува да попадне на скандали, обиди и грозен език. Ясно е, че няма да се списват от писатели.

Какво значи оплюваме.
Просто се повиши възможността на повече хора да изказват мнение онлайн, предвид интернет. Така много по-голяма маса неграмотни, ниско интелигентни/смачкани от живота и откачени (лабилни психически) хорица имат трибуна да изказват мнение.
А един объркан, неудовлетворен и изпразнен от смисъл и ценности човек няма какво друго да покаже, освен омраза, недоволство, размахване на пръст и псевдоморал.
Подобни хора се отличават с киселящина и търсене на вини – в политически режими, държави, обстоятелства, нации, родители, определени полове. Та така – стесняваш цедката и ситото, и избираш инфото, което стига до теб. Другото е ниска хигиена на комуникации в интернет. И действа потискащо и натоварващо, да.

Има го и другото явление – едни хора, които заливат само с публикации/снимки на разни животинчета, мили сладички мемета, деца, умиляващи семейни манджи и събирания. Те също не са особено реални и адекватни. Поне не са хейт.

Не само ниско интелигентните хора са негативни и злобни. Аз виждам във форума и много потребители, които се изразяват интелигентно, претендират да са образовани и въпреки това са много заядливи.
Но и аз смятам, че скандалите водят до повече преглеждания и се котират. Вижте и в реалитата как все повече се търси конфликт и това повишава рейтинга. Дори и в типично състезателни реалитита наблягат на скандалите.
Аз чета чуждестранни форуми заради кучето, обиди и заяждане не съм срещала. Може при нас да е народопсихология някаква.

Аз пък наблюдавам обратното в социалните мрежи. Едно прехвалване, лайкове за някакви  откровени тъпотии. Те точно така се създават и инфлуенсърите де.

Аз пък не разбирам модите напоследък да сме изкуствено само позитивни и мега толерантни към всичко и всички. И едва ли не всяко негативно мнение го наричаме хейт, а всяко споделяне на кофти преживяване е мрънкане или драматизиране.

Защото в интернет е по-лесно, отколкото на живо. Няма реални последствия от думите ни. В интернет сме едни картинки в балонче и текст, не можеш да разбереш чувствата на отсрещната страна, езика на тялото и последствията от изреченото. Не приемаш пишещите там като хора.