Здравейте!
Бих искала да Ви споделя моята история и се надявам да ми дадете някакъв съвет, защото имам чувството, че съм в дупка и не знам как да изляза от нея..
Всичко започна през 2021 година. Момчето е родено през 2001 година, а аз през 1998 г. Моите родители малко бяха скептични заради възрастта, но в последствие видяха, че той е сериозен към мен. Учи във военно училище и сега е 5 курс. Имахме връзка три години и наскоро се разделихме.
Искам да вметна, че всичко беше прекрасно, никога не сме се карали.. и да е имало проблем сме разговаряли и т.н
Нещата бяха много сериозни между нас, той започна да ми говори за годеж в началото, но впоследствие се отметна и се съмнявам, че родителите му са говорили с него, че има време за всичко. Друго обяснение нямам.
Обичахме се много тогава, обещания, надежди, надежди за съвместен живот. Неговото семейство ме прие много добре като част от тяхното! Навсякъде бяхме заедно, обичахме много да пътуваме.
Аз толкова много повярвах в това и си мислех, че той ще е човека. Имало е моменти, в които сме спорили за някакви неща.. емоциите понякога бяха толкова силни, че в момент на афект си казвахме да се разделим със сълзи на очите. Той е идвал пред вратата ми и е плакал .. но това беше в началото.
Никога не съм усещала дистанцираност в поведението му. Наистина вярвах, че той ме обича, раздаваше се във връзката, личеше си, че му пука за мен. Но така се случи, че колежката ми това лято почина на 35 години и аз изпаднах в депресия. Това малко се отрази на психиката ми, тежко го преживях .. не знам дали това е дало някакво отражение .. но явно той се е натоварвал от моите настроения, макар че тогава не сме разговаряли по тези теми.
На 28 септември тази година бях много изнервена, че ще трябва да влизам в болница ( имах гинекологичен проблем и претърпях малка операция ), притеснявах се много.. и някак си не усетих този път разбиране и подкрепа от негова страна.. същата вечер той ме покани на вечеря у тях, но аз не пожелах да отида. Той дойде вкъщи по-късно и тогава му казах да си върви.. не подхванахме никакви теми, напрежението се усещаше и му казах, че искам да остана сама, след което той си тръгна много замислен. След което той ми написа съобщение:
“ аз още не мога да осъзная какво се случи, но това което виждам като проблем е, че между нас няма комуникация и често се говори за болести и това ме натоварва.. може би ми трябва време, не знам”
След което прекъснахме връзка и не се чувахме две седмици.. дадох му време, но той беше категоричен, че иска да се разделим.
Като причина изтъкна това, че сме изстинали един към друг, че сме се отчуждили, че няма какво повече да си дадем в тази връзка и най-добре всеки да продължи напред и не иска да ми дава надежди. Просто така го чувствал.
Тук не съм съгласна с него .. аз го обичам страшно много! Потъпках гордостта си, за да му докажа, че той е всичко за мен! В един момент осъзнах, че колкото повече го търсех и му се молих, толкова повече го губех.
Той ми заяви, че вече не чувства нищо към мен и иска да се чувства свободен.
Пред мен стоеше празен човек и това не мога да си го обясня след всичко, което преживяхме за тези три години, обещанията, надеждите.. говорили сме дори за деца.
Когато за пореден път отидох у тях да говорим.. видях, че от рафта е махнал всички сувенири и снимки, които съм му подарявала.
Беше станал студен към мен .. може би с цел да ме отблъсне. Каза, че може да предложи само приятелство.
Попитах го “ какво стана с нас, къде сгреших”
Той отговори “ никъде, просто не искам да продължим”
Попитах го дали има друга .. той отрече.
Но за да е толкова категоричен, според мен тук има нещо, но така и не успях да разбера.
И съм в шок, защото този човек реално не ме е обичал истински и е бил доста добър актьор. Поне до този извод стигнах..
имам усещането, че половината ми душа и сърце ги няма в момента.
Той беше най-голямата ми любов и най-голямото разочарование в живота!
Сега съм на 26 години.. мечтая да си имам семейство .. но след такава връзка как да се доверя отново.. как…
Виж целия пост
Бих искала да Ви споделя моята история и се надявам да ми дадете някакъв съвет, защото имам чувството, че съм в дупка и не знам как да изляза от нея..
Всичко започна през 2021 година. Момчето е родено през 2001 година, а аз през 1998 г. Моите родители малко бяха скептични заради възрастта, но в последствие видяха, че той е сериозен към мен. Учи във военно училище и сега е 5 курс. Имахме връзка три години и наскоро се разделихме.
Искам да вметна, че всичко беше прекрасно, никога не сме се карали.. и да е имало проблем сме разговаряли и т.н
Нещата бяха много сериозни между нас, той започна да ми говори за годеж в началото, но впоследствие се отметна и се съмнявам, че родителите му са говорили с него, че има време за всичко. Друго обяснение нямам.
Обичахме се много тогава, обещания, надежди, надежди за съвместен живот. Неговото семейство ме прие много добре като част от тяхното! Навсякъде бяхме заедно, обичахме много да пътуваме.
Аз толкова много повярвах в това и си мислех, че той ще е човека. Имало е моменти, в които сме спорили за някакви неща.. емоциите понякога бяха толкова силни, че в момент на афект си казвахме да се разделим със сълзи на очите. Той е идвал пред вратата ми и е плакал .. но това беше в началото.
Никога не съм усещала дистанцираност в поведението му. Наистина вярвах, че той ме обича, раздаваше се във връзката, личеше си, че му пука за мен. Но така се случи, че колежката ми това лято почина на 35 години и аз изпаднах в депресия. Това малко се отрази на психиката ми, тежко го преживях .. не знам дали това е дало някакво отражение .. но явно той се е натоварвал от моите настроения, макар че тогава не сме разговаряли по тези теми.
На 28 септември тази година бях много изнервена, че ще трябва да влизам в болница ( имах гинекологичен проблем и претърпях малка операция ), притеснявах се много.. и някак си не усетих този път разбиране и подкрепа от негова страна.. същата вечер той ме покани на вечеря у тях, но аз не пожелах да отида. Той дойде вкъщи по-късно и тогава му казах да си върви.. не подхванахме никакви теми, напрежението се усещаше и му казах, че искам да остана сама, след което той си тръгна много замислен. След което той ми написа съобщение:
“ аз още не мога да осъзная какво се случи, но това което виждам като проблем е, че между нас няма комуникация и често се говори за болести и това ме натоварва.. може би ми трябва време, не знам”
След което прекъснахме връзка и не се чувахме две седмици.. дадох му време, но той беше категоричен, че иска да се разделим.
Като причина изтъкна това, че сме изстинали един към друг, че сме се отчуждили, че няма какво повече да си дадем в тази връзка и най-добре всеки да продължи напред и не иска да ми дава надежди. Просто така го чувствал.
Тук не съм съгласна с него .. аз го обичам страшно много! Потъпках гордостта си, за да му докажа, че той е всичко за мен! В един момент осъзнах, че колкото повече го търсех и му се молих, толкова повече го губех.
Той ми заяви, че вече не чувства нищо към мен и иска да се чувства свободен.
Пред мен стоеше празен човек и това не мога да си го обясня след всичко, което преживяхме за тези три години, обещанията, надеждите.. говорили сме дори за деца.
Когато за пореден път отидох у тях да говорим.. видях, че от рафта е махнал всички сувенири и снимки, които съм му подарявала.
Беше станал студен към мен .. може би с цел да ме отблъсне. Каза, че може да предложи само приятелство.
Попитах го “ какво стана с нас, къде сгреших”
Той отговори “ никъде, просто не искам да продължим”
Попитах го дали има друга .. той отрече.
Но за да е толкова категоричен, според мен тук има нещо, но така и не успях да разбера.
И съм в шок, защото този човек реално не ме е обичал истински и е бил доста добър актьор. Поне до този извод стигнах..
имам усещането, че половината ми душа и сърце ги няма в момента.
Той беше най-голямата ми любов и най-голямото разочарование в живота!
Сега съм на 26 години.. мечтая да си имам семейство .. но след такава връзка как да се доверя отново.. как…
